Антон Димитров: Разлика между версии

 

На 23 октомври 1893 година заедно с доктор [[Христо Татарчев]], [[Даме Груев]], [[Иван Хаджиниколов]], [[Петър Попарсов]] и [[Христо Батанджиев]] основава [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. Димитров е член на [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|Централния комитет на организацията]] от самото ѝ създаване, а през 1896 година е преизбран на [[Солунски конгрес на ВМОРО (1896)|Солунския конгрес]].

 

След 1897 година Димитров учителства в [[Битоля]]. От 1899 година пак следва право, този път в [[Лиеж]], като завършва успешно през 1901 година. През ноември 1901 година се връща в Битоля като адвокат, като същевременно е член на ръководството на ВМОРО. През ноември 1903 година е директор на българските училища в [[Прилеп (град)|Прилеп]], а през 1904 година е избран за член-съдия на Битолския апелативен съд. Като такъв защитава местното българско население и колегите му гърци и турци казват за него:

 

Андон Димитров, страдайки от тежка болест, се самоубива на 13 март 1933 година в София.<ref>Петров, Тодор и Цочо Билярски (съст.). ВМОРО през погледа на нейните основатели. Спомени на Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Антон Димитров и Петър Попарсов. София, Военно издателство, 2002, 212 с.</ref><ref>Пандев, К. и З. Нонева (съст.). Борбите в Македония и Одринско. 1878 - 1912. Спомени. София, Български писател, 1981, 878 с. (с. 100-120).</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 47.</ref><ref>Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 314</ref><ref>{{ЕПК|1|272}}</ref>

 

== Външни препратки ==