Мартин Скорсезе: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Кариера: допълнения |
→Ранни години: поправяне на правописни и пунктуационни грешки |
||
Ред 29:
=== Ранни години ===
Скорсезе учи режисура в Нюйоркския университет, където създава късометражните филми "What's a Nice Girl Like You Doing in a Place Like This?" (1963) и "It’s not just you, Murray!" (1964).
Най-известният му късометражен филм от този период е черната комедия "The Big shave" (1967), с участието на Питър Бернут. Филмът е обвинителен акт за участието на Америка във войната във Виетнам, което е подчертано и в алтернативното заглавие Viet '67.
През 1967 г. Скорсезе прави първия си пълнометражен черно -бял филм I Call First, който по-късно е преименуван на "Who’s that knocking at my door". В него взимат участие неговите състуденти – актьорът [[Харви Кайтел]] и монтажистката Телма Шунмейкър, с които той ще продължава да работи през годините.
=== 70-те ===
През 70-те Скорсезе става приятел с влиятелни филмови дейци: Франсис Форд Копола, Джордж Лукас, Стивън Спилбърг и Брайън де Палма. Именно де Палма го запознава с [[Робърт Де Ниро]]. През този период Скорсезе работи като асистент- режисьор и един от монтажистите на документалния филм "Уудсток" (1970) и се среща с актьора- режисьор [[Джон Касаветис]], който ще се превърне в негов близък приятел и ментор.
През 1972 година Скорсезе заснема филма Boxcar Bertha за продуцента на нискобюджетни филми Джон Корман ( помагал на режисьори като Копола и Джеймс Камерън в началото на кариерите им) , който ще го научи как да снима развлекателни филми с много малко пари и в кратък срок. Това ще му е от полза в предстоящите предизвикателства. Касаветис насърчава Скорсезе да прави филмите, които наистина иска , а не да работи по проектите на някой друг.
Ред 44:
[[Коварни улици]] отдава почит на френската нова вълна, но и се преплита с гангстерския жанр и документалния автентизъм. Филмът е почти автобиографичен, посветен на баща му и чичо му и окончателно белязва приемането от Скорсезе на неговия италиански (сицилиански) произход.
През 1974 г. актрисата [[Елън Бърстин]]
След това Скорсезе се завръща в своя квартал „Малката Италия“ в Ню Йорк, за да изследва етническите си корени и заснема документалния филм „Италоамериканци“ с участието на родителите си Чарлс и Катрин Скорсезе.
Ред 65:
Въпреки че сценарият на [[Разяреният бик]] има своите версии от Пол Шрейдър и Мардик Мартин (който по-рано съавторства "Kоварни улици"), завършеният сценарий се различава значително от оригиналния проект на Шрейдър. Той е пренаписан няколко пъти от различни сенаристи, включително Джей Кокс (който по-късно пише заедно със Скорсезе филмите [[Невинни години (филм, 1993)|Невинни години]] и [[Бандите на Ню Йорк|Бандите на Ню Йорк)]].
Окончателният проект до голяма степен е дело на самите Скорсезе и Де Ниро. Американският филмов институт
Следващият проект на Скорсезе е петата му съвместна работа с Робърт Де Ниро – [[Кралят на комедията]] (1983). Това е сатира на света на медиите и известните личности, чийто централен персонаж е самотник, който парадоксално става известен чрез престъпна дейност ( отвличане). Филмът е очевидно отклонение от по-емоционално ангажираните филми, с които Скорсезе се е занимавал досега. Експресионизмът на предишните му творби тук отстъпва на моменти на почти пълен сюрреализъм. Но и все още носи много от запазените марки на Скорсезе. [[Кралят на комедията]] се проваля в боксофиса, но все повече се възприема от критици и публика в годините след премиерата си. Немският режисьор [[Вим Вендерс]] го е посочил сред 15-те си любими филма.
Ред 81:
И така след своя "флирт" с комерсиалното кино в средата на 80-те, с [[Последното изкушение на Христос]], Скорсезе се завръща към своя дълбоко личен подход в създаването на кино. Още преди пускането на филма , той провокира обществен гняв и протести, упрекващи лентата в богохулство и така превръщат един независим проект с нисък бюджет в медийна сензация. Повечето противоречия са насочени към финалните пасажи на филма, където Христос се жени за Мария Магдалена и има семейство като част от халюцинация, предизвикана от Сатаната, докато Исус е на кръста.
Разглеждайки филма извън споровете, той остава важна работа в канона на Скорсезе - явен опит да изведе духовността, която е в основата на неговото кино. Режисьорът получава втората си номинация за награда Оскар
През 1987 година Скорсезе заснема легендарния клип към песента на [[Майкъл Джаксън]] “Bad”.
=== 90-те ===
След десетилетие на предимно смесени резултати, гангстерският епос [[Добри момчета]] (1990) е филмът, който връща във форма Скорсезе по безапелационен начин. Де Ниро и [[Джо Пеши]] са на виртуозно ниво , напълно следвайки блестящата режисура на Скорсезе , като по този начин възстановяват, подобряват и утвърждават репутацията му.
Филмът е номиниран за шест награди "Оскар", включително "Най-добър филм" и "Най-добър режисьор". Това е трета номинация , която Скорсезе получава, но отново губи- този път от дебютанта в режисурата [[Кевин Костнър]] за филма му „[[Танцуващият с вълци|Танцуващият с вълци“.]] Джо Пеши печели Оскар за най-добър поддържащ актьор, а филмът обира и множество други награди, включително пет статуетки
През 1990 година, Скорсезе снима и единствения си късометражен документален филм- "Произведено в Милано", който е за модния дизайнер [[Джорджо Армани]].
През 1991 година излиза [[Нос Страх (филм, 1991)|Нос Страх]], римейк на култов филм от 1962 година, който носи същото име. Това е и седма колаборация на режисьора с Робърт де Ниро. Филмът е заявка за касов хит със своя стилизиран трейлър, напомнящ на Алфред Хичкок и филмът „Нощта на ловеца“ (1955) на Чарлс Лаутън. Скорсезе експериментира с визуални трикове и ефекти. Въпреки смесените оценки сред критиците, филмът получава две номинации за Оскар и печели 80 млн. долара само в САЩ, което го прави финансово най-успешният филм на Скорсезе до
[[Невинни години (филм, 1993)|Невинни години]] (1993) е адаптация по едноименния роман на Едит Уортън, който дава поглед към живота и интригите във високото общество на Ню Йорк в края на 19 век. Филмът е възхваляван от критиците, но се проваля в боксофисите. Всички са изненадани от това, че Скорсезе прави филм за изгубената романтика и то в епоха, но режисьорът още от началото заявява , че това е личен проект , а не работа към някое студио.
Ред 100:
Наличието на изгубено общество, загубени ценности, както и подробно пресъздаване на социални обичаи и ритуали продължава традицията на филмите на тези режисьори.
[[Невинни години (филм, 1993)|Невинни години]] привлича общественото внимание, особено в страни като Великобритания и Франция, но все още е до голяма степен пренебрегван в Северна Америка. Филмът има пет номинации за Оскар (включително и за Скорсезе за най-добър адаптиран сценарий, написан заедно с Джей Кокс). Филмът печели Оскар за костюм дизайн. Това е и първото сътрудничество на Скорсезе с актьора [[Даниъл Дей-Люис|Даниел Дей-Луис]], с когото ще работи отново в [[Бандите на Ню Йорк]].
[[Казино (филм)|Казино]] (1995 г.), подобно на [[Невинни години (филм, 1993)|Невинни години]] се съсредоточава върху историята на мъж, чийто добре подреден живот е нарушен от пристигането на непредсказуеми сили. Фактът, че това е насилствен гангстерски филм, го прави вълнуващ за феновете на режисьора, които са били объркани от очевидното откъсване от престъпната тема в предишния му филм.
[[Казино (филм)|Казино]] е успех в боксофиса, но получава смесени оценки, най-вече заради стилистичните си прилики с [[Добри момчета]] и прекомерното насилие. Много от символите и триковете на [[Добри момчета]] се появяват и в [[Казино (филм)|Казино]] непокътнати, начело с кастинга на Робърт де Ниро и Джо Пеши, който отново играе неубоздан психопат. [[Шарън Стоун]] получава номинация за най-добра актриса за изпълнението си във филма. Скорсезе също взима епизодично участие като комарджия на една от масите.
Ако [[Невинни години (филм, 1993)|Невинни години]] е объркал някои от верните фенове на Скорсезе, тогава "Кундун" (1997) прави и още няколко крачки по-нататък. Филмът разказва за ранния живот на 14-ия Далай Лама, нахлуването на Китайската освободителна армия в Тибет и последвалите Далай Лама в неговото изгнание в Индия. Темите за религия, вяра и човешки дух, които вълнуват Скорсезе както в киното, така и в живота, намират пълно проявление в този филм, в който режисьорът използва нов наративен и визуален подход. Драматичните моменти са заменени от образи, които потапят в транс, в медитативно състояние.
Филмът внася смут за своя дистрибутор - Buena Vista Pictures, който планира значително разширяване на китайския пазар по онова време. Оттеглянето на наякои продуценти повлиява на търговския успех на филма, но не и на приема му, който е предимно положителен.
"Кундун" е вторият опит на Скорсезе да представи живота на един велик религиозен водач, след [[Последното изкушение на Христос|Последното изкушение на Христос.]]
"До краен предел" (1999) е връщане към познатата територия и жанр. Отново успешно сътрудничество със сценариста Пол Шрейдър. В главните роли са Никълъс Кейдж, Джон Гудман, Том Сийзмор и Патриша Аркет.
== Филмография ==
| |||