Кий: Разлика между версии

''"Бу-Орган (Бат [[Органа]]) се отправил в Рум и заявил там, че Кара-Булгар скъсва всички връзки с аварите и е готова да сключи съюз с Рум против тях… Зарадваният румски кан веднага признал бека за независим балтавар на Кара-Булгар и сключил с него съюз… българите избрали за свой балтавар сина на Албури – Курбат по прозвище Башту – който веднага започнал да се готви за война с аварите. По заповед на Курбат по-младият му брат Шамбат през 620 година издигнал на мястото на аула Аскал при възвишенията Куян-тау града Башту и потеглил от него начело на отряд от българи, анчийци и саклани-руси срещу врага. Удало му се бързо да разгроми аварите и да завземе страната им... след това Шамбат се провъзгласил за независим владетел, а държавата си нарекъл Дулоба, (тюр. Дуло род "Дуло-оба", Дулеба). Като узнал това, Курбат заповядал на брат си да се върне на негова служба, но този отказал и получил от Башту прозвището “Кий” (“Отрязаният”, “Отделилият се”). Шамбат останал в Дулоба 33 години и си спечелил гръмка слава с победите си над фарангите и алманците... но въпреки това в края на краищата той бил разбит от фарангите в 658 и се върнал на служба при Курбат. Балтаварът заповядал на Шамбат да заеме предишния си пост – наместник на Башту… Жителите на града толкова го обичали, че нарекли цитаделата на Башту на негово име “Шамбат”, а целия град – с неговото прозвище “Кий”. И сега анчийците наричат Башту “Кий”… По-младият син на Курбат – Атилкесе, наричан Аспарух, чергарувал между Бурджан и Бехташ, а утигите и мурдасите също му били подчинени...Той бил много близък с чичо си Шамбат, който бил улугбек на Башту, обкръжен от верни нему български и саклански бекове..."'' Иман, Бахши. Джагфар тарихы, Оренбург, 1993,Т.1, с.17. <ref>Гази-Барадж тарихы // Джагфар тарихы. Т.1. Оренбург 1993 г., c. 17.</ref>▼

Някакво потвърждение на това може да е, че посоченото от [[Константин VII Багренородни]] в труда му [[За управлението на империята]] тогавашно име на Киев е "Самбатас" (гр. Σαμβατας)<ref>"... те се спускат по река Днепър и се събират в крепостта Киоаба, наричана Самбатас."</ref>, което отговаря на българското Шамбат - споменатия младши брат на хан Кубрат. ▼

Летописецът [[Нестор (историк)|Нестор]] в Начална руска летопис още пише, че Кий след като ходил до Цариград и бил удостоен с почести от императора<ref>За това споменава и Джагфар тарихы, но го отнаса до чичо мy [[Органа]], а исторические доказано, че той и Кубрат наистина са посрещани в Константинопол</ref>, живял за кратко на Дунав, завърнал се и управлявал в своя град Киев, където и завършил живота си<ref> Повесть временных лет:''„этот Кий княжил в роде своем, и когда ходил он к царю, <какому> — не знаем, но только то знаем, что, как говорят, великих почестей удостоился тогда от царя, какого — не знаю, к которому он приходил. Когда же возвращался, пришел он к Дунаю, и облюбовал место, и срубил городок небольшой, и хотел сесть в нем со своим родом, да не дали ему живущие окрест; так и доныне называют придунайские жители городище то — Киевец. Кий же, вернувшись в свой город Киев, тут и окончил жизнь свою“''</ref> в [[672]] г.<ref>[http://zhelezny.com.ua/wp-content/uploads/2011/01/Zhelezny_Kiev.pdf Анатолий Железни, Забытая история Киева]</ref>▼

В 1908 г. Викентий Вячеславович Хвойка (Čeněk Chvojka) открива каманен алтар от суха зидария от неоформени камъни с овална форма и размери 4,2х3,5м и височина 0,4м с ризалити по четрити посоки на света, до южната страна на който е горял жертвен огън, разположен в средната на предвладимировия град, в самата среда на княжеския двор, които историкът счита за алтар на Кий. По-късно в 1937 г. съветски историци не приемат изводите му за безспорни твърдейки, че обекта е от не по-ранен от 8 в. ▼

==Вижте също==▼