Църногорски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→История: искане за източник |
добавен източник, форматиране, други |
||
Ред 1:
{{Сграда
| име = Църногорски манастир {{Br}}
| картинка = Gigintsi Monastery1.JPG
| картинка-описание =
Ред 8:
| вид = [[Православие|Православен]] [[манастир]]
| страна = България
| населено място =
| архитект =
| тип на сградата =
| архитектурен стил =
| време на изграждане =
| технически параметри =
| съвременен статут = действащ
| съвременно състояние = обновен
| сайт = http://svetogorie.com/
}}
[[File:Giginski-monastery-church-inside-2.jpg|thumb|275п|Стенописи в старата църква]]
'''
== Местоположение ==
Намира се на около 16 километра югозападно от град [[Брезник]] и на 4 километра югозападно от село [[Гигинци]], в полите на връх [[Тумба (Черна гора)|Тумба]] (1129 m.) в планината [[Черна гора (планина)|Църна гора]]. Манастирът се намира на 1000 m надморска височина и до него се стига по 5 километров
== История ==
Първоначално манастирът се е намирал в местността „Китка“ в подножието на връх [[Тумба (Черна гора)|Тумба]] (1129 м.). Най-старите манастирски постройки са датирани около ХІ – ХІІ век. От това време направените проучвания на старото и новото му място разкриват запазени останки от правоъгълно монашеско крило на манастира и на правоъгълна защитна кула. Такива защитни съоръжения са били обичайни за утвърдените манастири през Второто Българско царство. Защитавали са Рилския, Хилендарския, Зографския манастири. По време на Второто българско царство манастира е притежавал богато стопанство и множество имоти, дарени му от българските царе и боляри. Манастирът не е пострадал тежко при османското нашествие и се е наложил като средище на обществения живот на българите от съседните околии – Царибродска, Пиротска, Брезнишка, Софийска, Радомирска. Ежегодно край стените на манастира е ставало голямо пазарище. През 16 в. в обителта се помещавало и килийно училище. Около 1737 – 1739 г., обаче, пиротските турци започнали да гледат на многолюдния ежегоден събор на манастира като на конкурентен пазар, засенчващ прохождащия им Пиротски панаир. Те инсценирали сбиване на един от храмовите празници на манастира, на който бил убит турчин. Това дало повод за масово клане. Светата обител била подпалена, а софийският митрополит бил посечен и издъхнал във „Владишка планина“. След това манастирът бил ограбен и разрушен. И днес личат следи от основите му. Пламъците унищожили и манастирската библиотека с ценни църковнославянски богослужебни книги, кондиката и други манастирски документи.
Ред 41:
Към 1819 година бил отворен сегашният манастир, на около половин час път северно от старото му място, в една низина, край извора. Сегашният манастирски комплекс се състои от жилищна сграда и манастирска църква. Жилищната сграда, разположена Г-образно, представлява двуетажна постройка с дървени стълби и чардак.
Според надписа на западната страна, манастирската църква е изградена в началото на ХІХ век и има два строителни периода.
Манастирската църква е обявена за архитектурен паметник. Живописта по стените е нанасяна три пъти, като последното е от 1886 г. Образите са изпълнени в така наречения народен стил от образописеца Георги Попалексов.
Ред 56:
== Архитектура ==
Най-ценната сграда в манастира е църквата, построена през 1814 г. Тя е еднокорабна, едноапсидна, с две конхи и стенописи от края на 19 в.
== Съвременно състояние на манастира ==
В годините до Втората световна война (1935 – 1940) тук безплатно почиват деца на бедни семейства от Перник и София. През 1937 г. манастирът остава без монаси и за кратко време е управляван от свещеници от околните села. След 1944 г. е превърнат в концлагер, а по-късно става последователно „дом за отдих на трудещите се“ и детско летовище – пионерски лагер. Накрая е превърнат в обор самият манастир, въпреки наличието на седем стопански сгради в килиите на монасите са отглеждани кози, овце, свине, зайци. За сградите не е полагана необходимата грижа и те започват да се разрушават, поради което манастирът е запуснат. Въпреки разрухата, през 1956 г. Гигинският манастир е обявен за архитектурен паметник, а през 1976 г. – за художествен паметник на културата.
След 1989 година манастирът започна да възстановява своя живот като духовен център на Брезнишкия край, съответно на днешната Пернишка област. През 1998 г. духовната дейност в Гигинския манастир е възобновена и започва възстановяване на стопанството и връщането на имотите. В изоставените, срутващи се сгради в тази 1998 г отново се заселват монаси, които започват да ги превръщат в обител. В храма отново започва да се служи. Постепенно сградите се пригаждат за обитаване. Започва възстановяването на стопанството и връщането на имотите. Изградени са водопровод и парно отопление, облагороден е целебният извор (много са случаите на излекувани миряни, отпили от Светата вода). За изхранването на монасите спомага обработването на градините и отглеждането на животни. Организирани са няколко международни студентски бригади в помощ на братството при строително-ремонтните дейности и стопанската работа. Първата напълно възстановена сграда е тази на аязмото. Изградени са водопровод и парно отопление, облагороден е целебният извор. В началото на май 2007 г. е отслужен молебен и е направена първата копка за възстановяване на манастира и започва цялостно обновяване на манастирския комплекс, като се предвижда реставриране на трапезарията, хамбара и църквата, изграждане на рухналото източно крило и възстановяване на централният корпус. Започнатото обновяване на манастирския комплекс върви успешно и може да се каже, че по-голяма част от работата е свършена.
Понастоящем манастирът е със статута на епархийски мъжки общежителен манастир към Софийска епархия на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия<ref name="">[http://svetogorie.com/index.php?m_id=2 За манастира]</ref>
С решение на манастирския събор на 16 октомври 2016 г. е проведен избор за [[Игумен|игумен]], на който братството единодушно посочва йеромонах Никанор, чийто избор впоследствие е канонично утвърден от българския [[Патриарх|патриарх]] [[Неофит_Български|Неофит]] в качеството му на [[Митрополит|митрополит]] на [[Софийска епархия|Софийската епархия]]<ref name="">[http://svetogorie.com/index.php?m_id=2 За манастира]</ref>
Всичко това привлича целогодишно хиляди поклонници.▼
Наред с другите му приноси за подобряване условията на живот в манастира, както и усилията положени за възстановяване на манастирските имоти, електрификация на манастира и ремонт на пътя, водещ към самия манастир, неговите широки познания върху съвременните технологии допринасят за осъвременяване на манастирската общност откъм информационни и комуникационни услуги като интернет, телевизия и мобилни комуникации.<br>
== Бележки ==▼
Братството е едно от първите в най-новата история на [http://www.bg-patriarshia.bg/ БПЦ-БП], което възстановява и поддържа манастирско-земеделско стопанство, в което се отглеждат до 100 бивола и 50 овце.<ref name="">[http://svetogorie.com/index.php?m_id=2 За манастира]</ref>
<references/>▼
== Източници ==
▲<references />
== Външни препратки ==
* [http://www.breznik.info/index.php?option=com_content&view=article&id=128&Itemid=87
* [http://www.bulgariamonasteries.com/giginski_manastir.html
* [http://www.pravoslavieto.com/manastiri/giginski/index.htm
▲== Бележки ==
{{commonscat-inline|Gigintsi Monastery}}
<br>
▲* [http://svetogorie.com/ '''Църногорски манастир''' – Официален сайт]
----
▲* [http://www.breznik.info/index.php?option=com_content&view=article&id=128&Itemid=87 '''Официален сайтна Община Брезник''' – Църногорски манастир]
▲* [http://www.bulgariamonasteries.com/giginski_manastir.html '''Църногорски манастир''' – bulgariamonasteries.com]
▲* [http://www.pravoslavieto.com/manastiri/giginski/index.htm '''Църногорски манастир''' – pravoslavieto.com]
▲* [http://www.svet.bg/до-гигинци-и-назад/ До Гигинци и назад] – Списание Свет
{{България-мъниче}}
{{Православие-мъниче}}
[[Категория:Православие]]
[[Категория:Манастири на Българската православна църква]]
[[Категория:Община Брезник]]
| |||