Мария-Антоанета: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 113:
Кралицата се опитва да води пропаганда в своя защита, представяйки се за грижовна майка, отдадена на грижите за децата си, както е изобразена върху един портрет от [[Елизабет Виже-Льо Брюн]], представен в Кралската академия през август [[1787]] г. Стратегията на Мария-Антоанета обаче е провалена от последвалата през същата година смърт на дъщеря ѝ Софи. Освен това по това време от затвора успява да избяга Жана дьо Ламот-Валоа, която успява да се добере до [[Англия]], където публикува множество скандални слухове за френската кралица.
[[File:Marie Antoinette and her Children by Élisabeth Vigée-Lebrun.jpg|thumb|350px|Мария-Антоанета с децата си, 1787 . Худ. [[Елизабет Виже-Льо Брюн]]. София, която е била нарисувана в детската люлка, е заличена от платното след смъртта ѝ.]]
Политическата ситуация през [[1787]] г. става изключително напрегната, когато събранието на нотабилите е разпуснато. На [[11 ноември]] [[1787]] г. напрежението кулминира, след като кралят се опитва да използва правото си на [[lit de justice]], за да прокара свои законопроекти за нови данъци. Опитът отново е неуспешен, след като той среща острата критика на Орлеанския херцог. Майският едикт от [[8 май]] [[1788]] г. също среща публично неодобрение. Общественият натиск върху краля да свика [[Генерални щати на Франция|Генералните щати]] най-накрая дава резултат и с декрети от [[8 юли]] и [[8 август]] [[1788]] г. той най-накрая свиква Генералните щати на Франция – национален представителен орган, който за последно заседавал през [[1614]] г.{{sfn|Fraser|2001|с=258–259}} Мария-Антоанета по това време е заета с грижите си за влошаващото се здраве на дофина, който се разболява от [[туберкулоза]]. Тя обаче притежава личен принос за връщането на [[Жак Некер]] на поста финансов министър на [[26 август]] [[1788]] г. въпреки опасенията си, че това допълнително ще ѝ навреди, ако опитите на Некер за реформиране на държавните финанси не успеят. Опасенията ѝ започват да се сбъдват, след като през зимата на [[1788]] – [[1789]] г. цената на хляба във Франция се покачва. Здравето на дофина се влошава допълнително, а през април [[Луи XVI]] едва не умира, след като пада от покрива.
„''Ела, Леонард, оправи ми косата, трябва да съм като актриса, излизам пред публика, която ще ме освирка''“ са думите на кралицата, отправени към фризьора ѝ, преди тя да се приготви за тържествената меса на [[4 май]] по случай първото заседание на Генералните щати. Мария-Антоанета знае, че аплодисментите на тълпите ще бъдат за Орлеанския херцог, който през зимата е раздавал пари и хляб на гладуващите, а за нея ще останат само освиркванията. През целия месец май, по време на заседанията на Генералните щати, които преминават в спорове между представителите на трите съсловия за начина на гласуване, Мария-Антоанета няма време за политика. Здравето на сина ѝ се влошава изключително бързо и на [[4 юни]] [[1789]] г. в замъка в Мудон принцът умира в ужасни мъки в прегръдките на майка си. Неговата смърт, която при обикновени обстоятелства би била повод за национален траур, остава почти незабелязана от общественото мнение, което се интересува повече от следващото заседание на Генералните щати и решаването на хлебната криза. Въпросът за начина на гласуване в Генералните щати вече се разисква повече от месец, когато на [[17 юни]] [[1789]] г., изчерпали търпението си в безкрайни спорове около един по същество процесуален въпрос, депутатите от [[Третото съсловие|третото съсловие]] се провъзгласяват за [[Учредително събрание (Франция)|Национално събрание]], показвайки, че не признават съсловното деление във Франция. Нарушението на традиционната процедура на вземане на решения в Генералните щати е причина кралят да съсредоточи кралските войски в околностите на Версай с цел да сплаши депутатите и да ги принуди да спазват вековната традиция. На [[20 юни]] залата, в която се провеждат заседанията, посреща депутатите със заключени врати. Затова депутатите от Националното събрание се събират в съседната зала за игра с топки, където полагат клетва, че няма да отстъпят, докато не приемат [[конституция]]. Тези събития са основна тема в разговорите на повечето французи, докато Мария-Антоанета скърби за покойния си син.{{sfn|Fraser|2001|с=274–278}}
| |||