Българска схизма: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Titaka (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без източници}}
'''Схизмата против Българската православна църква''' е отлъчванеразкол отмежду странаБПЦ наи [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия,]], извършенозапочнал с решение на патриаршията от [[16 септември]] [[1872]]|1872 г.,]] коетои продължавапродължил до [[22 февруари]] [[1945]]|1945 г.]] , когато с обратен акт [[Българска екзархия|Българската екзархия]] е призната за [[автокефалия|автокефална.]].
 
==Предистория==
Създаването на Българската екзархия се извършва на [[Първи църковно-народен събор|църковно-народен събор,]], свикан по силата на султански [[ферман]] през [[1870]] година. Българската екзархия е призната за официален представител на българската народност в [[Османска империя|Османската империя.]].
 
Свиканият на [[12 февруари]] [[1872]]|1872 годинаг.]] Временен съвет на Екзархията избира за пръв български [[екзарх]] [[Ловчанска епархия|ловчанския митрополит]] [[Иларион Ловчански|Иларион]] за пръв български [[екзарх|екзарх.]] Този избор, обаче, не е одобрен от [[Високата порта]] и на [[16 февруари]] същата година на негово място е избран [[Видинска епархия|видинският митрополит]] [[Антим I|Антим I.]].
 
==Обявяване и прекратяване на схизмата==
Веднага след учредяването на Екзархията, Цариградската патриаршия се обявява против. През май 1872 година Българската екзархия се обявява за автокефална (независима), а не за автономна, каквато е според султанския ферман. Това нарушение на каноните е използвано от Цариградската патриаршия като повод да обяви на [[16 септември]] [[1872]] година [[Българска православна църква|Българската православна църква]] за [[схизма|схизматична.]]тична. От присъстващите източни патриарси единствено патриархът на Йерусалим [[Кирил ІІ]] не се съгласява с обявяването на схизмата и напуска събора, след което е низвергнат от сан. Схизмата нанася голям удар върху вътрешното състояние и международния авторитет на Българската православна църква и я изолира от православния свят.
 
Един месец след избирането на новия български екзарх - [[Стефан (екзарх)|Стефан,]], на [[22 февруари]] [[1945]] година, Цариградската патриаршия сваля схизмата и признава автокефалията (самоуправлението) на Българската православна църква. По този начин се дава възможност през [[1953|1953 г.]] година.се последнатадава възможност БПЦ да възстанови патриаршеския си статут с първи съвременен патриарх [[Кирил (български патриарх)|Кирил]].
 
== Вижте също ==