Уикипедия

Ксенофонт: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
+раздели
Ред 1:
:''Виж за разграничение по [[пароним]]ично сходство - – [[Ксенофан]]''
 
{{Личност
Ред 21:
| повлиял = }}
}}
'''Ксенофонт''' ([[гръцки език|на гръцки]]- Ξενοφών) е древногръцки [[писател]], [[Историко-географска област|историк]]военен, атински пълководец и политически деятел, живял през [[5 век пр.н.е.|5]] и [[4 век пр.н.е.|4 век пр.н.е]]. По-късно през живота си става [[писател]] и [[историк]] и частично изложилпривежда автобиографияавтобиографията си в книгата "„[[Анабазис]]"“ (Ανάβασις).
 
== Ранни години ==
==Живот и творчество==
Сведенията за живота на Ксенофонт са твърде оскъдни: животописните бележки в произведенията на древните писатели и в “„[[Анабазис]]”“ на самия Ксенофонт не дават достатъчно материал за биографията му. Затова относно живота му невинаги се достига до пълно съгласие между изследователите на античното литературно наследство, които в много отношения са принудени да правят догадки.
 
Ксенофонт е син на Грил. Роден е в [[Атина]] между [[430 пр.н.е.|430]] и 425 г., по всяка вероятност към 427 г. Семейството му се числи към атическия дем Ериха. За баща му не се знае почти нищо. Предполага се, че е бил конник. С това именно се обяснява известната Ксенофонтова страст към ездата и лова. Самият той в съчинението си Περί ιππικής казва, че дългата практика в ездата му дава право да съветва младите ездачи. Изглежда, че баща му е бил състоятелен, щом е можел да праща сина си да взима уроци от софисти като [[Продик]] и [[Исократ]]. А е добре известно, че уроците на [[софисти]]те са стрували скъпо. Внимателното изучаване на Ксенофонтовите произведения откъм съдържание и стил дава основание да се мисли, че той е следвал уроци и на други софисти и учители по [[реторика]]. Но Ксенофонт е преди всичко ученик на [[Сократ]]ов, ученик. Сократкойто е негов учител от 404 г. нататък.
 
== Наемен войник ==
След поражението на персите в битките при [[Битка при Микале|Микале]] и [[Платея]] те започват да набират наемници-чужденци. През 401 г., когато [[Кир]] се готви за поход срещу брат си [[Артаксеркс II Мнемон]], [[Беотия|беотиецът]] [[Проксен]], с когото Ксенофонт се сприятелява по време на [[Пелопонески войни|Пелопонеската война]], с писмо го скланя да вземат участие в похода на Кир. Ксенофонт се допитва до Сократ, който го съветва да се обърне към [[Делфийски оракул|Делфийския оракул]]. Ксенофонт се вслушва в думите на учителя си, но в прорицалището на [[Аполон]] не пита дали да отиде при Кир, а как да отиде. Сократ го укорява за това, че е изтръгнал от устата на оракула отговор, какъвто самият той е желаел, но все пак го насърчава да замине. Така Ксенофонт се озовава при Кир, на когото става не по-малко добър приятел от Проксен. Ксенофонт, изглежда, не е знаел до този момент същинската цел на похода, а когато я разбира, не се решава да напусне Кир. Оттук нататък събитията, изпълнили живота на Ксенофонт като водач на Десетте хиляди, са разказани подробно в “Анабазис”„Анабазис“.
 
След завоеванията на Кир Стари и след краткото царуване на [[Камбиз]], [[Персия|Персийската империя]] минава в ръцете на [[Дарий II|Дарий]], който на практика е нейният обединител и реформатор – под властта му са земите от [[Мала Азия|Малоазийските]] брегове до [[Каспийско море]], на север до [[Скития]], а на юг до [[Арабски полуостров|Арабия]]. Водачите на тази огромна империя са опиянени от мощта си: най-напред Дарий, а после и [[Ксеркс I|Ксеркс]] пожелават да се хвърлят във война с [[Елада]]. Битките [[Битка при Маратон|Маратон]] и [[Саламин]] обаче показват действителната слабост на Персия. През 465 г. Ксеркс е убит. Следват дворцови преврати. Започват да се редуват неспособни владетели, които царуват кратко време. Упадъкът на Персийската монархия е пълен при царуването на [[Дарий II Нотос]] (424 – 404 г.): в персийския двор убийствата стават едва ли не обичайна практика. [[Сатрап]]ите се чувстват почти независими в своите провинции. Този период се характеризира със зверства, измами и въстания, в които активно участие взима жената на царя [[Парисатида]]. От тринадесетте синове на Парисатида само четирима преживяват баща си. Наследник на престола по право е най-големият, [[Артаксеркс II]], при все че майка му се стреми по всякакъв начин да издигне на престола най-малкия – Кир. Като получава по настояване на майка си сатрапско място в [[Сарди]], Кир замисля да узурпира трона на брат си. С тази цел започва да събира на служба при себе си гръцка наемна войска с водачите ѝ. Тази войска (около 13 хиляди души), която се намира под командването на [[Клеарх]], съставлява най-добрата част от цялата войска на Кир.
 
[[Тисаферн]], който също е сатрап в Мала Азия ([[Йония]] и [[Кария]]), на два пъти съобщава на царя, че Кир се готви за метеж. Кир пък, под предлог, че военните приготовления се дължат на несъгласие с Тисаферн за някои йонийски градове, не е обезпокояван от царя, който желаел тези дрязги да продължават, тъй като и двамата сатрапи, в подкрепа на своите права, внасят в царската хазна данъци за спорните градове.
 
Така Кир спокойно се подготвя за поход, опълчва се срещу брат си и стига почти до Вавилон. Срещу Кир излиза самият Артаксеркс с многобройна войска. При [[Кунакса]] (на р. [[Ефрат]]) става решително сражение, в което Кир е убит, а азиатската му войска се разпръсква. Гръцките наемници удържат победа, обаче след смъртта на Кир те попадат в затруднено положение – трябва да се върнат в родината си по непознати пътища. Налага се да преминат без сигурни водачи през пустини, да газят дълбоки реки и да прехвърлят високи планини и гъсти гори. Те започват своето отстъпление, известно в историята под името “„[[Поход на десетте хиляди гърци|Поход на десетте хиляди]]”“, под водачеството на Клеарх през [[Месопотамия]], [[Мидийци|Мидия]] и [[Армения]], а след това по брега на [[Черно море]] до [[Тракия]]. Гърците са сключили с персите, в лицето на Тисаферн, договор, по силата на който Тисаферн се задължава да върне гръцката войска в родината ѝ и да я снабдява по пътя с храна. Но скоро между гърците и персите възникват недоразумения. Клеарх с няколко военачалници се явява в стана на Тисаферн, за да преодолеят лично конфликта си. Тук Клеарх и още четирима [[стратег|стратези]] са хванати и пратени в персийския двор за наказание, а двадесетте лохази, които ги придружават, са убити пред самата палатка, в която се провеждат преговорите.
 
Гърците изгубват най-добрите си водачи. В това безнадеждно положение Ксенофонт се явява като техен спасител и е избран от войниците за водач. Той повдига духа на съотечествениците си и ги кара да си изберат нови военачалници. Така гърците, след различни перипетии, стигат до границите на Армения, а оттам в гръцкия град [[Трапезунд]], на Черно море.
 
Може да се каже, че в Тракия свършва походът на Ксенофонт. Част от войската постъпва на служба при тракийския цар [[Севт I|Севт]].
 
Твърде вероятно е след това Ксенофонт да се е върнал в Атина. С парите, които стратезите са си поделили една година по-рано, той поднася в Делфи, в съкровищницата на атиняните, дар на Аполон, от името на Проксен и от свое име. След смъртта на Сократ, учениците му, които също са под подозрение, се пръскат из Елада и Ксенофонт навярно се отдалечава от Атина.
 
През 396 г. той взима участие в похода на цар Агезилай срещу персите, а по-късно (394 г.), когато тиванци и атиняни се съюзяват срещу [[Спарта]], Ксенофонт се бие при [[Коронея]] срещу собственото си отечество. От Сократова гледна точка тази негова постъпка е престъпление. Тук той съвсем забравя мъдрите слова на учителя си, според когото гражданинът не трябва да въстава срещу родината си. Вероятно поради това предателство Ксенофонт е осъден на изгнание. Така, след като изгубва всичките си имоти, той отива в Спарта, а по-късно, между 390 и 387 г., се заселва в Скилунт, недалече от [[Олимпия (Древна Гърция)|Олимпия]], където спартанците са му подарили имение. По това време той пише и публикува “Анабазис”. По-късно Ксенофонт се мести да живее в Коринт, където го застига вестта, че изгнанието му е отменено. Той обаче едва ли се възползва от това, че е помилван. Няколко години по-късно (вероятно през 355 г.) умира в Коринт.
 
== В изгнание ==
==Съчинения==▼
След като изгубва всичките си имоти, той отива в Спарта, а по-късно, между 390 и 387 г., се заселва в Скилунт, недалече от [[Олимпия (Древна Гърция)|Олимпия]], където спартанците са му подарили имение. По това време той пише и публикува „Анабазис“. По-късно Ксенофонт се мести да живее в Коринт, където го застига вестта, че изгнанието му е отменено. Той обаче едва ли се възползва от това, че е помилван. Няколко години по-късно (вероятно през 355 г.) умира в Коринт.
 
▲== Съчинения ==
Всичко, което е написал Ксенофонт, е запазено. Дори му се приписват повече съчинения, отколкото е създал. Писал е по най-различни теми: на едно място говори историкът Ксенофонт, на друго – философът, на трето икономистът и домоуправителят, ловецът и др. Може да се каже, че Ксенофонт е първият древен полиграф.
 
Най-значителното произведение на Ксенофонт е “„'''Анабазис'''”“ (Ανάβασις) - – военно-исторически мемоари в седем книги. Още в Античността славата на това произведение е твърде голяма. Знае се, че Ариан, който разказва за похода на [[Александър Велики]] в [[Азия]], е озаглавил съчинението си “Анабазис”„Анабазис“ по примера на Ксенофонт, разделил го е, също както него, на седем книги и в подражанието си е отишъл толкова далеч, колкото разликата в сюжета и епохата е позволила това. Анабазис, погледнат от различни страни, изглежда ту пътепис, ту като историческо съчинение или защитна реч. В него – някъде повече, другаде по-малко – може да се долови влиянието на Сократ върху Ксенофонт: навикът му да прави морални изводи, да изследва добрите и лошите страни на всяка една ситуация, тънките философски анализи – всичко това иде от учителя му Сократ.
 
Особено силно е Сократовото влияние в диалозите, където Ксенофонт си служи със същите средства, които се приписват на Сократ в диалозите му: много въпроси, прибягване до аналогии, постепенно подготвяне на отговора у събеседника и достигаенто до положение, при което той трябва само да потвърди или отрече нещо. По-голямата част от “Анабазис”„Анабазис“ е повествователна. Тук именно трябва да се търси Ксенофонт: той е преди всичко разказвач. Някои страници от “Анабазис”„Анабазис“ са незабравими с простотата си – достатъчно е да се прочете разказът за страданията на войниците сред снеговете на Армения (кн. IV, гл. 4 и 5). Ксенофонт обаче е не само великолепен разказвач, но и оратор. В “Анабазис”„Анабазис“ има цели страници, които могат да се причислят към високите образци на ораторската проза – похвални слова за Кир и Клеарх, много речи, произнесени предимно от Ксенофонт и Клеарх. Много рядко авторът излага направо съображенията или намеренията си. Когато говори за себе си в трето лице, той не може да вмъкне в самия разказ изложението на скритите си мисли. В такива случаи много по-естествено е да ги изложи в речи, които уж е чул и които възпроизвежда.▼
 
Със съчинението си Ελληνικά ('''Гръцка история''') Ксенофонт е искал да продължи недовършената история на [[Тукидид]]. От това съчинение, което далеч не може да достигне историческата и литературна стойност на Тукидидовата история, става ясен краят на Пелопонеската война и събитията след нея (всичко от 410 до 362 г.). Върху “Гръцката„Гръцката история”история“ Ксенофонт е работил, може би, най-много и най-упорито - – до края на живота си.▼
▲Особено силно е Сократовото влияние в диалозите, където Ксенофонт си служи със същите средства, които се приписват на Сократ в диалозите му: много въпроси, прибягване до аналогии, постепенно подготвяне на отговора у събеседника и достигаенто до положение, при което той трябва само да потвърди или отрече нещо. По-голямата част от “Анабазис” е повествователна. Тук именно трябва да се търси Ксенофонт: той е преди всичко разказвач. Някои страници от “Анабазис” са незабравими с простотата си – достатъчно е да се прочете разказът за страданията на войниците сред снеговете на Армения (кн. IV, гл. 4 и 5). Ксенофонт обаче е не само великолепен разказвач, но и оратор. В “Анабазис” има цели страници, които могат да се причислят към високите образци на ораторската проза – похвални слова за Кир и Клеарх, много речи, произнесени предимно от Ксенофонт и Клеарх. Много рядко авторът излага направо съображенията или намеренията си. Когато говори за себе си в трето лице, той не може да вмъкне в самия разказ изложението на скритите си мисли. В такива случаи много по-естествено е да ги изложи в речи, които уж е чул и които възпроизвежда.
 
Между историческите му съчинения се нарежда и “„'''Киропедията'''”“ – или “Възпитанието„Възпитанието на Кир”Кир“ (Κύρου παιδεία). Всъщност в това съчинение, с изключение на първа книга, се говори за управлението на Кир; в него има повече морал, отколкото история.▼
▲Със съчинението си Ελληνικά ('''Гръцка история''') Ксенофонт е искал да продължи недовършената история на [[Тукидид]]. От това съчинение, което далеч не може да достигне историческата и литературна стойност на Тукидидовата история, става ясен краят на Пелопонеската война и събитията след нея (всичко от 410 до 362 г.). Върху “Гръцката история” Ксенофонт е работил, може би, най-много и най-упорито - до края на живота си.
 
Απομνεμονεύματα, обикновено наричани '''Memorabilia''', са спомени за Сократ (или "Сократически„Сократически съчинения"съчинения“) – разговори на философа с негови ученици. В този контекст се вписват и “Апология„Апология на Сократ”Сократ“ и “Пир”„Пир“.▼
▲Между историческите му съчинения се нарежда и “'''Киропедията'''” – или “Възпитанието на Кир” (Κύρου παιδεία). Всъщност в това съчинение, с изключение на първа книга, се говори за управлението на Кир; в него има повече морал, отколкото история.
 
'''Οικονομικά''' е твърде интересно съчинение, в чиято основа пак стои Сократ, разискващ със своите събеседници въпроси, в които няма нищо “сократовско”„сократовско“: поддържането на една къща, отношението спрямо слугите, възпитанието на младата жена.▼
▲Απομνεμονεύματα, обикновено наричани '''Memorabilia''', са спомени за Сократ (или "Сократически съчинения") – разговори на философа с негови ученици. В този контекст се вписват и “Апология на Сократ” и “Пир”.
 
▲'''Οικονομικά''' е твърде интересно съчинение, в чиято основа пак стои Сократ, разискващ със своите събеседници въпроси, в които няма нищо “сократовско”: поддържането на една къща, отношението спрямо слугите, възпитанието на младата жена.
В други съчинения се разглеждат въпроси от сферата на политическата икономия и чисто технически аспекти на лова, ездата, командването на конницата и др.
 
== Външни препратки ==
{{уикицитат|Ксенофонт}}
*[http://bogdanbogdanov.net/pdf/116.pdf Богдан Богданов - – Историкът Ксенофонт]
* [http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_4881.html Янко Янков - – Ксенофонт]
* [http://www.iep.utm.edu/x/xenophon.htm Internet Encyclopedia of Philosophy: Xenophon]
*[http://www.liv.ac.uk/~gjoliver/xenophon.html Graham Oliver's Xenophon Homepage]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ксенофонт“.