Ленинградска област: Разлика между версии

Ленинградска област се намира в северозападната част на [[Европейска Русия]] в [[Северозападен федерален окръг|Северозападния федерален окръг]]. На северозапад граничи с [[Финландия]], на север – с [[Република Карелия]], на изток – с [[Вологодска област]], на юг – с [[Новгородска област]], на югозапад – с [[Псковска област]] и на запад – с [[Естония]] и [[Балтийско море]]. В централната ѝ част, като анклав е разположен град [[Санкт Петербург]], който е със статут на [[Градове от федерално значение на Руската федерация|град от федерално значение]] – самостоятелен субект на [[Русия|Руската Федерация]]. В тези си граници заема площ от 83 908 km² (39-то място по големина в [[Руската Федерация]], 0,49% от нейната площ).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article067725.html «Большая Советская Энциклопедия» – Ленинградска област</ref>

Областта е разположена в северозападната част на [[Източноевропейска равнина|Източноевропейската равнина]], по крайбрежието на [[Фински залив|Финския залив]] на [[Балтийско море]]. Бреговата линия на [[Фински залив|Финския залив]] (330 km) е слабо разчленена, с изключение на района на Виборгския залив, а на юг за разположени големите Копорски, Нарвски и Лужки заливи. Релефът е равнинен с ясно изразени следи от бившия континентален ледник. Голяма част от областта е заета от низини: Виборгска, Приозерска, Вуоксинска, Свирска, Приладожка, Предглинтова, Плюска, Лужка, Волховска и Тихвинска. Южно от [[Фински залив|Финския залив]] и [[Ладожко езеро|Ладожкото езеро]] се простира високия до 40 – 60 m Балтийско-Ладожки отстъп, т.н. глинт, явяващ се бряг на древно море. На юг от него е разположено Ордовикското плато, в пределите на което се намира Ижорското възвишение (168 m) и други по-малки. Освен това в предлите на областта попадат части от други възвишения: североизточната част на Лужкото възвишение (до 140 m), Вепсовско възвишение (около 300 m), Тихвински рид, Лемболовско възвишение (до 200 m) и отделни малки височини около Ленинград: Пулковска, Перголовска и др.<ref name="bse"></ref>

Климатът е преходен от морски към континентален. Зимата е умерено студена със средна януарска температура от -7 до -11°С, а лятото е прохладно със средна юлска температура от 15 до 17,5°С. Територията на областта попада в зоната на високо увлажняване, като годишната сума на валежите е от 550 mm на изток до 850 mm на запад. Снежната покривка се задържа 120 – 160 денонощия, а вегетационния период (минимана денонощна температура 5°С) е 150 – 170 дни.<ref name="bse"></ref>

Горите заемат 54% от територията на областта, като преобладават бор, смърч, бреза и осика, като са най-разпространени в североизточните райони, а пасищата – 3,2%. Общите запаси от дървен материал се оценяват на 480 млн.m³.<ref name="bse"></ref>