Виртуална маса: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове; форматиране: нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 2:
{{без източници}}
[[File:Voltage diagram 1000.jpg
В теорията на [[Електрическа верига|електрическите вериги]] '''виртуалната маса''' е точка (възел) от веригата, която поддържа стабилен (постоянен) базов [[потенциал]], без да е свързана директно към базовия потенциал. В някои случаи за базов потенциал се приема земната повърхност и базовата точка (възел) се нарича „маса“ или „земя“.
Ред 12:
В [[електроника]]та, виртуална маса обикновено се реализира чрез сумиране на две противоположни напрежения. Тъй като директното свързване на източниците на напрежение ще предизвика „конфликт“ (много силен ток), трябва да се включат [[резистор]]и. Например при простата схема с виртуална маса, показана на фиг.2, двата противоположни източника на напрежение (+V<sub>1</sub> и – V<sub>2</sub>) са свързани през съответните резистори (R<sub>1</sub> и R<sub>2</sub>) към виртуалната маса – точка А.
[[Картинка:Parallel summer 1000.jpg
Веригата може да се разглежда като два паралелно свързани източника на ток: I<sub>1</sub> (включващ V<sub>1</sub> и R<sub>1</sub>) и I<sub>2</sub>(включващ V<sub>2</sub> и R<sub>2</sub>). Паралелното (успоредно) свързване на два източника е получило името – верига с паралелна отрицателна [[обратна връзка]]. От друга гледна точка, двата резистора образуват крайно полезна резистивна (товарна) верига – паралелен напрежителен суматор, който често се използва във вериги с паралелна обратна връзка (инвертиращ операционен усилвател, инвертиращ операционен суматор, неинвертиращ тригер на Шмит и др.).
Ред 33:
Операционният инвертиращ усилвател (Фиг.3а) е типична верига, при която виртуалната маса се поддържа чрез отрицателна обратна връзка. Тъй като операционният усилвател има много високо усилване при отворена верига, когато се включи обратна връзка, той автоматично прави потенциалната разлика между неговите входове да клони към нула. Неинвертиращият (+) вход на операционния усилвател е заземен, тогава въпреки че неговият инвертиращ (-) вход не е свързан към маса, ще има приблизително същия потенциал, превръщайки се във виртуална маса. Действието на веригата е илюстрирано по-интересно на Фиг.3б чрез диаграма на напреженията. За тази цел двата резистора са заместени от един линеен потенциометър.
[[File:Inv ampl 1000.jpg
Изглежда странно, но за да се разбере как операционният усилвател поддържа виртуалната маса, трябва да го разглеждаме като интегратор вместо като усилвател.
Ред 74:
'''„Отрязващ“ индикатор.''' Във веригите с паралелна отрицателна обратна връзка, потенциалът на виртуалната маса характеризира състоянието на системата. Когато системата работи нормално, нейната изходна величина (обикновено напрежение) успява да „неутрализира“ входното въздействие върху виртуалната маса; има приблизително нулев потенциал в тази точка. Ако системата изчерпи изходното си съпротивление, тя се насища и се появява напрежение във виртуалната маса. Всъщност това напрежение е част от входното напрежение.
Например във веригата на инвертиращия усилвател (фиг.3а), резисторите R<sub>in</sub> и R<sub>f</sub> действат като делител на напрежение; така една част (R<sub>f</sub>/(R<sub>f</sub> + R<sub>in</sub>)) от входното напрежение започва да преминава през операционно-усилвателния инвертиращ вход когато операционният усилвател се насища. Това напрежение може да се използва (например при аудио усилвателите) като изходен сигнал за индикация на началото на отрязването.
| |||