Крал Лир: Разлика между версии

[[Файл:Title Page - Shakespeare First Folio (1623), title page - BL.jpg|мини|267x267px|''Заглавната страница на [[Първото фолио]] <ref>https://luna.folger.edu/luna/servlet/view/search?search=Search&q=Call_Number%3D%22STC+22273+Fo.1+no.68%22&cic=FOLGERCM1%7E6%7E6&sort=MPSORTORDER1%2CAuthor%2CCD_Title%2CImprint&pgs=250&res=2</ref> на [[Уилям Шекспир]]'']]Въпреки, че точната [[дата]] на написване не може да бъде определена, много академични [[редактор]]и на [[пиеса]]та посочват периода между [[1603]] и [[1606]] г. Най-късно може да е написана през [[1606]] г., тъй като [[Stationers' Register]] отбелязва представление на 26 декември [[1606]] г. Годината [[1603]], от друга страна, произхожда от думите в речите на Едгар, които може да са заимствани от „Декларация за изключителни попски шарлатанства на [[Самюъл Харснет]] от [[1603]] г.

[[Файл:Lear and Cordelia in Prison c1779 N 05189 B 53 Pen and watercolour 123×175 by William Blake.jpg|миниthumb|484x484пкс260п|''Корделия и Лир в затвора'', (''Lear and Cordelia in Prison''), [[Уилям Блейк]], ''перо и акварел'',

Предвид отсъствието на законни майки, [[Копелия Кахн]]<ref>https://vivo.brown.edu/display/ckahn</ref> представя [[интерпретация]] на [[психоанализа]]та на „''майчинския субект''“ <ref>http://webpage.pace.edu/nreagin/tempmotherhood/spring2002e/the%20absent%20mother.html#Top</ref>, открит в [[пиеса]]та. Според [[Кахн]] напредналата възраст на Лир го води към инфантилната диспозиция да търси [[любов]], традиционно удовлетворявана от майката, но в отсъствието на истинска майка, неговите дъщери я заместват. Състезанието на Лир между Гонерила, Регана и Корделия служи за споразумение. Неговите дъщери ще вземат своето [[наследство]] при условие, че се грижат за него, особено Корделия, на чиято доброта той разчита най-много. Отказът на Корделия да му се посвети и да го обича като повече от баща е често интерпретиран като съпротива срещу [[кръвосмешение]], но [[Кахн]] също вмъква и образа на отхвърлящата майка. Ситуацията се обръща към ролите „родител-дете“, в които лудостта на Лир е детински гняв, породен от лишаването от грижи. Дори когато Лир и Корделия са заловени заедно, неговата „''детинска''“ [[лудост]] продължава като си представя затвора, описвайки го с „''детско''“ въображение:, където цялото същество на Корделия е отдадено на него. Чак със смъртта на Корделия нагласата дъщеря-майка намалява и така „Крал Лир“ приключва само с мъжки живи персонажи.