Сметна палата на България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
координати в Уикиданни
Dimitar999 (беседа | приноси)
м форматиране: 3x тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 54:
Сметната палата на България изпълнява само ''одитна функция''. Върховната сметна палата на [[Царство България]], чийто правоприемник се явява тази на републиката, е действала и като ''особена юрисдикция със съдебна функция''. Към Върховната сметна палата е имало и Главен прокурор. Санкциите са от съществено значение, защото без тях [[отчетност]]та е слаба и не е в състояние напълно да премахне злоупотребите с власт и най-вече [[злоупотреба с публични средства|злоупотребите с публични средства]]. <ref>[https://www.worldcat.org/title/que-es-la-rendicion-de-cuentas/oclc/489267726 ¿Qué es la rendición de cuentas? Какво е отчетността? (на испански), стр. 73]</ref>
 
Исторически Върховната сметна палата на Царство България е изпълнява [[de facto]] четири функции <ref>[http://www.bulnao.government.bg/bg/articles/istorija-897 СЪЗДАВАНЕ, УСТРОЙСТВО И ДЕЙНОСТ НА ВЪРХОВНАТА СМЕТНА ПАЛАТА 1880–19481880 – 1948 г. (сборник документи); Предговор – за сравнение: доктрината вменява на [[Сметна палата на Италия|Сметната палата на Италия]] три функции – консултативни, контролни ([[държавен одит]]) и юрисдикционни функции.]</ref>:
# контролни, т.е. одитни
# административни (по отношение на окръжните/областни сметни палати)
Ред 71:
== Личен състав ==
{{основна|Председатели на Сметната палата}}
Сметната палата се представлява от председател, а предходно до 1947 г. – от председателя на Върховната сметна палата. Съществували са и 9 областни сметни палати в периода 1925- – 1947 години. През този период е имало и [[специализиран съд към Върховната сметна палата]].
 
=== Служители ===
Към одиторите и служителите на Сметната палата, както и към председателя и членовете ѝ, по сега действащото законодателство няма изисквания за общ и служебен ценз. През 1945 г. общия брой на служителите на палатата възлизал на 262-ма, от които най-много са били тези с юридическо образование – 87, следвани от 83-ма с търговско, 37 с финансово, 13 са математици, 4-ма са изучавали дипломация, 2-ма – литература и други 2-ма са с военно образование и по 1 съответно е завършил философия и филология. Останалите 32-ма са със средно образование. <ref>[http://www.bulnao.government.bg/bg/articles/istorija-897 СЪЗДАВАНЕ, УСТРОЙСТВО И ДЕЙНОСТ НА ВЪРХОВНАТА СМЕТНА ПАЛАТА 1880–19481880 – 1948 г. (сборник документи); документ 256]</ref>
 
== Обхват на одитната дейност ==
Ред 109:
Сметната палата на Република България е член на Международната организация на Върховните одитни институции ИНТОСАЙ от 2001 г. и на Европейската организация на Върховните одитни институции ЕВРОСАЙ от 2002 г.
 
През 2015 г. Сметната палата отбеляза 135 години от създаването си с първия закон за Върховната одитна институция, публикуван в Държавен вестник на 20 декември 1880 г. и 20 години от възстановяването си (със закон от 27 юли 1995 г.). През 2016 г. се навършват и 135 години от реалното функциониране на институцията ( започнала работата си на на 1 март 1881 г.)
 
== Източници ==