Авестийски език: Разлика между версии

м
редакция без резюме
м (Bot: Automated text replacement (- изключително +))
мNo edit summary
}}
[[Файл:Indo-Iranian origins.png|thumb|240px|Язката ѝ съседните и култури.]]
'''Авести́йският ези́к''' е древен [[Ирански езици|ирански език]]. Авестийски език е езикът на сборника от свещени зороастрийски текстове Авеста (срперсстперс. ''Apastag''). В граматическо и фонетично отношение текстът на някои дялове от Авестата (Гата, ''Gatha'', или Песнопение) представлява най-архаичната форма на иранска реч от гледна точка на индоевропейското сравнително-историческо езикознание. Авестийските текстове не са датирани, но тъй като част от тях разкриват по-архаична степен на развитие от староперсийските клинописни надписи, то съставянето на Авестата би следвало да се отнесе не по-късно от средата на първото хилядолетие преди Христа.
 
== Възникване на сборника Авеста ==
Според зороастрийската традиция Заратустра е родом от [[Бактрия]], в източните покрайнини на иранския свят. Оттам новата религия се разпространява на запад, първоначално в [[Мидия (държава)|Мидия]] (стперс. Mada), откъдето произлизат и много зороастрийски жреци. Въпреки това не може да се твърди, че част от Авестата отразява влиянието на мидийския език. С изключение на Гатите (където жреците са се старали да запазят звученето на думите на Заратустра максимално близо до „оригинала“), нито една част от Авестата не може да бъде отнесена към определена епоха или област. Тъй като измененията на текста не са успели да го приближат към говоримия език на зороастрийските жреци, Авестата постепенно се е превърнала в паметник на един мъртъв, изцяло богослужебен език. Затова по-късните добавки към текста са съчинени на един вече мъртъв език с всички произлизащи от това последствия.
 
Кога е направена първоначалната кодификация на текста на Авестата не е установено със сигурност. През [[Сасанидска империя|сасанидския]] период (към края на IV век) е извършена вторична кодификация, като е изобретена специална писменост за Авестата на основата на пехлевийската писменост (вариант на арамейската) – тогава сборът текстове получава името Авеста (срперсстперс. ''apastag'') и е съпроводен от коментари на средноперсийски език (срперс. ''zand''). Тези коментари са от огромно значение за разчитането на текста. Тази писменост е създадена за нуждите на един вече мъртъв език и е трудно да се възстанови фонетичната стойност на транскипцията на авестийския текст.
 
След исламизацията на [[Иран]] започва упадъкът на зороастрийската традиция. Зороастрийските общности не могат да поддържат целият обем богослужебни текстове, преписват се и се наизустяват само най-употребяваните в богослужението текстове. Най-старите ръкописи на Авестата датират от края на XIII век. Предполага се, че днес е запазена около една четвърт от първоначалния обем текстове. Авестийският език, е съхранил своето значение на култов език на зороастризма сред [[Парси (Индия)|парси]]те в Иран и Индия (щата [[Гуджарат]]).