Ефес: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Външни препратки: +ш превод с приблиз oldid |
увод порус Етикет: липсва шаблон в раздел Източници |
||
Ред 15:
[[Картинка:Karte_Ephesos_MKL1888.png|мини|историческа карта на Ефес в [[Meyers Konversationslexikon]], 1888 г.]]
'''Ефес''' (
Славата на Ефес се дължи в голяма степан на местния култ към източната богиня на плодородието, с времето отъждествена с гръцката богиня Артемида. Поклонението на богинята се извършва от незапомнени времена, но през първата половина на 6 в.пр.н. е. започва строителство на [[Храм на Артемида (Ефес)|храм на Артемида]], превърнал се в едно от [[седемте чудеса на античния свят]].
Градът е основан като пристанище на брега на Егейско море и бързо се развива вследствие на търговията. Към 500 г. е пренесен на хълма Айясолук близо до днешния град [[Селчук]], тъй като заливът се запълнил с наноси. Впоследствие морето продължило да отстъпва и това става причина за упадъка на града. Земетресения и свлачища окончателно погребват руините и така ги съхраняват за археолозите. В днешно време развалините на Ефеса, в голямата си част реконструирани, се намират на около 6 километра от морския бряг на седловината между два хълма.
Ефес и неговите жители се споменават многократно в [[Деяния на апостолите]] (Acta Apostolorum). Ефеската църква фигурира в [[Откровение на Йоан]] като една от седемте църкви на Апокалипсиса.
Първите археологически разкопки са направени през 1869 г. от английски учени, които разкриват града на хълма, преместен там от [[Лизимах]] и така светът научава за красотата на античния град. В днешно време археологическата зона на Ефес заема над десет километра в околностите на турския град Селчук, в чийто музей са събрани уникалните находки.
== История ==
=== Неолит и бронзова епоха ===
Околностите на града били населени още през [[неолит]]а, за което свидетелстват разкопки на могилите Арвалъ и Кукуричи<ref>{{Cite web|url= http://www.hurriyetdailynews.com/new-findings-push-back-estimated-age-of-ephesus.aspx?pageID=438&n=new-findings-push-back-estimated-age-of-ephesus-1996-10-29|title= New findings push back estimated age of Ephesus|publisher= ''Turkish Daily News''|date= 1996-10-29}}</ref>.
При разкопки от последните години са намерени селища от ранната бронзова епоха на хълма Аязулук. В 1954 г. недалеч от развалините на базиликата на Св. Йоан е намерено гробище от микенския период (1500 – 1400 г. пр. н. е.). Сред находките има керамични изделия <ref name="C. Özgünel">{{cite journal | author=Coskun Özgünel| title=Mykenische Keramik in Anatolien| journal=Asia Minor Studien| year=1996| volume=23}}</ref>.
Според хетски източници градът се наричал [[Апаса]] (Апаша), откъдето произлиза по-късното Ефес, и за кратко е столица на конфедерация или царство [[Арцава]], враждебно на хетите и съюзник на [[ахейци]]те<ref>{{Cite book|author= J. David Hawkins|year= 1998|title= Tarkasnawa King of Mira: Tarkendemos, Boğazköy Sealings, and Karabel|publisher= Anatolian Studies|chapter= 48:1 – 31}}</ref><ref>{{cite web | url = http://www.britishmuseum.org/pdf/Hawkins.pdf Article: |title = The Arzawa letters in recent perspective|author= J. David Hawkins|publisher= [[Британски музей|British Museum]]|year= 2009|page= 76}}</ref>.
След хетския период в края на бронзовата епоха Ефес е столиц на неголямата [[Кария|карийска]] държава<ref>{{книга|автор= Грант М.|заглавие= Греческий мир в доклассическую эпоху|место= Москва|год= 1998|страницы= 225}}</ref>, след което тук пристигат и се заселват йонийски гърци от [[Атина]].
=== Йонийски период ===
До превземането на града от царя на [[Лидия]] [[Крез]] през [[560 г. пр.н.е.]] Ефес е разположен на север от бъдещия град, прочут с [[Храм на Артемида|храма на Артемида]] (Артемизион) – едно от [[Седем чудеса на античния свят|седемте чудеса на древния свят]], построен на ново и през [[296 г. пр.н.е.]] от царя на Тракия [[Лизимах]] преместен на сегашното място и преименуван за известно време на името на жена му Арсиноя. След това Ефес става голям пристанищен град, заемащ 350 хектара и от [[189 пр.н.е.]] до [[133 пр.н.е.]] влиза в състава на [[Пергамско царство|Пергамското царство]], а след 133 г. пр. н.е. в [[Римска империя|Римската империя]], като един от най-важните градове и седалище на проконсула на провинция Азия. През късната античност запазва значението си като място на поклонение и седалище на епископа на Азиатския (държавно-административен) диоцез.
| |||