Архилох: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-до днес +) |
м без центриране, за да не се препокрива |
||
Ред 23:
}}
'''Архилох''' ({{Lang-el|Aρχίλοχος}}) е родом от остров [[Парос]] и е живял в периода [[680]] пр. н.е.
== Биография ==
Той е незаконен син на знатен аристократ (Телесикъл). Майка му е робиня от Тракия – Енипо. Знатният произход, съчетан с неравностойно положение и бедност, го карат да търси препитание като наемен войник. Води босяшки живот, скита се от град на град и от остров на остров.
Забавен е разказът на римския писател от I—II век [[Клавдий Елиан]], който в „Шарени истории“ (книга 10, част 13) се позовава на недостигнало до нас съчинение на Критий: „Критий обвинява Архилох за това, че той разказва за себе си само лоши неща. Та нали всъщност от неговите уста научаваме, че бил разпътен и че си е захвърлил щита на бойното поле?“
Ред 36:
== Творчество ==
<br>
<div align=left>
<poem>
Ред 43:
с моето копие мачкат
исмарското вино за мене.
Пия
<br>
Архилох е най-известния творец в жанра на [[ямб]]ите, като твори още и елегии. Въпреки че в повечето си творби съхранява основната тема на [[епос]]а – битките на война, той преосмисля епическия светоглед, като се отказва от възвеличаването на далечното минало и се вглежда в настоящето. Това е свързано и с подчертано отдръпване от блясъка на [[Омир]]овия героичен епос.
Запазени са около 120 фрагмента от произведения на Архилох. Като другите старогръцки поети и Архилох пише в различни жанрове ([[химн]]и, елегии, басни, епиграми), но слава му носят преди всичко „ямбите“ (или „еподите“) – полемични стихотворения срещу представите на аристокрацията за чест, достойнство и посмъртна слава. Еподите му са страстни, обърнати са към конкретни хора и са породени от конкретен повод.
Днес най-прочут е т.нар. „[[Кьолн]]ски епод“ – най-големия по обем запазен
== Историческо значение ==
[[File:Archilochos fragment PK7511r.jpg|мини|220px|вдясно|Фрагмент от Архилох, Колекция от папируси в Кьолн, 7511 recto, II-I в. пр. Хр.]]
И като техника, и като художествени открития, Архилох оказва огромно влияние върху развитието на старогръцката лирика от VII чак до I в. пр. Хр. и върху изграждането на римската лирика през II—I в. пр. Хр. (Луцилий, [[Катул]] и [[Хораций]]). В текстовете на Архилох за първи път се среща шестостъпният ямб, който след това се превръща в доминиращия размер в старогръцката и римската драма. Архилох е създателят на епода
Псевдо-Плутарх (II в. сл. Хр.) приписва на Архилох редица музикални открития. Първо, смесването на реч и музикална интонация (παρακαταλογή) за постигането на особен „трагически“ ефект. Второ, въвеждането на пеене относително независимо от инструменталния съпровод (на струнен инструмент, κροῦσις), което е малка революция на фона на древната практика на дублиране на инструмента от мелодия в унисон (πρόσχορδα).
Line 69 ⟶ 70:
* Петър Димитров, [http://www.bogdanbogdanov.net/forum_arch_bg.php?discID=63 „Архилох и епиграфиката“], форум на проф. [[Богдан Богданов]]
* {{Моята библиотека автор|arhiloh|Архилох}}
* [http://www.fh-augsburg.de/~harsch/graeca/Chronologia/S_ante07/Archilochos/arc_intr.html Фрагментите на Архилох на старогръцки], BIBLIOTHECA AUGUSTANA
{{Нормативен контрол}}
|