Разлика между версии на „Мария-Антоанета“

Продължаващата финансова криза във Франция принуждава [[Луи XVI]] да свика събранието на нотабилите, което не било правено в продължение на 160 г. Те трябвало да одобрят въвеждането на няколко допълнителни данъка, което [[Парижки парламент|Парижкият парламент]] преди това отказал да направи. Мария-Антоанета не присъствала на първото заседание на събранието, което по-късно било изтълкувано като опит да омаловажи значението на асамблеята.{{sfn|Fraser|2001|с=246–248}} Така или иначе свикването на събранието не дава резултат, тъй като то не приема нито един от проектите на кралското правителство. В резултат на [[8 април]] [[1787]] г. кралят уволнил финансовия министър [[Шарл-Александър дьо Калон|Калон]] .
[[Image:MarieAntoinette1788.jpg|thumb|left|300px|Портрет от 1788]]
Луи XVI още веднъж пренебрегнал предложения от Мария-Антоанета кандидат за поста външен министър, който да заеме мястото на починалия на [[13 февруари]] министър Гравиер, и назначава на тази длъжност своя приятел граф [[Арман Марк]]. Въпреки това кралицата започва все по-често се меси в политиката, често в противовес на австрийските интереси. Действията и&#768; си имат своето обяснение. Първо, тя трябва да осигури бъдещето на децата си, които един ден трябвало да наследят управлението на страната; второ, кралицата отчаяно търси начини да подобри престижа си, накърнен след аферата с огърлицата; трето, кралят все по-често проявява нерешителност по важни политически въпроси, оставяйки всички важни решения в ръцете на министрите си. Така най-накрая кралицата се проявява като политически фактор, въпреки че политиката не е любимото и&#768; занимание. Мария-Антоанета използва новото си положение на личност с все по-голяма власт, давайки най-доброто от себе си, за да разреши сложната ситуация, възникнала между краля и събранието на нотабилите.{{sfn|Fraser|2001|с=248&ndash;250}}</ref>. Политическото раздвижване на кралицата слага край на влиянието на херцогиня Дьо Полиняк, чиито огромни разходи не допадат на Мария-Антоанета, тъй като са тежест за финансите на короната. През май херцогинята напуска Франция и се установява в [[Англия]], оставяйки децата си във Версай. Същия месец кралят назначава за финансов министър архиепископа на Тулуза, който е един от най-доверените хора на Мария-Антоанета.{{sfn|Fraser|2001|с=250&ndash;255}} Под негов натиск дворът предприема съкращаване на разходите. Архиепископът обаче не успява да се справи с финансовите затруднения на страната, което рефлектира върху отношението към кралицата като негова покровителка. Лошият финансов климат в страната става причина за разпускането на нотабилите на [[25 май]] поради неспособността им да вземат нужните за страната решения. Всъщност вина за ситуацията имат скъпите войни, които Франция води през 18 в., и големите разноски на огромното кралско семейство, които далеч надхвърляли личните разноски на кралицата, както и нежеланието на аристократите да се разделят с част от средствата си, като бъдат обложени с данъци. Въпреки това голяма част от обществото обвинява кралицата за свръхразходите на двора, което и&#768; спечелва прозвището „''Мадам Дефицит''“.{{sfn|Fraser|2001|с=254&ndash;255}}
 
Кралицата се опитва да води пропаганда в своя защита, представяйки се за грижовна майка, отдадена на грижите за децата си, както е изобразена върху един портрет от [[Елизабет Виже-Льо Брюн]], представен в кралскатаКралската академия през август [[1787]] г. Стратегията на Мария-Антоанета обаче е провалена от последвалата през същата година смърт на дъщеря и&#768; Софи. Освен това по това време от затвора успява да избяга Жана дьо Ламот-Валоа, която успява да се добере до [[Англия]], където публикува множество скандални слухове за френската кралица.
[[File:Marie Antoinette and her Children by Élisabeth Vigée-Lebrun.jpg|thumb|350px|Мария-Антоанета с децата си, 1787 . Худ. [[Елизабет Виже-Льо Брюн]]. София, която е била нарисувана в детската люлка, е заличена от платното след смъртта ѝ.]]
Политическата ситуация през [[1787]] г. става изключително напрегната, когато събранието на нотабилите е разпуснато. На [[11 ноември]] [[1787]] г. напрежението кулминира, след като кралят се опитва да използва правото си на [[lit de justice]], за да прокара свои законопроекти за нови данъци. Опитът отново е неуспешен, след като той среща острата критика на Орлеанския херцог. Майският едикт от [[8 май]] [[1788]] г. също среща публично неодобрение. Общественият натиск върху краля да свика [[Генерални щати на Франция|Генералните щати]] най-накрая дава резултат и с декрети от [[8 юли]] и [[8 август]] [[1788]] г. той най-накрая свиква Генералните щати на Франция – национален представителен орган, който за последно заседавал през [[1614]] г.{{sfn|Fraser|2001|с=258&ndash;259}} Мария-Антоанета по това време е заета с грижите си за влошаващото се здраве на дофина, който се разболява от [[туберкулоза]]. Тя обаче притежава личен принос за връщането на [[Жак Некер]] на поста финансов министър на [[26 август]] [[1788]] г. въпреки опасенията си, че това допълнително ще и&#768; навреди ако опитите на Некер за реформиране на държавните финанси не успеят. Опасенията ѝ започват да се сбъдват, след като през зимата на [[1788]] – [[1789]] г. цената на хляба във Франция се покачва. Здравето на дофина се влошава допълнително, а през април [[Луи XVI]] едва не умира, след като пада от покрива.