Кривопаланечка българска община: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 11:
| положение = несъществуваща
| основатели =
| основана = [[1868]] г., [[Османска империя]]
| закрита = [[1913]] г., [[Сърбия]]
| членове =
| мото =
Ред 24:
 
== История ==
В 19XIX век Крива паланка е български град с добре развито занаятчийство и с търговски връзки с по-главните панаири в Македония и Тракия - [[Серски панаир|Серския]], [[Горноджумайски панаир|Горноджумайския]], [[Неврокопски панаир|Неврокопския]], [[Узунджовски панаир|Узунджовския]]. Православната община е създадена в 1833 година.<ref name="Лельова 18">{{cite book |title= Българските градски общини в Македония 1878 - 1903 |last=Лельова |first=Росица |authorlink= |coauthors= |year=2016 |publisher=ИК „Гутенберг“ |location= |isbn=978-619-176-089-3 |pages=18 |url= |accessdate=}}</ref> През 1845 година в Крива паланка е построена нова българска църква, а в двора и&#768; българско училище. През 1868 година официално е създадена Кривопаланечката българска община. Още преди създаването на Екзархията водачът на българската партия в града поп Апостол изхвърля от службата името на скопския владика Паисий и го заменя с българския синод. Обявяването на фермана за екзархията в 1870 година става тържествено на празника на Свети Четиридесет мъченици. Първият скопски екзархийски владика Доротей е посрещнат в Паланка необикновено тържествено.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 563.</ref>
 
Между 1864-1886 година учител в градчето е [[Димитър Давидов]]. Освен него учители в Паланка са Хаджи поп Стоян, даскал Стефчо Кратовски, свещеник Иван Кратовски, свещеник иконом [[Георги Паланецки]], Андон Хранов, даскал Филотей, [[Аверкий Попстоянов]], Даскал Теодоси и Димитър Любенов. През 1872 година Ковачкият еснаф основава отделно девическо училище с учителка Султана Танева от Велес, наследена след това от [[Станислава Караиванова]].<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2009/07/makedonskite-bulgari-i-bulgarskata.html Бобчев, Илия. Македонските българи и българската народна просвета, София, Печатница П. Глушков, 1922, стр. 19.]</ref>