Отваря главното меню

Промени

След Първата световна война Рим е в центъра на събитията при [[Поход към Рим|Похода към Рим]], в резултат на който [[Фашизъм|фашистите]] вземат властта в страната през 1922 година. В междувоенния период бързото нарастване на населението продължава, което създава значителни социални проблеми, и правителството прави опити да го ограничи, но въпреки това в средата на 30-те жителите на града вече са над 1 милион.
 
По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Рим понася по-малко поражения от другите големи европейски градове, но все пак през лятото на 1943 година е бомбардиран от авиацията на [[Великобритания]] и [[Съединени американски щати|Съединените щати]], при което загиват около 3 хиляди души. След свалянето на фашисткия диктатор Бенито Мусолини , дошлото на власт правителство на маршал Пиетро Бадолио подписва примирие със съюзниците на 3 септември 1943г и го обявява на 8 септември 1943г, а скоро след това на 13 октомври 1943г Италия обявява война на нацистка Германия. Превръщането на Италия от съюзник в неприятел на Германия води до нейната окупация в северната и централната и част.Но войната започва веднага след новината за примирието. На 8 и 9 септември 1943г намиращият се в Рим Моторизиран армейски корпус командван от генерал Джакомо Карбони организира съпротивата на града срещу германците , като в околностите на Витербо е сразена една дружина германски парашутисти с което е отхвърлен опита за германски десант от Остия. Но Крал Виктор Емануил III и маршал Пиетро Бадолио решават да избягат от Рим , като се насочват към Пескара и на италиански бойни кораби от там отиват в Бриндизи като нареждат на моторизирания армейски корпус да ги последва за да ги охранява което той изпълнява и заедно отиват Бриндизи , Градът е обявен за [[открит град]] и на два пъти е завземан активни бойни действия. През августсептември 1943 година градът е окупиран от [[Германия|германски]] войски, които са изтласкани от съюзниците на 4 юни 1944 година.
 
В следвоенните години населението на Рим отново нараства рязко, като градът става една от движещите сили на [[Италианско икономическо чудо|Италианското икономическо чудо]]. Ръстът на населението се забавя едва в началото на 70-те години, след което то се стабилизира и леко намалява в резултат на [[субурбанизация]]та.
Анонимен потребител