Правителство на Иван Костов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Riskmlab (беседа | приноси)
Ред 76:
| уеб_адрес = http://www.segabg.com/article.php?id=246407
}}</ref>
 
=== '''Приватизационни сделки''' ===
''Приватизацията на ОДС е най-често атакувана с политически измами и инсинуации, със спекули и псевдо разследвания.''
 
В Програмата на ОДС, Програмата на правителството “България 2001” и в „Стратегията за ускоряване на приватизацията“, ''ускорената приватизация е определена като един от най-важните приоритети за макроикономическата стабилизация''. Посочените ''документи опровергават спекулациите, че приватизацията е била стихийна и хаотична, и инсинуациите, че е извършвана извън закона.''
 
''Приватизацията се осъществява в условията на активен социален диалог с работниците, служителите и синдикатите.'' Затова, въпреки крайно негативни обстоятелства, не се допускат сериозни социални сътресения. През 1999 г. Агенцията за приватизация е обявена за социален партньор №1 от КНСБ.
 
''Приватизацията протича под крайно негативното външно въздействие'' на военните действия в съседна Югославия и на ембаргото. Азиатската криза и руският дефолт на дълга засилват срива на цените на изкуствените торове и повечето химически продукти, на черните и цветни метали и допълнително влошават валутните постъпления на България. Външните въздействия, държавният фалит и икономическата катастрофа от 1996 определят България, като високо рискова за инвестиции и ограниченото участие на външни инвеститори в приватизацията.
 
''Законова регламентация.'' Приватизацията в 1997 – 2001 се извършва при изключително подробна регламентация, съдържаща се в ЗППДОбП и 30 подзаконови нормативни актове и вътрешни правила. Направени са законови промени, които увеличават възможностите за контрол, включително от Народното събрание и опозицията. Това забавя процеса и ограничава гъвкавостта на приватизиращите органи. За всяко нарушение на посочените нормативни актове заинтересованите могат да отнесат спора си с приватизиращите органи за решаване от Върховния административен съд. От образуваните в тази връзка над 160 дела срещу актове на приватизиращите органи само седем акта са изменени или отменени. Нито една сделка не е развалена или обявена за нищожна, което е атестат за законосъобразността на процеса. Всички значими сделки на Агенцията за приватизация са одобрени от Надзорния съвет, в който  са включени представители на всички парламентарно представени политически сили. Най-големите и важни за икономиката приватизационни сделки стават след одобрение на Надзорния съвет и на Министерския съвет, което е гаранция за качеството и за високото политическо съгласие по постигнатите параметри на сделките.
 
''Стабилизационните споразумения с'' МВФ и СБ определят ускорената приватизация като основен структурен критерий. Неспазването на критерия означава спиране на траншовете от договорените заеми, които са жизнено важни за поддържане нейната платежоспособност и стабилизиране. Големият прогрес в приватизацията и пазарното преструктуриране на българската икономика в периода 1997–2001 се признава от всички международни организации, които са участвали или наблюдавали тези процеси – МВФ, СБ, Европейската комисия, международните кредитни агенции. Почти всички големи сделки (повече от 100) са осъществени по предварително договорени програми с международните финансови институции и с Американската агенция за международно развитие. Около 27 големи сделки са осъществени с консултанти и посредници, финансирани от програма САРА на ЕК, която България изпълнява като страна, искаща преговори за членство в ЕС. От тук следва, че приватизацията се извършва съобразно споразуменията с най-важните за страната международни и европейски институции, по съгласувани с тях програми и с тяхното активно участие и съдействие. Срещу това България спасява националната си валута и обслужва дълговете си''.''  
 
''Икономически и финансови условия.'' В края на 1996 България е изостанала много от централноевропейските страни; по касов път са раздържавени 7.2% от активите на държавните предприятия. Стартиирана е масова приватизация. Вътре в страна има крайно ограничен паричен и кредитен ресурс за участие в приватизацията. През януари 1998 парите в обръщение, безсрочните, срочните и спестовните депозити в лева и чужда валута на населението и на частните предприятия са общо 3 842.8 млн. деноминирани лева или US$ 2 544.9 млн.<ref>http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/public_bnb_p_m_b_199901_bg.pdf</ref> Далеч не с всички компоненти на посочените парични агрегати може да се участва в приватизацията. И малка част от техните притежатели поемат риска да купят акции или дял от държавата.
 
След фалита на 15 банки българската банкова система е силно резервирана за отпускането на кредити за инвестиции в приватизирани производствени активи. Целият вътрешен кредит в левове и валута през януари 1998 е 5 262.1 млн. деноминирани лева. Година по-късно е спаднал с 13.9% до 4 530.2 млн. От тук следва, че '''в периода 1997 – 2001 в България няма достатъчен вътрешен паричен ресурс за приватизация.''' Едновременно '''силно е ограничен външния инвеститорски интерес''', поради посочените по-горе външни причини. ''Това обяснява, защо производствените активи не могат да се продадат на по-високи цени от постигнатите.''
 
''Организация 1997-2001.'' Програмата на правителството се конкретизира в Годишни планове от Съвета по структурна реформа. Той ги съгласува с Програмата за ускорена приватизация, която е договорена с МВФ и СБ срещу подкрепата им за възстановяване на платежоспособността на страната и за стабилизиране на лева. Нуждата от ускорена приватизация, при действието на посочените по-горе неблагоприятни фактори, налага в процеса на приватизация по различни програми да бъдат ангажирани многобройни консултанти, които са финансирани от ЕК (програма PHARE), от Американската агенция за международно развитие и от СБ. Пряко от Агенцията за приватизация са ангажирани посредници и консултанти за повече от 100 от най-големите сделки, като по-голямата част бяха с първокласна международна репутация: Райфайзен инвестмънт, ВС Atkins, Прайс Уотърхаус Купърс, DFS, RES&CO, KPMG, Баренц груп, Делойт и Туш, Дрезднер Клайнуърд Бенсън, Дойче банк, Arthur Andersen, Roland Berger& Partners. Почти всички големи приватизационни сделки са сключени с тяхната помощ.
 
''Приватизационни сделки'''.''''' Според официалните отчети в 1997 – 2001 са приватизирани: '' ''
{| class="wikitable"
| colspan="3" |''Таблица 1. Приватизацията 1997-2001''
|-
| colspan="3" |Отчет на АПСК 2012
|-
|Органи
|В % от държавните активи
|В % от приватизираните до 2004
|-
|АПСК
|21,05
|66,19
|-
|Други органи
|9,56
|86,36
|-
|ЦМП
|14,58
|100,00
|-
|Общо 1997-2001
|45,19
|78,66
|-
|Общо 1997-2001 без ЦМП
|30,61
|71,40
|-
| colspan="3" |Отчет на НСИ 2004
|-
|Ефекти от приватизацията
|Сума в млн. лева
|В % от приватизираните до 2004
|-
|Пряк финансов ефект
|5 536,17
|63,43
|-
|Общ финансов ефект
|10 568,6
|71,79
|}
Общият финансов ефект от приватизацията в периода 1997-2001 е приватизирани 71.40% от приватизираните активи до 2004 с общ финансов ефект от 10 568.6 млн. лева или 71,79% от този до 2004. Прекият финансов ефект от 5 536.2 млн. лева или 63,43% е по-нисък от дела на приватизираните активи, т. е. повече активи са донесли по-малко ефект. Обяснението е, че са приватизирани над 70 структуроопределящи предприятия във фактическа несъстоятелност.
 
=== Външна политика ===