Уикипедия

Крал Лир: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Linakoleva (беседа | приноси)
627 редакции
форматиране: 37x кавички, 37x число+г., 30x тире, 19x нов ред, 9x запетая, 4x 6lokavica, 4x точка, 3x URL, 121 интервала, интервал (ползвайки Advisor)
Ред 19:
| значение =
}}
'''„[[Крал Лир]]“''' ({{lang-en|King Lear}}) е смятана за една от най-великите трагедии на [[Уилям Шекспир]]. Приема се, че е написана през [[1605]] г. и се основава на [[легенда]]та за [[крал]] [[Лир (крал)|Лир]], крал на бритите от [[VIII век]]. Неговата [[история]] още преди [[Шекспир]] е била разказвана от хроники, поеми и проповеди.
 
Произведението изобразява постепенното навлизане на едноименния герой в света на [[лудост]]та, след като е взел решение да разпредели [[кралство]]то си между две от трите си дъщери, спрямо тяхното ласкателство към него. Това му действие довежда до трагични последствия за всички.
 
Първия препис на пиесата, първоначално изготвена през [[1605]] или [[1606]] г. с първото си представяне на деня на св. Стефан, бил публикация от [[1608]] г.; с несигурен произход, в който пиесата е отбелязана като [[история]]. Това може да е чернова или да отразява първоначалния текст. Трагедията на [[крал Лир]], по театрална преработка, била включена към Първото фолио <ref>http://news.bnt.bg/bg/a/685198-shekspir</ref> от [[1623]] г. Съвременните редактори обикновено обединяват двете, въпреки че някои настояват, че всяка версия има своя собствена индивидуална цялост, която трябва да бъде запазена.
 
След [[Реставрация]]та <ref>https://abritvs.com/реставрацията/</ref> в [[Англия]], пиесата била представяна с щастлив, нетрагичен край за публиката, която не харесвала мрачния и депресиращ тон, но от [[19 век]] оригиналната версия на [[Шекспир]] се считала за едно от неговите върховни постижения. Трагедията е бележита заради наблюденията върху характера на човешкото страдание и родство. [[Джордж Бърнард Шоу]] пише: ''„Няма човек, способен да напише по-добра трагедия от Лир.“''
Ред 29:
== [[Сюжет]] ==
[[Пиеса]]та започва, когато [[Крал Лир]] взема решение да [[абдикира]] от трона и раздели своето [[кралство]] на три между неговите три дъщери Гонерила, Регана и Корделия. Двете по-големи дъщери са вече омъжени, но Корделия е много повече търсена за жена, отчасти понеже е любимката на [[Лир]]. Когато той се опитва да раздели кралството си между трите си обожаващи го и ласкаещи го дъщери, планът пропада. Корделия се отказва да участва в надпреварата от ласкателства с по-големите си сестри, понеже смята, че така ще опорочи истинските чувства, които изпитва към своя баща. Но [[Лир]], засегнат от поведението ѝ, разделя дяла ѝ между Гонерила и Регана. Корделия е изпратена в [[изгнание]]. Въпреки че е оставена без наследство и изгонена, кралят на [[Франция]] се оженва за нея, защото оценява нейната искреност и отчасти защото това му дава повод да нахлуе в [[Англия]] с цел да я завземе.
 
Скоро след като абдикира, [[Лир]] открива, че Гонерила и Регана са го предали, и последват караници и скандали.
 
Line 120 ⟶ 121:
[[Файл:Benjamin West King Lear Act III scene 4.jpg|мини|364x364пкс|''[[Крал Лир]], III действие, IV сцена от [[Бенджамин Уест]]'' <ref>http://www2.hsp.org/collections/manuscripts/w/West3149.html</ref>]]
Третото действие се извършва в пустошта, по време на нестихващата [[буря]] и в [[замък]]а граф Глостър.
В четвъртата сцена (с изключение на Корделия) всички "герои" на драмата се срещат едновременно на едно място - навесът: [[Лир]], неговият слуга Кай (Кент), Шута, Глостър, Том без дом (сина на Глостър- Едгар). Историята на [[Лир]] кулминира с въображаемата [[съд]]ебна сцена: ''"Откривам съд над тях!"''▼
 
▲В четвъртата сцена (с изключение на Корделия) всички "герои"„герои“ на драмата се срещат едновременно на едно място - – навесът: [[Лир]], неговият слуга Кай (Кент), Шута, Глостър, Том без дом (сина на Глостър- – Едгар). Историята на [[Лир]] кулминира с въображаемата [[съд]]ебна сцена: ''"Откривам„Откривам съд над тях!"“''
В седмата сцена Едмънд предава Глостър на Реганa и Корнуолският княз. Той разкрива доказателства, че баща му знае за предстояща френска [[инвазия]], целяща да върне [[Лир]] на [[трон]]а. И реално френска [[армия]] пристига в [[Британия]]след като Едмънд заминава с Гонерилa да предупреди Олбанският [[княз]] за [[инвазия]]та, Глостър е арестуван. Реганa и Корнуолският княз изтръгват [[очи]]те на Глостър. В това време слуга става свидетел на [[сцена]]та, и изпълнен с [[гняв]], напада Корнуолският княз , ранявайки го [[смърт]]оносно. Реганa убива слугата и казва на Глостър, че Едмънд го е предал. Глостър разбира, че Едгар е бил оклеветен. Регана заповядва той да бъде изхвърлен навън, оставяйки го също да се скита из пустошта.▼
 
▲В седмата сцена Едмънд предава Глостър на РеганaРегана и Корнуолският княз. Той разкрива доказателства, че баща му знае за предстояща френска [[инвазия]], целяща да върне [[Лир]] на [[трон]]а. И реално френска [[армия]] пристига в [[Британия]]след като Едмънд заминава с ГонерилaГонерила да предупреди Олбанският [[княз]] за [[инвазия]]та, Глостър е арестуван. РеганaРегана и Корнуолският княз изтръгват [[очи]]те на Глостър. В това време слуга става свидетел на [[сцена]]та, и изпълнен с [[гняв]], напада Корнуолският княз , ранявайки го [[смърт]]оносно. РеганaРегана убива слугата и казва на Глостър, че Едмънд го е предал. Глостър разбира, че Едгар е бил оклеветен. Регана заповядва той да бъде изхвърлен навън, оставяйки го също да се скита из пустошта.
{{цитат|''Изритайте това животно вън!''
 
Line 128 ⟶ 130:
 
=== Четвърто действие ===
[[Файл:The Awakening of King Lear (Smirke, c. 1792).jpg|мини|"„''Пробуждането на [[Крал Лир]]''"“ (The Awakening of King Lear) <ref>http://www2.hsp.org/collections/manuscripts/w/West3149.html</ref> (Робърт Смирке, 1792)|338x338пкс]]
Четвъртото действие се играе предимно в [[Довър]] и около [[град]]а.
 
Едгар, в образа на [[луд]]ия, среща своя ослепен баща в [[пустош]]та. Глостър, не разпознавайки го, умолява Том да го отведе до [[скала]]та в [[Довър]], за да може да се хвърли от там. Гонерила открива, че намира Едмънд за по-привлекателен от честният ѝ съпруг Олбланския [[княз]], пред когото тя има страхопочитание. Олбланския [[княз]] страда от гузна [[съвест]] – той е отвратен от отношението на сестрите към [[Лир]] и манипулирането на Глостър и се отрича от съпругата си. Гонерила изпраща Едмънд обратно при Регана. Получавайки новините за [[смърт]]та на Корнуолският княз, тя се страхува, че овдовялата ѝ сестра може да отмъкне Едмънд и да му изпрати [[писмо]] чрез Олбланския [[княз.]] Вече сам с [[Лир]], Кент го води към френската [[армия]], която е придружена от Корделия. Но [[Лир]] е полудял и ужасно засрамен от предишната си безразсъдност. С подстрекателството на Регана, Олбланския княз обединява [[армия]]та си с нейната срещу [[Франция]]. Подозренията на Гонерила спрямо Регана се потвърждават. Регана правилно се досеща за смисъла на нейното [[писмо]] и заявява, че е по-добра партия за Едмънд. Едгар се преструва, че води Глостър към [[скала]], тогава променя гласа си и казва на Глостър, че е чудодейно оцелял след ужасно падане.
 
Появява се [[Лир]], вече напълно [[луд]]. Той казва, че целият свят е покварен и времето му изтича.
 
Появява се Освалд, все още търсещ Едмънд. По заповед на Регана, той се опитва да убие Глостър, но бива убит от Едгар. В джоба на Освалд Едгар намира [[писмо]]то на Гонерила, в което тя подстрекава Едмънд да убие съпруга ѝ и да я вземе за своя съпруга. Кент и Корделия поемат отговорността за [[Лир]], чиято [[лудост]] бързо преминава. Регана, Гонерила, Олбланския княз и Едмънд срещат своите сили. Олбланския княз настоява да се сражават с френската [[армия]], но да не нараняван [[Лир]] или Корделия. Двете сестри жадуват за Едмънд, който е правил обещания и на двете. Той обмисля положението и планува убийствата на Олбланския княз, [[Лир]] и Корделия. Едгар дава [[писмо]]то на Гонерила на неиния съпруг. Армиите се срещат в [[битка]], [[британци]]те надделяват над [[французи]]те. [[Лир]] и Корделия са заловени. Едмънд отпраща [[Лир]] и Корделия с тайна заповед от него (представляващ Регана и нейните сили) и Гонерила (представяща тези на Олбланския княз) са за [[екзекуция]]та на Корделия.
 
=== Пето действие ===
[[Файл:Scene from King Lear - V, iii.jpg|мини|412x412px|"„''Смъртта на [[Крал Лир]], Корделия вече мъртва в ръцете му"му“'' (The death of King Lear, Cordelia already dead in his arms) <ref>http://www.sparknotes.com/shakespeare/lear/section12/</ref> -  – ''Джон Маси, мастило, молив и акварел'' <ref>http://www.thecanadianencyclopedia.ca/en/article/john-massey/</ref>]]
Победоносните британски [[лидер]]и се събират и наскоро овдовялата Регана обявява, че ще се омъжи за Едмънд. Но Олбанският княз изобличава интригите на Едмънд и Гонерила и обявява Едмънд за предател. Регана се умира, защото е отровена от Гонерила и е съпроводена зад [[сцена]]та, където умира. Едмънд предизвиква Олбанският княз, който настоява за правосъдие чрез [[двубой]]. Едгар се появява, маскиран и в [[броня]], и предизвиква Едмънд на [[дуел]]. Никой не знае кой е той. Едгар нанася фатална рана на Едмънд, въпреки че той не умира веднага.
 
Олбанският княз се изправя пред Гонерила с [[писмо]]то, предназначено да бъде неговата [[смърт]]на присъда. Тя побягва засрамена и ядосана. Едгар се разкрива и съобщава, че Глостър е умрял зад кулисите от изненада и радост , научавайки, че Едгар е жив след като той се е разкрил пред баща си. Зад кулисите Гонерила се самоубива след като всичките ѝ зли планове биват осуетени.
 
Умиращият Едмънд решава да спаси [[Лир]] и Корделия. Неговото признание обаче идва твърде късно. Скоро след като Олбанският княз праща хора, които да оттеглят заповедите на Едмънд, [[Лир]] влиза, носейки трупа на Корделия в ръце, оцелял убивайки екзекутора. Кент влиза и [[Лир]] го разпознава. Олбанският княз умолява [[Лир]] да се върне на [[трон]]а, но също като Глостър, изпитанията, през които е преминал, най-накрая надделяват и той умира. Тогава Олбанският княз моли Кент и Едгар да заемат трона. Кент отказва, обяснявайки, че неговият господар го призовава на пътешествие и той трябва да го последва. Пиесата завършва:
{{цитат| ''Не можем в толкоз скръб да съдим строго.<br>Бе много стар и се настрада много.<br>При тези мъки ние с вас едва ли<br>до тази възраст бихме издържали! ''|}}
 
''Бе много стар и се настрада много.''
 
''При тези мъки ние с вас едва ли''
 
''до тази възраст бихме издържали! ''|}}
 
== Литературни конфликти ==
*[[Файл:George Romney - "Lear in the Storm," King Lear, Act III, Scene II - Google Art Project.jpg|мини|272x272пкс|''Джордж Ромни'' <ref>http://www.museumsyndicate.com/artist.php?artist=293</ref>''- – "Лир„Лир в бурята"бурята“ , [[Крал Лир]], III действие, II сцена''<ref>http://collections.britishart.yale.edu/vufind/Record/3387636</ref>]]"'''''<u>човек срещу човек</u>'''''"- – Гонерила и Регана първоначално се [[съюз]]яват помежду си, за да спечелят колкото е възможно повече [[мощ]] и [[богатство]]. В [[картина]]та се появява Едмънд, който подмолно кара и двете да се влюбят в него, става виновника за [[напрежение]]то между сестрите. В резултат на обещанието си за [[любов]] към двете жени, Гонерила трови Регана. След като Регана умра и съпругът на Гонрила Олбанския [[княз]] разкрива, че знае за предателството и тя се самоубива.
 
* "„'''''<u>човек срещу себе си</u>'''''"-“ – [[Крал Лир]] осъзнава, че е допуснал грешка, предоставяйки своето [[царство]] и правомощия на Гонерила и Регана, и пълното отричане от Корделия. Той толкова се разкайва от тази тежка грешка, че постепенно губи връзка с [[действителност]]та. Тази негова грешка и вътрешна [[борба]] го водят до [[лудост]].
 
* "„'''''<u>човек срещу общество</u>'''''" -“ – Едмънд, който е незаконен син, претендира за земите или собствеността на баща си - – [[граф]] Глостър. Той не смята, че е справедливо да получава по-малко, само защото баща му е имал незаконна връзка. Но тъй като законите на благородното [[общество]] диктува, че незаконните деца нямат право да получат [[наследство]]. То се полага само и единствено на законния наследник. Едмънд иска да промени това, като настройва баща срещу син.
 
*"„'''''<u>човек срещу природа</u>'''''"-“ – Когато крал [[Лир]] осъзнава сериозната грешка, която е прави, поверявайки на Гонрила и Регана властта, тази вътрешна нестабилност у самия него се отразява в бушуващата [[буря]], която превзема [[нощ]]та. Бурята заплашва [[здраве]]то на [[Лир|Лир,]]
 
== Теми ==
* <u>'''Глупост и манипулация'''</u> - – освен [[Крал Лир]], така и Глостър са глупави, защото прибързано, без да се замислят вярват в лъжливите думи на своите измамни деца, което им позволява лесно да бъдат манипулирани. Дъщерите на [[Лир]] го манипулират с думите си, за да го накарат да повярва, че заслужават парче от [[царство]]то. Корделия, чрез отказа си, довежда [[Лир]] до решението да я лиши от [[богатст]]во и да я прогони, защото е твърде глупав, за да види, че нейната [[искреност]] се крие в нейния отказ да го укроти с безсмислени, лъжовно думи. За да премине по-нататък към този пункт, [[крал Лир]] позволява на Шута да бъде един от най-близките му довереници, а Шута непрестанно напомня на краля за [[глупост]]та му. Глостър, също благодарение на [[глупост]]та си позволява да бъде заблуден от грешния син, и да се откаже от детето, което в последствие му помага.
 
* '''<u>Текстът като морално институция</u>''' -  – [[Шекспир]] е известен с това, че използва [[пиеси]]те си, за да изпрати на [[монархия]]та сериозни морални предупреждения. [[Крал Лир]] доставя две важни морални инструкции за благородството, които заслужават да бъдат отбелязани. [[Крал Лир]], докато е в бурята, смята, че като [[крал]], никога не е имал време да разбере затрудненията на бедните хора. Той предлага, че [[благородство]]то трябва да излезе и да научи какво е да бъдеш "„''нещастник''"“ и след това да споделиш повече богатство с тях, за да създадеш по-справедлив свят. Вторият случай е когато Глостър казва на Том, че богатият човек трябва да изпитва скръб и агония, така че той ще бъде принуден да разпределя.
 
* <u>'''Алчността'''</u>- – показана най-добре, чрез образите на двете дъщери Гонерила и Регана.
 
* '''<u>Обратно изкупление</u>''' -  – докато [[Лир]] и Глостър позволяват на техните недостатъци да им пречат и да направят сериозна грешка. В края на [[трагедия]]та те успяват да се срещнат с децата, които са отритнали и пренебрегнали и да поискат прошка с тях. Това изкупление не ги освобождава от [[вина]] и [[скръб]], но дава известна корекция на грешките им, преди да умрат.
 
== Мотиви и символи ==
* [[Лудост|<u>Лудостта</u>]] - – основният мотив, около който се развива цялата трагедия. Лудостта на [[Лир]] преминава през няколко фази. В началото той е със здрав [[разсъдък]], след това полудява, за да достигне до просветление, да помъдрее и осъзнае грешката си. По време на бурята [[Лир]] е истински [[луд]]. Появява се '''''<u>лудостта като професия</u>''''' - – образа на Шута и '''''<u>лудостта по неволя</u>''''' - – в образа на Едгар представящ се като Том без дом. Проблемът за [[лудост]]та се открива като резултат от кризата, в която попада [[Лир]], загубвайки фундамент на своята [[екзистенция]] (проф. [[Марко Марков]] – „''разпад на личността''”“)<ref>https://chitanka.info/text/24943-predgovor-kym-uiljam-shekspir-tom-3-tragedii</ref>.
 
* [[Слепота|<u>Слепотата</u>]] - – както [[Крал Лир]], така и граф Глостър изпитват метафорична [[слепота]], която ги кара да пропуснат очевидната [[преданост]] и [[любов]] на честните им деца, в полза на [[ласкателство]]то и лъжите на другите деца. Тази [[слепота]] в крайна сметка води до тяхното [[разрушение]], а после до [[смърт]]та им. Глостър също страда от физическа слепота. Ослепен от Корнуолския княз и Регана.
 
* <u>[[Власт (обществено отношение)|Власта]]</u> - – [[Лир]] дотолкова се е вкоренил във [[власт]]та си, че все пак не може да се раздели с нея. Дори след поделянето на всичко между дъщерите си, не може да остане без присъщите за властта привилегии. Той е зависим от нея – [[власт]]ването е постамент на неговата [[екзистенция]]. Когато той остава без нея, изпада в криза. Проблемът за [[власт]]та е разгледан през призмата на наследяването. Две паралелни линии: ''<u>'''Лир и дъщерите му'''</u>'' – разпределяне на кралството и '''''<u>Глостър и синовете му</u>'''''. Наследяването при [[Шекспир]] се приема като акт на признаване или отхвърляне – признаване като пълноправен син или дъщеря. Бащинската [[функция]] на [[Лир]] е срасната с [[крал]]ската. Той дава, но в замяна иска да получи нещо - – в знак на [[уважение]] държи да запази свитата си, отношението и [[почит]]та като към [[крал]].
 
* [[Буря|<u>Бурята</u>]] - – в точното време, когато [[крал]] [[Лир]] осъзнава истинския характер на дъщерите си Гонерила и Регана, както и грешката му към Корделия, голяма [[буря]] започва. Бурята, като природна стихия, показва вътрешния бунт на [[Лир]]. Тя дори му се струва по-благоприятна от самите му дъщери.
 
* <u>[[Преобличане]]то</u>- както Едгар, така и Кент трябва да използват прикрития, за да се скрият, докато изпълняват [[цел]]ите си. Кент иска да запази здравия [[разум]] и царството на краля и да го предпази от злите му дъщери. Той се прикрива и става верен служител на [[цар]]я, като същевременно поддържа отворена линия на комуникация с Корделия. По същия начин Едгар трябва да се прикрие, избирайки да се простори на просяк.
 
* <u>[[Класическите култури]]</u>- – по време на [[пиеса]]та героите посочват различни гръцки и римски богове и идеи. [[Крал Лир]] често извиква боговете за търпение, или гняв. Споменават [[Аполон]], [[Юпитер]], Джоу, Джуно и Купид. Едгар, като "Том"„Том“ споменава [[Нерон]]. [[Крал Лир]] нарича Едгар "„''гръцки философ"философ“''.
* <u>''[[Приказен мотив]]''</u> '''''–''''' Шекспир пренася [[легенда]]рни, приказни модели в [[трагедия]]та си. За най-малкия ''брат/сестра'' - най-малката сестра Корделия е израснала при същите условия, но все пак тя остава различна от по-големите си сестри.
 
== Литературни източници ==
[[Файл:1577 printing of Holinshed's Chronicles.jpg|мини|300x300px|''Първото издание на Рафаел Холишед'']]
Пиесата на [[Шекспир]], базирана на множество [[разказ]]и за [[легенда]]рната личност [[Лир]] от [[Британия]], чието име било свързвано от някои учени с бритонския бог Лир/Лайр (Lir/Llŷ). Въпреки че, имената всъщност не са етимологично свързани. Най-важният източник на [[Шекспир]] може би е второто издание на „Хроники на Англия, Шотландия и Ирландия“ (от [[английски]]:''Holinshed's Chronicles of England, Scotland, and Ireland'') <ref>http://www.shakespeare-navigators.com/macbeth/Holinshed/index.html</ref>, публикувано през [[1587 ]]г. от Рафаел Холиншед (от [[английски]]:''Raphael Holinshed'')<ref>http://www.oxforddnb.com/view/10.1093/ref:odnb/9780198614128.001.0001/odnb-9780198614128-e-13505;jsessionid=853279951C2752749E7B84FB5D7C8822</ref>. Самият Холиншед намира историята в по-ранната „''История на британските крале''“ ({{lang-en|Historia Regum Britanniae}}) <ref>http://cudl.lib.cam.ac.uk/view/MS-FF-00001-00025-00005</ref> от [[Галфрид Монмутски]]<ref>http://mglishev.blog.bg/history/2011/08/02/galfrid-ot-monmyt-i-negovata-istoriia-na-britanskite-krale.794846</ref>, написана през [[12 век]]. „[[Кралицата на феите|''Кралицата на феите'']]" от [[Едмънд Спенсър]]<ref>http://www.sacred-texts.com/neu/eng/sfq/index.htm</ref> , публикувана [[1590]] г., също включва герой на име Корделия, която също е обесена, както в „[[Крал Лир]]“.
 
Други възможни източници са:
Line 200 ⟶ 197:
 
Източника на второстепенната сюжетна линия, включваща Глостър, Едгар и Едмънд, е [[приказка]] на [[Филип Сидни]] „Графинята на [[Аркадия]]“ (1580-90) ({{lang-en|The Countess of Pembroke's Arcadia}}) със сляп [[Пафлагония|пафлагонски]] крал и неговите синове Леонит и Плексит.
 
=== Промяна от литературните шаблони ===
Освен второстепенната [[сюжет]]на линия, включваща графа на Глостър и неговите синове, основното нововъведение на [[Шекспир]] е смъртта на Корделия и [[Лир]] в края. В разказ от [[Галфрид Монмутски]] <ref>http://www.britannia.com/history/arthur/geofmon.html</ref>(''от англ. Geoffrey of Monmouth''), Корделия връща [[Лир]] на трона и го наследява след неговата смърт. През [[XVII век]] [[Шекспир]]овия трагичен край бил много критикуван, затова била написана алтернативна версия от [[Наум Тейт]] (''от англ. [[Nahum Tate]]'' ) , в която главният герой оцелява, Едгар и Корделия се женят (въпреки годежа ѝ с краля на [[Франция]]). <ref>https://archive.org/details/bub_gb_8QYJAAAAQAAJ</ref>
 
== Период и текст ==
[[Файл:Title Page - Shakespeare First Folio (1623), title page - BL.jpg|мини|267x267px|''Заглавната страница на [[Първото фолио]] <ref>https://luna.folger.edu/luna/servlet/view/search?search=Search&q=Call_Number%3D%22STC+22273+Fo.1+no.68%22&cic=FOLGERCM1%7E6%7E6&sort=MPSORTORDER1%2CAuthor%2CCD_Title%2CImprint&pgs=250&res=2</ref> на [[Уилям Шекспир]]'']]Въпреки, че точната [[дата]] на написване не може да бъде определена, много академични [[редактор]]и на [[пиеса]]та посочват периода между [[1603]] и [[1606]] г. Най-късно може да е написана през [[1606]] г., тъй като [[Stationers' Register]] отбелязва представление на 26 декември [[1606]] г. Годината [[1603]], от друга страна, произхожда от думите в речите на Едгар, които може да са заимствани от „Декларация за изключителни попски шарлатанства (от [[английски]]: ''Declaration of egregious Popish Impostures'') на [[Самюъл Харснет]] от [[1603]] г.
 
[[Р. А. Фоукс]] ( от [[английски]]: [[R. A. Foakes]]) <ref>http://bloggingshakespeare.com/honouring-reg-foakes</ref> настоява за периода 1605- 1606, защото един от източниците на [[Шекспир]], „Истинските исторически хроники на крал Лейр“ ( от [[английск]]и:'' The True Chronicle History of King Leir''), е бил публикуван през [[1605]] г.. Близки съответствия между тази [[пиеса]] и [[Шекспир]]овата предполагат, че е възможно той да е работил от [[текст]] отколкото от припомняне на [[представлени]]е.
[[Франк Кермод]] напротив – в ''Riverside Shakespeare'' разглежда възможността публикацията за Лейр да е била в отговор [[представление]] на вече написаната [[Шекспир]]ова [[пиеса]]. Отбелязвайки [[сонет]] от [[Уилям Стрейчи]] <ref>https://www.encyclopediavirginia.org/Strachey_William_1572-1621#start_entry</ref>, който може да има прилики с [[Лир]], [[Кърмод]] прави заключение, че ''„1604-5 изглеждат добър компромис“''.<ref>Kermode, Riverside, 1250.</ref>
[[Файл:King Lear 1619.jpg|мини|''Q1 на [[Крал Лир]] от 1608''<ref>https://www.bl.uk/collection-items/quarto-1-of-king-lear-1608</ref>|244x244px]]
Съвременната [[версия]] на „[[Крал Лир]]“ произтича от три източника: два кварта публикувани през [[1608]] (Q1) и през [[1619]] (Q2) и версията в „Първото Фолио“ <ref>https://en.wikipedia.org/wiki/False_Folio</ref> (''от [[английски]]: [[False Folio]] '' от 1623 (F1). Разликите между тези версии са значителни. Q1 съдържа 285 реда, липсващи в F1; F1 съдържа около 100, които ги няма в Q1. Също така, поне 1000 самостоятелни думи са променени между [[текст]]овете. Всеки [[текст]] има напълно различен пунктуационен [[стил]] и повече от половината [[стих]]ове в F1 са или в проза, или са разграфени по различен начин в Q1.
Ранните [[редактор]]и, започвайки с [[Александър Поуп]] (на [[английски]]: ''Alexander Pope'')<ref>http://www.gutenberg.org/ebooks/authors/search/?query=Pope,_Alexander</ref> , събират двата текста, създавайки съвременната [[версия]], която е считана за универсална в продължение на [[век]]ове. Съчетаната версия е родена от [[хипотеза]]та, че [[Шекспир]] е написал само един [[оригинал]]ен [[ръкопис]], за жалост вече изгубен, и че Кварто и Фолио версиите са интерпретации на този [[оригинал]]. ▼
 
▲Ранните [[редактор]]и, започвайки с [[Александър Поуп]] (на [[английски]]: ''Alexander Pope'')<ref>http://www.gutenberg.org/ebooks/authors/search/?query=Pope,_Alexander</ref> , събират двата текста, създавайки съвременната [[версия]], която е считана за универсална в продължение на [[век]]ове. Съчетаната версия е родена от [[хипотеза]]та, че [[Шекспир]] е написал само един [[оригинал]]ен [[ръкопис]], за жалост вече изгубен, и че Кварто и Фолио версиите са интерпретации на този [[оригинал]].
През [[1931]] [[Маделин Доран]] (''от [[английски]]:Madeleine Kathryn Doran'') предлага теза, в която определя, че двата текста имат напълно различен произход и че тези разлики между тях били критически интересни. Този аргумент обаче не се обсъждал, до края на 70-те години на [[XIX век]], когато била съживена от [[Майкъл Уорън]] (''от [[английски]]:Michael Warren'') и [[Гари Тейлър]] (''от [[английски]]:Gary Taylor'').Тяхната [[теза]], дори и спорна, събрала значително одобрение. Тя приема като факт, че кварта <ref>http://www.literarygenius.info/shakespeare-quarto-text.htm</ref> произтича от нещо близко до [[Шекспир]]овите чернови, и че Фолиото <ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Foul_papers</ref> е произлязло по някакъв начин от някаква книга, подготвена от [[Шекспир]]овото [[общество]] или някой друг. На кратко, '''Q1 е [[автор]]ска, докато F1 е театрална'''. <ref>Taylor, Gary (a); Warren, Michael, eds. (1983). The Division of the Kingdoms: Shakespeare's Two Versions of King Lear. Oxford: Clarendon Press.</ref> ▼
 
▲През [[1931]] [[Маделин Доран]] (''от [[английски]]:Madeleine Kathryn Doran'') предлага теза, в която определя, че двата текста имат напълно различен произход и че тези разлики между тях били критически интересни. Този аргумент обаче не се обсъждал, до края на 70-те години на [[XIX век]], когато била съживена от [[Майкъл Уорън]] (''от [[английски]]:Michael Warren'') и [[Гари Тейлър]] (''от [[английски]]:Gary Taylor'').Тяхната [[теза]], дори и спорна, събрала значително одобрение. Тя приема като факт, че кварта <ref>http://www.literarygenius.info/shakespeare-quarto-text.htm</ref> произтича от нещо близко до [[Шекспир]]овите чернови, и че Фолиото <ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Foul_papers</ref> е произлязло по някакъв начин от някаква книга, подготвена от [[Шекспир]]овото [[общество]] или някой друг. На кратко, '''Q1 е [[автор]]ска, докато F1 е театрална'''. <ref>Taylor, Gary (a); Warren, Michael, eds. (1983). The Division of the Kingdoms: Shakespeare's Two Versions of King Lear. Oxford: Clarendon Press.</ref>
*The New Cambridge <ref>http://www.cambridge.org/features/ncs/ </ref> публикува отделни издания на Q и F; ▼
*Pelican Shakespeare <ref>https://www.penguinrandomhouse.com/series/BS5/the-pelican-shakespeare</ref> изданието съдържа и Квартото от [[1608]]г., и Фолиото от [[1623]]г., така и съчетания ▼
*The Arden Shakespeare <ref>https://www.bloomsbury.com/us/academic/academic-subjects/drama-and-performance-studies/the-arden-shakespeare/</ref> изданието, редактирано от Р. А. Флокс ( от [[английски]]: [[R. A. Foakes]]) е единственото скорошно издание, предлагащо традиционната съчетана версия. ▼
*И Антъни Нътал от университета [[Оксфорд]], и Харолд Блум от [[Йейл]] одобряват идеята, че [[Шекспир]] е редактирал текста поне веднъж през живота си.▼
 
▲*The New Cambridge <ref>http://www.cambridge.org/features/ncs/ </ref> публикува отделни издания на Q и F;
== Анализи и критики ==▼
▲*Pelican Shakespeare <ref>https://www.penguinrandomhouse.com/series/BS5/the-pelican-shakespeare</ref> изданието съдържа и Квартото от [[1608]] г., и Фолиото от [[1623]] г., така и съчетания
▲*The Arden Shakespeare <ref>https://www.bloomsbury.com/us/academic/academic-subjects/drama-and-performance-studies/the-arden-shakespeare/</ref> изданието, редактирано от Р. А. Флокс ( от [[английски]]: [[R. A. Foakes]]) е единственото скорошно издание, предлагащо традиционната съчетана версия.
▲*И Антъни Нътал от университета [[Оксфорд]], и Харолд Блум от [[Йейл]] одобряват идеята, че [[Шекспир]] е редактирал текста поне веднъж през живота си.
 
▲== Анализи и критики ==
=== Исторически интерпретации ===
Джон Ф. Денби ( от [[английски]]:John F. Danby в свето ''„Шекспирово учение за природата – изучаване на [[Крал Лир]]"'' (оригинал: ''Shakespeare's Doctrine of Nature – A Study of King Lear'') (1949) твърди, че [[Лир]] драматизира сегашните значения на „природата“. Думите „природа“, „природен“ и „противоприроден“ (в [[английски]] език: "nature„nature,"“ "natural"„natural“ and "unnatural"„unnatural“) производни думи с общ корен) възникват в пиесата повече от 40 пъти, отразявайки дебат в [[Шекспир]]овото [[време]] относно това каква е била природата всъщност. Този дебат обхваща пиесата и това намира символичен израз в светкавичните промени в настроението на [[Лир]]. Има две силно контрастиращи гледни точки за човешката [[природа]] в [[пиеса]]та:
* групата на [[Лир]]- – ([[Лир]], Глостър, Олбанският княз и Кент), илюстрирайки философията на [[Френсис Бейкън]] <ref>https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%B8%D1%81_%D0%91%D0%B5%D0%B9%D0%BA%D1%8A%D0%BDФренсис_Бейкън</ref> и [[Ричар Хукер]]<ref>http://justus.anglican.org/resources/bio/64.html</ref>
* групата на Едмънд (Едмънд, Корнуолският княз, Гонерила, Регана), близка до гледна точка, по-късно формулирана [[Томас Хобс]].
 
Освен двете мнения за [[природа]]та, „[[Лир]]“ съдържа два възгледа за [[разум]]а, изтъкнати в речите на Глостър и Едмънд за астрологията. Глостър: {{цитат|''Тези затъмнения на слънцето и на луната напоследък не ни предвещават нищо добро! Както и да умуват върху тях природните науки, природата ни страда от зловредните им влияния.''|}}<ref>Шекспир.У., Шекспир: Крал Лир, В: Избрани трагедии, София, 1983, с.502</ref>
Line 231 ⟶ 229:
 
''на твоите закони аз ще служа! ''|}} <ref>Шекспир.У., Шекспир: Крал Лир, В: Избрани трагедии, София, 1983, с.499</ref>
Рационалността от страна на Едмънд е тази, към която съвременната публика се идентифицира по-лесно. Но тя носи такъв изявен [[рационализъм]] в абсолютни противоположности, че се превръща в [[лудост]] – „'''<u>лудост в здравия разум</u>'''“ на [[Лир]]- – {{цитат|''Здрав разум никога не би накичил тъй своя притежател!''|}}<ref>Шекспир.У., Шекспир: Крал Лир, В: Избрани трагедии, София, 1983, с.600</ref> и това на Шута „'''<u>мъдрост в глупостта</u>'''“. Това предателство на разума се крие зад по-късния акцент на пиесата върху чувствата.
 
Двете „природи“ и двата „[[разум]]а“ предполагат две общества. Едмън е „новият човек“, част от епохата на надпреварата, подозренията, славата, в контраст със старото общество, което се е западнало още от [[Средните векове]], със своята вяра в сътрудничеството, разумно порядъчността и уважение към цялото като нещо по-велико от отделната част.
 
„[[Крал Лир]]“ е следователно [[алегория]]. Старото общество, с неговия луд крал, попада в заблуждение и е застрашено от новия [[Макиавелизъм]]. То е съживено и спасено от идеята за новия ред, въплътен в отхвърлената кралска дъщеря. Корделия, в алегоричен, троен образ на: човекът, етичният принцип (любов) и общността. Едмънд е последното велико изображение на [[Шекспир]] от страна на [[ренесанс]]овия [[индивидуализъм]] – енергията, еманципацията, куражът, който е допринесъл толкова в наследството на Запада.Пиесата предлага алтернатива на феодално-макиавелската полярност, алтернатива, заложена:
* във френската реч
{{цитат|''Любовта''
 
'' не любов, щом смесена е с разни''
 
''съоръжения на нея чужди.''|}}<ref>Шекспир.У., Шекспир: Крал Лир, В: Избрани трагедии, София, 1983, с.495</ref>,
 
* в молитвите на Лир
{{цитат| ''Баща си, който тъй великодушно''
 
Line 251 ⟶ 249:
 
''Ни дума вече!'' |}}<ref>Шекспир.У., Шекспир: Крал Лир, В: Избрани трагедии, София, 1983, с.567</ref>
Глостър:
{{цитат|''Това е болестта''
 
Line 261 ⟶ 259:
 
]]
Предвид отсъствието на законни майки, [[Копелия Кахн]] (от [[английски]]: ''Coppelia Kahn'')<ref>https://vivo.brown.edu/display/ckahn</ref> представя [[интерпретация]] на [[психоанализа]]та на „''майчинския субект''“ <ref>http://webpage.pace.edu/nreagin/tempmotherhood/spring2002e/the%20absent%20mother.html#Top</ref>, открит в [[пиеса]]та. Според [[Кахн]] напредналата възраст на [[Лир]] го води към инфантилната диспозиция да търси [[любов]], традиционно удовлетворявана от майката, но в отсъствието на истинска майка, неговите дъщери я заместват. Състезанието на [[Лир]] между Гонерила, Регана и Корделия служи за споразумение. Неговите дъщери ще вземат своето [[наследство]] при условие, че се грижат за него, особено Корделия, на чиято доброта той разчита най-много. Отказът на Корделия да му се посвети и да го обича като повече от баща е често интерпретиран като съпротива срещу [[кръвосмешение]], но [[Кахн]] също вмъква и образа на отхвърлящата майка. Ситуацията се обръща към ролите „родител-дете“, в които лудостта на [[Лир]] е детински гняв, породен от лишаването от грижи. Дори когато [[Лир]] и Корделия са заловени заедно, неговата "„''детинска''"“ [[лудост]] продължава като си представя затвора, описвайки го с "„''детско''"“ въображение:
{{цитат| ''Ела със мене! Да вървим в затвора!''
 
Line 284 ⟶ 282:
''суетни златокрили еднодневки,'' |}} <ref>Шекспир.У., Шекспир: Крал Лир, В: Избрани трагедии, София, 1983, с.620</ref>
 
,където цялото същество на Корделия е отдадено на него. Чак със смъртта на Корделия нагласата дъщеря-майка намалява и така „[[Крал Лир]]“ приключва само с мъжки живи персонажи.
[[Файл:Three daughters of King Lear by Gustav Pope.JPG|мини|''Трите дъщери на [[Крал Лир]]''<ref>''The Three Daughters of King Lear'' (1875–76), Museo de Art de Ponce, Puerto Rico</ref>'', 1875-6, Густав Поуп''<ref>[[:en:Gustav_Pope|Gustav Pope - – Wikipedia]]</ref>, ]]
[[Зигмунд Фройд]] твърди, че Корделия символизира [[смърт]]та. Затова, когато пиесата започва с отхвърлящия дъщеря си [[Лир]], може да се интерпретира като неговото отхвърляне на смъртта. [[Лир]] не желае да се изправи пред края на своето съществуване. Поразителната крайна сцена на пиесата, където [[Лир]] носи тялото на неговата обична Корделия, е била от голямо значение за [[Фройд]]. В тази [[сцена]] Корделия предизвиква осъзнаването на неговата тленност, или както го поставя [[Фройд]], тя го кара да се примири с неизбежността на умирането (от [[английски]]:''make friends with the necessity of dying'') <ref>http://www.sup.org/books/title/?id=2113</ref> . Логично е да се заключи, че [[Шекспир]] е имал нещо определено в предвид със смъртта на Корделия, след като той е единственият [[писател]], който я убива (във версията на [[Нейтън Тейл]] тя заживява щастливо, а в тази на [[Холиншед]] – тя връща баща си на [[трон]]а и го наследява).
 
В същото време, анализ, базиран на [[теория]]та на [[Алфред Адлер]], предполага, че състезанието между дъщерите в първо действие има повече връзка с неговият [[контрол]] над неомъжената Корделия. В своето изследване върху характера на Едмънд, [[Харолд Блум]] го нарича „''Най-оригиналният [[Шекспир]]ов герой''“. „
 
Гледната точка на [[Фройд]] за семейните [[романс]]и, не се отнася до Едмънд. Яго <ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Iago</ref> от "„[[Отело]]"“ е свободен да преоткрива себе си всяка минута, но той има силни вълнения, дори и отрицателни. Едмънд от своя страна няма силни увлечения; той никога не е обичал никого и никога няма да го направи. От тази гледна точка, той е най-оригиналният герой на [[Шекспир]].[[Трагедия]]та в липсата на разбиране от страна на [[Лир]] за последствията от неговите искания и действия е често определяна като тази на разглезено дете, но също така е отбелязано, че неговото поведение е също толкова вероятно да бъде срещнато при родители, които никога не са свикнали с идеята за техните пораснали деца.<ref>https://theconversation.com/thou-hadst-better-avoid-getting-teary-and-king-leary-this-christmas-52215</ref>
 
=== [[Християнство]] ===
Критиците са разделени по въпроса дали [[крал Лир]] представлява утвърждаването на определена християнска доктрина, или не.<ref>https://books.google.bg/books?id=d4E6AAAAIAAJ&printsec=frontcover&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false</ref> Сред тези, които смятат, че [[Лир]] е изкупил греховете си чрез [[страдание]]то, са [[А. Брадли]] (ат [[английски]]: ''Andrew Cecil Bradley'') и [[Джон Риабатъз]] (от [[английски]]: ''John Reibetanz''), който е написал: „''чрез своето страдание, [[Лир]] печели просветлена душа''“ (оригинал: "through„through his sufferings, Lear has won an enlightened soul"soul“) <ref>Reibetanz, John (1977). The Lear world : a study of King Lear in its dramatic context. Toronto: University of Toronto Press. p. 108.</ref>.
 
Други критици, които не намират доказателства за [[изкупление]], подчертават ужасите на последното действие включително [[Джон Холоуай]] (от [[английски]]: ''John Holloway'')<ref>Holloway, John (2005). The Story of the Night: Studies in Shakespeare's Major Tragedies. New York: Routledge</ref> и [[Марвин Розенбърг]] <ref>Rosenberg, Marvin (1992). The Masks of King Lear. Newark DE: Univ of Delaware Press. </ref>.
 
Уилям Р. Елтън подчертава предхристиянската насоченост на [[пиеса]]та. <ref>https://books.google.bg/books?id=6tG4LdIImjkC&printsec=frontcover&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false</ref>
 
=== Приказки ===
В първото издание на „Детски и домашни приказки“ (от [[немски]]:''Kinder- und Hausmärchen'') от [[Братя Грим]], притурка към приказка номер 71- – „Принцеса Миша-кожа“ <ref>http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=247&elementID=826653233&sectionID=5</ref> (от [[немски]] ''Prinzessin Mäusehaut''):се добавя забележката „''както бащата тук, [[Крал Лир]] пита неговите дъщери''“. (от [[немски]]: ''wie der Vater hier, so fragt König Lear seine Töchter''.)<ref>https://www.grimmstories.com/de/grimm_maerchen/prinzessin_maeusehaut</ref>
 
== [[История]] на [[Представление|представленията]] ==
 
=== [[XVII]] [[век]] ===
[[Файл:LearTate.jpg|мини|318x318пкс|''Историята на [[Крал Лир]],'' ''(адаптация на Шекспирова трагедия от Нахум Тейт''), ''1681''<ref>http://andromeda.rutgers.edu/~jlynch/Texts/tatelear.html</ref>]]
[[Шекспир]] е написал [[роля]]та на [[Лир]] за главния трагически [[актьор]] в неговата трупа – [[Ричард Бърбадж]] (от [[английски]]: ''Richard Burbage''). [[Шекспир]] е пишел за все по-възрастни герои с развитието на техните кариери. Смята се също така, че ролята на Шута е била написана или за шута на трупата, [[Робърт Армин]] (от английски: ''Robert Armin''), или за едно от момчетата в групата <ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Boy_player</ref>, дубльор за Корделия. Само едно особено представление е известно за времето [[Шекспир]] – пред двора на [[крал]] [[Джеймс I]] в [[Уайтхол]] на 26 декември [[1606]] г. Оригиналните представления би трябвало да бъдат провеждани в „''Глобус''“ ( [[''Globe Theater'']] ), където е нямало [[декор]]и в съвременен стил и героите са изразявали ролите си визуално с реплики и [[костюм]]и: костюмът на [[Лир]] например би се променил в хода на [[пиеса]]та, тъй като състоянието му запада – започвайки с корона и разкошни дрехи; после като ловец; беснеещ в [[буря]]та; и накрая, коронован с цветя в пародиен разрез с оригиналния му статут.
 
Всички театри били затворени от [[пуритан]]ското правителство на 6 септември [[1642]] г.. При възстановяването на [[монархия]]та през [[1660]], две нови групи били създадени:
* [[King's Company]] <ref>https://en.wikipedia.org/wiki/King%27s_Company</ref>
* [[Duke's Company]]<ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Duke%27s_Company</ref> )
Възобновен бил и съществуващият театрален [[репертоар]], като бил разделен между тях. В следствие на това до средата на [[19 век]] се представяла не [[Шекспир]]овата версия на „[[Крал Лир]]“, а „''Историята на крал Лир''“ от [[Нейтън Тейт|Нахум Тейт]]. Най-значителните му отклонения от [[Шекспир]] било да пропусне фигурата на Шута напълно, да въведе щастлив край, в който [[Лир]] и Корделия оцеляват и да развие [[любов]]на история между Корделия и Едгар (двама герои, които нямат допирни точки при [[Шекспир]]), която завършва с [[брак]] между двамата. Като повечето възстановени адаптации на [[Шекспир]], [[Тейт]] се възхищава на естествения [[Шекспир]]ов гений, но е сметнал, че може да подобри работата му според съвременните художествени стандарти (които до голяма степен се ръководят от [[неокласическите]]<ref>http://www2.cedarcrest.edu/academic/eng/lfletcher/shrew/ssaymaz.htm</ref> единици за време, място и действие).
Line 315 ⟶ 313:
 
=== XVIII [[век]] ===
[[Файл:King Lear mourns Cordelia's death.jpg|мини|290x290пкс290п|''[[Крал Лир]] оплаква смъртта на Корделия, 1786- 1788, Джеймс Бари''<ref>https://artuk.org/discover/artworks/search/actor:barry-james-17411806</ref>]]
В ранния [[18 век]] някои писатели започнали да възразяват срещу това „прекоронясване“ в адаптациите на [[Шекспир]]. Например в „The Spectator“ <ref>https://archive.org/details/cu31924091319503</ref> на 16 април [[1711]] [[Джоузеф Адисън]] пише „''Крал Лир е възхитителна трагедия… както я е написал [[Шекспир]], но с реформирането си според понятието за поетична справедливост, според моето скромно мнение, е загубило половината си красота.''“ Въпреки това на сцената [[версия]]та на [[Тейт]] надделява.
[[Дейвид Гарик]] (от [[английски]]: ''David Garrick'') <ref>http://www.garrickstemple.org.uk/</ref> е бил първият актьор-ръководител, който започнал да връща елементи от [[Шекспир]]овия оригинал към адаптацията на [[Тейт]]: той запазва основните промени на [[Тейт]], включително щастливия край, но премахва много от репликите на [[Тейт]], включително заключителната реч на Едгар. Той също така намалява значението на връзката между Едгар и Корделия, за да се съсредоточи повече върху тази на [[Лир]] и дъщерите му. Неговият [[вариант]] има силно емоционално [[въздействие]]: [[Лир]], воден от [[лудост]]та на неговите дъщери, бил (по думите на един [[зрител]], [[Артър Мърфи]]): „''най-доброто трагично бедствие, което някой някога е виждал на сцена''“ и в [[контраст]] – предаността показана на [[Лир]] от Корделия (комбинация от текстовете на [[Шекспир]], [[Тейт]] и [[Гарик]]) води публиката до сълзи.
 
* Първото професионално изпълнение на „[[Крал Лир]]“ в [[Северна Америка]] вероятно са тези на трупата на [[Хейлъм]] ( [[Old American Company]]), която пристига във [[Вирджиния]] през [[1752]] и която добавя пиесата към репертоара си до тяхното заминаване за [[Ямайка]] през [[1774]].
 
=== [[XIX]] [[век]] ===
[[Чарли Лъмб]] (от [[английски]]:''Charles Lamb'') разглежда отношението на [[Романтизма]] към „[[Крал Лир]]“ в неговото есе от [[1811]] година „''Трагедиите на [[Шекспир]], разгледани по отношение на тяхната пригодност за сценично представяне''“ (''"On„On the Tragedies of Shakespeare, considered with reference to their fitness for stage representation"representation“''), където той казва, че пиесата „''е невъзможна за представяне на сцена''“. В театъра той твърди „''да се види как [[Лир]] играе, да се види как старец се олюлява на сцената с бастун, как бива изгонен от дъщерите си в бурна [[нощ]], няма нищо освен болезнено чувство и отвращение''“ и все пак „докато го четем, ние не виждаме [[Лир]], ние сме [[Лир]] – ние сме в неговият [[ум]], ние сме в захлас от величието, което възпира злобата на дъщерите и [[буря]]та.<ref>Moody p.40; Shakespeare and Hunter p.50.</ref>
„[[Крал Лир]]“ е бил обект на спор от страна на политиците заради времето на [[лудост]]та на [[Джордж ІІІ]] и поради този факт не е бил представян изобщо в двата професионални лондонски театра от [[1811]] до [[1820]], но е бил обект на главна [[продукция]] в рамките на три месеца след смъртта му. [[19 век]] постепенно възвръща [[Шекспир]]овия текст, заменяйки този на [[Тейт]]. [[Джон Филип Кембъл]] е представил повечето от [[Шекспир]]овия текст, все още запазвайки трите основни елемента от варианта на [[Тейт]]:
* любовната история
* пропускането на Шута
* щастливия край
[[Едмънд Кийн]] ( от английски: Edmund Kean)<ref>https://en.wikisource.org/wiki/1911_Encyclop%C3%A6dia_Britannica1911_Encyclopædia_Britannica/Kean,_Edmund</ref> играе „[[Крал Лир]]“ с неговия трагичен край през [[1823]], но се проваля и се завръща към предпочитаната версия на [[Тейт]] след само три представления.
 
През [[1838]] г. [[Уилям Макриди]] (от [[английски]]: ''William Macready'') <ref>https://en.wikipedia.org/wiki/William_Macready</ref>в [[Ковън Гардън]] представя версия, изцяло изчистена от преработките на [[Тейт]]. Възстановеният герой на Шута, бил изигран от актриса, [[Присила Хортън]] <ref>http://memory.loc.gov/cgi-bin/query/r?intldl/carroll:@field(DOCID+lchtml003401)</ref>.
И последната поява на [[Хелън Фулсит]] (ор английски: ''Helena Faucit'')<ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Helena_Faucit</ref> като Корделия, мъртва в бащините ръце, става една от най-емблематичните [[викториански]] сцени. ▼
 
▲И последната поява на [[Хелън Фулсит]] (ор английски: ''Helena Faucit'')<ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Helena_Faucit</ref> като Корделия, мъртва в бащините ръце, става една от най-емблематичните [[викториански]] сцени.
[[Джон Форстър]], пише в „Ревизьор“ на 14 февруари [[1838]], изразявайки надеждата, че „''успехът на господин Макриди е прокудил този позор (версията на [[Тейт]])<ref>Wells (b) p.73.</ref> от сцената завинаги''. Но дори този вариант не е бил близък до този на [[Шекспир]]
Една от иновациите на Макриди – използването на структури подобни на [[Стоунхендж]] <ref>http://www.english-heritage.org.uk/visit/places/stonehenge</ref> на сцената за подсилване на чувството за древна обстановка – се е задържала на сцената до [[20 век]] и може да бъде видяна в телевизионната адаптация от [[1983]] с участието на [[Лоурънс Оливиър]].
 
През [[1843]] г. влиза в сила законът за регулиране на театрите ([[Theatres Act 1843]]), който слага край на монопола на двете съществуващи трупи и увеличава броя на театрите в [[Лондон]]. В същото време, модата в [[театър]]а е „''живописна''“, оценявайки визуалните спектакли над сюжета или охарактеризирането и често изисква дълги сценични промени. <ref>Schoch pp.58–75 and 67.</ref>
Например „[[Крал Лир]]“ [[Хенри Ървинг]] от [[1892]] предлага спектакъл като смъртта на [[Лир]], гледана от под скалата Довър, неговото лице бива озарено от червената светлина на залязващото слънце; за сметка на репликите (съкратени 46% от тях, включително ослепяването на Глостър). Но представянето на [[Ървинг]] провокира силни емоции: един зрител, Гордън Крос, пише за първата поява на [[Лир]]: {{цитат|''удивителна фигура с маси от бяла коса. Той се подпира на огромен меч в ножница, който той повдига с див вик в отговор на посрещането от неговите пазачи. Походката му, външният му вид, жестовете му разкриват благородния, могъщ ум, който вече деградира в старческа раздразнителност под предстоящите удари на скръб и старост.''|}} <ref>Jackson, Kenneth Hurlstone (1995) [1953]. Language and history in early Britain: A chronological survey of the Brittonic languages, first to twelfth century A.D. Edinburgh: University of Edinburgh Press. ISBN 978-1-85182-140-2.</ref>
Значението на визуализма за [[Ървинг]], и за други театрални професионалисти от [[Викторианската ера]], е илюстрирана от факта, че [[Ървинг]] е използвал картината на [[Форд Мадокс Браун]] <ref>http://spartacus-educational.com/Jford.htm</ref> „''Корделия''“ (''Cordelia's Portion'') като вдъхновение за вида на пиесата и че художникът предоставя скици за декорите на други сцени.
 
=== [[XX]] [[век]] ===
[[Файл:Cordelia's Portion.jpg|мини|311x311пкс|''"„'''Частта на Корделия'''"“ от Форд Мадокс Браун''<ref>https://artuk.org/discover/artworks/search/actor:barry-james-17411806</ref>]]
До средата на века, традицията на актьор-мениджъра <ref>http://theshakespeareblog.com/2013/11/the-last-of-the-actor-managers-taking-shakespeare-on-tour-donald-wolfit/</ref> намаляла и е заменяна, като театралните трупи наемат професионални директори като автори. Последния от великите актьор- мениджъри<ref>https://www.britannica.com/art/actor-manager-system#tab=active~checked%2Citems~checked&title=actor-manager%20system%20--%20Britannica%20Online%20Encyclopedia</ref>, [[Доналд Уолфит]] (от [[английски]]: ''Donald Wolfit'')<ref>http://www.imdb.com/name/nm0938372/</ref>, играе [[Лир]] през [[1944]] в уподобена на Стоунхендж [[сцена]].
 
Героят на [[Лир]] през [[19 век]] често бил крехък старец , но [[Лир]]овете от [[20 век]] често започвали [[пиеса]]та като силни мъже, показващи царствена [[власт]], включително [[Джон Гилъд]], [[Доналд Уолфит]] и [[Доналд Синдън]].
 
Корделия също еволюира през [[20 век]]: по-ранната представа за нея била на сладка, невинна и скромна, но Корделиите от [[20 век]] били често изобразявани като военни лидери.<ref>Shakespeare and Violence, R. A. Foakes</ref>
* [[Пеги Ашкрофт]] ( от [[английски]]: ''Peggy Ashcroft'') , в [[RST]] (''Royal Shakespeare Theatre'') през [[1950]], играе ролята с нагръдник и с меч. По подобен начин, Шута еволюира през [[век]]а, с изображения, произлезли от музикалните зали или цирковите традиции.
* В [[Станфорд на Ейвън]] (Stratford-upon-Avon) през [[1962]] г. [[Питър Брук]] (който по-късно заснема пиесата със същия актьор, [[Пол Скофилд]], в ролята на [[Лир]]) поставя действието пред огромна празна бяла [[сцена]]. За ефекта от [[сцена]]та, където [[Лир]] и Глостър се срещат, две малки фигури в дрипи в средата на тази празнота, е казано ( от Роджър Уорън), че хваща „''едновременно човешкият патос… и универсалният мащаб… на [[сцена]]та''". <ref>Warren, Roger Shakespeare on the Twentieth-Century Stage in Wells p. 257–272.</ref>
 
Някои от репликите от радиопредаването били използвани от [[Бийтълс]] и били добавени към песента „"[[I Am the Walrus]]". [[Джон Ленън]] попаднал на [[пиеса]]та, излъчвана по [[BBC Third Programme]] докато превъртал станциите, работейки върху [[песен]]та. Гласовете на актьорите [[Марк Дигман]]<ref>http://www.imdb.com/name/nm0226590/</ref>, [[Филип Гард]]<ref>http://www.imdb.com/name/nm0345303/</ref> и [[Джон Брайнинг]] от [[пиеса]]та са все използвани в [[песен]]та.
Като други [[Шекспир]]ови трагедии, „[[Крал Лир]]“ се оказва подлежащ на промени в други театрални традиции. ▼
През [[1989]], [[Дейвид Макърви]] (от [[английски]]: ''David McRuvie'') и [[Ийамкод Срийдарън]] адаптират пиесата и я превежда на [[малаялам]] за представление в [[Керала]]<ref>https://www.keralatourism.org/</ref> според традицията „''Катакали''“<ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Kathakali</ref> – която се развила през [[1600]] г. по времето на [[Шекспир]]. По-късно представлението тръгва на турне и през [[2000]]г. се провежда в [[Шекспир]]овия „Глобус“, завършвайки (по думи на [[Антъни Доусън]]) „''един вид символичен кръг''“ (в [[оригинал]]: a kind of symbolic circle). <ref>Dawson, Anthony B. International Shakespeare in Wells and Stanton pp. 174–193.</ref>▼
 
▲Като други [[Шекспир]]овиШекспирови трагедии, „[[Крал„Крал Лир]]“Лир“ се оказва подлежащ на промени в други театрални традиции.
* [[Онг Кенг Сен]] ( от [[английски]]: Ong Keng Sen, от [[китайски]]:王景生)<ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Ong_Keng_Sen</ref> от [[1997]] г., може би по-радикална адаптация, включваща шест актьори, всеки представящ отделна азиатска традиция, всеки на свой различен език. Ключов момент е изпълнението на [[Peking opera]] „Older Daughter “ (сливане на Гонерила и Регана), където намушква [[Лир]], който пада по лице на [[сцена]]та; публиката е удивена от това, което описва като „''триумф чрез движещата сила на новото изпълнение в самия момент на поражението на неговия герой''“.<ref>Lan, Yong Li Shakespeare and the Fiction of the Intercultural in Hodgdon and Worthen pp. 527–549</ref>▼
 
▲През [[1989]], [[Дейвид Макърви]] (от [[английски]]: ''David McRuvie'') и [[Ийамкод Срийдарън]] адаптират пиесата и я превежда на [[малаялам]] за представление в [[Керала]]<ref>https://www.keralatourism.org/</ref> според традицията „''Катакали''“<ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Kathakali</ref> – която се развила през [[1600]] г. по времето на [[Шекспир]]. По-късно представлението тръгва на турне и през [[2000]] г. се провежда в [[Шекспир]]овия „Глобус“, завършвайки (по думи на [[Антъни Доусън]]) „''един вид символичен кръг''“ (в [[оригинал]]: a kind of symbolic circle). <ref>Dawson, Anthony B. International Shakespeare in Wells and Stanton pp. 174–193.</ref>
 
▲* [[Онг Кенг Сен]] ( от [[английски]]: Ong Keng Sen, от [[китайски]]:王景生)<ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Ong_Keng_Sen</ref> от [[1997]] г., може би по-радикална адаптация, включваща шест актьори, всеки представящ отделна азиатска традиция, всеки на свой различен език. Ключов момент е изпълнението на [[Peking opera]] „Older Daughter “ (сливане на Гонерила и Регана), където намушква [[Лир]], който пада по лице на [[сцена]]та; публиката е удивена от това, което описва като „''триумф чрез движещата сила на новото изпълнение в самия момент на поражението на неговия герой''“.<ref>Lan, Yong Li Shakespeare and the Fiction of the Intercultural in Hodgdon and Worthen pp. 527–549</ref>
 
=== [[XXI]][[век]] ===
През [[2002]] и [[2010]] г. [[Шекспир]]овата трупа на [[Хъдсън]] от [[Ню Джърси]] поставя отделни представления като част от техния [[Shakespeare in the Parks]]<ref>http://outdoordrama.unc.edu/</ref> .
* Версията от [[2002]] г. е режисирана от [[Майкъл Колинс]] и пренесла действието в [[Западна Индия]], морска среда. Актьорите били облечени във вид, представящ различни [[карибски острови]].
 
* Продукцията от [[2010]] г., режисирана от [[Джо Цицарели]], е приела атмосферата на [[филм]]а „[[''Тъмният рицар'']]“ ([[The Dark Knight]]) с палитра от [[червено]] и [[черно]] и действие в градски условия. [[Лир]], в чиято роля е (Том Кокс) се появява като ръководител на мултинационалния конгломерат, който разделя богатството си между дъщеря му Гонерила ([[Бренда Скот]]), която е солистка, средната дъщеря Регана ([[Нойл Фейр]]) и дъщеря му Корделия ([[Емили Бест]]), която учи в [[университет]].<ref>https://www.northjersey.com/errors/404/</ref>
 
* През [[2012]] г. [[Питър Хинтън]] режисира [[First Nations]] продукция в [[Националния център на изкуствата]] в [[Отава]], [[Онтарио]], [[Канада]], като постановката представя [[Алгонкин]] през [[17 век]]. Актьорският състав включва [[Аугъст Шеленберг]]<ref>http://www.augustschellenberg.com/</ref> като [[Лир]], [[Били Мерасти]]<ref>http://www.imdb.com/name/nm0580113/</ref> като Глостър, [[Танту Кардинал]]<ref>http://www.northernstars.ca/cardinal_tantoo/</ref> като Регана, [[Кевин Лоринг]]<ref>http://www.imdb.com/name/nm0707160/</ref> като Едмънд, [[Джани Лаузън]]<ref>http://torontobluessociety.com/1996/11/jani-lauzon/</ref>, съчетаващ Корделия и Шута, и [[Крейг Лаузън]]<ref>https://web.archive.org/web/20060213084720/http://www.airfarce.com/info/biocraig.html</ref> като Кент.<ref>https://www.theglobeandmail.com/arts/theatre-and-performance/a-king-lear-in-need-of-a-king/article4170464/</ref>
Тази концепция после ще бъде пресъздадена като част от серията ''Manga Shakespeare graphic''<ref>http://www.mangashakespeare.com/titles/king_lear.html</ref>, публикувана от ''Self-Made Hero'', адаптирана от [[Ричард Апигнанеси]] и илюстрована от Иля.
 
* През [[2015]] г. [[театър]]ът в [[Торонто]]<ref>http://passemuraille.ca/</ref> организира представяне в [[Горна Канада]] на фона на Горно канадското въстание от [[1837]] г. В него играе [[Дейвид Фокс]]<ref>http://www.imdb.com/name/nm0288944/</ref>(от [[английски]]:David Fox) като [[Лир]].<ref>https://www.thestar.com/entertainment/stage/2015/11/26/david-fox-stars-in-upper-canada-king-lear.html</ref>
 
* През [[лято]]то на [[2015]]-[[2016]] г. театралната група на [[Сидни]] <ref>https://www.sydneytheatre.com.au/</ref> поставя „[[Крал Лир]]“, режисиран от [[Нейл Армфийлд]] (от [[английски]]:''Neil Armfield'') <ref>http://www.imdb.com/name/nm0035462/</ref>, [[Джефри Ръш]] (от [[английски]]: ''Geoffrey Rush'') <ref>http://www.imdb.com/name/nm0001691/</ref>в главната роля и Робин Невин (от [[английски]]:''Robyn Nevin'') като Шута.▼
 
▲* През [[лято]]то на [[2015]]-[[2016]] г. театралната група на [[Сидни]] <ref>https://www.sydneytheatre.com.au/</ref> поставя „[[Крал Лир]]“, режисиран от [[Нейл Армфийлд]] (от [[английски]]:''Neil Armfield'') <ref>http://www.imdb.com/name/nm0035462/</ref>, [[Джефри Ръш]] (от [[английски]]: ''Geoffrey Rush'') <ref>http://www.imdb.com/name/nm0001691/</ref>в главната роля и Робин Невин (от [[английски]]:''Robyn Nevin'') като Шута.
За [[лудост]]та в сърцето на [[пиеса]]та, Ръш казва, че за него става дума за откриването на драматичното въздействие в неговата мания.{{цитат| ''Това изглежда работи най-добре за намиране на уязвимост или съпричастност, където публиката може да погледне към [[Лир]] и да си помисли колко шокиран трябва да е този стар човек, прогонен от дъщерите си право в бурята. Това е сцена, която не бихте искали да видите при никое друго човешко същество някога.''|}} <ref>www.smh.com.au/entertainment/stage/three-girls-8211-lucky-me-says-geoffrey-rush-as-he-plays-in-king-lear-20151119-gl2eyp.html?promo=4729</ref>
 
* През [[2016]] г. театралната трупа на [[Talawa Theatre Company]] и [[Royal Exchange Manchester]] съвместно представят „[[Крал Лир]]“ с [[Дон Уорингтън]] <ref>https://www.thestage.co.uk/news/2015/don-warrington-cast-as-king-lear-at-the-royal-exchange/</ref>в главната роля.<ref>https://www.thestage.co.uk/news/2015/don-warrington-cast-as-king-lear-at-the-royal-exchange/</ref>[[Постановка]]та, състояща се предимно от актьорски състав от чернокожи, е описана в „''Гардиън''“ ([[The Guardian]]): „''толкова близо до окончателността, колкото може да бъде.''“ ("as„as close to definitive as can be"be“) <ref>https://www.theguardian.com/stage/2016/apr/07/king-lear-review-royal-exchange-manchester</ref> „''Дейли телеграф''“ ([[The Daily Telegraph]])<ref>http://www.telegraph.co.uk/</ref> казва: „''[[Крал Лир]] на [[Дон Уорингтън]] е сърцераздирателен подвиг''“. <ref>http://www.telegraph.co.uk/theatre/what-to-see/don-warringtons-king-lear-is-a-heartbreaking-tour-de-force/</ref>
* „[[Крал Лир]]“ е бил изнасян също така от Кралската Шекспирова трупа <ref>https://www.rsc.org.uk/</ref>с [[Антъни Шер]] в главна роля. Изпълнението е режисирано от [[Грегъри Доран]] и е описано като съдържащо „''сила и дълбочина''“ ("„''strength and depth"depth“'').<ref>https://www.theguardian.com/stage/2016/sep/02/king-lear-review-royal-antony-sher</ref>
 
== Екранни адаптации ==
* Първият [[филм]] за [[Крал Лир]] е петминутна немска версия, направена около [[1905]] г., която не е оцеляла. <ref>Brode, Douglas (2001). Shakespeare in the Movies: From the Silent Era to Today. Berkley Boulevard. </ref>
* Най-старата съществуваща версия е десетминутна [[студио]] базирана версия от [[1909]] г. на [[Vitagraph Studios]]<ref>https://www.youtube.com/watch?v=FiOXH7LqgL4</ref>
* Две версии, наречени ''Re Lear'', са изработени в [[Италия]] през [[1910]] г.От тях версията на [[режисьор]]а [[Джероламо Лоу Савио]] (от [[италиански]]: [[''Gerolamo Lo Savio'']] )<ref>http://www.imdb.com/name/nm0516263/</ref> е заснета на място.
* Френска адаптация на [[Луи Феййладе]] от [[1911]] г. ''Le Roi Lear Au Village''
* [[1914]] г. в [[Америка]] [[Ърнест Уорд]] (от [[английски]]: [[''Ernest C. Warde'']] )разширява историята на час.
* Филмът на [[Джоузеф Манкевич]]<ref>https://www.findagrave.com/memorial/6201717</ref> ( от [[английски]]: ''Joseph Leo Mankiewicz'')от [[1949]] г. [[House of Strangers]] често се смята за адаптация на [[Лир]]. Друга [[версия]], смятана за по-забележителна:
* Западния римейк ''[[Broken Lance]]'' от [[1954]] г., ролята на собственик на ранчо се играе от [[Спенсър Трейси]] <ref>http://www.imdb.com/name/nm0000075/</ref>
 
Единствените две значими екранни изпълнения на текста на [[Шекспир]] датират от началото на [[70-те]] години на миналия [[век]]:
* "„[[Король Лир]]"“<ref>http://www.imdb.com/title/tt0064553/fullcredits?ref_=tt_ov_st_sm</ref> (на английски: [[King Lear (1971 USSR film)]] на [[Григорий Козинцев]] (от [[руски]]<ref>http://www.imdb.com/name/nm0468882/</ref>: Григо́рий Миха́йлович Ко́зинцев ) от 1971г1971 г.
 
* [[Питър Брук]] заснема през [[1971]] г. своя [[Крал Лир]]( на [[английски]]: King Lear (1971 UK film))<ref>http://www.imdb.com/title/tt0067306/</ref>
Филмът на Брук категорично разделя критиците:
 
Полин Кейл каза: "Аз„Аз не просто не харесвам това производство, но го мразех!"“ и предложи алтернативното заглавие ''"„[[Night of the Living Dead]]"“''. <ref>https://www.allmovie.com/movie/v35311</ref>
 
Робърт Хеч в "Нацията"„Нацията“ (от [[английски]]: The Nation)го определя за "отлично„отлично заснемане на пиесата, както може да се очаква"очаква“ <ref>Both cited by Brode 2001, p. 206.</ref>
 
* [[Джонатан Милър]] <ref>https://www.ibdb.com/broadway-cast-staff/jonathan-miller-6928</ref>два пъти режисира [[Майкъл Хордърн]]<ref>https://www.findagrave.com/memorial/107083477</ref> в главната роля за английска телевизия: първата за [[Би Би Си]] ''Play of the Month''<ref>http://www.bbc.co.uk/programmes/p00l2wcq</ref> през [[1975]] г. и втората за ''BBC Television Shakespeare''<ref>http://www.screenonline.org.uk/tv/id/459382/index.html</ref> през [[1982]] г.
* Също за английската телевизия [[Лорънс Оливие]] <ref>https://www.laurenceolivier.com/</ref> играе ролята в [[King Lear (TV programme)]] [[1983]] г. за телевизията в [[Гранада]] <ref>https://en.wikipedia.org/wiki/ITV_Granada</ref>.
 
* През [[1985]] г. се появява основна екранна адаптация на пиесата: ''[[Ran]]'', режисиран от [[Акира Куросава]]<ref>http://kino.dir.bg/artist.php?id=8896</ref>. По това време най-скъпият японски [[филм]], който някога е правен. <ref>https://www.rottentomatoes.com/m/ran/</ref>
* [[1973]] г. "„''Театър на кръвта''" ( от [[английски]]: ''Theatre of Blood'')“<ref>http://www.tcm.com/tcmdb/title/17340/Theatre-Of-Blood/</ref>.-  – пародиен филм на ужасите
* [[1983]] г. „The "The Dresser"Dresser“ <ref>http://www.bbc.co.uk/programmes/b06nsxn0</ref>
* [[1990]] г. ''Where the Heart Is''<ref>https://www.rottentomatoes.com/m/1028561_where_the_heart_is?</ref> на [[Джон Бурмен]] (от [[английски]]:''John Boorman'') <ref>http://www.screenonline.org.uk/people/id/491071/</ref>Където
* [[Франсис Форд Копола]] умишлено включва елементи от [[Лир]] в своето продължение от [[1990]] г. "„[[Кръстникът III]]"“, включително опитите на [[Майкъл Корлеоне]] да се оттегли от престъпността и [[смърт]]та на дъщеря му в прегръдките му.
* [[1997]] г. [[Джоселин Муорхус]] (от [[английски]]:''Jocelyn Moorhouse'') режисира филма [[A Thousand Acres]] <ref>https://web.archive.org/web/20070228194318/http://uk.rottentomatoes.com/m/thousand_acres/</ref>, който е базиран на едноименния роман на [[Джейн Смайли]]<ref>https://worldcat.org/identities/lccn-n79-143875/</ref>
* През [[2001]] г. пиесата е адаптирана към света на гангстерите в "Моето„Моето кралство"кралство“ ( ''[[My Kingdom]]'') на [[Дон Бойд]] -  – версия, която се различава от всички останали, започвайки с героя [[Сандеман]], изигран от [[Ричард Харис]], в любовна връзка със съпругата си. Насилствената ѝ смърт отбелязва началото на все по-мрачна и насилствена верига от събития, имащи "„''сериозни паралели''"“. <ref>Rosenthal pp.90–91; Lehmann pp.72–89</ref>
* [[2003]] г. американската телевизия адаптация ''Кралят на Тексас'' (''[[King of Texas]]''), Джон Лир, изигран от [[Патрик Стюарт]],
* [[2016]] г. адаптация "„[[Крал Лир]]"“ с участието на [[Дон Уарингтън]] в главната роля
* През [[2017]] г. Карл Бесай написва и режисира една модерна адаптация на [[крал Лир]] със заглавие ''[[The Lears]]''
 
== [[Крал Лир]] [[в]] [[България]] ==
[[Крал Лир]] се поставя на сцена в:
* [[Народен Театър "Иван Вазов"]] - – пиеса на [[Явор Гърдев]], [[Наум Шопов]]-ролята на [[Лир]], освен него участват [[Мария Каварджикова]], [[Жорета Николова]],[[Юлиан Вергов]], Йосиф Шамли, [[Деян Донков]], [[Валентин Ганев]], Иван Радоев, [[Владимир Карамазов]], [[Валери Йорданов]], [[Захари Бахаров]]<ref>http://bulphoto.com/image.php?img=29629</ref>.
През [[2006]]г. с постановката [[Наум Шопов]] бележи 75-годишния си рожден ден. <ref>https://news.bg/culture/edin-neochakvan-kral-lir-ot-yavor-gardev.html</ref> През същата година пиесата в [[Народния театър “Иван Вазов”]] <ref>http://nationaltheatre.bg/</ref>печели “[[Аскеер]]” за най-добро представление. ▼
В класация – ''10 от най-добри театрални постановки в последните години'' podmosta.bg <ref>https://podmosta.bg/teatar/</ref> поставя постановката на [[Явор Гърдев]] на второ място. ▼
* Драматичен театър Пловдив на 10 септември [[2012]]г. с премиера на постановката [[Крал Лир]] <ref>http://dtp.bg/</ref> открива театралният фестивал "[[Сцена на кръстопът]]"<ref>http://www.scenatepe.com/</ref>▼
* На 27 март [[2013]]г. [[Крал Лир]] се поставя едновременно на две сцени - Драматичен театър Пловдив и [[Театър София]] <ref>http://sofiatheatre.eu/%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D0%BB%D1%8A%D1%82-%E2%80%9E%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB-%D0%BB%D0%B8%D1%80%E2%80%9D-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D1%8F%D0%BA%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80-%E2%80%9E%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F%E2%80%9D~165</ref>
 
▲През [[2006]] г. с постановката [[Наум Шопов]] бележи 75-годишния си рожден ден. <ref>https://news.bg/culture/edin-neochakvan-kral-lir-ot-yavor-gardev.html</ref> През същата година пиесата в [[Народния театър “Иван Вазов”]] <ref>http://nationaltheatre.bg/</ref>печели “„[[Аскеер]]”“ за най-добро представление.
== Препратки ==▼
<references />▼
 
▲В класация – ''10 от най-добри театрални постановки в последните години'' podmosta.bg <ref>https://podmosta.bg/teatar/</ref> поставя постановката на [[Явор Гърдев]] на второ място.
▲* Драматичен театър Пловдив на 10 септември [[2012]] г. с премиера на постановката [[Крал Лир]] <ref>http://dtp.bg/</ref> открива театралният фестивал "„[[Сцена на кръстопът]]"“<ref>http://www.scenatepe.com/</ref>
* На 27 март [[2013]] г. [[Крал Лир]] се поставя едновременно на две сцени – Драматичен театър Пловдив и [[Театър София]] <ref>http://sofiatheatre.eu/спектакълът-„крал-лир”-ще-бъде-пряко-излъчван-на-сцената-на-театър-„софия”~165</ref>
 
▲== Препратки ==
▲<references />
 
== Източници ==
Line 419 ⟶ 425:
 
=== Вторични източници ===
* {{cite book |title= Шекспир. Занаятът на драматурга |last= Аникст |first= Александър |authorlink= |coauthors= |year= 1980 |publisher= Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages= |url= |accessdate=}}
 
* {{cite book |title= Играта Уилиам Шекспир или Тайната на Великия Феникс |last= Гилилов |first= Иля|authorlink= |coauthors= София |year= 2002 |publisher=Фондация Пространство Култура |location= |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}
 
* {{cite book |title= Шекспир. Епоха и творчество |last= Минков |first= Марко |authorlink= |coauthors= |year= 1991|publisher= ИК "Ролис„Ролис-прес"прес“ |location= София|isbn= |pages= |url= |accessdate=}}
 
* Марко Минков. Предговор към Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 3. Трагедии
Line 432 ⟶ 438:
* {{cite book |title= Западноевропейска литература V-XVII в. Част I |last= Хаджикосев|first= Симеон |authorlink= |coauthors= |year= 2000 |publisher= Издателска къща CIELA |location= София|isbn= |pages= |url= |accessdate=}}
 
=== Чуждестранни източници ===
*{{cite book
|title = Shakespeare in the Movies: From the Silent Era to Today
Line 459 ⟶ 465:
|last=deGrazia
|first=Margreta
|author2=[[Stanley Wells]]
|year=2001
|publisher=Cambridge University Press
Line 533 ⟶ 539:
 
*''[http://www.gutenberg.org/etext/1532 King Lear]'' – at [[Project Gutenberg]].
* [http://www.swipespeare.com/king-lear.html#.UvpecWRdXV4 "Modern Translation of ''King Lear''"] - – Modern version of the play
*[http://www.maximumedge.com/shakespeare/kinglear.htm ''King Lear''] – Searchable, online version of the text.
*[http://read.libripass.com/william_shakespeare-king_lear.htm ''King Lear'']{{dead link|date=December 2017 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} – Read Online
* [http://www.bl.uk/works/king-lear ''King Lear''] at the British Library
* [http://www.bbc.co.uk/radio4/history/inourtime/inourtime_20080228.shtml BBC audio file]. ''[[In Our Time (BBC Radio 4)|In Our Time]]'', [[BBC Radio 4]]
*[https://web.archive.org/web/20111026193438/http://www.usfca.edu/jco/isthisthepromisedend/ Joyce Carol Oates on ''King Lear'']
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Крал_Лир“.