Иван Енчев – Видю: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 37:
Остава да живее известно време в София, а през 1906 г. заминава на специализация в [[Мюнхен]]. Задълбочено изучава живописта на старите майстори в Пинакотеката и през 1908 г. се връща в родния си град с няколко десетки копия на картини от [[Леонардо Да Винчи]], [[Рафаело]], [[Паоло Веронезе|Веронезе]], [[Гвидо Рени]], [[Рембранд]], [[Рубенс]], [[Ван Дайк]], [[Мурильо]]. Петнадесет от тях на следващата година подарява на новоформиращата се художествена сбирка в Казанлък. Завръща се от Германия под силното влияние на символистите и на декоративизма на сецесиона, като още там е създал своите „На гроба“, 1908 г. и „Пейзаж“ в този дух.
Вече в България създава своята прочута „Розоберачка“ (1908 г.). Това е и една от най-значимите картини в неговото творчество. През 1909 г. илюстрира богато стихосбирката на Екатерина Ненчева "Снежинки". През следващите години създава няколко романтични пейзажа и носталгични композиции, с които участва в изложби на Дружеството на художниците в България с не особено окуражаващ успех. Затова предпочита да отклони заниманията си към изследователска работа и критика – пише отзиви за изложби във в-к[[в-к „Мир“| ]]"Мир", които са големият му принос към българската култура. Живее в София, но продължава да поддържа културно-просветната дейност и да участва активно в обществения живот на своя град.
През 1914 г. Иван Енчев участва в старозагорския конкурс за завеса на новия театър, без проекта му да е приет, но дарбата му е забелязана от [[Гео Милев]] и след две години е поканен за художник на постановките „Едип цар“ и „Лудетина“. Девет години по-късно също има възможност да изяви сценографските си умения при поставянето на постановката на М. Икономов [[На дъното]] от [[Максим Горки]] на сцената на [[читалище „Искра“]] в Казанлък.
Ред 46:
Подпомага и родния си град – дейността на читалище „Искра“, подготовката на годишниците [[„Казанлък в миналото и днес“]]" <ref>[http://www.muzei-kazanlak.org/old/IZDANIA%20@.htm Издания на музея на Казанлък]</ref>, на които е оформител на обложката и вътре е отпечатана част от повестта му „Художник“, обогатява художествената сбирка като поканва известни български художници да даряват свои картини, проектира [[първия герб на Казанлък]] <ref>[http://heraldika-bg.org/statii1.htm Иван Тенчев Папукчиев, Иван Енчев – Видю – автор на първия герб на град Казанлък]</ref>
През 1927 г. излиза краеведскта му книга [[„Розовата долина и Казанлък“]], а на следващата година – изкуствоведстката му статия [[„Изкуството на Казанлък“]]. До края на живота си попълва двата си ръкописни албума с оригинални снимки и ръкописи на известни българи, сред които са Иван Вазов, Кирил Христов, Антон Страшимиров, известни художници като Иван Мърквичка и Ярослав Вешин, както и артисти като Адриана Будевска, Гено Киров, Иван Попов, певицата Христина Морфова и др. Малко преди смъртта си прави голямо дарение на казанлъшкия музей, на художествената сбирка и на библиотеката: стотици книги специализирана литература, възрожденски накити, носии, икони, фотоси.
[[Файл:Ivan Entchev 02.jpg|мини|150п|Гербът на Казанлък, 1924 г.]]
| |||