Отваря главното меню

Промени

м
форматиране: 3x нов ред, 2x тире-числа (ползвайки Advisor)
 
=== Образуване на антибългарска коалиция ===
 
Българи и гърци се опитват да уредят общата си граница скоро след сключването на [[Чаталджанско примирие|Чаталджанското примирие]]. Паралелно с преговорите за мир с османците, през декември 1912 година гръцкият министър-председател [[Елевтериос Венизелос]] предлага на българския пратеник в [[Лондон]] [[Стоян Данев]] границата да минава по долното течение на [[Струма]]. България отклонява предложението, настоявайки да получи [[Солун]].<ref name="markov89216"/><ref>Стателова, Попов, Танкова, стр. 471</ref> При посещението си в Белград на 23 януари 1913 година Венизелос влиза в преговори със сръбския правителствен ръководител [[Никола Пашич]] за гръцко-сръбска граница в Македония.<ref>{{Харв|Марков|1989|loc=280}}</ref>
 
 
== Българското нападение на 16/17 юни ==
 
В края на май, при прехвърлянето на войски към сръбската граница и Македония, избухват [[Бунтове в българската армия (1913)|бунтове в българската армия]].<ref>{{Харв|Енциклопедия „България“|1978|loc=731 – 732}}</ref> На 8 юни Сърбия предупреждава София, че ще обяви анексия на териториите, окупирани от сръбски войски, ако българската страна не отговори в най-къс срок на предложението за ревизия на договора.<ref>{{Харв|Гоцев|1981|loc=43}}</ref> На 9 юни българският заместник-главнокомандващ генерал [[Михаил Савов]] поставя на своето правителство срок от десет дни за решението дали да воюва срещу съюзниците или да разпусне войските. На същия ден кабинетът Данев отговаря положително на руското предложение за посредничество, но при условие, че арбитражът бъде извършен до осем дни и да се отнася само за „спорната“ зона между България и Сърбия. Руската страна обещава решение в кратък срок, но иска от България да приеме арбитраж и за спора си с Гърция, а също и да демобилизира войските си. В същото време [[Сергей Сазонов|Сазонов]] предупреждава българския дипломатически представител в Петербург, че София не може да разчита на [[Българо-руска военна конвенция (1902)|българо-руската конвенция от 1902 г.]] за защита от румънско нападение.<ref>{{Харв|Тошев|1931|loc=341 – 344, 349}}</ref>
 
Без да обявяват формално война, на 6 юли османците прекосяват граничната линия [[Мидия - Енос|Мидия – Енос]] и още на същия ден превземат без съпротива [[Люлебургас]], [[Виза (град)|Виза]] и [[Бунархисар]]. Чаталджанската армия настъпва в три колони – дясната (генерал Ахмед Абук паша) през [[Виза]] за [[Лозенград]], централната (Хасан Изет паша) и южната (Хуршид паша) през [[Люлебургас]] за [[Одрин]]. Към Одрин настъпва (през [[Хайраболу|Хайробол]] и [[Узункюпрю]]) и една колона от Галиполската армия.<ref name="ginch175-176"/> България, която разполага с твърде малко редовни войски в района, се обръща към Великите сили с молба да гарантират спазването на Лондонския договор, но без успех.<ref>{{Харв|Тошев|1931|loc=438 – 440}}</ref> Разположеният в Одринско [[Южен отряд (1913)|Южен отряд]] получава заповед да се оттегли. На 7 юли османците завземат [[Димотика]], ден след това и Лозенград, а на 10 юли авангардът им влиза в Одрин. Българският гарнизон се оттегля с ариергардни боеве при [[Мустафа паша]] и [[Любимец]].<ref name="ginch175-176"/>
 
Въпреки че с това предварително обявените цели на похода са изпълнени, на 11 юли турските войски преминават българската граница от 1912 г., опожаряват редица села и прогонват местното население на север.<ref name="ginch175-176">{{Харв|Гинчев|1963|loc=175 – 176}}</ref> Българското командване започва да прехвърля войски в Тракия и на 20 юли, с нарастване на съпротивата, турското напредване е преустановено.<ref>{{Харв|Erickson|2003|loc=327}}</ref> В началото на август под натиск от Русия, Германия и Великобритания, цариградското правителство изтегля войските си зад старите български граници.<ref>{{Харв|Boeckh|1996|loc=76}}</ref><ref>Калчо К. Калчев. Българо-турски военнополитически връзки и отношения, 1913- – 1915 г. Велико Търново, 2010, 264 с. <nowiki>ISBN 9789545247323</nowiki> Title in English: Bulgarian-Turkish Military and Political Relations 1913- – 1915</ref><ref>[http://www.desant.net/show-news/27890 доц. Йордан Василев, Вероломството срещу българите през 1913 г.]</ref>
 
== Мирни договори ==
== Последици ==
[[File:Bulgaria, after balkan wars 1913.svg|мини|300п|Териториални промени на България в резултат на Балканските войни<br/>{{colorbox|#eb9b16}} Придобити териториия<br/>{{colorbox|#d37ba7}} Територии отстъпени на Румъния]]
 
 
=== Преразпределяне на османските територии ===