Мария Русалиева: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 13:
| националност =
| работил =
| активност = 1951 - 2014
| брачен партньор = Димо Коларов<br>Александър Александров<br>Габриел Марков<br>Владимир Русалиев
| партньор =
| деца = [[Елена Русалиева]]
| родители =
| близки =
Ред 34:
 
==Актьорска кариера==
Завършва [[НАТФИЗВИТИЗ]] през 1953 г. в класа на [[Филип Филипов (режисьор)|Филип Филипов]] и веднага постъпва в трупата на [[Театър на българската армия|Театъра на българската армия]], дебютира в грузинската пиеса „Лудетината“. В ТБА Русалиева играе до 1990 г., когато се пенсионира.
 
Снима се и в киното. Сред по-значимите и&#768;ѝ филми са „[[Рицар без броня]]“ (1966), първата българска [[сапунена опера]] „[[Семейство Калинкови]]“ (1966), „[[Любимец 13]]“ и „[[La Donna E Mobile]]“ (1993).
 
Богатите гласови данни на Русалиева стават причина още през студентските и&#768;ѝ години да получи покана за озвучител в [[Радио София]], а по-късно и в телевизията. През 2004 г. получава номинация за наградата „Икар“ в категория „Златен глас“ за дублажа на цикъла „Шекспирови пиеси“, заедно с [[Венета Зюмбюлева]] за „[[Ало, ало!]]“ и „[[Отдаденост]]“, и [[Силвия Лулчева]] за „[[Сексът и градът]]“ и „[[Женени с деца]]“. Печели Силвия Лулчева.<ref>http://www.kultura.bg/media/my_html/2317/c-ikar.htm</ref> През 2007 г. на Русалиева е връчена наградата Дубларт за цялостен принос.
 
Умира на 5 август 2015 година.
 
==Личен живот==
Има една дъщеря, [[Елена Русалиева]], която също е актриса ив е[[Столичен най-известнакуклен стеатър]] дублиранетои на филми ив сериалидублажа. Има и един внук - Мартин.
 
== Театрални роли ==
Ред 87:
|-
| 1951 || [[Утро над родината]] || || Ангелина
|-
|}