Крал Лир: Разлика между версии

[[Файл:Benjamin West King Lear Act III scene 4.jpg|миниthumb|364x364пкс260px|''Крал Лир, III действие, IV сцена от [[Бенджамин Уест]]'' <ref>http://www2.hsp.org/collections/manuscripts/w/West3149.html</ref>]]

*„'''''човек срещу природа'''''“ – Когато крал Лир осъзнава сериозната грешка, която е прави, поверявайки на Гонрила и Регана властта, тази вътрешна нестабилност у самия него се отразява в бушуващата [[буря]], която превзема [[нощ]]та. Бурята заплашва [[здраве]]то на [[Лир|Лир]]

* [[Лудост|Лудостта]]та – основният мотив, около който се развива цялата трагедия. Лудостта на Лир преминава през няколко фази. В началото той е със здрав [[разсъдък]], след това полудява, за да достигне до просветление, да помъдрее и осъзнае грешката си. По време на бурята Лир е истински [[луд]]. Появява се '''''лудостта като професия''''' – образа на Шута и '''''лудостта по неволя''''' – в образа на Едгар представящ се като Том без дом. Проблемът за [[лудост]]та се открива като резултат от кризата, в която попада Лир, загубвайки фундамент на своята [[екзистенция]] (проф. [[Марко Марков]] – „''разпад на личността''“)<ref>https://chitanka.info/text/24943-predgovor-kym-uiljam-shekspir-tom-3-tragedii</ref>.

* [[Слепота|Слепотата]]та – както Крал Лир, така и граф Глостър изпитват метафорична [[слепота]], която ги кара да пропуснат очевидната [[преданост]] и [[любов]] на честните им деца, в полза на [[ласкателство]]то и лъжите на другите деца. Тази [[слепота]] в крайна сметка води до тяхното [[разрушение]], а после до [[смърт]]та им. Глостър също страда от физическа слепота. Ослепен от Корнуолския княз и Регана.

* [[Буря|Бурята]]та – в точното време, когато [[крал]] Лир осъзнава истинския характер на дъщерите си Гонерила и Регана, както и грешката му към Корделия, голяма [[буря]] започва. Бурята, като природна стихия, показва вътрешния бунт на Лир. Тя дори му се струва по-благоприятна от самите му дъщери.

Пиесата на [[Шекспир]], базирана на множество [[разказ]]и за [[легенда]]рната личност Лир от [[Британия]], чието име било свързвано от някои учени с бритонския бог Лир/Лайр (Lir/Llŷ). Въпреки че, имената всъщност не са етимологично свързани. Най-важният източник на [[Шекспир]] може би е второто издание на „Хроники на Англия, Шотландия и Ирландия“ (от [[английски]]:''Holinshed's Chronicles of England, Scotland, and Ireland'') <ref>http://www.shakespeare-navigators.com/macbeth/Holinshed/index.html</ref>, публикувано през [[1587 ]]г. от Рафаел Холиншед (от [[английски]]:''Raphael Holinshed'')<ref>http://www.oxforddnb.com/view/10.1093/ref:odnb/9780198614128.001.0001/odnb-9780198614128-e-13505;jsessionid=853279951C2752749E7B84FB5D7C8822</ref>. Самият Холиншед намира историята в по-ранната „''История на британските крале''“ ({{lang-en|Historia Regum Britanniae}}) <ref>http://cudl.lib.cam.ac.uk/view/MS-FF-00001-00025-00005</ref> от [[Галфрид Монмутски]]<ref>http://mglishev.blog.bg/history/2011/08/02/galfrid-ot-monmyt-i-negovata-istoriia-na-britanskite-krale.794846</ref>, написана през [[12 век]]. „[[Кралицата на феите|''Кралицата на феите'']]" от [[Едмънд Спенсър]]<ref>http://www.sacred-texts.com/neu/eng/sfq/index.htm</ref> , публикувана [[1590]] г., също включва герой на име Корделия, която също е обесена, както в „Крал Лир“.

[[Файл:Title Page - Shakespeare First Folio (1623), title page - BL.jpg|мини|267x267px|''Заглавната страница на [[Първото фолио]] <ref>https://luna.folger.edu/luna/servlet/view/search?search=Search&q=Call_Number%3D%22STC+22273+Fo.1+no.68%22&cic=FOLGERCM1%7E6%7E6&sort=MPSORTORDER1%2CAuthor%2CCD_Title%2CImprint&pgs=250&res=2</ref> на [[Уилям Шекспир]]'']]Въпреки, че точната [[дата]] на написване не може да бъде определена, много академични [[редактор]]и на [[пиеса]]та посочват периода между [[1603]] и [[1606]] г. Най-късно може да е написана през [[1606]] г., тъй като [[Stationers' Register]] отбелязва представление на 26 декември [[1606]] г. Годината [[1603]], от друга страна, произхожда от думите в речите на Едгар, които може да са заимствани от „Декларация за изключителни попски шарлатанства (от [[английски]]: ''Declaration of egregious Popish Impostures'') на [[Самюъл Харснет]] от [[1603]] г.

[[Р. А. Фоукс]] ( от [[английски]]: [[R. A. Foakes]]) <ref>http://bloggingshakespeare.com/honouring-reg-foakes</ref> настоява за периода 1605-1606, защото един от източниците на [[Шекспир]], „Истинските исторически хроники на крал Лейр“ (от [[английск]]и:'' The True Chronicle History of King Leir''), е бил публикуван през [[1605]] г.. Близки съответствия между тази [[пиеса]] и [[Шекспир]]овата предполагат, че е възможно той да е работил от [[текст]] отколкото от припомняне на [[представленипредставление]]е.

Съвременната [[версия]] на „Крал Лир“ произтича от три източника: два кварта публикувани през [[1608]] (Q1) и през [[1619]] (Q2) и версията в „Първото Фолио“ <ref>https://en.wikipedia.org/wiki/False_Folio</ref> (''от [[английски]]: [[False Folio]] '' от 1623 (F1Q1). Разликите между тези версии са значителни. Q1 съдържа 285 реда, липсващи в F1; F1 съдържа около 100, които ги няма в Q1. Също така, поне 1000 самостоятелни думи са променени между [[текст]]овете. Всеки [[текст]] има напълно различен пунктуационен [[стил]] и повече от половината [[стих]]ове в F1 са или в проза, или са разграфени по различен начин в Q1.

През [[1931]] г. [[Маделин Доран]] (''от [[английски]]:Madeleine Kathryn Doran'') предлага теза, в която определя, че двата текста имат напълно различен произход и че тези разлики между тях били критически интересни. Този аргумент обаче не се обсъждал, до края на 70-те години на [[XIX век]], когато била съживена от [[Майкъл Уорън]] (''от [[английски]]:Michael Warren'') и [[Гари Тейлър]]. (''от [[английски]]:Gary Taylor'').Тяхната [[теза]], дори и спорна, събрала значително одобрение. Тя приема като факт, че кварта <ref>http://www.literarygenius.info/shakespeare-quarto-text.htm</ref> произтича от нещо близко до [[Шекспир]]овите чернови, и че Фолиото <ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Foul_papers</ref> е произлязло по някакъв начин от някаква книга, подготвена от [[Шекспир]]овото [[общество]] или някой друг. На кратко, '''Q1 е [[автор]]ска, докато F1 е театрална'''. <ref>Taylor, Gary (a); Warren, Michael, eds. (1983). The Division of the Kingdoms: Shakespeare's Two Versions of King Lear. Oxford: Clarendon Press.</ref>

* The New Cambridge <ref>http://www.cambridge.org/features/ncs/ </ref> публикува отделни издания на Q и F;

* Pelican Shakespeare <ref>https://www.penguinrandomhouse.com/series/BS5/the-pelican-shakespeare</ref> изданието съдържа и Квартото от [[1608]] г., и Фолиото от [[1623]] г., така и съчетания

* The Arden Shakespeare <ref>https://www.bloomsbury.com/us/academic/academic-subjects/drama-and-performance-studies/the-arden-shakespeare/</ref> изданието, редактирано от Р. А. Флокс е единственото скорошно издание, предлагащо традиционната съчетана версия.

* И Антъни Нътал от университета [[Оксфорд]], и Харолд Блум от [[Йейл]] одобряват идеята, че [[Шекспир]] е редактирал текста поне веднъж през живота си.

Джон Ф. Денби в свето ''„Шекспирово учение за природата – изучаване на Крал Лир"'' (оригинал: ''Shakespeare's Doctrine of Nature – A Study of King Lear'') (1949) твърди, че Лир драматизира сегашните значения на „природата“. Думите „природа“, „природен“ и „противоприроден“ (в [[английски]] език: „nature,“ „natural“ and „unnatural“) производни думи с общ корен) възникват в пиесата повече от 40 пъти, отразявайки дебат в [[Шекспир]]овото [[време]] относно това каква е била природата всъщност. Този дебат обхваща пиесата и това намира символичен израз в светкавичните промени в настроението на Лир. Има две силно контрастиращи гледни точки за човешката [[природа]] в [[пиеса]]та:

Предвид отсъствието на законни майки, [[Копелия Кахн]] (от [[английски]]: ''Coppelia Kahn'')<ref>https://vivo.brown.edu/display/ckahn</ref> представя [[интерпретация]] на [[психоанализа]]та на „''майчинския субект''“ <ref>http://webpage.pace.edu/nreagin/tempmotherhood/spring2002e/the%20absent%20mother.html#Top</ref>, открит в [[пиеса]]та. Според [[Кахн]] напредналата възраст на Лир го води към инфантилната диспозиция да търси [[любов]], традиционно удовлетворявана от майката, но в отсъствието на истинска майка, неговите дъщери я заместват. Състезанието на Лир между Гонерила, Регана и Корделия служи за споразумение. Неговите дъщери ще вземат своето [[наследство]] при условие, че се грижат за него, особено Корделия, на чиято доброта той разчита най-много. Отказът на Корделия да му се посвети и да го обича като повече от баща е често интерпретиран като съпротива срещу [[кръвосмешение]], но [[Кахн]] също вмъква и образа на отхвърлящата майка. Ситуацията се обръща към ролите „родител-дете“, в които лудостта на Лир е детински гняв, породен от лишаването от грижи. Дори когато Лир и Корделия са заловени заедно, неговата „''детинска''“ [[лудост]] продължава като си представя затвора, описвайки го с „''детско''“ въображение:

[[Файл:Three daughters of King Lear by Gustav Pope.JPG|миниthumb|260px|''Трите дъщери на Крал Лир''<ref>''The Three Daughters of King Lear'' (1875–76), Museo de Art de Ponce, Puerto Rico</ref>'', 1875-6, Густав Поуп''<ref>[[:en:Gustav_Pope|Gustav Pope – Wikipedia]]</ref>, ]]

[[Зигмунд Фройд]] твърди, че Корделия символизира [[смърт]]та. Затова, когато пиесата започва с отхвърлящия дъщеря си Лир, може да се интерпретира като неговото отхвърляне на смъртта. Лир не желае да се изправи пред края на своето съществуване. Поразителната крайна сцена на пиесата, където Лир носи тялото на неговата обична Корделия, е била от голямо значение за [[Фройд]]. В тази [[сцена]] Корделия предизвиква осъзнаването на неговата тленност, или както го поставя [[Фройд]], тя го кара да се примири с неизбежността на умирането (от [[английски]]:''make friends with the necessity of dying'') <ref>http://www.sup.org/books/title/?id=2113</ref> . Логично е да се заключи, че [[Шекспир]] е имал нещо определено в предвид със смъртта на Корделия, след като той е единственият [[писател]], който я убива (във версията на [[Нейтън Тейл]] тя заживява щастливо, а в тази на [[Холиншед]] – тя връща баща си на [[трон]]а и го наследява).

Гледната точка на [[Фройд]] за семейните [[романс]]и, не се отнася до Едмънд. Яго <ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Iago</ref> от „[[Отело]]“ е свободен да преоткрива себе си всяка минута, но той има силни вълнения, дори и отрицателни. Едмънд от своя страна няма силни увлечения; той никога не е обичал никого и никога няма да го направи. От тази гледна точка, той е най-оригиналният герой на [[Шекспир]].[[Трагедия]]та в липсата на разбиране от страна на Лир за последствията от неговите искания и действия е често определяна като тази на разглезено дете, но също така е отбелязано, че неговото поведение е също толкова вероятно да бъде срещнато при родители, които никога не са свикнали с идеята за техните пораснали деца.<ref>https://theconversation.com/thou-hadst-better-avoid-getting-teary-and-king-leary-this-christmas-52215</ref>

Критиците са разделени по въпроса дали Крал Лир представлява утвърждаването на определена християнска доктрина, или не.<ref>https://books.google.bg/books?id=d4E6AAAAIAAJ&printsec=frontcover&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false</ref> Сред тези, които смятат, че Лир е изкупил греховете си чрез [[страдание]]то, са [[А. Брадли]] (ат [[английски]]: ''Andrew Cecil Bradley'') и [[Джон Риабатъз]] (от [[английски]]: ''John Reibetanz''), който е написал: „''чрез своето страдание, Лир печели просветлена душа''“ (оригинал: „through his sufferings, Lear has won an enlightened soul“) <ref>Reibetanz, John (1977). The Lear world : a study of King Lear in its dramatic context. Toronto: University of Toronto Press. p. 108.</ref>.

Други критици, които не намират доказателства за [[изкупление]], подчертават ужасите на последното действие включително [[Джон Холоуай]] (от [[английски]]: ''John Holloway'')<ref>Holloway, John (2005). The Story of the Night: Studies in Shakespeare's Major Tragedies. New York: Routledge</ref> и [[Марвин Розенбърг]] <ref>Rosenberg, Marvin (1992). The Masks of King Lear. Newark DE: Univ of Delaware Press. </ref>.

[[Файл:LearTate.jpg|мини|318x318пкс260п|''Историята на Крал Лир,'' ''(адаптация на Шекспирова трагедия от Нахум Тейт''), ''1681''<ref>http://andromeda.rutgers.edu/~jlynch/Texts/tatelear.html</ref>]]

[[Шекспир]] е написал [[роля]]та на Лир за главния трагически [[актьор]] в неговата трупа – [[Ричард Бърбадж]] (от [[английски]]: ''Richard Burbage''). [[Шекспир]] е пишел за все по-възрастни герои с развитието на техните кариери. Смята се също така, че ролята на Шута е била написана или за шута на трупата, [[Робърт Армин]] (от английски: ''Robert Armin''), или за едно от момчетата в групата <ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Boy_player</ref>, дубльор за Корделия. Само едно особено представление е известно за времето [[Шекспир]] – пред двора на [[крал]] [[Джеймс I]] в [[Уайтхол]] на 26 декември [[1606]] г. Оригиналните представления би трябвало да бъдат провеждани в „''Глобус''“ ( [[''Globe Theater'']] ), където е нямало [[декор]]и в съвременен стил и героите са изразявали ролите си визуално с реплики и [[костюм]]и: костюмът на Лир например би се променил в хода на [[пиеса]]та, тъй като състоянието му запада – започвайки с корона и разкошни дрехи; после като ловец; беснеещ в [[буря]]та; и накрая, коронован с цветя в пародиен разрез с оригиналния му статут.

* [[King's Company]] <ref>https://en.wikipedia.org/wiki/King%27s_Company</ref>

* [[Duke's Company]]<ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Duke%27s_Company</ref> )

[[Дейвид Гарик]] (от [[английски]]: ''David Garrick'') <ref>http://www.garrickstemple.org.uk/</ref> е бил първият актьор-ръководител, който започнал да връща елементи от [[Шекспир]]овия оригинал към адаптацията на [[Тейт]]: той запазва основните промени на [[Тейт]], включително щастливия край, но премахва много от репликите на [[Тейт]], включително заключителната реч на Едгар. Той също така намалява значението на връзката между Едгар и Корделия, за да се съсредоточи повече върху тази на Лир и дъщерите му. Неговият [[вариант]] има силно емоционално [[въздействие]]: Лир, воден от [[лудост]]та на неговите дъщери, бил (по думите на един [[зрител]], [[Артър Мърфи]]): „''най-доброто трагично бедствие, което някой някога е виждал на сцена''“ и в [[контраст]] – предаността показана на Лир от Корделия (комбинация от текстовете на [[Шекспир]], [[Тейт]] и [[Гарик]]) води публиката до сълзи.

[[Чарли Лъмб]] (от [[английски]]:''Charles Lamb'') разглежда отношението на [[Романтизма]] към „Крал Лир“ в неговото есе от [[1811]] година „''Трагедиите на [[Шекспир]], разгледани по отношение на тяхната пригодност за сценично представяне''“ (''„On the Tragedies of Shakespeare, considered with reference to their fitness for stage representation“''), където той казва, че пиесата „''е невъзможна за представяне на сцена''“. В театъра той твърди „''да се види как Лир играе, да се види как старец се олюлява на сцената с бастун, как бива изгонен от дъщерите си в бурна [[нощ]], няма нищо освен болезнено чувство и отвращение''“ и все пак „докато го четем, ние не виждаме Лир, ние сме Лир – ние сме в неговият [[ум]], ние сме в захлас от величието, което възпира злобата на дъщерите и [[буря]]та.<ref>Moody p.40; Shakespeare and Hunter p.50.</ref>

През [[1838]] г. [[Уилям Макриди]]<ref>https://en.wikipedia.org/wiki/William_Macready</ref> в [[Ковън Гардън]] представя версия, изцяло изчистена от преработките на [[Тейт]]. Възстановеният герой на Шута, бил изигран от актриса, [[Присила Хортън]] <ref>http://memory.loc.gov/cgi-bin/query/r?intldl/carroll:@field(DOCID+lchtml003401)</ref>.

И последната поява на [[Хелън Фулсит]] (ор английски: ''Helena Faucit'')<ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Helena_Faucit</ref> като Корделия, мъртва в бащините ръце, става една от най-емблематичните [[викториански]] сцени.

До средата на века, традицията на актьор-мениджъра <ref>http://theshakespeareblog.com/2013/11/the-last-of-the-actor-managers-taking-shakespeare-on-tour-donald-wolfit/</ref> намаляла и е заменяна, като театралните трупи наемат професионални директори като автори. Последния от великите актьор-мениджъри<ref>https://www.britannica.com/art/actor-manager-system#tab=active~checked%2Citems~checked&title=actor-manager%20system%20--%20Britannica%20Online%20Encyclopedia</ref>, [[Доналд Уолфит]] (от [[английски]]: ''Donald Wolfit'')<ref>http://www.imdb.com/name/nm0938372/</ref>, играе Лир през [[1944]] в уподобена на Стоунхендж [[сцена]].

* [[Пеги Ашкрофт]] ( от [[английски]]: ''Peggy Ashcroft''), в [[RST]] (''Royal Shakespeare Theatre'') през [[1950]], играе ролята с нагръдник и с меч. По подобен начин, Шута еволюира през [[век]]а, с изображения, произлезли от музикалните зали или цирковите традиции.

През [[1989]], г. [[Дейвид Макърви]] (от [[английски]]: ''David McRuvie'') и [[Ийамкод Срийдарън]] адаптират пиесата и я превежда на [[малаялам]] за представление в [[Керала]]<ref>https://www.keralatourism.org/</ref> според традицията „''Катакали''“<ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Kathakali</ref> – която се развила през [[1600]] г. по времето на [[Шекспир]]. По-късно представлението тръгва на турне и през [[2000]] г. се провежда в [[Шекспир]]овия „Глобус“, завършвайки (по думи на [[Антъни Доусън]]) „''един вид символичен кръг''“ (в [[оригинал]]: a kind of symbolic circle). <ref>Dawson, Anthony B. International Shakespeare in Wells and Stanton pp. 174–193.</ref>

* [[Онг Кенг Сен]] ( от [[английски]]: Ong Keng Sen, от [[китайски]]:王景生)<ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Ong_Keng_Sen</ref> от [[1997]] г., може би по-радикална адаптация, включваща шест актьори, всеки представящ отделна азиатска традиция, всеки на свой различен език. Ключов момент е изпълнението на [[Peking opera]] „Older Daughter “ (сливане на Гонерила и Регана), където намушква Лир, който пада по лице на [[сцена]]та; публиката е удивена от това, което описва като „''триумф чрез движещата сила на новото изпълнение в самия момент на поражението на неговия герой''“.<ref>Lan, Yong Li Shakespeare and the Fiction of the Intercultural in Hodgdon and Worthen pp. 527–549</ref>

* През [[2015]] г. [[театър]]ът в [[Торонто]]<ref>http://passemuraille.ca/</ref> организира представяне в [[Горна Канада]] на фона на Горно канадското въстание от [[1837]] г. В него играе [[Дейвид Фокс]]<ref>http://www.imdb.com/name/nm0288944/</ref>(от [[английски]]:David Fox) като Лир.<ref>https://www.thestar.com/entertainment/stage/2015/11/26/david-fox-stars-in-upper-canada-king-lear.html</ref>

* През [[лято]]то на [[2015]]-[[2016]] г. театралната група на [[Сидни]] <ref>https://www.sydneytheatre.com.au/</ref> поставя „Крал Лир“, режисиран от [[Нейл Армфийлд]] (от [[английски]]:''Neil Armfield'') <ref>http://www.imdb.com/name/nm0035462/</ref>, [[Джефри Ръш]] (от [[английски]]: ''Geoffrey Rush'') <ref>http://www.imdb.com/name/nm0001691/</ref>в главната роля и Робин Невин (от [[английски]]:''Robyn Nevin'') като Шута.

* [[1914]] г. в [[Америка]] [[Ърнест Уорд]] (от [[английски]]: [[''Ernest C. Warde'']] )разширява историята на час.

* Филмът на [[Джоузеф Манкевич]]<ref>https://www.findagrave.com/memorial/6201717</ref> ( от [[английски]]: ''Joseph Leo Mankiewicz'')от [[1949]] г. [[House of Strangers]] често се смята за адаптация на Лир. Друга [[версия]], смятана за по-забележителна:

* „[[Король Лир]]“<ref>http://www.imdb.com/title/tt0064553/fullcredits?ref_=tt_ov_st_sm</ref> (на английски: [[King Lear (1971 USSR film)]] на [[Григорий Козинцев]] (от [[руски]]<ref>http://www.imdb.com/name/nm0468882/</ref>: Григо́рий Миха́йлович Ко́зинцев) от 1971 г.

Робърт Хеч в „Нацията“ (от [[английски]]: The Nation)го определя за „отлично заснемане на пиесата, както може да се очаква“ <ref>Both cited by Brode 2001, p. 206.</ref>

* Също за английската телевизия [[Лорънс Оливие]] <ref>https://www.laurenceolivier.com/</ref> играе ролята в [[King Lear (TV programme)]] [[1983]] г. за телевизията в [[Гранада]] <ref>https://en.wikipedia.org/wiki/ITV_Granada</ref>.

* [[1990]] г. ''Where the Heart Is''<ref>https://www.rottentomatoes.com/m/1028561_where_the_heart_is?</ref> на [[Джон Бурмен]] (от [[английски]]:''John Boorman'') <ref>http://www.screenonline.org.uk/people/id/491071/</ref>Където

* [[1997]] г. [[Джоселин Муорхус]] (от [[английски]]:''Jocelyn Moorhouse'') режисира филма [[A Thousand Acres]] <ref>https://web.archive.org/web/20070228194318/http://uk.rottentomatoes.com/m/thousand_acres/</ref>, който е базиран на едноименния роман на [[Джейн Смайли]]<ref>https://worldcat.org/identities/lccn-n79-143875/</ref>