Разлика между версии на „Мартин Скорсезе“

→‎Ранни години: поправяне на правописни и пунктуационни грешки
(→‎Кариера: допълнения)
(→‎Ранни години: поправяне на правописни и пунктуационни грешки)
 
=== Ранни години ===
Скорсезе учи режисура в Нюйоркския университет, където създава късометражните филми   "What's a Nice Girl Like You Doing in a Place Like This?" (1963) и "It’s not just you, Murray!" (1964).
 
Най-известният му късометражен филм от този период е черната комедия "The Big shave"  (1967),  с участието на Питър Бернут. Филмът е обвинителен акт за участието на Америка във войната във  Виетнам, което е подчертано и в  алтернативното заглавие Viet '67.  
 
През 1967 г. Скорсезе прави първия си пълнометражен черно -бял филм I Call First, който по-късно е преименуван на "Who’s that knocking at my door".  В него взимат участие неговите състуденти – актьорът [[Харви Кайтел]] и монтажистката Телма Шунмейкър, с които той ще продължава да работи през годините.
 
=== 70-те ===
През 70-те Скорсезе става приятел с влиятелни филмови дейци: Франсис Форд Копола, Джордж Лукас, Стивън Спилбърг и Брайън де Палма. Именно де Палма го запознава с [[Робърт Де Ниро]].  През този период Скорсезе работи като асистент- режисьор и един от монтажистите на документалния филм  "Уудсток" (1970) и се среща с актьора- режисьор [[Джон Касаветис]], който  ще се превърне в негов близък приятел и ментор.
 
През 1972 година Скорсезе заснема филма Boxcar Bertha за продуцента на нискобюджетни филми Джон Корман ( помагал на режисьори като Копола и Джеймс Камерън в началото на кариерите им) , който ще го научи как да снима развлекателни филми с много малко пари и в кратък срок. Това ще му е от полза в предстоящите предизвикателства.  Касаветис насърчава Скорсезе да прави филмите, които наистина иска , а не да работи по проектите на някой друг.
[[Коварни улици]] отдава почит на френската нова вълна, но и се преплита с гангстерския жанр и документалния автентизъм. Филмът е почти автобиографичен, посветен на баща му и чичо му и окончателно белязва приемането от Скорсезе на неговия италиански (сицилиански) произход.
 
През 1974 г. актрисата [[Елън Бърстин]] избраизбира Скорсезе да я режисира във филма  [[Алис не живее вече тук|Алис не живее вече тук.]] . За своето изпълнение тя печели награда „Оскар“.  Макар и добре приет от критика и публика, филмът остава аномалия в ранната кариера на режисьора, тъй като се фокусира върху централен женски персонаж.
 
След това Скорсезе се завръща в  своя квартал  „Малката Италия“ в  Ню Йорк, за да изследва етническите си корени и заснема документалния филм „Италоамериканци“ с участието на родителите си Чарлс и Катрин Скорсезе.
Въпреки че сценарият на [[Разяреният бик]] има своите версии от  Пол Шрейдър и Мардик Мартин (който по-рано съавторства "Kоварни улици"), завършеният сценарий се различава значително от оригиналния проект на Шрейдър. Той е пренаписан няколко пъти от различни сенаристи, включително Джей Кокс (който по-късно пише заедно със Скорсезе филмите  [[Невинни години (филм, 1993)|Невинни години]]  и  [[Бандите на Ню Йорк|Бандите на Ню Йорк)]].
 
Окончателният проект до голяма степен е дело на самите Скорсезе и Де Ниро. Американският филмов институт избраизбира [[Разяреният бик]] като номер 1 американски спортен филм в техния списък с топ 10 спортни филма. През 1997 г. го поставя на 24-то място в своя юбилеен списък за най-велики филми [[AFI's 100 Years...100 Movies]]
 
Следващият проект на Скорсезе е петата му съвместна работа с Робърт Де Ниро – [[Кралят на комедията]] (1983). Това е сатира на света на медиите и известните личности, чийто централен персонаж е  самотник, който парадоксално става известен чрез  престъпна дейност ( отвличане). Филмът е очевидно отклонение от по-емоционално ангажираните филми, с които Скорсезе се е занимавал досега.  Експресионизмът на предишните му творби тук отстъпва на моменти на почти пълен сюрреализъм.  Но и все още носи много от запазените марки на Скорсезе. [[Кралят на комедията]]  се проваля в боксофиса, но все повече се възприема от критици и публика в годините след премиерата си. Немският режисьор [[Вим Вендерс]] го е посочил  сред 15-те си любими филма.
И така след своя "флирт" с комерсиалното кино в средата на 80-те, с [[Последното изкушение на Христос]], Скорсезе се завръща към своя дълбоко личен подход в създаването на кино. Още преди пускането на филма , той провокира обществен гняв и протести, упрекващи лентата в богохулство и така превръщат един независим проект с нисък бюджет в медийна сензация. Повечето противоречия са насочени към финалните пасажи на филма, където  Христос се жени за Мария Магдалена и има семейство като част от халюцинация, предизвикана от Сатаната, докато Исус е на кръста.
 
Разглеждайки филма извън споровете, той   остава важна работа в канона на Скорсезе - явен опит да изведе духовността, която е в основата на неговото кино. Режисьорът получава втората си номинация за награда Оскар за най-добър режисьор" , но този път губи от режисьора на [[Рейнман|Рейнмен]] -[[Бари Левинсън]].
 
През 1987 година Скорсезе заснема легендарния клип към песента на [[Майкъл Джаксън]] “Bad”.
 
=== 90-те ===
След десетилетие на предимно смесени резултати, гангстерският епос  [[Добри момчета]] (1990) е  филмът, който връща във  форма Скорсезе по безапелационен начин. Де Ниро и [[Джо Пеши]] са на виртуозно ниво , напълно следвайки блестящата режисура на Скорсезе , като по този начин възстановяват, подобряват и утвърждават репутацията му.  
 
Филмът е номиниран за шест награди "Оскар", включително "Най-добър филм" и "Най-добър режисьор".  Това е трета номинация , която Скорсезе получава, но отново губи- този път от дебютанта в режисурата [[Кевин Костнър]] за филма му „[[Танцуващият с вълци|Танцуващият с вълци“.]] Джо Пеши печели  Оскар за най-добър поддържащ актьор, а филмът обира и множество други награди, включително пет статуетки от  BAFTA и награда "Сребърен лъв" от фестивала във Венеция.
 
През 1990 година, Скорсезе снима и  единствения си късометражен документален филм- "Произведено в Милано", който е за модния дизайнер [[Джорджо Армани]].
 
През 1991 година излиза [[Нос Страх (филм, 1991)|Нос Страх]], римейк на култов филм от 1962 година, който носи същото име. Това е и седма колаборация на режисьора с Робърт де Ниро.  Филмът е заявка за касов хит със своя стилизиран трейлър, напомнящ на Алфред Хичкок и  филмът „Нощта на ловеца“ (1955) на Чарлс Лаутън. Скорсезе експериментира с визуални трикове и ефекти.  Въпреки смесените оценки сред критиците, филмът получава две номинации за Оскар и печели 80 млн. долара само в САЩ, което го прави финансово  най-успешният филм на Скорсезе до илизанетоизлизането на [[Авиаторът|Автиаторът]] (2004) и  [[От другата страна]] (2006)
 
[[Невинни години (филм, 1993)|Невинни години]] (1993) е адаптация  по едноименния роман на Едит Уортън, който дава поглед към живота и интригите във високото общество на Ню Йорк в края на 19 век. Филмът е възхваляван от критиците, но се проваля в боксофисите. Всички  са изненадани от това, че Скорсезе прави филм за изгубената романтика и то в епоха, но режисьорът още от началото заявява , че това е личен проект , а не работа към някое студио.
Наличието на изгубено общество, загубени ценности, както и подробно пресъздаване на социални обичаи и ритуали продължава традицията на филмите на тези режисьори.
 
[[Невинни години (филм, 1993)|Невинни години]] привлича общественото внимание, особено в страни като Великобритания и Франция, но все още е до голяма степен пренебрегван в Северна Америка. Филмът има пет номинации за Оскар (включително и за Скорсезе за най-добър адаптиран сценарий, написан заедно с Джей Кокс). Филмът печели Оскар за костюм дизайн. Това е и първото сътрудничество на Скорсезе с актьора [[Даниъл Дей-Люис|Даниел Дей-Луис]], с когото ще работи отново в  [[Бандите на Ню Йорк]].
 
[[Казино (филм)|Казино]] (1995 г.), подобно на [[Невинни години (филм, 1993)|Невинни години]] се съсредоточава върху историята на мъж, чийто добре подреден живот е нарушен от пристигането на непредсказуеми сили. Фактът, че това е насилствен гангстерски филм, го прави вълнуващ за феновете на режисьора, които са били объркани от очевидното откъсване от престъпната тема в предишния му филм.
 
[[Казино (филм)|Казино]] е успех в боксофиса, но получава смесени оценки, най-вече заради стилистичните си прилики с [[Добри момчета]] и прекомерното насилие. Много от символите и триковете на [[Добри момчета]] се появяват и в [[Казино (филм)|Казино]] непокътнати, начело с кастинга на Робърт де Ниро и Джо Пеши, който отново играе неубоздан психопат. [[Шарън Стоун]] получава номинация за най-добра актриса за изпълнението си във филма. Скорсезе също взима епизодично участие като комарджия на една от масите.
 
Ако [[Невинни години (филм, 1993)|Невинни години]] е объркал някои от верните фенове на Скорсезе, тогава "Кундун" (1997)  прави и  още няколко крачки по-нататък.  Филмът разказва за ранния живот на 14-ия Далай Лама, нахлуването на Китайската освободителна армия в Тибет и последвалите Далай Лама в неговото изгнание в Индия. Темите за религия, вяра и човешки дух, които вълнуват Скорсезе както в киното, така и в живота, намират пълно проявление в този филм, в който режисьорът използва нов наративен и визуален подход.   Драматичните моменти са заменени от образи, които потапят в транс, в медитативно състояние.
 
Филмът внася смут за своя дистрибутор - Buena Vista Pictures, който планира значително разширяване на китайския пазар по онова време. Оттеглянето на наякои продуценти  повлиява на търговския успех на филма, но не и на приема му, който е предимно   положителен.
 
"Кундун" е вторият опит на Скорсезе  да представи живота на един велик религиозен водач, след [[Последното изкушение на Христос|Последното изкушение на Христос.]]
 
"До краен предел" (1999) е връщане към познатата територия и жанр. Отново успешно сътрудничество със сценариста Пол Шрейдър. В главните роли са Никълъс Кейдж, Джон Гудман, Том  Сийзмор и Патриша Аркет.
 
== Филмография ==
29

редакции