Иван Маринов (офицер): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 14:
Иван Маринов е роден на 6 януари 1896 г. в София. Син на [[генерал-майор]] [[Кръстю Маринов]]. Взема участие в [[Балканска война|Балканската]] и [[Междусъюзническата война]] като доброволец. През [[Първа световна война|Първата световна война]] е пилот в авиацията.{{hrf|Недев|2007|604}}. В периода 1936-1939 г. е български [[военен аташе]] във [[Франция]],{{hrf|Недев|2007|604}} след което, от август до октомври 1939 г. е началник-щаб на 3-та армия и е член на военния съюз. През 1940-1944 година последователно е командир на [[Шеста пехотна бдинска дивизия]] и [[Петнадесета пехотна охридска дивизия]], дислоцирани във [[Вардарска Македония]].{{hrf|Недев|2007|604}}
 
На 2 септември 1944 г. е назначен за министър на войната и два дни по-късно пристига в София. Участва в извършването на [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]], след който е назначен за главнокомандващ на [[българската армия]]и остава на поста до 12 юли 1945 г.. На 18 ноември 1944 г. е произведен в чин [[генерал-лейтенант]]. Той е част от българската делегация на [[Парад на победата на СССР над Третия райх|Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва]], проведен на 24 юни 1945 г.{{hrf|Недев|2007|680}} Пълномощен министър в Париж от 1946 до 1950г. Преподавател във Военната академия "Г.С.Раковски" от 1950г.
На 2 септември 1944 г. е назначен за министър на войната и два дни по-късно пристига в София. Участва в извършването на [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]], след който е назначен за главнокомандващ на [[българската армия]]и остава на поста до 12 юли 1945 г.. На 18 ноември 1944 г. е произведен в чин [[генерал-лейтенант]]. Той е част от българската делегация на [[Парад на победата на СССР над Третия райх|Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва]], проведен на 24 юни 1945 г.{{hrf|Недев|2007|680}} През януари 1945г независимо от ръководното му положение в управляващия Отечествен фронт в България Иван Маринов е обвинен като военнопрестъпник от Гърция и му е поискана екстрадицията от гръцката държава за да бъде съден на процес в Атина според официалното обвинение за извършени военни преспления и престъпления срещу човечеството срещу гръцкия народ заедно с германски и италиански военни в качеството му на военен командир на българската 15 та пехотна охридска дивизия 1942-1944 г която е с окупационни функции в Македония , макар командваната от Маринов дивизия да заема територията на [[вардарска Македония]] която е в територията на [[Югославия]] , а не на [[егейска Македония]] принадлежаща на [[Гърция]](в която има германски и италиански войски а не български) като заедно с Маринов в същите престъпления е обвинен неговия адютант майор д-р Бангиев който е мобилизиран във войската запасен офицер . С помоща на правителството на Отечествения фронт и съветското главно командванае начело с [[маршал]] [[Фьодор Толбухин]] и [[генерал]] [[Сергей Бирюзов]] Разузнавателният отдел при Щаба на Войската - известен като Р.О осъществява операция по спасяването на генерал Иван Маринов , намирайки за негов адвокат македонския българин [[Стоян Бояджиев]] който има връзки с генерал Оксли , британският представител в Съюзническата контролна комисия по примирието с България с които връзки с английското командване в Гърция е договорено да не се издават смъртни присъди над бългрските военнопретъпници като е създаден Комитет за защита на българските военнопрестъпници в Гърция начело на който застава адвоката [[Стоян Бояджиев]] ,а Маринов деликатно не е предаден на Гърция, предвид заеманите от него висши командни длъжности в българската народна войска , като същевременно на 28 февруари 1946 г. става пълномощен министър на България в [[Париж]] , докато адютанта му майор Бангиев и останалите обвиняеми лица като военнопрестъпници са екстрадирани в Гърция и макар че в началото англичаните оказват натиск върху гърците и не са издадени съртни присъди а по леки , а през 1946г се състоява нов гръцки съд на който българските военнопрестъпници са осъдени на смърт и екзекутирани {{hrf|Бояджиев|1999| вестник Македония , брой 10 , 10 март 1999 }}.
 
От 1963 г. до смъртта си през 1979 г.е председател на [[Военноисторическо научно дружество|Военноисторическото научно дружество]].