Дервиш: Разлика между версии

''Дар'' на персийски означава „врата“. ''Дарвиш'' буквално значи „който ходи от врата на врата“. Дервишите просели, за да получат унижение на този свят и за да се отрекат от материалното, като се сближат с духовното. На дервишите е забранено да просят за себе си, а изпросеното даряват на други бедняци. Все пак не всички дервиши се занимават с просия. Измежду тях има и занаятчии, като например рибари.

Скитничеството на дервишите се практикувало също с цел освобождаване от зависимостите (телесни потребности, емоционални привързаности, любов към удобствата). Легендите за способностите на дервишите са много разпространени и поради естеството на тяхното тайно учение, до което имат достъп само хора с изключителни волеви, интелектуални и душевни качества. Така тяхната дейност си е създала митологичен образ в съзнанието на непросветените в същността на суфи-ученията. Дервишите са известни със своите чудеса, като някои от тях са способността им да общуват с животни, да демонстрират как духът владее материята (причиняват си рани, които моментално зарастват - такива демонстрации могат да се наблюдават дори в наши дни в страните от Близкия изток, Средния Изток и Индия) и много други. Някои изтъкнати представители на Суфизма (като [[Хазрат Инаят Хан]], [[Мирзакарим Норбеков]], [[Идрис Шах]] и др.) дори твърдят, че висшите дервиши са овладели и още по-големи сили, които обаче никога не демонстрират публично заради естеството на тяхното учение. Древната традиция повелява истинският мистик да знае и умее всичко, но да си държи устата затворена.

Според Хазрат Инаят Хан (сред най-известните представители на суфизма, основател на международното суфи -движение) схващането, че учението на дервишите принадлежи строго и само към мюсюлманската религия, е неточно. Той твърди, че суфизмът е възникнал в [[Египет]] като разклонение на древната египетска мистична школа и от там се е разпространил по света.