Голям чернодробен метил: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без източници}}
{{Taxobox
| image2 = Fasciola hepatica (Linnaeus, 1758) 2013 000-2.jpg
| regnum = Animalia
| regnum-bg = [[Животни]]
Line 18 ⟶ 17:
}}
 
'''Голям чернодробен метил''' (''Fasciola hepatica'') е вид [[паразит]]ен [[Плоски червеи|плосък червей]] от клас [[Смукалници]] (Trematoda). Достига дължина от 3 до 5 cm и е широк 8- – 12 mm. Има листовидна форма с конусовидно издуване на предната част на тялото. В областта на това издуване са разположени устната прикрепителна вендуза и устният отвор. Назад по коремната страна се намира и втората прикрепителна вендуза. Тялото на метила е покрито с плътна обвивка ([[кутикула]]), в предната част на която има шипчета, позволяващи движение на паразита само в една посока. Метилът обитава жлъчните пътища в [[черен дроб|черния дроб]] у тревопасните животни и човека.
 
Той причинява заболяването [[фасциолоза]]. Паразитът се храни с кръв, жлъчен сок и с чернодробна тъкан и предизвиква тежки увреждания.
 
Големият чернодробен метил е [[хермафродит]] - – в него е представена както мъжката, така и женската полова система. Оплодените яйца посредством отвора на матката попадат в жлъчния сок, а оттам в червата и с изпражненията се отделят извън тялото. За развитието им са необходими водна среда, подходяща температура (10 - – 38° С), достъп до кислород и междинен гостоприемник. Такъв междинен гостоприемник е водният охлюв, в който лаврите на метила преминават сложен цикъл на развитие.
 
Малък процент от яйцата могат да се развият в инвазио-способни личинки и да достигнат до постоянния гостоприемник. В тези случаи от яйцата във водната среда се излюпва ларва, покрита с реснички, с които тя може да плува. Ларвата има и очни петна. Тя пробива тялото на охлювчето и се загнездва в черния му дроб. Тук тя загубва ресничките и очните си петна и се превръща в торбовидно мехче, наречено [[спороциста]]. Спороцистите се развиват до устойчиви цисти, наречени адолескарии.