Ксенофонт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Наемен войник: по-кратко |
|||
Ред 29:
== Наемен войник ==
След поражението на персите в битките при [[Битка при Микале|Микале]] и [[Платея]] те започват да набират наемници-чужденци. През 401 г., когато [[Кир Млади]] се готви за поход срещу брат си [[Артаксеркс II Мнемон]], [[Беотия|беотиецът]] [[Проксен]], с когото Ксенофонт се сприятелява по време на [[Пелопонески войни|Пелопонеската война]], с писмо го скланя да вземат участие в похода на Кир. Ксенофонт се допитва до Сократ, който го съветва да се обърне към [[Делфийски оракул|Делфийския оракул]]. Ксенофонт се вслушва в думите на учителя си, но в прорицалището на [[Аполон]] не пита дали да отиде при Кир, а как да отиде. Сократ го укорява за това, че е изтръгнал от устата на оракула отговор, какъвто самият той е желаел, но все пак го насърчава да замине. Така Ксенофонт се озовава при Кир, на когото става не по-малко добър приятел от Проксен. Ксенофонт, изглежда, не е знаел до този момент същинската цел на похода, а когато я разбира, не се решава да напусне Кир. Оттук нататък събитията, изпълнили живота на Ксенофонт като водач на Десетте хиляди, са разказани подробно в „Анабазис“.
След завоеванията на Кир Стари и след краткото царуване на [[Камбиз]], [[Персия|Персийската империя]] минава в ръцете на [[Дарий II|Дарий]], който на практика е нейният обединител и реформатор – под властта му са земите от [[Мала Азия|Малоазийските]] брегове до [[Каспийско море]], на север до [[Скития]], а на юг до [[Арабски полуостров|Арабия]]. Водачите на тази огромна империя са опиянени от мощта си: най-напред Дарий, а после и [[Ксеркс I|Ксеркс]] пожелават да се хвърлят във война с [[Елада]]. Битките [[Битка при Маратон|Маратон]] и [[битка при Саламин|Саламин]] обаче показват действителната слабост на Персия. През 465 г. Ксеркс е убит. Следват дворцови преврати. Започват да се редуват неспособни владетели, които царуват кратко време. Упадъкът на Персийската монархия е пълен при царуването на [[Дарий II Нотос]] (424 – 404 г.): в персийския двор убийствата стават едва ли не обичайна практика. [[Сатрап]]ите се чувстват почти независими в своите провинции. Този период се характеризира със зверства, измами и въстания, в които активно участие взима жената на царя [[Парисатида]]. От тринадесетте синове на Парисатида само четирима преживяват баща си. Наследник на престола по право е най-големият, [[Артаксеркс II]], при все че майка му се стреми по всякакъв начин да издигне на престола най-малкия – Кир Млади. Като получава по настояване на майка си сатрапско място в [[Сарди]], Кир замисля да узурпира трона на брат си. С тази цел започва да събира на служба при себе си гръцка наемна войска с водачите ѝ
[[Тисаферн]], сатрап в [[Йония]] и [[Кария]], на два пъти съобщава на царя, че Кир се готви за метеж, но царят не реагира, тъй като двамата сатрапи имат спорове за някои от йонийските градове. Така Кир под предлога, че военните приготовления се дължат на несъгласието му с Тисаферн, спокойно се подготвя за поход, опълчва се срещу брат си и стига почти до Вавилон. Срещу Кир излиза самият Артаксеркс с многобройна войска. При [[Кунакса]] (на р. [[Ефрат]]) става решително сражение, в което Кир е убит, а азиатската му войска се разпръсква. <ref>Ксенофонт, Anabasis 1.8.27 – 1.9.1</ref>. Скоро след това Клеарх и още четирима [[стратег|стратези]] са убити в стана на Тисаферн (Anabasis 2.5.31 – 32). Тъй като гръцките наемници разчитат на Тисаферн за завръщането в родината си и за снабдяването с храна, след това предателство те попадат в затруднено положение – изгубват водачите си и са далеч от дома. Налага се да поемат без сигурни водачи през непознати земи. В това безнадеждно положение Ксенофонт е избран от войниците за водач. Той повдига духа на съотечествениците си и ги кара да си изберат нови военачалници. Гърците започват своето отстъпление, останало в историята като „[[Поход на десетте хиляди гърци|Поход на десетте хиляди]]“ през [[Месопотамия]], [[Мидийци|Мидия]] и до границите на Армения, а оттам в гръцкия град [[Трапезунд]]. Така гърците, след различни перипетии, стигат на Черно море, а след това по брега до [[Тракия]]. Може да се каже, че в Тракия свършва походът на Ксенофонт. Част от
▲Така Кир спокойно се подготвя за поход, опълчва се срещу брат си и стига почти до Вавилон. Срещу Кир излиза самият Артаксеркс с многобройна войска. При [[Кунакса]] (на р. [[Ефрат]]) става решително сражение, в което Кир е убит, а азиатската му войска се разпръсква. <ref>Ксенофонт, Anabasis 1.8.27 – 1.9.1</ref>. Скоро след това Клеарх и още четирима [[стратег|стратези]] са убити в стана на Тисаферн (Anabasis 2.5.31 – 32). Тъй като гръцките наемници разчитат на Тисаферн за завръщането в родината си и за снабдяването с храна, след това предателство те попадат в затруднено положение – изгубват водачите си и са далеч от дома. Налага се да поемат без сигурни водачи през непознати земи. В това безнадеждно положение Ксенофонт е избран от войниците за водач. Той повдига духа на съотечествениците си и ги кара да си изберат нови военачалници. Гърците започват своето отстъпление, останало в историята като „[[Поход на десетте хиляди гърци|Поход на десетте хиляди]]“ през [[Месопотамия]], [[Мидийци|Мидия]] и до границите на Армения, а оттам в гръцкия град [[Трапезунд]]. Така гърците, след различни перипетии, стигат на Черно море, а след това по брега до [[Тракия]]. Може да се каже, че в Тракия свършва походът на Ксенофонт. Част от войската постъпва на служба при тракийския цар [[Севт I|Севт]].
Твърде вероятно е след това Ксенофонт да се е върнал в Атина. С парите, които стратезите са си поделили една година по-рано, той поднася в Делфи, в съкровищницата на атиняните, дар на Аполон, от името на Проксен и от свое име. След смъртта на Сократ, учениците му, които също са под подозрение, се пръскат из Елада и Ксенофонт навярно се отдалечава от Атина.
| |||