Разлика между версии на „Никео-цариградски символ на вярата“

м
форматиране: 2x кавички, тире (ползвайки Advisor); форматиране: 7x кавички, 3x тире, 2x нов ред, запетая, интервал (ползвайки Advisor)
м (Робот Добавяне {{без източници}})
м (форматиране: 2x кавички, тире (ползвайки Advisor); форматиране: 7x кавички, 3x тире, 2x нов ред, запетая, интервал (ползвайки Advisor))
Почти всички древни християнски църкви са имали кратки определения на вярата, които всички след [[4 век]] започват да наричат „символи“ и които са служели да пазят единството във вярата, да предпазват вярващите от отклонения и да въвеждат новоповярвалите във вярата. През периода на гоненията срещу християнството текстовете на тези символи са били тайни. Всички християни обаче е трябвало да знаят текста на символа наизуст и това понякога се е използвало за проверка дали даден човек е християнин. От тези древни християнски символи до днес са запазени само символите на църквите в [[Рим]], [[Кесария Палестинска]], [[Антиохия]], [[Александрия]], [[Йерусалим]] и [[Кипър]].
 
[[Картинка:Nicaea_icon.jpg|мини|ляво|Икона, изобразяваща Светите Отци на Първия вселенски събор (325) с текста на "Символа„Символа на вярата"вярата“ (381).]]
 
След приключването на гоненията, на [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] ([[325]] г.) е съставен един общ символ, който е обединявал символите на отделните местни църкви и е трябвало да ги замени. На [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]] ([[381]] г.) този символ е разширен и добива вида, който се използва и днес. Така полученият символ е известен под името „Никео-Цариградски символ“.
 
След [[8 век|8]] – [[9 век]] на много места в Западна Европа към Никео-Цариградския символ на вярата на латински език бива добавена и прибавката "...и от Сина" (на латински ''filioque'') с цел да се получи по-точен превод на гръцката дума "ἐκπορευόμενον"„ἐκπορευόμενον“, която обединява в себе си и двете понятия – - "произхожда„произхожда и изхожда"изхожда“, за разлика от латинската "procedit"„procedit“ (изхожда), която, ако бъде употребена без добавката "...и от Сина" не отразява точно каноничната истина, че Св. Дух произхожда само и единствено от Отца, но изхожда и от Отца, и от Сина, защото Той е също и "Дух„Дух Христов"Христов“. Това е и причината Римокатолическата църква да не настоява добавката "...и от Сина" да бъде употребявана към Никео-Цариградския символ на вярата на гръцки език.
 
Също така, по посочената причина, Римокатолическата църква не изисква добавката да бъде произнасяна и от т.нар. "присъединени"„присъединени“ (униатски) църкви (римокатолически църкви, следващи източния обряд).
 
Следователно, далеч не може да се говори за някакво ново учение, или нарушение на Никео-Цариградския Символ на вярата, а за добавка, изравняваща значението между Символа на вярата на латински и на гръцки език.
 
През 9-ти век, неправомерно избраният за патриарх университетски преподавател Фотий (за пет дена преминал, от светско лице, всичките духовни санове, с единствената цел да бъде внедрен като патриарх на мястото на станалия неудобен на регента законен патриарх Игнатий, който отказва св. Причастие на последния поради кръвосмесително съжителство), без да вникне в причините за въвеждане на добавката (а и без да желае това), я превръща в знаме и боен вик срещу "еретиците„еретиците-латиняни"латиняни“. Той прави това в отговор на отказа на Римския папа да удоволетвори молбата му да бъде признат за патриарх. Това негово поведение се превръща и в една от главните причини за последващото огромно напрежение между източното и западното християнство и за взаимните анатеми през 11-ти век, и за трагедията, сполетяла Византия през 15-ти век.
 
Никео-Цариградският символ е преведен на старобългарски език през [[9 век]]. В този превод гръцкото прилагателно име „καθολικὴν“ (католическа) е преведено като „съборьнѫѭ“ (съборна), което на черковнославянски дава „соборную“. В началото на [[20 век]] [[Българска православна църква|Българската православна църква]] започва да превежда много от богослужебните текстове на новобългарски език и в тези преводи думата „καθολικὴν“ е преведена като „вселенска“. В някои от богослужебните книги, издадени след [[1990]] г., тази дума се превежда и като „съборна“. Повечето неславянски християнски църкви не превеждат тази дума.
 
Обичайна практика сред извършителите на християнските богослужения е като наименования на различните богослужебни текстове да използват началните думи от текста. Например като наименование на Никео-Цариградския символ те използват думата „Верую“ (първата дума според текста на черковнославянски език). Чрез тях това наименование се разпространява сред народа. То се използва и в днешно време от много от християните в България. Обаче думата „верую“ (вярвам), която на черковнославански е глагол, сега се използва като съществително име и може да се членува (напр. ''ще чета Веруюто'').
 
 
=== Никео-Цариградски символ ===
Частта до „И в Духа Свети“ (включително) е съставена на [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] в Никея през [[325]] г., а останалата част – на [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]] в Цариград през [[381]] г. Цитираният тук текст е според използвания в Българската православна църква превод. В решението на събора е използвано множествено число („Вярваме…“, а не „Вярвам…“).
 
Частта до „И в Духа Свети“ (включително) е съставена на [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] в Никея през [[325]] г., а останалата част — на [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]] в Цариград през [[381]] г. Цитираният тук текст е според използвания в Българската православна църква превод. В решението на събора е използвано множествено число („Вярваме…“, а не „Вярвам…“).
 
:Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
 
:И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, и чрез Когото всичко е станало; Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария, и стана човек; и бе разпнат за нас при Понтия Пилата и страда, и бе погребан; и възкръсна в третия ден, според Писанията; и възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца; и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
 
:И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
:В една света, съборна и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век. Амин.
 
=== Никео-Цариградски символ с добавката '"...и Сина"Сина“ (''filioque'') ===
Цитираният тук текст [[http://www.padrepio.catholicwebservices.com/BULGARO/Pregh.htm]] е според използвания превод от българските християни-римокатолици. Големите разлики с цитирания по-горе текст на Никео-Цариградския символ се дължат единствено на превода на български език, докато в оригиналния текст разликата е единствено в добавката "...и Сина". Докато за Католическата християнска църква текстът е каноничен по изложените по-горе причини, Православната християнска църква продължава да го смята за еретичен.