Разлика между версии на „Фьодор Литке“

м
(+ Нормативен контрол, премахвам линкове към търговски сайт, + 4 категории)
От 1821 до 1824, по настояване на Василий Головнин, Литке провежда четири експедиции в [[Баренцево море|Баренцево]] и [[Бяло море]], като изследва и картира западното крайбрежие на [[Нова Земя]], от протока [[Карски Врата]] (70º 25` с.ш.) до нос [[Насау (нос)|Насау]] (76º 18` с.ш.), в т.ч. заливите [[Молер (залив)|Молер]] (72º 08` с.ш.), [[Кръстов (залив)|Кръстов]] (74º 10` с.ш.), [[Южен Сулменев (залив)|Южен Сулменев]] (74º 20` с.ш.) и [[Северен Сулменев (залив)|Северен Сулменев]] (74º 30` с.ш.) и о-вите [[Панкратев (острови)|Панкратев]] (76º08`с.ш.).
 
След завръщането си от Нова Земя [[капитан-лейтенант]] Литке е командирован в [[Адмиралтейство|Адмиралтейския департамент]], където написва и отпечатва първия си труд ''„Четырёхкратное путешествие в Северный Ледовитый океан на военном бриге „Новая Земля“ в 1821 – 1824 годах“'' (1828, 2 изд. 1948), който му донася известност и признание в научния свят.
 
=== Второ околосветско плаване (1826 – 1829) ===
През 1835 Литке става [[контраадмирал]], през 1843 – [[вицеадмирал]], а през 1850 е назначен за главен командир на Ревелското пристанище и военен губернатор на [[Ревел]] (сега [[Талин]], столица на [[Естония]]).
 
По време на [[Кримската война]] (1853 – 1856) Литке организира отбраната на [[Фински залив|Финския залив]] от превъзхождащите сили на англо-френската ескадра, за което получава чин пълен [[адмирал]] и е назначен за член на [[Държавен съвет (Руска империя)|Държавния съвет]].
 
От 1864 до смъртта си на [[8 октомври]] [[1882]] година е президент на Руската академия на науките, като спомага за разширяване на главната физическа обсерватория, метеорологичната и магнитна обсерватория в [[Павловск]], увеличава броя на премиите за научни и литературни произведения, подобрява състоянието на музеите, колекциите и други учебни пособия.