Уикипедия

България: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 46.47.83.110 (б.), към версия на Молли
Етикет: Отмяна
Заместване на съдържанието на страницата с „здр“
Етикети: Заместване blanking
Ред 1:
здр
{{към пояснение|България|България (пояснение)}}
{{Държава
| кратко-име = България
| официално-име = Република България
| девиз = „[[Съединението прави силата]]“
| химн = [[Мила родино]]
| химн-файл = Mila Rodino.ogg
| етноним = [[българи]]н
| столица = [[София]]<br /><small>{{coord|42|42|N|23|20|E}}</small>
| най-голям-град = [[София]]</br>
| официален-език = [[Български език|Български]]<ref>[http://www.parliament.bg/bg/const Конституция на Република България, чл. 3]</ref>
| религия = [[Православно християнство]]
| управление = [[Парламентарна република]]
| лидер1 = [[Президент на България|Президент]]
| настоящ-лидер1 = [[Румен Радев]]
| лидер2 = [[Министър-председател на България|Министър-председател]]
| настоящ-лидер2 = [[Бойко Борисов]]
| събитие-вид = [[Битка при Онгъла|Основаване]]
| събитие-бел = [[681]] г.
| събитие1 = [[Първа българска държава|Първо царство]]
| събитие-дата1 = [[681]] – [[1018]] г.
| събитие2 = [[Втора българска държава|Второ царство]]
| събитие-дата2 = [[1185]] – [[1396]] г.
| събитие3 = Tрета държава
| събитие-дата3 = от [[1878]] г.
| дата-вход-ЕС = [[1 януари]] [[2007]] г.
| площ-място = 102<sup>-ро</sup> <!-- дали? -->
| води% = 0,5
| граница = {{*}} {{флагче с име|Румъния}} (на север); <br/>{{*}} {{флагче с име|Сърбия}} (на запад); <br/>{{*}} {{флагче с име|Република Македония}} (на югозапад); <br/>{{*}}{{флагче с име|Гърция}} (на юг); <br/>{{*}} {{флагче с име|Турция}} (на югоизток); <br/>{{*}}[[Черно море]] (на изток)
| население-година = 2011 г.
| население = 7 364 570
| население-източник = <ref>[http://censusresults.nsi.bg/Census/ НСИ: Преброяване 2011]</ref>
| население-място = <!-- 100<sup>-но</sup> подвеждащо място, трябва да се актуализира; това е интересно, че ще отиде под преброяването, а не под текущото -->
| население-оценка = {{Понижение}} 7 153 784 <ref>[http://www.nsi.bg/bg/content/14154/прессъобщение/население-и-демографски-процеси-през-2015-година НСИ: Население и демографски процеси през 2015 година] </ref>
| население-оценка-година = 2015 г.
| население-градско = 71 <!-- едно пишеше тук, друго в препратката... -->
| население-градско-място = 56<sup>-о</sup> <!-- дали? -->
| БВП-година = 2013 г.
| БВП = {{повишение}} 104,6 млрд. долара<ref>{{cite web | publisher = IMF | year = 2012 | url = http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2012/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=50&pr.y=9&sy=2010&ey=2011&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=512%2C941%2C914%2C446%2C612%2C666%2C614%2C668%2C311%2C672%2C213%2C946%2C911%2C137%2C193%2C962%2C122%2C674%2C912%2C676%2C313%2C548%2C419%2C556%2C513%2C678%2C316%2C181%2C913%2C682%2C124%2C684%2C339%2C273%2C638%2C921%2C514%2C948%2C218%2C943%2C963%2C686%2C616%2C688%2C223%2C518%2C516%2C728%2C918%2C558%2C748%2C138%2C618%2C196%2C522%2C278%2C622%2C692%2C156%2C694%2C624%2C142%2C626%2C449%2C628%2C564%2C228%2C283%2C924%2C853%2C233%2C288%2C632%2C293%2C636%2C566%2C634%2C964%2C238%2C182%2C662%2C453%2C960%2C968%2C423%2C922%2C935%2C714%2C128%2C862%2C611%2C716%2C321%2C456%2C243%2C722%2C248%2C942%2C469%2C718%2C253%2C724%2C642%2C576%2C643%2C936%2C939%2C961%2C644%2C813%2C819%2C199%2C172%2C184%2C132%2C524%2C646%2C361%2C648%2C362%2C915%2C364%2C134%2C732%2C652%2C366%2C174%2C734%2C328%2C144%2C258%2C146%2C656%2C463%2C654%2C528%2C336%2C923%2C263%2C738%2C268%2C578%2C532%2C537%2C944%2C742%2C176%2C866%2C534%2C369%2C536%2C744%2C429%2C186%2C433%2C925%2C178%2C869%2C436%2C746%2C136%2C926%2C343%2C466%2C158%2C112%2C439%2C111%2C916%2C298%2C664%2C927%2C826%2C846%2C542%2C299%2C967%2C582%2C443%2C474%2C917%2C754%2C544%2C698&s=PPPGDP&grp=0&a= | title = Gross domestic product based on purchasing-power-parity (PPP) valuation of country GDP | work = imf.org | accessdate = 2012-06-23 | lang = en}}</ref>
| БВП-място = 69<sup>-о</sup>
| БВП-на-човек = {{повишение}} 16 518<ref>{{cite web | publisher = IMF | year = 2013 г. | url = http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2012/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=40&pr.y=9&sy=2011&ey=2011&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=512%2C941%2C914%2C446%2C612%2C666%2C614%2C668%2C311%2C672%2C213%2C946%2C911%2C137%2C193%2C962%2C122%2C674%2C912%2C676%2C313%2C548%2C419%2C556%2C513%2C678%2C316%2C181%2C913%2C682%2C124%2C684%2C339%2C273%2C638%2C921%2C514%2C948%2C218%2C943%2C963%2C686%2C616%2C688%2C223%2C518%2C516%2C728%2C918%2C558%2C748%2C138%2C618%2C196%2C522%2C278%2C622%2C692%2C156%2C694%2C624%2C142%2C626%2C449%2C628%2C564%2C228%2C283%2C924%2C853%2C233%2C288%2C632%2C293%2C636%2C566%2C634%2C964%2C238%2C182%2C662%2C453%2C960%2C968%2C423%2C922%2C935%2C714%2C128%2C862%2C611%2C716%2C321%2C456%2C243%2C722%2C248%2C942%2C469%2C718%2C253%2C724%2C642%2C576%2C643%2C936%2C939%2C961%2C644%2C813%2C819%2C199%2C172%2C184%2C132%2C524%2C646%2C361%2C648%2C362%2C915%2C364%2C134%2C732%2C652%2C366%2C174%2C734%2C328%2C144%2C258%2C146%2C656%2C463%2C654%2C528%2C336%2C923%2C263%2C738%2C268%2C578%2C532%2C537%2C944%2C742%2C176%2C866%2C534%2C369%2C536%2C744%2C429%2C186%2C433%2C925%2C178%2C869%2C436%2C746%2C136%2C926%2C343%2C466%2C158%2C112%2C439%2C111%2C916%2C298%2C664%2C927%2C826%2C846%2C542%2C299%2C967%2C582%2C443%2C474%2C917%2C754%2C544%2C698&s=PPPPC&grp=0&a= | title = Gross domestic product based on purchasing-power-parity (PPP) per capita GDP | work = imf.org | accessdate = 2012-06-23 | lang = en}}</ref>
| БВП-на-човек-място = 69<sup>-о</sup> <!-- шаблонът тук не работи, не ясно защо -->
| БВП-ном-година = 2013 г.
| БВП-ном-общо = {{повишение}} 53,700 млрд. долара<ref>{{cite web | publisher = IMF | year = 2012 | url = http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2012/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=48&pr.y=8&sy=2010&ey=2012&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=512%2C941%2C914%2C446%2C612%2C666%2C614%2C668%2C311%2C672%2C213%2C946%2C911%2C137%2C193%2C962%2C122%2C674%2C912%2C676%2C313%2C548%2C419%2C556%2C513%2C678%2C316%2C181%2C913%2C682%2C124%2C684%2C339%2C273%2C638%2C921%2C514%2C948%2C218%2C943%2C963%2C686%2C616%2C688%2C223%2C518%2C516%2C728%2C918%2C558%2C748%2C138%2C618%2C196%2C522%2C278%2C622%2C692%2C156%2C694%2C624%2C142%2C626%2C449%2C628%2C564%2C228%2C283%2C924%2C853%2C233%2C288%2C632%2C293%2C636%2C566%2C634%2C964%2C238%2C182%2C662%2C453%2C960%2C968%2C423%2C922%2C935%2C714%2C128%2C862%2C611%2C716%2C321%2C456%2C243%2C722%2C248%2C942%2C469%2C718%2C253%2C724%2C642%2C576%2C643%2C936%2C939%2C961%2C644%2C813%2C819%2C199%2C172%2C184%2C132%2C524%2C646%2C361%2C648%2C362%2C915%2C364%2C134%2C732%2C652%2C366%2C174%2C734%2C328%2C144%2C258%2C146%2C656%2C463%2C654%2C528%2C336%2C923%2C263%2C738%2C268%2C578%2C532%2C537%2C944%2C742%2C176%2C866%2C534%2C369%2C536%2C744%2C429%2C186%2C433%2C925%2C178%2C869%2C436%2C746%2C136%2C926%2C343%2C466%2C158%2C112%2C439%2C111%2C916%2C298%2C664%2C927%2C826%2C846%2C542%2C299%2C967%2C582%2C443%2C474%2C917%2C754%2C544%2C698&s=NGDPD&grp=0&a= | title = Gross domestic product, current prices | work = imf.org | accessdate = 2012-06-23 | lang = en}}</ref>
| БВП-ном-място = 72<sup>-ро</sup>
| БВП-ном-на-човек = {{повишение}} 7 328<ref>{{cite web | publisher = IMF | year = 2012 | url = http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2012/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=27&pr.y=7&sy=2010&ey=2011&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=512%2C941%2C914%2C446%2C612%2C666%2C614%2C668%2C311%2C672%2C213%2C946%2C911%2C137%2C193%2C962%2C122%2C674%2C912%2C676%2C313%2C548%2C419%2C556%2C513%2C678%2C316%2C181%2C913%2C682%2C124%2C684%2C339%2C273%2C638%2C921%2C514%2C948%2C218%2C943%2C963%2C686%2C616%2C688%2C223%2C518%2C516%2C728%2C918%2C558%2C748%2C138%2C618%2C196%2C522%2C278%2C622%2C692%2C156%2C694%2C624%2C142%2C626%2C449%2C628%2C564%2C228%2C283%2C924%2C853%2C233%2C288%2C632%2C293%2C636%2C566%2C634%2C964%2C238%2C182%2C662%2C453%2C960%2C968%2C423%2C922%2C935%2C714%2C128%2C862%2C611%2C716%2C321%2C456%2C243%2C722%2C248%2C942%2C469%2C718%2C253%2C724%2C642%2C576%2C643%2C936%2C939%2C961%2C644%2C813%2C819%2C199%2C172%2C184%2C132%2C524%2C646%2C361%2C648%2C362%2C915%2C364%2C134%2C732%2C652%2C366%2C174%2C734%2C328%2C144%2C258%2C146%2C656%2C463%2C654%2C528%2C336%2C923%2C263%2C738%2C268%2C578%2C532%2C537%2C944%2C742%2C176%2C866%2C534%2C369%2C536%2C744%2C429%2C186%2C433%2C925%2C178%2C869%2C436%2C746%2C136%2C926%2C343%2C466%2C158%2C112%2C439%2C111%2C916%2C298%2C664%2C927%2C826%2C846%2C542%2C299%2C967%2C582%2C443%2C474%2C917%2C754%2C544%2C698&s=NGDPDPC&grp=0&a= | title = Gross domestic product per capita, current prices | work = imf.org | accessdate = 2012-06-23 | lang = en}}</ref>
| БВП-ном-на-човек-място = 77<sup>-о</sup> <!-- шаблонът тук не работи, не ясно защо -->
| Джини-година = 2014 г.
| Джини = 35,4
| Джини-категория = <span style="color:#F00000;">нисък</span>
| ИЧР = {{повишение}} 0,743
| ИЧР-година = 2010 г.
| ИЧР-категория = <span style="color:#B3D4FC;">средно висок</span>
| ИЧР-място = на 59<sup>-о</sup> място
| продълж-живот = 72,7
| продълж-живот-място = на 87<sup>-о</sup> място
| дет-смъртност = 6,6
| дет-смъртност-място = на 62<sup>-ро</sup> място
| грамотност = 98,3
| грамотност-място = на 50<sup>-о</sup> място
| валута = [[Лев]]
| валута-код = BGN
| часова-зона = [[EET]]
| отместване-UCT = +2
| лятно часово време = EEST
| лятно часово време-отместване = +3
| климат = [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]]
| организации = [[ЕС]], [[НАТО]], [[ОЧИС]], [[ОССЕ]], [[ООН]], [[Антарктически договор]], [[Съвет на Европа]]
| код-ISO = BGR
| TLD = [[.бг]], [[.bg]], [[.eu]], [[.ею]]
| телефонен-код = 359
| ITU префикс = LZA – LZZ
| забележки =
}}
 
'''Репу&#768;блика Бълга&#768;рия''' е държава в Югоизточна [[Европа]], в източната част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] и заема 23% от неговата територия. Граничи на север с [[Румъния]]; на запад със [[Сърбия]] и [[Република Македония]]; на юг с [[Гърция]] и на югоизток с [[Турция]]. На изток, по протежение на бреговата ивица, страната се мие от водите на [[Черно море]]. Със своите почти 111 хил. [[кв. км|km²]] [[площ]] и 7,153 милиона души, България се подрежда на 11<sup>-о</sup> и 16<sup>-о</sup> място съответно по площ и по население в [[Европейския съюз]].<ref>[http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/submitViewTableAction.do Евростат: Територии]</ref><ref>[http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/graph.do?tab=graph&plugin=1&pcode=tps00001&language=en&toolbox=data Евростат: Населние]</ref> <!-- безспорно и с данни --><!-- [[Списък на страните по площ|102]]<sup>-ро</sup> и [[Списък на страните по население|96]]<sup>-о</sup> място съответно по площ и по население в света. -->
 
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на [[палеолит]]а.<ref>{{cite web | publisher = znam.bg | year = 2006 | url = http://www.znam.bg/com/action/showArticle?article=1105465048&encID=628 | title = Праистория на днешните български земи | work = znam.bg | accessdate = 2016-05-12 | lang = bg}}</ref> Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която [[Варненски халколитен некропол|създава най-ранните златни украшения]] в Европа. От [[Античност]]та до [[Тъмни векове на Средновековието|Тъмните векове]] по земите на днешна България се развиват културите на [[траки]]те, [[древни гърци|древните гърци]], [[келти]]те, [[готи]]те и [[римляни]]те. С пристигането на [[славяни]]те през 6-ти век, а век по-късно и на [[прабългари]]те, започва процесът на изграждане на българската държавност. През [[681]] година е основана [[Първо българско царство|Първата българска държава]], която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под [[Византийско владичество|византийска власт]]. Отхвърля я с въстание през 1185 г. [[Второ българско царство|Втората българска държава]] достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се [[Османска империя]]. През 1878 г., след почти век на културно и икономическо възраждане, неуспешни въстания и дипломатически борби, България възстановява държавността си под формата на [[монархия]] и се освобождава от петвековото [[Османско владичество в България|османско владичество]] с помощта на [[Руска империя|Руската империя]]. Малко след това България започва да води редица войни със своите съседи и се съюзява с [[Германия]] по време на двете световни войни. През [[1946]] г. монархията е заменена с [[народна република]] от съветски тип, ръководена от [[БКП|Българската комунистическа партия]]. Социалистическият строй съществува до [[1990]] г., след което България поема по пътя на либералната демокрация и пазарната икономика. През [[2004]] г. страната се присъединява към [[НАТО]], а през [[2007]] г. – към [[Европейски съюз|Европейския съюз]].
 
В икономически аспект България е промишлена страна, чиято икономика се гради върху добива на метали и минерали и върху преработката на суровини. По-малка роля в икономиката играят земеделието и туризмът. Основни проблеми пред развитието на страната са много високите нива на [[корупция]] и критичната демографска ситуация. България е една от основателките на [[ОЧИС|Организацията за черноморско икономическо сътрудничество]] и [[ОССЕ|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]]; освен това страната членува в [[ООН]], [[Съвета на Европа]], [[ЕС|Европейския съюз]] и [[НАТО]]. През [[2015]] г. България е позиционирана като третата най-перспективна страна в света за базиране на производство според Cushman & Wakefield, в техния индекс за позициониране на производство в развиващите се пазари.<ref>[http://www.cushmanwakefield.com/~/media/global-reports/Where%20In%20The%20World_Manufacturing%20Index_2015.pdf Годишен доклад на Cushman & Wakefield, PDF]</ref>
 
== География ==
{{Основна|География на България}}
[[File:Bulgaria-geographic map-bg.svg|мини|450п|Географска карта на България.]]
България се намира между Южна и Източна Европа, на източната част на Балканския полуостров. Общата дължина на държавната граница е 2245 [[километър|km]], от които 1181 km са сухоземни, 686 km – речни (главно по река [[Дунав]]) и 378 km – морски. Освен континенталната част, България също притежава 62 острова в р. [[Дунав]], от които по-големите са [[Белене (остров)|Белене]], [[Козлодуй (остров)|Козлодуй]], [[Вардим (остров)|Вардим]], [[Батин (остров)|Батин]], [[Голяма Бързина]], [[Люляк (остров)|Люляк]] и др. и 7 малки острова в [[Черно Море]] ([[Свети Иван (остров)|Св. Иван]], [[Свети Кирик (остров)|Св. Кирик]], [[Света Анастасия (остров)|Св. Анастасия]] и други) с обща площ над 100 km².
 
Страната обхваща части от отделните региони, известни в [[Древен Рим|класическата епоха]] като [[Мизия]], [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]]. Около 30% от територията на страната са [[Равнина (география)|равнини]], а [[плато|платата]] и [[хълм]]овете заемат около 41%.<ref>[https://archive.is/20121212005646/lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0072) Topography], Library of Congress.</ref> Югозападната част на страната има по-силно изразен планински характер, като ярко се открояват [[Рила]] и [[Пирин]], а по на изток са по-ниските, но по-обширни [[Родопи]]. В [[Рила]] се намира най-високият връх на Балканския полуостров – [[Мусала]], с височина 2925 м.<ref>{{cite book |title=Българска енциклопедия А-Я |publisher=БАН, Труд, Сирма |language=Bulgarian |year=2002 |chapter=Мусала |isbn=9548104083 |oclc=163361648}}</ref> [[Стара планина|Старопланинската верига]] пресича наполовина страната, от [[запад]] на [[изток]], [[север]]но от [[Розова долина|Розовата долина]]. Хълмистият и равнинният пейзаж са по-характерни за югоизточните части, по крайбрежието на [[Черно море]], както и по главната река на България – [[Дунав]], на север. [[Странджа]] пък е най-високата планина в югоизточната част. В противовес, [[Добруджа]] е най-равнинната област на България, с ниски и малко на брой възвишения.
 
[[Файл:Musala (Rila).jpg|мини|Връх Мусала.]]
България разполага със 125 вида проучени [[полезни изкопаеми]]: енергийни суровини, руди на черни, цветни и благородни метали, индустриални минерали и декоративни скали. Има запаси от всички видове въглища: антрацитни, черни, кафяви и лигнитни, като най-значителни са запасите на лигнитни и кафяви въглища. Нефтените и газовите находища са привързани към Мизийската плоча, Предбалкана и черноморския шелф, но добиваните количества са незначителни. Сравнително големи са залежите от [[Мед (елемент)|мед]], [[олово]], [[цинк]], [[манган]]. Средноголеми и малки са находищата на [[желязо]], [[злато]], [[сребро]], [[Уран (елемент)|уран]], хром, [[никел]], волфрам, молибден, антимон и др. Страната е богата с неметални полезни изкопаеми. Над 260 са находищата на индустриални минерали и строителни материали. Сред тях по-важни са тези на [[каолин]], бентонит, глини, [[каменна сол]], варовици, доломит, кварц, [[гипс]], барит, флуорит, кварцити, зеолити, перлит, талк, фелдшпат, слюди и др. В България са установени разнообразни декоративни скали и скалнооблицовъчни материали: варовици, [[мрамор]]и, пясъчници, гранитоиди, гнайси, риолити, туфи, брекчи и др.
 
Страната има добре развита речна мрежа от около 540 реки, повечето от тях – с изключение на река [[Дунав]], са сравнително къси и с ниски водни нива.<ref>
{{cite book |last=Дончев |first=Д. |title=География на България |publisher=ciela |location=София |page=68 |language=български |isbn=9546497177|year=2004}}
</ref> Повечето реки преминават през планински райони. Най-дългата река намираща се изключително на българска територия, е [[Искър]], с дължина 368 km. Други по-големи реки са [[Струма]] и река [[Марица]] на юг.
 
=== Климат ===
В България преобладава [[Умереноконтинентален климат|умерения климат]], със студена зима и горещо лято. Бариерният ефект на Стара планина има силно влияние върху климата в цялата страна – Северна България изпитва по-ниски температури и получава повече валежи в сравнение с южната част.
 
[[Валеж]]ите в страната са средно около 630 mm годишно. <ref>[https://archive.is/20121213142505/lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0074) Climate], Library of Congress.</ref> В низините варират между 500 и 800 mm, като в планинските райони достигат до между 1000 и 2500 mm годишно. Сухите райони включват Добруджа и северната част на крайбрежната ивица, а по-високите части на [[Рила]], [[Пирин]], [[Родопи]], [[Стара планина]], [[Осоговска планина]] и [[Витоша]] имат най-високите валежни количества.
 
Най-ниската измерена температура е -38,3 °C в [[Трън]], а най-високата – 45,2 °C в [[Садово]]. <ref>{{cite web |url=http://www.meteorologyclimate.com/extreme-temperature-records.htm|title=Extreme temperature records worldwide|publisher=MeteorologyClimate|accessdate=17 April 2012}}</ref>
 
=== Биоразнообразие и околна среда ===
{{Основна|Биоразнообразие на България}}
[[File:Rapperswil - Rosengarten 2010-08-06 16-26-36.JPG|мини|Розата е символ на България.]]
България попада на границата между евросибирския и средиземноморския регион на [[Палеарктическа екозона|палеарктическата екозона]], най-обширната от осемте [[екозона|екозони]] на Земята. Част от територията на страната е останала незасегната от [[Ледников период|Ледниковия период]], вследствие на което са оцелели някои много стари реликтни растителни видове от [[терциер]]а.<ref name="biodiversity">{{cite web|url=http://www.flora.biodiversity.bg/bg_flora_fr.htm|title=Характеристика на флората и растителността на България|publisher=Българо-швейцарска програма за опазване на биоразнообразието|accessdate=14 юни 2012}}</ref> Взаимодействието на различни климатични, хидроложки, геоложки и топографски условия е причина България да има сравнително голямо разнообразие от растителни и животински видове. То включва около 100 вида [[бозайници]], към 400 вида птици, близо 40 вида влечуги, над 200 вида черноморски и сладководни риби, над 27 000 вида насекоми и безгръбначни, и над 10 000 низши и висши растения и гъби.<ref>{{cite web|url=http://chm.moew.government.bg/IndexDetails.cfm?vID=12&vPage=1|title=Български портал за биоразнообразието|publisher=Министерство на околната среда и водите на България|accessdate=14 юни 2012}}</ref> Висшите растения са над 3800 вида, от които 170 вида са [[ендемит]]и.<ref name="biodiversity"/> Розата, пренесена в България от Персия през 17 век, е символ на България.<ref>{{cite web|url=http://www.see.bg/bg/place/view/160/Praznik-na-rozata-v-Kazanlyk/|title=Празник на розата в Казанлък|publisher=Телевизия Туризъм|accessdate=14 юни 2012}}</ref> Някои от най-разпространените животни в България са [[благороден елен|благородния елен]] (19 590 индивида), [[сърна]]та (над 79 000), [[дива свиня|дивата свиня]] (71 200). Сравнително често срещани са [[чакал]]ът и [[лисица]]та, докато [[мечка]]та, [[обикновен делфин|обикновеният делфин]], [[царски орел|царският орел]], [[тибетски як|тибетският як]] и [[европейска норка|европейската норка]] са значително по-редки.<ref>„България 2011“, стр. 3</ref>
 
[[File:CD 3.jpg|мини|ляво|Делфините са едни от най-големите бозайници, срещащи се в Черно море.]]
Близо 35% от общата площ на страната е покрита от гори.<ref>{{cite web|url=http://data.un.org/CountryProfile.aspx?crName=Bulgaria#Environment |title=Bulgaria – Environmental Summary, UNData, United Nations |publisher=Статистическа база данни на ООН|accessdate=14 юни 2012}}</ref> На територията на България съществуват три [[национален парк|национални парка]], 55 [[резерват]]а, 11 природни парка, 503 и защитени местности и 35 поддържани резервата.<ref name="BG2011-29"/> Към тях се прибавят и 114 [[Орнитологично важни места в България|орнитологично важни места]], в които се срещат редки видове птици.<ref>{{cite web|url=http://bspb.org/ovm.php?chPage=1&menu_id=65|title=Орнитологично важните места в България – основна характеристика и карти|publisher=[[БДЗП]]/[[БърдЛайф Интернешънъл]]|accessdate=14 юни 2012}}</ref> Защитени са 574 вида растения, 483 вида животни, и 1774 вековни дървета.<ref name="BG2011-29">„България 2011“, стр. 29</ref> Много от защитените райони, особено по Черноморието, са застрашени заради безразборно незаконно строителство.<ref>{{cite web|url=http://bnt.bg/bg/news/view/24885/flameCandle70x80px.swf|title=Наказателна процедура срещу България за строителство в защитени територии|publisher=Българска национална телевизия|date=18 март 2012|accessdate=14 юни 2012}}</ref>
 
България е подписала и ратифицирала [[Протокол от Киото|Протокола от Киото]] и е постигнала намаляване с 30% на емисиите на [[въглероден двуокис|въглероден диоксид]], постигайки целите на протокола.<ref>{{cite web|url=http://www.novinite.com/view_news.php?id=106682|title=Bulgaria Achieves Kyoto Protocol Targets – IWR Report|publisher=Novinite|date=11 август 2009|accessdate=14 юни 2012}}</ref> Околната среда обаче продължава да е силно замърсена. Въздухът е един от най-силно замърсените в Европа от автомобилни газове и работата на [[ТЕЦ|въглищни електроцентрали]],<ref>{{cite web|url=http://www.novinite.com/view_news.php?id=89367|title=High Air Pollution to Close Downtown Sofia|publisher=Novinite|date=14 януари 2008}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.novinite.com/view_news.php?id=117439|title=Bulgaria's Sofia, Plovdiv Suffer Worst Air Pollution in Europe|publisher=Novinite|date=23 юни 2010|accessdate=14 юни 2012}}</ref> а почвата и водите са засегнати от канализационните системи на населените места и промишлеността.<ref name="ESI">{{cite web|url=http://www.esiweb.org/index.php?lang=en&id=379|title= Bulgaria's quest to meet the environmental acquis|publisher=European Stability Initiative|date=10 декември 2008|accessdate=14 юни 2012}}</ref> Освен това България е единствената страна-членка на ЕС, в която не се [[рециклиране|рециклират]] битови отпадъци.<ref>{{cite web|url=http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/waste/documents/Municipal_%20waste_%20recycled_1000t_%20update_%20website1801101.mht|title=Municipal waste recycling 1995 – 2008 (1000 tonnes)|publisher=[[Евростат]]|accessdate=14 юни 2012}}</ref> Ситуацията се е подобрила през последните години, като за целта са създадени няколко програми с държавно финансиране.<ref name="ESI"/>
 
== История ==
{{Основна|История на България}}
{{Вижте също|Произход на наименованието на България}}
 
=== Праистория и античност ===
{{основна|Траки|Одриско царство|Славяни}}
[[Файл:Panagyurishte gold.jpg|thumb|250п|left|Златен [[ритон]], част от [[траки]]йското [[панагюрско съкровище]], 4<sup>-ти</sup> до 3<sup>-ти</sup> век пр.н.е.]]
[[Праистория|Праисторически]] култури в българските земи включват: [[неолит]]ната „[[култура Хаманджия|Хаманджия]]“ и [[Винчанска култура|Винчанската култура]] (6<sup>-о</sup> до 3<sup>-то</sup> хилядолетие пр.н.е.), [[енеолит]]ната „[[култура Варна]]“ (5<sup>-о</sup> хил. пр.н.е., вж. също [[Варненски некропол]]) и [[езерска култура|езерската култура]] от [[бронзова епоха|бронзовата епоха]]. [[Карановска култура|Карановската култура]] пък дава хронологическа система за новокаменната епоха (неолит и енеолит) на Балканския полуостров.
 
Едни от най-ранните обитатели на Балканския полуостров са [[траки]]те. За произхода им липсват достатъчно исторически извори, но най-вероятно произлизат от прототракийски народ, включвал представители както на [[автохтонно население]], така и на [[индоевропейски народи]].<ref>Hoddinott, Ralph F. ''The Thracians''. Thames & Hudson, 1981. ISBN 0-500-02099-X</ref> Траките живели разделени на различни племена до около 500 г. пр.н.е., когато [[Терес I|цар Терес]] обединява повечето от тях под управлението на [[Одриско царство|Одриското царство]]. Една част от тях е покорена за кратко от [[Александър Велики]], а по-късно, около 1<sup>-ви</sup> век – от [[Римската империя]]. След римляните и гърците, към 4<sup>-ти</sup> век присъстват и [[готи]]те.
 
=== Първо българско царство (681 – 1018 г.) ===
{{основна|Първо българско царство}}
През 632 г. със създаването на [[Велика България]] са сложени основите на българската държавност. В хода на войната на Велика България с [[хазари]]те [[Аспарух]], третият син на [[Кубрат]], е изтласкан на югозапад към [[Дунав]]а и се заселва в областта [[Онгъл]]. През лятото на 680 г. византийският император [[Константин IV Погонат]] (668 – 685 г.) предприема поход срещу [[прабългари|българи]]те. Поражението на византийците и покоряването от страна на прабългарите на завареното население завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г., чрез който Аспарухова България е призната от Византия.
 
Първото стратегическо териториално разширение на юг – завземането на областта [[Загоре]] – става по време на управлението на наследника на Аспарух – [[Тервел]], през 705 г. Византийският император Юстиниан II Ринотмет (''Носоотрязания)'' отстъпва областта на българите, заради оказаното му от българския владетел съдействие за повторното му възкачване на трона в Константинопол. Тервел получава и титлата [[кесар]] (''цезар''). Българският владетел изиграва решителна роля в спасяването на Константинопол и Византия от обсаждащата армия на [[Арабски халифат|Арабския халифат]], като в решителното [[Обсада на Константинопол (718)|сражение от 717 г.]] българските воини посичат над 20 000 араби.
 
След укрепването на българската държава, в началото на 8 век страната изпада в продължителна политическа криза, изразяваща се в честа смяна на владетелите в Плиска, преодоляна при управлението на Кардам (777 – 803 г.).
 
[[Картинка:Bulgaria krum map pl.jpg|left|мини|250 px|Граници на България в края на VIII и началото на IX век: в оранжево при хан Кардам до 803 г. + жълто при хан Крум]]
 
По времето на [[Крум]] ([[803]] – [[814]] г.) и през първата половина на 9<sup>-и</sup> век [[Франкска империя|франките]] от северозапад и българският владетел [[Крум]] от изток ликвидират изпадналия в криза [[Аварски хаганат]]. Важен елемент от формирането на новата българска народност, обединяваща славяните с прабългарите и другите племена в земите на царството, е въведеният официален за държавата език, който се развил на основата на [[славянски езици|славянския]].<ref>Л. Иванов. [[wikisource:bg:История на България в седем страници|История на България в седем страници]]. София, 2007.</ref> България разширява своите предели до Средния [[Дунав]] или до р. [[Тиса]] на север, а на запад до р. [[Днепър]] (днешна [[Украйна]]). За пръв път се въвежда административно делене в страната, доведено до изграждане на цялостна административно-териториална система (комитати) при управлението на Омуртаг с управители (комити) назначавани от централната власт в Плиска. След големите военни победи на Крум срещу аварите и Византийската империя България се превръща в една от Великите сили в Европа, наред с Франкската и Византийската империи.
 
[[File:Bulgaria-(893-927)-TsarSimeon-byTodorBozhinov-cs.png|мини|200п|България при цар Симеон Велики.]]
Княз [[Борис I]] ([[852]] – [[889]] г.) [[Покръстване на България|покръства]] българите през [[864]] г. Той основава и [[Преславска книжовна школа|първата българска книжовна школа]] – Преславската, през 885 г., а създадената през 855 г. [[глаголица]] се въвежда като официална азбука. При цар [[Симеон I]] ([[893]] – [[927]]), който създава и утвърждава [[БПЦ|Българската патриаршия]] като една от автокефалните вселенски патриаршии, Българското царство (''империя'') обединява редица народи под своя скиптър и се превръща в една от най-могъщите държави в [[Европа]], разпростирайки се почти на целия [[Балкански полуостров]], а на [[северозапад]] – до р. [[Тиса]] обхващайки Карпатския планински масив. Столицата е преместена при управлението на Симеон І от [[Плиска]] в [[Велики Преслав|Преслав]].
 
При [[Петър I (България)|Св. цар Петър I Български]] и [[цар]] [[Борис II]] България упада заради вътрешни размирици и разпространението на [[богомилство]]то. През [[971]] г. [[Киевска Рус]] завзема Източна България и [[столица]]та [[Преслав]], а по-късно Византия взима териториите от Киевска Рус. След това столицата се мести последователно в [[София|Средец]], [[Скопие]], [[Преспа (град)|Преспа]], [[Битоля]] и [[Охрид]]. След дълга и ожесточена борба между българските и ромейските владетели през [[1018]] г. последните крепости на държавата са завладени от византийците след погрома над войските на цар [[Самуил]] през 1014 и гибелта на [[Иван-Владислав]] през [[1018]] г.
 
=== Византийско владичество (1018 – 1185 г.) ===
{{основна|Византийско владичество}}
Първите опити за освобождаване на България от византийско господство са дело на [[Петър II Делян]] ([[1040]] – [[1041]] г.) и на [[Константин Бодин|Петър III]] и [[Георги Войтех]] ([[1072]] г.). След загубата в [[Битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]] във Византия назряват благоприятни вътрешнополитически процеси, способстващи за подигане на българското народоосвободително движение. [[Асеневци]] сключват [[стратегия|стратегически]] съюз за борба срещу [[Византия]] на [[Балкани]]те с [[велик жупан|великия жупан]] на [[Велико княжество Сърбия|Сърбия]] [[Стефан Неманя]]. През пролетта на [[1185]] г. братята [[Иван Асен I|Асен]] и [[Теодор-Петър|Петър]] решават да вдигнат въстание. За негово средоточие избират [[Търново]]. Много хора се включват във въстанието и заради наложения данък върху добитъка. Бунтовниците решават въстанието да започне на [[Димитровден]]. За да окуражат хората, а и като знак за начало на действията, братята Асен и Петър пускат слуха, че [[Свети Димитър]] е напуснал [[Солун]] и [[икона]]та му се намира в построената от братята [[църква (сграда)|църква]].
 
На [[26 октомври]] 1185 г. Асен и Петър се обявяват срещу византийската власт в [[българско землище|българските земи]] и по-големият брат Петър е провъзгласен за цар [[Петър IV]] (по-късно по-малкият Асен поема властта). Ромейският пълководец [[Алексий Врана]] губи първите битки с въстаниците. През пролетта на [[1187]] г. самият император [[Исаак II Ангел]] обсажда [[Ловеч|Ловешката]] [[крепост]], за да си върне владението на [[Мизия]]. След тримесечна безрезултатна обсада той се отказва от намерението си и подписва мирен договор, с който [[де юре]] признава възстановяването на българската [[независимост]] и [[държава|държавност]]. Този акт бележи за [[историография]]та [[хронология|хронологически]] началото на [[Второ българско царство|Второто българско царство]].
 
=== Второ българско царство (1185 – 1396 г.) ===
{{основна|Второ българско царство|Завоюване на България от османските турци}}
[[файл:Campaigns of Ivan Assen II.png|мини|ляво|290п|България при управлението на [[Иван Асен II]] (1218 – 1241 г.)]]
Втората българска държава ([[1185]] – [[1396]]), създадена от братята [[Иван Асен I|Асен]] и [[Петър IV|Петър]] след периода на византийското владичество (1018 – 1186), е със [[столица]] [[Велико Търново|Търновград]]. През [[12 век]] се укрепва държавата с военните успехи на цар [[Калоян]] над рицарите от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] и пленяването на императора на [[Латинска империя|Латинската империя]] [[Балдуин IX Фландърски|Балдуин Фландърски]] през 1205 г.
 
През годините [[1218]]-[[1241|41] г.] започва териториално разширение, стопанско и културно развитие при [[Иван Асен II|Йоан Асен II]], както и възобновяване на Българската патриаршия.
 
Годините между [[1241]]-[[1280|80]] г. са белязани от нашествията на [[Златна орда|Татарската златна орда]], упадък при цар [[Константин Асен|Константин Тих Асен]] и [[Въстание на Ивайло|въстание]]то на [[Ивайло (цар)|Ивайло]]. Цар [[Теодор Светослав]] ([[1300]] – [[1322]] г.) успява да отстрани татарската заплаха за България и укрепва държавата, но след смъртта му се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт. Това довежда до отделяне на [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]].
 
[[1371]] г. е съпроводена с разделяне на България между наследниците на Йоан[[Иван Александър|Александър]]: [[Велико Търново|Търновското царство]] с владетел Йоан Шишман и Видинско царство с владетел Йоан Срацимир. През 1393 г. османските турци превземат столицата на Търновското царство. То съществува до 1395 г., когато е превзет Никопол и е убит цар Йоан Шишман. През 1396 г. след неуспешен кръстоносен поход българските земи са окончателно покорени от османските турци със завладяването и на Видинското царство. През [[1444]] г. [[Владислав III|Владислав III Варненчик]] опитва неуспешно да освободи [[Балкани]]те от [[османци]]те, като достига до [[Варна]], където е разбит от [[султан]] [[Мурад II]].
 
=== Османско владичество (1396 – 1878 г.) ===
{{основна|Османско владичество в България}}
[[File:Bulgarian women 1586.jpg|мини|200п|Рисунка на български жени, [[1586]] г.]]
По време на османското владичество, наричано от народа турско робство, българите са подложени на религиозна, политическа, икономическа и юридическа дискриминация,<ref>[http://books.google.bg/books?id=hnzDyhp70HUC&pg=PA102&lpg=PA102&dq=политически+и+икономически+репресии+на+османската+империя&source=bl&ots=Z2CpQOeiPU&sig=Px4OOo9Y7rNoKAoEu_Kj3CJWFgM&hl=bg&ei=ssVOTPGlEM6KOJWo7ZQC&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=3&ved=0CBoQ6AEwAjgK#v=onepage&q&f=false Късно средновековие и Възраждане, Том 2 от История на Българите, Георги Бакалов, Издателство Труд, 2003, ISBN 9545284676, стр. 102.]</ref> аристокрацията е елиминирана,<ref>
{{cite encyclopedia
|encyclopedia = Encyclopædia Britannica
|title = Bulgaria
|url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/84090/Bulgaria
|accessdate = 17 March 2010
|year = 2010
|publisher = Encyclopædia Britannica Online
|quote = The Bulgarian nobility was destroyed—its members either perished, fled, or accepted Islam and Turkicization—and the peasantry was enserfed to Turkish masters.
}}
</ref>
българската култура е унищожена, а образованите духовници бягат в други християнски страни.<ref>{{cite book |last = Jireček
|first = K. J.
|authorlink = Konstantin Josef Jireček
|title = Geschichte der Bulgaren
|publisher = Nachdr. d. Ausg. Prag 1876, Hildesheim, New York : Olms 1977
|year = 1876
|language = German
|url = http://books.google.com/?id=VBhThVLpc4MC&pg=PA88
|isbn = 3-487-06408-1}}</ref>
 
[[15 век]] е белязан от действията на [[Константин II Асен]], [[Въстание на Константин и Фружин|Въстанието на Константин и Фружин]], походите на [[Владислав III|Владислав III Варненчик]] и [[Янош Хуняди]] – това са първите опити да се освободи България от властта на османците. През 1454 г. е заловен и първият хайдутин – [[Радич]], действал в Софийско. Между [[16 век|16]] и [[17 век|17]] в. избухват няколко простонародни въстания срещу завоевателя – [[Първо търновско въстание|Търновско]] (1598), [[Чипровско въстание|Чипровско]] (1688) и [[Карпошово въстание]] (1689). Всички тези опити за възстановяване на българската държава остават безплодни.
 
{{основна|Възраждане}}
През 18<sup>-и</sup> век започва период на икономическо и културно развитие – това е българското [[Възраждане]], чието начало е дадено от [[Паисий Хилендарски]] с написването на ''[[История славянобългарска]]'' през 1762 г. Започват да се водят борби за независимост на три нива – просветно, религиозно и политическо.
 
[[File:Vasil Levski.jpg|мини|200п|[[Васил Левски]] – един от основните идеолози и организатори на българското освободително движение.]]
Макар и първите училища в България – [[килийно училище|килийните]], да се появяват още през 15<sup>-и</sup> век, техният брой рязко се увеличава през 18<sup>-и</sup> и 19<sup>-и</sup> век. Паралелно с тях се появяват и [[взаимно училище|взаимните училища]] и [[читалище|читалищата]], където за разлика от килийното училище се преподава на говорим български език. През 1824 г. Петър Берон издава и т.нар. ''[[Рибен буквар]]'', който е първият български учебник с енциклопедичен характер. В религиозен план, на [[3 април]] [[1860]] г. (Великден) [[Иларион Макариополски]] обявява отделянето на Българската църква от вселенската патриаршия, и на [[27 февруари]]/11 март [[1870]] г. султанът издава ферман за учредяването на самостоятелна [[Българска екзархия]], чийто първи екзарх – [[Антим I]], бива избран през 1872 г.
 
По време на [[Кримската война]] са създадени Тайното общество и [[Добродетелната дружина]], които целят освобождаване на България с помощта на руските войски. Неуспехът на Русия във войната обаче обрича тези усилия на провал, а в дипломатически план българският въпрос изобщо не се третира. Войната обаче дава допълнителен тласък на усилията за освобождение, и между [[1860]] и [[1878]] г. възниква организирано национално освободително движение – [[Георги Сава Раковски|Г. С. Раковски]] основава [[Таен централен български комитет]]; [[Любен Каравелов]], [[Христо Ботев]] и [[Васил Левски]] учредяват [[Български революционен централен комитет]]. Избухват [[Старозагорско въстание|Старозагорското]] ([[1875]] г.) и [[Априлско въстание|Априлското]] ([[1876]] г.) въстания, последното организирано и водено от [[Георги Бенковски]], [[Панайот Волов]], [[Тодор Каблешков]], [[Захари Стоянов]], [[Никола Обретенов|Обретенови]] и др. На [[12 април]] [[1877]] г. избухва [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската освободителна война]], като бойните действия продължават до [[19 януари]] [[1878]]. На [[3 март]] [[1878]] г. със [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] е възстановена българската [[държава]].
 
=== Трета българска държава (1878 г. – досега) ===
{{основна|Трета българска държава}}
Третата българска държава е термин, използван от историческата наука, за да отбележи третия етап на възстановяване на българската държавност. Тя започва съществуването си на 3 март 1878 г., когато със [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] е сложен край на [[Руско-турска война|Руско-турската война]]. Съгласно този договор територията и&#768; е следвало да обхваща населените с българи земи от [[Черно море]] до [[Охридско езеро]] и от [[Дунав]] до [[Бяло море]]. След войната Великите сили провеждат [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] през юни&nbsp;– юли 1878 г., на който Санстефанският договор, който всъщност е предварителен, е преразгледан. Притеснени от значителното руско влияние на Балканите, Великите сили изработват и подписват нов окончателен договор, наречен [[Берлински договор|Берлински]]. [[Княжество България]] все пак е създадено, но е намалено значително по размер.
 
==== Kняжество България и Царство България (1878&nbsp;– 1944 г.) ====
{{основна|Княжество България}}
{{основна|Царство България}}
[[File:Alexander-von-Battemberg.jpg|150px|thumb|Княз Александър I Батенберг]]
[[image:Ferdinand of Bulgaria 2.jpg|150px|дясно|thumb|Цар Фердинанд I]]
Малко след освобождението, на [[1 юли]] [[1878]], е подписан [[Берлински договор|Берлинският договор]], който разпокъсва България на 5 части: „самостоятелно и трибутарно“ [[Княжество България]], (включващо земите между река Дунав и Стара планина и [[Софийско поле|Софийския санджак]]) със столица [[София]] и „под суверенитета на Н. В. Султана“, [[Източна Румелия]]&nbsp;– автономна в административно отношение област в Османската империя със столица [[Пловдив]]; [[Македония (област)|Македония]] и Южна [[Тракия]] остават за [[Османска империя|Османската империя]], [[Северна Добруджа]] е дадена на Румъния, а Южното [[Поморавие]]&nbsp;– на [[Сърбия]]. През 1879 г. се провежда [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] и се приема първата конституция&nbsp;– [[Търновска конституция|Търновската]]. За български княз е избран [[Александър I Батенберг]], чиято фамилия произхожда от династията Хесен-Дармщат. Още в първите си години княжеството полага усилия поне частично да обедини българските територии&nbsp;– 6 септември 1885 г. е обявено [[Съединението|Съединението с Източна Румелия]]. Последвалата [[Сръбско-българска война]] е първата от серия войни, в които България бива въвлечена до 1945 г. В края на 19 век започва и активната борба за освобождение на Македония, белязана от създаването на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] (ВМОРО) от [[Гоце Делчев]] през 1893 г., организирала [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 г.
 
С официалното обявяване на [[Независимостта на България|независимостта си]] на [[22 септември]] [[1908]] г. България става [[Царство България|царство]], а княз [[Фердинанд I]] се титулува като [[цар]]. Между 1912 и 1919 г. страната бива въвлечена в три последователни войни&nbsp;– [[Балканска война|Балканската]] (1912 г.), [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] (1913 г.) и [[България в Първата световна война|Първата световна]] (1915&nbsp;– 1918 г.). Загубата в Междусъюзническата довежда до Първа национална катастрофа, а в световната война&nbsp;– до [[Солунско примирие|Втора национална катастрофа]]. Фердинанд абдикира в полза на сина си [[Борис III]].
 
[[Файл:Goering and Boris.jpg|220px|left|thumb|Цар Борис III и [[Херман Гьоринг]], 1935 г.]]
В последвалите години цари политическа нестабилност&nbsp;– през 1923 г. е свалено правителството на [[Александър Стамболийски]] и на власт идва [[Александър Цанков]]. До 1930 г. положението се влошава значително, до голяма степен поради ефектите на [[Голямата депресия]] и покачващото се напрежение в Европа и света. На [[19 май]] [[1934]] г. е извършен военен преврат от „[[Звено]]“ и [[Военен съюз|Военния съюз]] с министър-председател [[Кимон Георгиев]], но управлението му продължава по-малко от година&nbsp;– до януари 1935 г., когато цар Борис установява авторитарна царска диктатура.<ref>[http://memory.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0048) Кризите на 1930-те години], [[Библиотека на Конгреса]]. ''In 1935, however, Tsar Boris III became an active political force in Bulgaria for the first time. Disillusioned by the results of the 1934 coup, Boris took action to regain his power, which the new regime had also curtailed. Boris used military and civilian factions alarmed by the new authoritarianism to maneuver the Zveno group out of power and declare a royal dictatorship.''</ref>
 
През 1940 г. по [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]] [[Южна Добруджа]] е възвърната на България, а година по-късно България се включва във [[Втора световна война|Втората световна война]] (1941&nbsp;– 1943 г.) на страната на [[Тристранния пакт|Оста]]. [[Евреи]]те от територията на царството (ок. 50 000 души) са спасени от депортиране в концлагерите в Източна Европа, но 11 363 евреи от новоприсъединените земи са изпратени и убити в [[Треблинка]]. В хода на войната се формира националният комитет на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]], обединяващ политически групировки предимно с комунистически възгледи. След смъртта на цар Борис през 1944 г. на власт идват регенти, но на 5 септември [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] обявява война на България, и 4 дни по-късно [[Деветосептемврийски преврат|управлението е поето]] от правителство на Отечествения фронт с министър-председател [[Кимон Георгиев]]. До 1945 г. България участва в заключителния етап на войната като част от Антихитлеритската коалиция.
 
==== Народна република България (1944&nbsp;– 1989 г.) ====
{{основна|Народна република България}}
[[File:Bundesarchiv Bild 183-K0615-0001-141, Berlin, VIII. SED-Parteitag.jpg|thumb|250px|Ръководителят на НРБ [[Тодор Живков]] и лидерът на Монголската народна република [[Юмжагийн Цеденбал]] (ляво), 1971 г.]]
След [[Втора световна война|Втората световна война]] България попада в сферата на влияние на [[Съветския съюз]] и през [[1946]] г. става [[Народна република България|народна република]] с еднопартийно управление на [[Българска комунистическа партия|БКП]]. Начело на Комунистическата партия и правителството застава [[Георги Димитров]] /[[1946]] – [[1949]] г./. Наложен е съветският модел на [[планова икономика]] с [[национализация]] на предприятията и [[Колективизация в България|колективизация]] на [[селско стопанство|селското стопанство]]. По време на управлението на [[Вълко Червенков]] ([[1950]] – [[1956]] г.) е отбелязан значителен ръст в консумацията на хранителни стоки, стандарта на живот и средното заплащане (75%),<ref>[http://memory.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0062) Domestic Policy and Its Results], Библиотека на Конгреса</ref> като в същото време се провеждат политически чистки, налага се цензура и се провежда изолационистка външна политика, десетки хиляди българи са изпратени в концентрационни лагери.<ref>[http://memory.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0057) Chervenkov and Stalinism in Bulgaria], Библиотека на Конгреса</ref> България става член на [[Организация на обединените нации|ООН]] на [[14 декември]] [[1955]] г.
 
[[Народна република България|НРБ]] е сред страните-основателки на [[Съвет за икономическа взаимопомощ|Съвета за икономическа взаимопомощ]] (през [[1949]] г.) и [[Варшавския договор]] (през [[1955]] г.), и като такава е силно обвързана в политическо, икономическо и военно отношение със Съветския съюз и неговите съюзници. [[Тодор Живков]] /[[1956|1954]] – [[1989]] г./ управлява [[Народна република България|България]] (отначало като първи секретар, след 1981 г. като [[генерален секретар на ЦК на БКП]], а от [[1971]] г.&nbsp;– и като председател на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]]). От една страна, управлението му се характеризира с утвърждаване на [[авторитаризъм|авторитаризма]] и копиране на съветската външна и вътрешна политика, а [[Тодор Живков|Живков]] се превръща в най-дълго управлявалият политик от [[Източен блок|Източния блок]].<ref>[http://sofiaecho.com/2003/04/03/634206_todor-zhivkov-the-longest-serving-authoritarian Todor Zhivkov&nbsp;– The longest serving authoritarian], ''[[The Sofia Echo]]'', 3 април 2003 г.</ref> От друга страна, това е период на безпрецедентна политическа и социална стабилност за [[Народна република България|България]].<ref>[https://archive.is/20121212053224/lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0063) Bulgaria&nbsp;– THE ZHIVKOV ERA], Библиотека на Конгреса, 1992</ref> През [[1971]] г. е приета нова [[Конституция на Народна република България (1971)|Конституция на Народна република България]]. През [[1968]] г. Българската народна армия се включва в прекратяването на [[Пражка пролет|Пражката пролет]]. През [[1979]] г. в Космоса полита първият българин&nbsp;– [[Георги Иванов (космонавт)|Георги Иванов]]. Към средата на 1980-те години обаче [[Народна република България|НРБ]] започва да изпитва сериозни икономически проблеми, като висока [[инфлация]], задлъжнялост и неконкурентоспособност, които заедно с редица социални промени довеждат до падане на социалистическия режим през [[1989]] г.<ref>[https://archive.is/20121212132354/lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0102) Chapter 3. The Economy], Библиотека на Конгреса.</ref>
 
==== Република България (1989 г. – досега) ====
{{Вижте също|История на България#Република България (след 1989){{!}}Република България (след 1989 г.)|Преход на България към демокрация и пазарна икономика}}
През [[1989]] г. на [[Ноемврийски пленум на ЦК на БКП (1989)|Ноемврийския пленум на ЦК на БКП]] с приемането на оставката на [[Тодор Живков]] и с първите [[парламентарни избори в България|парламентарни]] (като република) и [[президентски избори в България|президентски избори]] през [[1990]] г. се поставя ''началото на прехода'' на България от [[комунизъм]] и [[планова икономика]] към [[демокрация]] и [[пазарна икономика]]. Официално на [[15 ноември]] [[1990]] г. Народна република България е преименувана на Република България. България става член на [[НАТО]] на [[2 април]] [[2004]] г. и член на [[Европейски съюз|Европейския съюз]] на [[1 януари]] [[2007]] г.
 
== Население ==
{{Основна|Население на България}}
{{Double image|right|Bulgaria-demography.png|190|Population pyramid of Bulgaria.png|175|[[Крива]] на населението на България за периода 1961 – 2010 г. по данни на [[ФАО]].|Пирамида на населението ([[2011]] г.).}}
[[Население на България|Населението на България]] е 7 364 570 души според окончателните резултати от последното официално преброяване от [[2011]] г.<ref name="НСИ основни">„Преброяване 2011 – основни резултати“, стр. 3. Национален Статистически Институт.</ref> България е в състояние на демографска криза, която е и един от най-тежките проблеми на страната.<ref>{{cite web|url=http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/03/15/1788241_diankov_podkrepiam_privatizaciiata_na_energetikata_v/|title= Дянков: Подкрепям приватизацията на енергетиката в България|publisher=Капитал|date=15 март 2012}}</ref> Естественият прираст на населението е отрицателен (-0,796% за 2012) и е четвъртият най-нисък в света – единствено [[Сирия]], [[Йордания]] и [[Молдова]] имат по-нисък прираст на населението (съответно -0,797%, -0,97% и -1,01%).<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2002rank.html?countryName=Bulgaria&countryCode=bu&regionCode=eur&rank=224#bu|title=Population growth rate ranks|publisher=ЦРУ}}</ref> Средната възраст на българските граждани се изчислява на 41,4 години, една от най-високите в [[Европа]], като в същото време продължителността на живота е 73,1 години, една от най-ниските на континента. България е на 204-то място от 228 държави и територии по раждаемост в света – на 1000 души се раждат 9,2 деца.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2054rank.html?countryName=Bulgaria&countryCode=bu&regionCode=eur&rank=204#bu|title=Country Comparison :: Birth rate|publisher=ЦРУ}}</ref> В същото време смъртността е 10-тата най-висока в света с 14,3 смъртни случая на 1000 души население, като единствено [[Русия]], [[Украйна]] и [[Република Южна Африка|ЮАР]], както и няколко държави от т.нар. [[Трети свят|Четвърти свят]], имат по-висока смъртност.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2066rank.html?countryName=Bulgaria&countryCode=bu&regionCode=eur&rank=10#bu|title=Country Comparison :: Death rate|publisher=ЦРУ}}</ref>
 
По времето на социализма в [[Народна република България]] населението нараства до върховата си точка – близо 9 милиона души.<ref>{{cite web|url=http://www.dw.de/dw/article/0,,15578478,00.html|title=Завръщането на българите|publisher=Deutsche Welle|date=5 декември 2011|accessdate=12 юни 2012}}</ref> На преброяването през [[1985]] г. населението на третата българска държава е най-голямо и възлиза на 8 948 649.<ref name="НСИ история">{{cite web|url=http://www.nsi.bg/Census_e/Census_e.htm|title=Население на България по години – преброявания|publisher=Национален Статистически Институт}}</ref> Деветмилионният гражданин на България се очаквало да се роди към 90-те години, но след [[Ноемврийски пленум на ЦК на БКП (1989)|свалянето на Тодор Живков]] и режима му от власт това така и не се случва. След 1989 г. ръстът на населението започва да намалява значително и през [[2001]] г. населението е 7 932 984 души.<ref name="НСИ история"/> В градовете живеят 72,5% от населението, а 27,5% живеят в селата. Близо 18% живеят в столицата и най-голям град [[София]].<ref name="НСИ основни"/> Седемте града с население над 100 хиляди жители са [[София]], [[Пловдив]], [[Варна]], [[Бургас]], [[Русе]], [[Стара Загора]] и [[Плевен]], като [[Пловдив]] и [[Варна]] са с над 300 хиляди, а София с над 1 милион души.<br>
По данни от [[Национален статистически институт (България)|НСИ]] населението на България към 31.12.2015 г. е 7 153 784 души <ref>[http://www.nsi.bg/bg/content/14154/прессъобщение/население-и-демографски-процеси-през-2015-година], НСИ, 15.04.2016 г.</ref>
 
България няма официална религия според конституцията си, вместо това като „традиционна религия“ за страната е посочено [[Православие|православното християнство]], а като православни християни са се самоопределили 59% от населението на преброяване 2011, от тях не е ясно колко се самоопределят като [[юлиански календар|старостилци]] и [[новоюлиански календар|новостилци]].<ref name="НСИ стр. 5"/> Най-голямата малцинствена религия е [[ислям]]ът, който е посочен за свое вероизповедание от 7,8% от населението (главно от [[турци|турското]] малцинство, но също и от [[българи мохамедани]] и една пета от [[цигани]]те, като 7,4% са сунити, 0,4% са шиити и други), следва [[протестантство]] 0,9%, [[римокатолицизъм]] 0,7%, [[Арменска апостолическа църква|нехалкедонизъм]] 0,02%, 0,13% следват други религии, а останалите 31% или са посочили, че нямат вероизповедание, или не са отговорили на въпроса.<ref name="НСИ стр. 5"/> В провежданите в страната преброявания вероизповеданието е поставено като въпрос, към който е добавена точка, че се иска отговор за вероизповеданието като „исторически обусловена принадлежност на лицето или на родителите и предците му към дадена група с определени религиозни възгледи“.<ref>{{cite web | publisher = НСИ| year = 2010| url = http://www.nsi.bg/newsbg.php?n=203| title = Заседание на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси| accessdate = 30 април 2010 | ref = harv}}</ref>
 
Според анкета от 2009 г., базирана на малка част от населението, 67,3% от българските граждани вярват в съществуването на Бог, а 21,7% – не. Същевременно 13,6% от тях посещават религиозни служби поне веднъж месечно и 24,1% декларират, че вярват в задгробния живот.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2009/02/20/678639_osobenosti_na_bulgarskite_nacionalni_cennosti/ |заглавие=Особености на българските национални ценности |достъп_дата=04 януари 2013 |автор=Ирина Цекова |дата=20 февруари 2009 |издател=capital.bg }}</ref>
 
[[File:Bulgarian_children_from_Macedonia.jpg|мини|Българчета от Македония към 1913 г.]]
Държавообразуващият етнос на страната – [[българи]]те, съставлява 84,8% от населението. Две от малцинствата са сравнително по-големи от останалите малцинства – [[турци]]те са 8,8% и [[цигани]]те са 4,9%; останалите 1.5% включват други малцинства – [[руснаци]], [[арменци]], [[китайци]], [[власи]], [[каракачани]], [[украинци]], [[гърци]], [[евреи]], [[румънци]], други и хора, които са потвърдили, че не се самоопределят на преброяването на населението.<ref name="НСИ стр. 4">„Преброяване на населението 2011“, стр. 4. Национален Статистически Институт.</ref>
 
[[Български език|Българският език]] се говори като майчин и роден език от 85,2% от населението, който е и [[официален език|официалният]] и националният, останалата част обикновено има българския за втори език. [[турски език|Турският]] е майчин на 9,1%, а [[цигански език|циганският]] на 4,2%.<ref name="НСИ стр. 5">Преброяване на населението 2011“, стр. 5. Национален Статистически Институт.</ref>
 
Българският език е най-ранният писмено документиран [[славянски език]]. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода – дописмен (до 9 век), [[старобългарски език|старобългарски]] (9 – 11 век), среднобългарски (11 – 14 век) и новобългарски (от 15 век насам). Съвременният български език се причислява към групата на [[славянски езици|славянските езици]] и на [[южнославянски езици|южнославянските езици]] и е един от 23<sup>-те</sup> официални езика в [[Европейския съюз]].
 
В България се заражда [[кирилица]]та – азбука, създадена най-вероятно от Св. [[Климент Охридски]] и наречена на неговия учител и създател на [[глаголица]]та, Св. [[Кирил Философ]]. Нейни осъвременени варианти се използват в българския, [[руски език|руския]], [[македонска езикова норма|македонската езикова норма]], [[сръбски език|сръбския]], [[украински език|украинския]], [[беларуски език|беларуския език]], [[русински език|русинския]], както и в други държави от бившия [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], [[Азия]] и [[Източна Европа]]. В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в [[Морфология (езикознание)|морфология]]та и [[синтаксис]]а, окачествяващи се с почти пълно отпадане на [[падеж (граматика)|падежните]] форми, възникване и употреба на [[Определителен член в българския език|определителен член]], запазване на славянските прости [[глагол]]ни времена ([[минало свършено време]] и [[минало несвършено време]]) и развитие на нови, възникване на двойно пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто ([[преизказно наклонение|преизказно]]) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.
 
== Държавно устройство ==
{{основна|Държавно устройство на България}}
 
=== Символи и институции ===
[[Файл:National Assembly of Bulgaria Sofia TB.jpg|мини|ляво|220п|Сградата на Народното събрание в София.]]
Съгласно [[Конституция на Република България|Конституцията]] от [[1991]] г. България е [[парламентарна република]], с ясно изразено [[принцип за разделение на властите|разделение на властите]]. Националните символи на българската държава са [[Национално знаме на България|знаме]]то, [[Химн на България|химн]]ът, [[Герб на България|герб]]ът и [[Национална гвардейска част на България|гвардия]]та на Републиката.
 
Българският парламент – [[Народно събрание|Народното събрание]] е [[Парламент#Еднокамарна система|еднокамерен]] парламент и се състои от 240 [[депутат|народни представители]], избирани за срок от 4 години. Пълномощията, работата и задачите на парламента са описани в глава Трета в Конституцията (чл. 62 – Чл. 91). Сред тях са приемането на [[Закон (право)|закон]]и, контрол над изпълнителната власт, одобряването на бюджета, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването на [[министър-председател на България|министър-председателя]] и други министри, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения. От 2006 г. Народното събрание избира [[омбудсман]], който се застъпва за правата и свободите на гражданите.
 
[[Президент на България|Президентът на Републиката]] се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той е [[държавен глава]], [[върховен главнокомандващ]] на [[Въоръжени сили на България|въоръжените сили]] и председател на [[Консултативен съвет за национална сигурност|Консултативния съвет за национална сигурност]]. Макар да не притежава [[законодателна власт]] или [[законодателна инициатива|инициатива]], президентът може да върне законопроект за преразглеждане, въпреки че парламентът може да отхвърли ветото с обикновено мнозинство при гласуване. Президентът има [[Вицепрезидент на България|вицепрезидент]], избиран заедно с него на преки избори.
 
=== Административно деление ===
[[File:Области в България.png|thumb|280px|Карта на областите в България.]]{{основна|Административно деление на България}}
От 1999 г. насам Република България административно е разделена на 28 области: [[Област Благоевград|Благоевград]], [[област Бургас|Бургас]], [[област Варна|Варна]], [[област Велико Търново|Велико Търново]], [[област Видин|Видин]], [[област Враца|Враца]], [[област Габрово|Габрово]], [[област Добрич|Добрич]], [[област Кърджали|Кърджали]], [[област Кюстендил|Кюстендил]], [[област Ловеч|Ловеч]], [[област Монтана|Монтана]], [[област Пазарджик|Пазарджик]], [[област Перник|Перник]], [[област Плевен|Плевен]], [[област Пловдив|Пловдив]], [[област Разград|Разград]], [[област Русе|Русе]], [[област Силистра|Силистра]], [[област Сливен|Сливен]], [[област Смолян|Смолян]], [[Столична община|Област София-столица]], [[област София]], [[област Стара Загора|Стара Загора]], [[област Търговище|Търговище]], [[област Хасково|Хасково]], [[област Шумен|Шумен]], [[област Ямбол|Ямбол]]. Всички те са наименувани на областния си център, като самата столица образува отделна област. Преди това, до [[1987]] г. страната е била разделена на 28 окръга, а от [[1987]] г. до [[1999]] г. – на 9 области. Областите са разделени на общини, а общините – на кметства. Всичките 28 области имат общо 265 общини от 25.7.2014 г.
 
=== Въоръжени сили ===
{{основна|Българска армия}}
[[Файл:Bulgarian paratrooper.jpg|мини|ляво|220п|Български парашутисти на съвместно учение с американски войски край авиобаза „Безмер“.]]
 
Въоръжените сили (ВС) са създадени от държавата военни и специализирани формирования и техни обединения, подчинени на специфична организация и ред на функциониране, които притежават и прилагат военни и специални средства за действие за осигуряване целите на отбраната на страната. Въоръжените сили на Република България включват: [[Българска армия|Българската армия]] и други структури на пряко подчинение на министъра на отбраната: служба „Военна полиция“, служба „Военна информация“, Военните академии и Висшите военни училища, Военно-медицинската академия, Националната гвардейска част, резерва на въоръжените сили, Военно-географската служба, Стационарната комуникационна и информационна система, Централното военно окръжие, Централния артилерийски технически изпитателен полигон, Комендантство на Министерството на отбраната (МО), военнослужещите от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. В състава на ВС във военно време могат да се включват и структури от другите сили от системата за национална сигурност на Република България при условия и по ред, определени с акт на [[Министерски съвет|Министерския съвет]]. <ref>[http://www.mod.bg/bg/doc/zakoni/20140225_ZOVSRB.pdf ЗАКОН за отбраната и въоръжените сили на Република България 2009 – 2014], чл. 48, 50.</ref>
 
Българската армия се състои от [[Щаб на отбраната]] с началник вицеадмирал Румен Николов, Съвместно командване на силите с временно командващ генерал-майор Златко Златев и три подчинени командвания: Сухопътни войски с командващ ген. майор Андрей Илиев Боцев, Военновъздушни сили с командир ген. м-р Румен Радев, Военноморски сили с командир контраадмирал Димитър Минев Денев.
 
Общата численост на въоръжените сили е около 39 000 души. България е член на [[НАТО]] и участва в мироопазващата мисия в [[Афганистан]] с контингент от 610 души. Българският контингент в [[Ирак]] бива изтеглен през декември 2008 г. Българската армия разполага с около 600 бр. танка, от които 160 бр. са в експлоатация; близо 1000 бр. бронирани машини (около 350 бр. в експлоатация); 192 единици тежка артилерия; над 300 бр. единици минометна артилерия; 21 бр. изтребителя МиГ-29, 15 бр. от които годни за бой (През 2012 г. ВВС на България загубват един изтребител МиГ-29УБ по време на учение по радарен прихват в резултат на пожар от опашката. След излитане самолетът се разбива близо до Пловдив, авиобаза „Граф Игнатиево“). Двамата пилоти катапултират след подадена команда и са в добро здравословно състояние); 18 бр. Су-25Т 23 – всички са в състояние за ефективен бой, както и прихващачи МиГ-21 БиС, бойни вертолети, 11 бойни съда (4 фрегати, 3 корвети, 3 ракетни катера и една подводница), както и различни видове транспортна техника. Противовъздушната отбрана разполага с общо 208 зенитно-ракетни комплекса и около 500 бр. зенитно-артилерийски установки. Оборудването е предимно от съветски произход. Наблюдава се приток на ново оборудване – джипове [[Хъмви]], военно-транспортни самолети [[C-27J Спартан]], снайперски пушки [[Barrett M82]] и други. Бюджетът за 2009 възлиза на около $1,3 млрд. България има добре развита отбранителна промишленост, и произвежда радиоелектронно оборудване, части за изтребители, авионика, ракети, автоматични оръжия, артилерия, гранатомети, боеприпаси, униформи и безпилотни самолети. Минималната работна заплата в БА е малко по-висока от средната работна заплата за страната – 645 лв.<ref>[http://dnes.dir.bg/2009/06/30/news4695970.html Закриват военния полигон Змеево], дир.бг, 30 юни 2009</ref>
 
== Икономика ==
{{Основна|Икономика на България{{!}}Икономика|Стопанска история на България}}
[[File:Sofia at night.JPG|мини|225п|Нощен изглед към София. Близо 50% от БВП на страната се формира в столицата.]]
България е промишлено-аграрна страна с отворена [[пазарна икономика]], средно развит частен сектор и известен брой стратегически държавни предприятия. През последните години България постига висок икономически растеж, и въпреки това продължава да бъде страната с най-ниски заплати и доходи,<ref>[http://www.standartnews.com/biznes/balgarite__na_danoto_po_zaplati_v_es-151458.html Българите на дъното по заплати в ЕС], ''Стандарт'', 1 юни 2012</ref> най-нисък БВП на глава от населението<ref>[http://www.classa.bg/news/Read/article/172741_Последни+сме+в+ЕС+по+БВП+на+глава+от+населението,+първи+-+по+ръст+на+заплатите Последни сме в ЕС по БВП на глава от населението, първи – по ръст на заплатите], ''Класа'', 21 юни 2011</ref> и най-ниска производителност на труда<ref>[http://www.setimes.com/cocoon/setimes/xhtml/bg/features/setimes/features/2012/04/20/feature-02 Някои работници ще получат допълнителна почивка благодарение на пролетните празници], SETimes, 20 април 2012</ref> в Европейския съюз. Според [[Евростат]] през 2013 г. [[БВП]] на глава от населението е 47% от средния за Европейския съюз. [[Централно разузнавателно управление|ЦРУ]] на [[САЩ]] изчислява [[Брутен вътрешен продукт|БВП]] на глава от населението на $14 500 през 2012, което е една трета от това на [[Белгия]]. Най-голям дял в икономиката имат [[промишленост]]та и [[земеделие]]то, въпреки че секторът на услугите устойчиво повишава своя дял в БВП. България произвежда значителни количества [[желязо]], [[Мед (елемент)|мед]], [[злато]], [[бисмут]], [[каменни въглища]], [[електроника]], рафинирани петролни горива, части за превозни средства, [[оръжие]] и строителни материали.
 
България преодолява инфлацията на дълбоката икономическа криза от 1996 – 1997 г., но последните данни показват увеличаването ѝ до 12,5% за 2007 г. Безработицата спада от 17% през 1990-те до почти 7% през 2007 г, но в някои слабо населени райони, тя продължава да е с високи стойности. Инфлацията е основната причина страната да няма да може да въведе [[евро]]то преди 2013 – 2014 г. Дълбок проблем продължават да са корупцията в държавните ведомства и неефективното правосъдие. Междуфирмената задлъжнялост е изключително висока, и за 2010 г. надхвърля 104 милиарда лева.<ref>[http://www.manager.bg/news/mezhdufirmenata-zadlazhnyalost-nadhvarli-104-mlrd-lv Междуфирмената задлъжнялост надхвърли 104 млрд. лв], ''Мениджър'', 9 януари 2012</ref>
 
През [[2008]] г. България е на 89 място в света по индустриален растеж – 3,9% (за сравнение – през 2007 г. е 14%) на година.<ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2089rank.html ЦРУ]</ref>
 
В разгара на [[Световна икономическа криза от 2008 г.|световната икономическа криза]] през 2008 – 2009 г. безработицата остава сравнително ниска (6,3% за 2008 г.), но се увеличава до 8% през 2009 г. Кризата оказва негативен ефект основно на [[промишленост]]та. Правителството предвижда спад от 2,2% на БВП през 2010 г. и [[бюджетен дефицит]] от 5%.
 
=== Първичен сектор ===
{{Основна|Земеделие в България{{!}}Земеделие|Добив на полезни изкопаеми в България}}
[[Файл:Dobrudja.JPG|мини|220п|[[Слънчоглед]]ова нива в [[Шабла|Шабленско]]. [[Добруджа]] е един от най-плодородните региони в България.]]
България се нарежда сред най-големите световни производители на определени селскостопански продукти, <ref>[http://www.fao.org/es/ess/top/topproduction.html?lang=en&country=27&year=2005 FAO – Bulgaria country rank]</ref> сред които анасон (6-и), слънчогледови семки и зърнено-житни култури (11-и и 12-и), малини, овче, козе и биволско мляко, тютюн и череши.
 
Тя е известна с производството на маслодайни рози, от които се правят едни от най-скъпите розови масла в Европа.
 
[[Файл:Elatsite mine Bulgaria.jpg|мини|225п|Медодобивният рудник [[Елаците]] близо до [[Мирково]].]]
Към 2010 г. е отчетен ръст в добива на полезни изкопаеми, като извлечените количества се равняват на 79 619 хил. т. с обща стойност 2,3 млрд. лв. Спрямо 2009 г. най-голямо увеличение е регистрирал добивът на течни горива – с 60%, и на индустриални минерали – с 41%. Намалял е добивът на скалнооблицовъчни материали с 32% и на инертни материали – с 14%. <ref>Националното честване на Деня на миньора и отбелязването на 20-годишнината на Българската минно-геоложка камара, 2011. Изказване на председателя на Управителния съвет на Българската минно-геоложка камара д-р инж. Лъчезар Цоцорков.</ref>
 
България е на 10-то място в света по добив на [[бисмут]] (2006), на 31-во място по добив [[цинк]] (2009), <ref>[http://minerals.usgs.gov/minerals/pubs/commodity/zinc/myb1-2006-zinc.pdf Статистика за добив на минерали], 2006</ref> на 20-то място по добив на [[мед (елемент)|мед]]<ref>[http://www.bgs.ac.uk/mineralsuk/commodity/world/home.html Статистика за добив на мед, 2006]</ref> и на 19-то място по добив на [[каменни въглища]] (на шесто в ЕС след Германия, Полша, Чехия, Гърция и Румъния).<ref>[http://web.archive.org/web/20090206104056/http://www.bp.com/liveassets/bp_internet/globalbp/globalbp_uk_english/reports_and_publications/statistical_energy_review_2007/STAGING/local_assets/downloads/spreadsheets/statistical_review_full_report_workbook_2007.xls Списък] на Бритиш Петролиъм</ref> Рудник [[Елаците|„Елаците“]] е най-големият на [[Балкани]]те и един от най-големите в [[Източна Европа]]. Рудникът произвежда около 42 000 тона мед, 1,6 тона [[злато]] и 5,5 тона [[сребро]] годишно. Планира се да започне производството и на [[молибден]]ов концентрат. [[Аурубис България|„Аурубис България“]] е завод в [[Пирдоп]], който през [[2005]] г. произвежда 240&nbsp;000&nbsp;т [[анодна мед]] и 60&nbsp;000&nbsp;т [[катодна мед]].<ref>{{цитат уеб | автор=Кумерио | автор_препратка=Кумерио | година = 2006 | уеб_адрес=http://www.cumerio.com/en/mediaInvestors/presentations/2006/20060221annualresults2005.pdf | заглавие=Годишен отчет за 2005 г. | формат=PDF | достъп_дата=2006-06-26 | език=en}}</ref>
 
=== Вторичен сектор ===
{{основна|Промишленост на България{{!}}Промишленост|Енергетика на България}}
[[Файл:Bobov Dol Power Plant.jpg|мини|ляво|200п|[[ТЕЦ "Бобов дол"]].]]
Въпреки че България притежава незначителни запаси на [[природен газ]] и [[нефт]], нейният добре развит енергиен сектор играе важна роля на [[Балканите]]. Стратегическото разположение на страната я прави важен район за пренос и разпределение на нефт и природен газ от [[Русия]] за [[Западна Европа]] и другите балкански страни. Държавните активи в енергетиката се управляват от [[Български енергиен холдинг|Българския енергиен холдинг]] (БЕХ).
 
От гледна точка на производство на електроенергия на глава от населението, България е най-големият производител и износител на електроенергия на Балканския полуостров. В [[Козлодуй]] се намира атомната електроцентрала [[АЕЦ "Козлодуй"]] (3 760 MW). Съществува предложение и за построяване на блокове 7 и 8 към [[АЕЦ "Козлодуй"]]. <ref>[http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MjMxMjsxMg== 7. и 8. блок в АЕЦ „Козлодуй“ излизат в битка с АЕЦ „Белене“]</ref> Ядрената енергия задоволява над 35% от енергийните нужди на страната.
 
По-голямата част от електричеството се произвежда от [[ТЕЦ]]. В комплекса [["Марица-изток"]] се намират най-големите топлоелектрически централи в [[Югоизточна Европа]]. <ref>[http://www.sofiaecho.com/article/maritsa-iztok-2-financing-secured/id_9739/catid_23 Maritsa Iztok 2 financing secured] The Sofia Echo, посетен на 21/12/2010</ref> Мощността на най-голямата в комплекса, [[ТЕЦ "Марица-изток 2]] (1450 MW), се равнява на един голям и един малък реактор от [[АЕЦ Козлодуй]]. ТЕЦ 3 произвежда 870 MW, а ТЕЦ 1 – 500 MW. Други големи ТЕЦ са [[ТЕЦ "Варна"]] (1260 MW), [[ТЕЦ "Бобов дол"]] (630 MW) и [[ТЕЦ "Русе-изток]] (400 MW). В [[Пловдив]] електроразпределителят ЕВН финансира изграждането на нова когенерация, която ще произвежда общо над 100 MW топлинна и електрическа енергия. Газовата турбина има [[КПД]] над 90%, с което се постига значително увеличаване на енергийната ефективност и гарантиране на екологичността. <ref>http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4088611</ref>
 
Водноелектрическата енергия също е добре застъпена. Повечето ВЕЦ са с мощност от порядъка на 50 – 150 MW. [[Каскада "Белмекен-Сестримо-Чаира"|Каскадата „Белмекен-Сестримо-Чаира“]] е най-мощното хидроенергийно съоръжение, състоящо се от три обекта – [[ПАВЕЦ "Чаира"]] (864 MW), [[ВЕЦ "Сестримо"]] (240 MW) и [[ПАВЕЦ "Белмекен"]] (375 MW).
 
България развива с бързи темпове и възобновяеми енергийни източници, най-вече ветрогенератори и слънчеви колектори.
 
=== Третичен сектор ===
{{Основна|Туризъм в България{{!}}Туризъм|Транспорт в България{{!}}Транспорт|Образование в България{{!}}Образование|Наука и техника в България{{!}}Наука и техника|Комуникации в България}}
[[File:Pamporovoresort.jpg|мини|220п|[[Пампорово]], разположен в подножието на [[Снежанка (връх)|връх Снежанка]].]]
[[Туризъм|Туризмът]] в България е едно от най-допринасящите пера в [[БВП]] на страната. Всяка година броят на туристите расте, като има възгледи броят им да стигне 20 милиона до 2020 г. Повечето туристи се насочват или към зимните [[курорт]]и, или към летните, в съответствие със сезона. Перспективите за развиване на туризъм са големи, тъй като страната има потенциал заради природните, културни и исторически забележителности. По данни на НСИ през 2015 г. България е била място за почивка и екскурзия на 9 316 624 души. <ref>[http://nsi.bg/bg/content/1969/посещения-на-чужденци-в-българия-по-месеци-и-по-страни Официални данни на НСИ за 2015]</ref> За сравнение през 2007 г. те са били 7 700 000 души.
{| class="wikitable"
|+ Туристи, посетили България през 2015 г.
! Националност на туристите
! Туристопоток
! Националност на туристите
! Туристопоток
|-
| [[Румъния]] || 1 499 854 || [[Полша]] || 285 455
|-
| [[Гърция]] || 1 024 526 || [[Обединено кралство]] || 250 038
|-
| [[Турция]] || 1 237 841 || [[Австрия]] || 175 024
|-
| [[Германия]] || 826 142 || [[Франция]] || 171 305
|-
| [[Република Македония]] || 506 052 || [[Чехия]] || 160 978
|-
| [[Сърбия]] || 501 091 || [[Италия]] || 143 446
|-
| [[Русия]] || 493 989 || [[Холандия]] || 123 578
|-
| [[Украйна]] || 310 777 || [[Унгария]] || 102 189
|-
| colspan="4" align="center" | '''Общ брой туристи – 9 316 624'''
|}
От 2010 г. развитието на транспортна инфраструктура е приоритет на държавното управление с оглед на улесняване и задълбочаване на икономическото взаимодействие и развиване на производството и търговията. В транспортната стратегията (до 2020 г.) на България са заложени някои основополагащи насоки: икономическа ефективност, развитие на устойчив транспортен сектор (включително ограничаване на отрицателното влияние на транспорта върху околната среда и здравето на хората), интегриране на българската транспортна мрежа към европейската.<ref>[http://www.mtitc.government.bg/upload/docs/Transport_Strategy_2020_last_r.pdf Стратегия за развитие на транспортната система на Република България до 2020 г.]</ref>
 
В края на 2013 г. общата дължина на републиканската пътна мрежа е 19 678 km, като 605 km от тях са [[Автомагистрали в България|автомагистрали]], 2 975 km първокласни пътища, 4 035 второкласни и 12 063 третокласни пътища, пътни връзки при кръстовища и пътни възли. <ref>[http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=6&a1=858&a2=859&a3=902&a4=903#cont Републиканска пътна мрежа според класа на пътя към 31.12.2010, НСИ]</ref> Дължината на всички жп линии е 4 032 km, а превозените товари и пътници възлизат съответно на 13 538.9 хил. т. и 26 071.5 хил. п. <ref>[http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=6&a1=858&a2=859&a3=892&a4=893#cont Превозени товари и извършена работа, 2010 г., НСИ]</ref> <ref>[http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=6&a1=858&a2=859&a3=892&a4=894#cont Превозени пътници и извършена работа, 2010 г., НСИ]</ref>
 
Българската икономика е отворена, като външнотърговският обмен на страната надхвърля БВП. Главните вносители на български стоки са [[Германия]] (11,6%), [[Румъния]] (9,5%), [[Италия]] (8,7%), [[Турция]] (8,6%), [[Гърция]] (7,0%) и [[Белгия]] (4,9%), като общият обем на износа през 2011 г. е 39,6 млрд. лева. Обемът на вноса в България през същата година е 45,8 млрд. лева, а най-големите вносители в страната са [[Русия]] (17,6%), Германия (10,8%), Италия (7,1%), Румъния (6,9%), Гърция (5,6%) и [[Испания]] (5,3%).<ref>{{cite web | publisher = НСИ | year = 2012 | url = http://www.nsi.bg/EPDOCS/fTrade2011.pdf | title = Външна търговия на България за 2011 г. – окончателни данни | format = PDF | work = nsi.bg | pages = 10 – 12 | accessdate = 2012-09-10 | lang = bg}}</ref>
 
== Инфраструктура ==
{{основна|Инфраструктура в България|Автомагистрали в България|Скоростни пътища в България|Летища в България|Газопроводи в България|Електропреносна мрежа на България}}
{{Вижте също|Южен поток}}
<!-- [[File:Magistrala Trakia.jpg|мини|250п|Автомагистрала „Тракия“ край [[Стара Загора]].]] -->
 
=== Образование и здравеопазване ===
{{основна|Образование в България|Здравеопазване в България}}
[[File:Ambulance from Bulgaria.JPG|мини|Линейка на Спешна медицинска помощ.]]
Средната грамотност на населението е 98,2% според преброяването от 2001 г. По данни на Евробарометър от 2005, близо 21% от населението владее [[руски език]], а около 15% – [[английски език]]. Процентът на владеене на западни чужди езици се покачва. През 2000 – 2001 г. около 30% от учениците в начални училища са изучавали английския като втори език, а 25% – френския.<ref>{{cite web|url=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2005/05/17/180818_koi_i_kolko_uchi_chujd_ezik_v_evropa/|title=Кой и колко учи езици в Европа|publisher=Дневник|date=17 май 2005|accessdate=12 юни 2012}}</ref> Образователната система е под надзора на [[Министерство на образованието, младежта и науката|Министерството на образованието и науката]]. Степените на образование в България са четири – начално (1-ви до 4-ти клас), основно (5-ти до 8-ми клас), средно (9-ти до 12-ти клас) и висше. На територията на страната съществуват [[Списък на висшите учебни заведения в България|над 40 акредитирани висши учебни заведения (ВУЗ)]] – колежи и университети.<ref>{{cite web|url=http://www.mon.bg/left_menu/registers/vishe/registar.html|title=АКРЕДИТИРАНИ ВИСШИ УЧИЛИЩА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ|date=29 септември 2010|accessdate=12 юни 2012|publisher=Министерство на образованието, младежта и науката}}</ref> Качеството на българското образование е ниско. Неадекватно големият брой университети, липсата на материална база в учебните заведения, както и липсата на държавно финансиране в областта на науката и иновациите са причина образователната система да произвежда некачествени кадри, а икономиката да е неатрактивна за инвеститори.<ref>{{cite web|url=http://money.bg/news/id_396620823|title=Лошото българско образование спира инвестициите|publisher=Money.bg|date=20 септември 2010|accessdate=12 юни 2012}}</ref> Част от подрастващите отпадат от образователната система твърде рано, или въобще не са обхванати от нея.
 
Българската здравна система претърпява много промени след 1990 г. След 2000 г. са прокарани редица реформи в здравното осигуряване, целящи намаляването на държавното финансиране на осигурителната система и по-голяма отговорност на частния сектор в него. Задължителното здравно осигуряване е отговорност на [[Национална здравноосигурителна каса|Националната здравноосигурителна каса]], която работи с 88 частни и 312 държавни и общински болници.<ref>Десислава Николова, „Иди в моята болница“, в-к Капитал, бр. 49/2011, 9 декември 2011</ref> От 33 европейски държави (вкл. 27-те в ЕС), България се нарежда на предпоследно място по качество на здравните услуги.<ref>{{cite web|url=http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/05/15/1828093_bulgarskoto_zdraveopazvane_e_s_nai-nisko_kachestvo_v_es/|title=Българското здравеопазване е с най-ниско качество в ЕС|publisher=Капитал|date=15 май 2012|accessdate=12 юни 2012}}</ref>
 
== Култура ==
[[Файл:Madara-rider-Svik.jpg|ляво|220px|thumb|Барелефът на [[Мадарски конник|Мадарския конник]], национален символ.]]
{{основна|Култура на България}}
 
=== Изобразително изкуство и архитектура ===
{{основна|Българско изобразително изкуство|Българска архитектура}}
 
==== Древност и античност ====
Българските земи са наследили едни от най-древните културни богатства в Европа. Така например [[Варненски халколитен некропол|Варненското съкровище]] от V. – началото на IV хил. пр.н.е., принадлежащо на [[Култура Варна|Варненската култура]] е най-старото обработено злато в света<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nytimes.com/imagepages/2009/12/01/science/01arch_graphic.html |заглавие=A Lost European Culture, Pulled From Obscurity |достъп_дата=04 януари 2013 |автор=John Noble Wilford |дата=30 ноември 2009 |издател=The New York Times |език=en}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nytimes.com/imagepages/2009/12/01/science/01arch_graphic.html |заглавие=Flirting with Civilisation |достъп_дата=04 януари 2013 |автор=Johnathan Corum; sources: Institute for the Study of the Ancient World; Princeton University Press |дата=01 декември 2009 |издател=The New York Times |език=en}}</ref>. През II. хил. пр.н. Балканите са населени от траките, сред които са разпространени [[долмен]]и, [[Могила|могили]] и образа на [[Тракийски конник|тракийският конник]] (виж. [[Тракийско изкуство]])
 
==== Средновековие и ренесанс ====
[[Файл:St. Theodor.jpg|мини|Икона на [[Теодор Стратилат]], преславска керамика.]]
[[Файл:Zemen-crkva-1.jpg|мини|Черква в [[Земенски манастир|Земенския манастир]].]]
Един от най-старите български културни паметници е вписаният в списъка на световното културно наследство ([[ЮНЕСКО]]), [[Мадарски конник]] (VIII век). Първата българска столица е построена по римски образец със здрава крепостна стена, обграждаща дворци, църкви и храмове, бани, и други публични постройки, в чийто стил са преплетени и елементи от [[Централна Азия]] и [[Близък изток|Близкият изток]]. След приемането на Християнството и възкачването на цар Симеон Велики, столицата и културният център на българската държава се премества в Преслав. Последвалият период е известен още като [[Златен век (българско средновековие)|Златен век на България]], в който българската култура достига своя първи апогей. Златната църква в Преслав, [[Голяма базилика в Плиска|Голямата базилика]] в Плиска, чиято дължина заедно с перистила е почти сто метра, църквите „Св. София“ в Охрид и [[София|Средец]], „Св. Стефан“ в Несебър или [[Преславска керамика|преславската керамика]] са само част от тези постижения (виж. [[Плисковско-Преславска култура]]). Разлики с [[Византийско изкуство|византийското изкуство]] настъпват още през 10. век и се проличават най-вече в декоративните елементи (декоративни ниши в църковното строителство, рисувана керамика, стенописи и др.). Силно е и влиянието на прабългарския бит, като зографските образи са застъпени в почти всички сфери.
 
След падането на първото българско царство под [[Византийско владичество|византийска власт]] (1018 – 1185/86) се засилва влиянието на Византия в българското изкуство. То е прекратено с възстановяването на българската държава през 1185 г. Търново става столица на второто българско царство и се превръща в нов политически и културен център, не само в средновековна България, но и на целия Балкански п-в. Съвременниците описват Търново като новият [[Йерусалим]], [[Рим]] и [[Константинопол]] взети заедно.<ref>Gerhard Podskalsky: ''Средновековна църковна литература в България и Сърбия 815 – 1459'' (от немски ''Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 815 – 1459''), München, Beck, 2000, S. 74, ISBN 3-406-45024-5</ref>
 
В градежа на [[сакрална архитектура|сакралната (църковна)]] [[архитектура]] се наблюдава нов тип църкви. В сравнение с предходни епохи те са по-малки, и повечето случай еднокорабни, което е заимствано от Византия. Характерни са и техните кръстовидни [[свод]]ове и дъги [[Арка|арки]], които преминават в [[купол]]а. Скоро този тип църкви се налага из цялата българска империя, като примери са църквата „[[Свети Никола (Мелник)|Св. Никола]]“ в [[Мелник]], [[Христос Пантократор (Несебър)|Пантократорската църква]] и „[[Свети Йоан Алитургетос (Несебър)|Св. Йоан Алитургитос]]“ (Неосветени) в [[Несебър]], както и църквата „[[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|Свети Четиридесет мъченици]]“ в Търново. В сравнение с византийските еднокорабни църкви, българските са различават със своето изя̀щество и декорация (цветна и стъклена керамика в зида, декоративни ниши и арки и др.). Във външните стени са изградени арки, които чрез ритмичната смяна на червени и бели тухли или керамика създават типична декоративна илюзия.
 
По-голяма самостоятелност на българското средновековно изкуство се постига в църковната [[живопис]]. Великолепен пример е Боянската църква, построена през 1259 г., чиито стенописи, изпълнени в техника мокро фреско (на итал. ''fresco buono'') са изографисани от зограф Васили. В сравнение с живописта в Западна Европа по това време творбите на [[Търновската художествена школа]] са наситени с [[ренесанс|предренесансови]] елементи.
 
==== Българско възраждане ====
{{Основна|Българско Възраждане}}
В българската култура като цяло присъства и силно ориенталско влияние заради [[османско владичество|османското владичество]]. България пропуска прогресивните европейски течения от епохите на [[Ренесанс]]а, [[Реформация]]та, [[Просвещение]]то и [[19 век]]. [[Българско Възраждане|Възрожденската епоха]] е културно-исторически период, характеризиращ се с възраждане на българските традиции, но отвъд рамките на елитарната култура, присъстваща в западноевропейските страни.
 
=== Литература ===
{{основна|Българска литература}}
[[Файл:BASA-937K-1-410-7-Ivan Vazov (cropped).JPG|мини|150п|[[Иван Вазов]] – патриархът на българската литература.]]
Под българска литература се разбира цялата книжнина, създадена и писана на [[български език]]. Макар и да няма точна класификация на периодите на развитие, българската литература може да се раздели най-общо на старобългарска, възрожденска, следосвобожденска, литература между двете войни, литература след [[Втората световна война]] – период на [[социалистически реализъм]] и най-нова литература (след 1989). Първите творби се появяват към [[8 век]] след н.е. и са идейно и естетически обвързани с [[християнство]]то. В [[Първата българска държава]] се открояват имената на свети [[Климент Охридски]] (създател на [[Охридска книжовна школа]], първия славянски [[университет]]), [[Константин Преславски]] (''[[Учително евангелие]]'') и [[Черноризец Храбър]] (''[[За буквите]]'', около 893 г.). По време на византийското и турското владичество, българската литература е в период на упадък и почти не се развива.
 
=== Музика ===
{{основна|Българска музика}}
[[Файл:Ioannis Koukouzelis.jpg|мини|ляво|125п|[[Йоан Кукузел]].]]
Едни от най-ранните примери за българска музика са творбите на [[Йоан Кукузел]] (13 – 14 в.). Най-известната му творба е ''Полиелей на българката''. Йоан Кукузел, наричан Ангелогласния, също реформира византийското нотно писмо и въвежда т.нар. невми. От периода на ранното средновековие до днешни дни са достигнали само образци на [[Българска църковно-славянска музика|църковната музика]], повечето творби са на неизвестни автори.
 
Светската музика остава неразвита през следващите няколко века, най-вече по време на османската власт. По време на турската гнет в България не е известно да е имало музикални институции и музикална педагогика, затова се приема, че не е съществувало професионално музициране. В края на [[19 век]], след освобождението на България, се заражда т.нар. [[Българска класическа музика]]. [[Георги Атанасов (композитор)|Маестро Георги Атанасов]], [[Добри Христов]] и [[Емануил Манолов]] са част от първото поколение български композитори. Емануил Манолов е автор на първата българска опера – ''[[Сиромахкиня]]''. [[Панайот Пипков]] е известен със своите оперети, но най-вече с химна на светите братя Кирил и Методий, известен като [[Върви, народе възродени]].
 
България се слави и с редица талантливи певци като [[Борис Христов]], [[Гена Димитрова]], [[Анна Томова-Синтова]], [[Райна Кабаиванска]] и [[Николай Гяуров]]. По времето на социализма се развива т.нар. [[естрадна музика]], чийто видни представители са [[Ирина Чмихова]], [[Георги Кордов]], [[Маргрет Николова]], [[Лили Иванова]], [[Емил Димитров]], [[Борис Гуджунов]], [[Паша Христова]], [[Богдана Карадочева]], [[Васил Найденов]], [[Орлин Горанов]], [[Йорданка Христова]] и [[Бисер Киров]]. Много от тях се радват на световна известност през 60-те, 70-те и 80-те години, а част от тях са много популярни и днес в България.
 
=== Наука и техника ===
{{Основна|Наука и техника в България}}
{{Вижте също|Софтуерна индустрия в България}}
България има дългогодишни традиции в научни дисциплини като [[математика]]та, [[физика]]та, [[информационни технологии]], [[астрономия]]та и [[медицина]]та. Повечето български учени работят в [[Българската академия на науките]] (БАН). За научни изследвания се отделя най-малък дял от БВП – едва 0,4% за 2008 г.<ref>[http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=1118233 Кабинетът одобри бюджета за 2008 г.], Вести.бг</ref>
 
=== Кино ===
{{основна|Българско кино}}
За начало на кинематографията в България се счита филмът на [[Васил Гендов]] „[[Българан е галант]]“ (1915). От 1915 до 1948 г. (когато се национализира кинопроизводството) са създадени 55 филма. По време на управлението на [[Отечествения фронт]] се създават филми с историческа и идеологическа насоченост, като се осъществява строг контрол и цензура от държавата, а някои филми са спирани или сваляни от екраните. Най-голямото студио по това време е киностудио [[Бояна (киностудио)|„Бояна“]]. След кризата от 90-те години, киното бавно започва подем със снимането на нови сериали и филми. Множество чужди продукции, главно холивудски се снимат в България.
 
=== Спорт ===
България има дългогодишни традиции в спорта. Има успехи в почти всички европейски и световни състезания. Най-известен спорт е [[футбол]]ът, но несъмнено след него веднага се нарежда [[волейбол]]ът. През 1994 [[Национален отбор по футбол на България|българският национален отбор по футбол]] печели четвъртото място на [[Световно първенство по футбол 1994|Световното първенство в САЩ]]. Футболният отбор има и бронзов медал от [[Летни олимпийски игри 1956|олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн]] и сребърен медал от [[Летни олимпийски игри 1968|олимпийските игри през 1968 г. в Мексико]]. България има и световни постижения във волейбола, [[баскетбол]]а, [[борба]]та, [[тенис]]а, [[хандбал]]а, [[спортна стрелба|спортната стрелба]], [[хвърляне на чук|хвърлянето на чук]] както и неподобреният към септември 2012 г. рекорд на [[скок височина]] на [[Стефка Костадинова]], [[лека атлетика]], [[художествена гимнастика]] и много други.
 
Столицата, София, се кандидатира за домакин на [[Зимни олимпийски игри|Зимните олимпийски игри]] през 1992, 1994 и 2014 г. През 1985 г. губи срещу [[Албервил]] кандидатурата за [[Зимни олимпийски игри 1992|игрите през 1992 г]]. с два гласа разлика, през 1987 г. губи кандидатурата за [[Зимни олимпийски игри 1994|игрите през 1994 г]]. от [[Лилехамер]], като отпада на втория тур, а през 2006 г. отпада в първия кръг на избора на домакин за [[Зимни олимпийски игри 2014|игрите през 2014 г]]. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sport/2006/06/23/268640_sofiia_2014_otpadna_ot_igrite/ | заглавие = София 2014 отпадна от игрите | достъп_дата = 21 февруари 2014 | фамилно_име = Гунчева | първо_име = Елеонора | дата = 23 юни 2006 | труд = www.capital.bg | издател = Икономедиа АД}}</ref>
 
=== Обичаи ===
{{основна|Български обичаи}}
[[File:Bg-easter-eggs.jpg|мини|200п|Български великденски яйца.]]
Българите имат множество самобитни обреди и обичаи, произлизащи от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света и вселената. Те обикновено са подредени в календарна последователност. Най-известни са ''[[сурвакане]]то'' – характерен за [[Нова година]] обичай, известен в цялата страна; ''[[хамкане]]то'' – изпълняван на [[Сирни заговезни]], когато всички в семейството се опитват да уловят само с уста сварено обелено яйце, халва или въглен, завързани на края на конец, закачен на тавана, който се върти около трапезата. ''[[Мартеница|Мартеници]]'' пък се връзват за здраве на първи март, когато започва краят на зимата.
 
''[[Лазаруване]]то'' е най-важната традиция в обредната система от момински пролетни обичаи. Тогава се събира цялото село и потенциалните свекърви и ергените оглеждат нагиздените моми, за да изберат своите бъдещи снахи и съпруги. [[Великден]], [[Възкресение Христово]] е най-значимият религиозен празник. Датата на Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. Червени великденски яйца се боядисват на [[Велики четвъртък]]. С първото боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове и козунаци. През празничните дни се играят хора&#768;, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, пеейки обредни песни.
 
''[[Кукери|Кукерските обреди]]'' се осъществяват от мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа и извършват обредни действия като оран, сеитба и други за плодородие и здраве.
 
''[[Коледуване]]то'' e най-значимият в обредно отношение зимен празник и сред най-големите годишни празници, известни по цялата българска етническа територия. [[Коледари]]те пеят за щастие в семейството и придобив в стопанството.
 
''[[Нестинарство]]то'' е танц на босо в жарава, но в него има религиозен смисъл. Нестинарите са пазители на скритото знание. Обичаят днес е най-автентично запазен в село [[Българи (Област Бургас)|Българи]].
 
=== Национална кухня ===
{{основна|Българска кухня}}
{{Раздел-мъниче}}
Една от характерните особености на българската кухня е, че повечето продукти в едно ястие, се обработват [[топлинна обработка (кулинария)|топлинно]] едновременно. Това важи особено при [[печене|печивата]] и обяснението е просто – в миналото домакинствата почти не са имали собствени [[фурна|фурни]], а са отнасяли подготвеното за печене ястие в обществени фурни. Дори с навлизането на модерните технологии, тази традиция на приготвяне се запазва в голяма степен. Друга характерна особеност е включването на много пресни или [[консерва|консервирани]] зеленчуци, които се обработват едновременно с [[месо]]то. Силна, в сравнение с други кухни, е употребата на пикантни подправки като лук, чесън, [[червен пипер|червен]] и [[чер пипер]], [[бахар]], [[дафинов лист]].
 
== Вижте също ==
{{Портал-България}}
* [[Комуникация в България]]
* [[Външна политика на България]]
* [[Официални празници в България]]
* [[Списък на страните в ЕС по население]]
* [[Списък на градовете в България по население]]
* [[Списък на реките в България]]
* [[Правителства на България]]
 
== Външни препратки ==
{{Сродни проекти начало}}
{{Сродни проекти Уикиизточник|България}}
{{Сродни проекти Уикицитат|България}}
{{Сродни проекти Общомедия|Category:Bulgaria}}
{{Сродни проекти край}}
 
=== Държавни институции ===
* [http://www.government.bg/ Официален сайт на българското правителство]
* [http://www.president.bg/ Официален сайт на българския президент]
* [http://www.parliament.bg/ Официален сайт на Народното събрание]
* [http://www.constcourt.bg/ Конституционен съд]
* [http://www.ombudsman.bg/ Омбудсман на Република България]
* [http://www.mvr.bg/ Министерство на вътрешните работи]
* [http://www.mfa.bg/ Министерство на външните работи]
* [http://www.minfin.bg/ Министерство на финансите]
* [http://www.mi.government.bg/bg Министерство на икономиката, енергетиката и туризма]
* [http://www.minedu.government.bg Министерство на образованието, младежта и науката]
* [http://www.mh.government.bg/ Министерство на здравеопазването]
* [http://www.mlsp.government.bg Министерство на труда и социалната политика]
* [http://www.babh.government.bg/ Българска агенция по безопасност на храните]
* [http://www.mc.government.bg/ Министерство на културата]
* [http://www.bulnao.government.bg/ Сметна палата]
* [http://www.moew.government.bg/ Министерство на околната среда и водите]
* [http://www.mod.bg/bg/ Министерство на отбраната]
* [http://www.mrrb.government.bg/ Министерство на регионалното развитие и благоустройството]
* [http://www.mtitc.government.bg/ Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията]
 
=== Още ===
* {{икона|en}} {{cwf|bu}}
* [http://www.dmoz.org/World/Bulgarian/Региони/Европа/България/ България] в ''Open Directory''
 
{{Географско местоположение
|Център = България
|Север = [[Румъния]]
|Североизток =
|Изток = ''[[Черно море]]''
|Югоизток = [[Турция]]
|Юг = [[Гърция]]
|Югозапад = [[Република Македония]]
|Запад = [[Сърбия]]
|Северозапад =
}}
 
== Бележки ==
{{колони|2|<references />}}
 
{{България по теми}}
{{Европа}}
{{Балкани}}
{{Европейски съюз}}
{{НАТО}}
{{Антарктически нации}}
{{Организация за черноморско икономическо сътрудничество}}
{{ОССЕ}}
{{нормативен контрол}}
[[Категория:България| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/България“.