Уикипедия

Простонароден латински език: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м форматиране: 10x А|А(Б)
Редакция без резюме
Ред 5:
 
==Какво е било „простонароден латински“?==
Името „простонароден“„народен“ или „народен“ произлиза от латинската дума ''vulgaris'', „всеобщ“, „(общо)народен“.
 
Поради оскъдния брой писмени свидетелства на простонароденнароден латински изучаването на езика е трудно и се базира главно на описания за употребата на неправилни форми в латински език или малък брой текстове написани на разговорен език. Текстове, които представляват интерес за лингвистите, са списъци с неправилни форми на латински език като например ''Appendix Probi''. Други творби, като ''Peregrinatio Aetheriae'', са много ценни за [[Филология|филолозите]], защото съдържат грешки или отклонения от стандартния правопис и предоставят свидетелства за начина на говорене през периода на създаването им. Някои литературни трудове от Класическия период, написани на по-разговорен език, също хвърлят известна светлина върху особеностите на простонародния латински. В [[Комедия|комедиите]] на [[Тит Макций Плавт|Плавт]] и [[Публий Теренций Афер|Теренций]], в които участват много герои [[роб]]и, както и в речта на освободените роби от книгата [[Сатирикон]] на [[Петроний Арбитър]] се срещат някои ранно появили се диалектни форми в латинския. Друга група важни паметници на народния латински са късните латински надписи, в които често са отразени форми от разговорния език.
 
== Историческо развитие ==
[[Картинка:Page of Lay of the Cid.jpg|right|thumb|200px|''Песен за моя Сид'' е най-ранният текст на средновековен [[испански език|кастилски]], който свидетелства за разграничаването на диалекта от простонародния латински и оформянето му като самостоятелен [[книжовен език]]]]
Народният латински се развива по различен начин в отделните провинции на Римската империя и по този начин дава начало на модерния [[Френски език|френски]], [[Италиански език|италиански]], [[Испански език|испански]], [[Португалски език|португалски]], [[Румънски език|румънски]], [[Каталонски език|каталонски]] и [[Реторомански език|реторомански]]. Въпреки че официалният език във всички тези области е бил латинският, простонародниятнародният латински е езикът, говорен от народа, до момента, в който местните диалекти се отделят толкова силно от латинския, че се превръщат в самостоятелни [[Книжовен език|книжовни езици]].
 
Предполага се, че трети век от н.е. е периодът, през който голяма част от думите започва да се променя (например ''equus → caballus'' и така нататък). Съществува предположение, че произношението също започва да се разклонява в разнообразни варианти, и дори че тогава то става подобно на съвременните местни произношения. Тези промени обаче не могат да бъдат еднакви в цялата територия на империята, така че най-големите различия следва да бъдат търсени сред различните форми на простонародния латински в различните области. Трябва обаче да се обърне внимание, че по-голямата част от тази теория се основава на апостериорна реконструкция, а не на текстове.
 
Няколко века след [[Разпадане на Римската империя|разпадането на Римската империя]] простонародниятнародният латински продължава да съществува съвместно с писмения късен латински, защото говорещите някой от местните романски езици предпочитат да пишат, използвайки престижната граматика и правопис на традиционния латински. Но въпреки опитите им да пишат правилно, често написаното не отговаря на нормите на класическия латински. През 813 година на третия Събор в Тур, с цел обикновените хора да разбират какво им се говори, на свещениците било заповядано да проповядват на някой от местните езици — или на простонароден латински, който тогава вече значително се различава от стария църковен латински, или на [[Немски език|немски]]. По-малко от 30 години след Съвета, през 842 година, [[Страсбургските клетви]], които представляват споразумение между двама от наследниците на [[Карл Велики]], са написани на романски език, който очевидно не е латински:
:''Pro Deo amur et pro christian poblo et nostro commun salvament, d'ist di in avant, in quant Deus savir et podir me dunat, si salvarai eo cist meon fradre Karlo et in ajudha et in cadhuna cosa, si cum om per dreit son fradra salvar dift, in o quid il me altresi fazet, et ab Ludher nul plaid numquam prindrai, qui, meon vol, cist meon fradre Karle in damno sit.''
 
:За Божията любов и за християнския народ и за нашето общо спасение, от този ден напред, доколкото Бог ми дава мъдрост и сила, ще защитавам този свой брат Карл, когато има нужда от помощ, а и във всичко останало, защото човек по право трябва да брани брат си, за да може и той да направи същото за мен, и никога няма съзнателно да сключа съглашение с Лотар, което по моя воля би навредило на този мой брат Карл.
 
Късният латински, най-вероятно този, който се е говорел в Рим, изглежда отразява тези новости и по този начин отбелязва промените, които се случват в околната област. Тогава текстовете на [[Римско право|Римското право]] ([[Юстиниан I|Юстиниановото]]) от една страна и Църквата от друга „замразяват“ официалния латински, който е уеднаквен от средновековните преписвачи и завинаги е отделен от вече независимите романски народни езици. Този писмен език продължил да съществува като [[средновековен латински]]. Различните романски говори били признати като самостоятелни езици и започнали да развиват собствени норми и правопис. „Простонароден„Народен латински“ престанало да бъде точно име на нито един от тях.
 
В този момент простонародният латински се превръща в общо название на група езици, произлезли от латинския, със свои местни (но незадължително общи) особености, които не представляват език, или поне не в класическия смисъл на думата. Той може да се опише като нещо начално, неопределено, което постепенно се превръща във всеки един от ранните романски езици, чийто по-далечен праотец е класическият латински.
Ред 31:
|-
!Класически
!Ннароден
!Простонароден
|-
!Ă, ă
Ред 117:
Системата от десет гласни на класическия латински (без да се смятат двугласните и гръцкото Y), която се базира на дължината на гласните, се променя в система, в която от [[фонема|фонемично]] значение не е дължината, а качественото им изменение. Заради тази промяна тоничното ударение в простонародния латински се произнася много по-силно отколкото в класическия латински. Това прави неударените срички по-малко отчетливи, а в ударените предизвиква нови промени. Крайният резултат е система от седем ударени гласни (шест в румънски и пет в сардински) и пет неударени гласни звука. По този начин в простонародния латински разликата между дълги и къси гласни изчезва, а повечето двугласни преминават в къси гласни.
 
Таблицата вдясно обобщава това, което се случва в простонародниянародния латински, а по-късно и във всички романски езици с изключение на [[Сардински език|сардински]].
 
Двугласните AE и OE стават съответно [ɛ] и [e]. AV първоначално се запазва, но после преминавайки през [o] и [oː], се превръща в много езици в [o]. (В португалски се развива само до [ou], а окситански и румънски запазват [au]). Късите O и E, които са последица от промените, се оказват нестабилни в дъщерните езици и имат склонност към дифтонгизиране.
Ред 126:
Полугласните звуци, изписвани на латински с V, произнасяща се /w/ (като във ''vinum'') и I, произнасяща се /j/ (като в ''iocunda''), започват да се произнасят съответно /v/ и /dʒ/. За отбелязване е, че в [[Латинска азбука|латинската азбука]], в която първоначално не съществуват малки букви, знаците U и V, I и J са само графични (а в някои райони и печатарски) варианти на едни и същи букви, които не са различавани до ранния модерен период. Полугласните звуци /b/ и /w/ или /v/ често се сливат в един междинен звук /β/.
 
Друга характерна промяна за простонародниянародния латински е загубата на крайните съгласни. Този процес води до смесване на съществителните от среден род с тези от мъжки поради изчезването на крайните съгласни S и M от окончанията -US и -UM за второ склонение в класическия латински. Процесът на промяна на [[Род (граматика)|рода]] на думите е напълно завършен в романските езици, където среден род не съществува. В резултат на тази промяна някои думи от среден род, множествено число, като например ''gaudia'' („радости“), се преосмислят като съществителни от женски род в единствено число. Надгробният надпис на [[Луций Корнелий Сципион Барбат]], който е починал около 150 преди Христа, гласи TAVRASIA CISAVNA SAMNIO CEPIT, което на класически латински би било ''Taurāsiam, Cisaunam, Samnium cēpit'' („Превзе Тауразия, Цизауна, и Самниум“). Все пак крайното M продължава да се пише в литературния език, въпреки че често е смятано за беззвучна буква, с функции за метричната поезия.
 
=== Доказателства за промените ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Простонароден_латински_език“.