Нарбонска Галия: Разлика между версии

'''Нарбонска Галия''' ({{lang-la|Gallia Narbonensis}}) е една от провинциите на [[Римска република|Римската република]], а по-късно ина [[Римска империя|Римската империя]], включваща територията на днешна южна [[Франция]], а главен град е [[Нарбон]]a. Присъединена е през [[121 пр.н.е.]] като първата [[Алпи|отвъдалпийска]] [[рим]]ска територия и започва да се администрира като [[Сенатски провинции|сенатска провинция]]. Нарбонска Галия граничи с провинциите [[Италия (римска провинция)|Италия]] на изток, [[Галия Аквитания]] на запад, [[Близка Испания]] на югозапад и [[Лугдунска Галия]] на север. Владението на тази територия позволява на Рим да контролира търговския маршрут между Италия и [[Тараконска Испания]], а също и по [[Ронска низина|Ронската низина]], както и да предотвратява нахлувания на агресивните [[гали|галски]] племена на римска територия. През 47 г. император [[Клавдий]] дава достъп на галската аристокрация до всички длъжности на римската магистратура и не след дълго сред сенаторите и римските „конници“ се появяват галски фамилии. През 69 г. галският елит масово отказва да се включи в бунта на [[батави]]те, тъй като вече не вижда никаква изгода от това<ref>Бартелеми, Доминик. “Рицарството — От антична Германия до Франция през XII век</ref>.

През 135 г. пр.н.е. [[Сали (племе)|салите]] застрашават Масилия, което води до безуспешна военна експедиция [[Марк Фулвий Флак (консул 125 пр.н.е.)|Марк Фулвий Флак]]. През 124 г. пр.н.е. [[Консул (Древен Рим)|консул]]ът [[Гай Сексций Калвин]] в крайна сметка завладява голяма част от земите на салите и се връща с [[триумф]] в Рим. Той завладява и столицата им - [[опидум]] Антремон и основава град [[Екс-ан-Прованс|Акве Сексцие Салувиорум]]. В следващите две години [[Гней Домиций Ахенобарб (консул 122 пр.н.е.)|Гней Домиций Ахенобарб]] и [[Квинт Фабий Максим]] проникват на север по долината на [[Рона|река Роданус]] и покоряват племената на [[алоброги]]те и съседните им арверни. Създаден е първият римки път в Галия - [[Виа Домиция]]. Към 102 г. пр.н.е. провинцията е няколкократно опустошавана по време на [[Кимврийска война|Кимврийската война]] преди [[Гай Марий]] да отблъсне окончателно нашествениците. Последвалото възстановяване на Нарбонска Галия позволява нейната пътна мрежа и множество морски пристанища да се използват за търговията в долината на Рона с вино, масло, плодове, сирене, риба и пшеница. Малко преди началото на Новата ера в провинцията е построен стратегическият път [[Виа Агрипа]]. През 47 г. император [[Клавдий]] дава достъп на галската аристокрация до всички длъжности на римската магистратура и не след дълго сред сенаторите и римските „конници“ се появяват галски фамилии. През 69 г. галският елит масово отказва да се включи в бунта на [[батави]]те, тъй като вече не вижда никаква изгода от това<ref>Бартелеми, Доминик. “Рицарството — От антична Германия до Франция през XII век</ref>. След [[Криза в Римската империя|Кризата от III век]] и установяването на [[Тетрархия|Тетрархията]] Нарбонска Галия е административно поделена на Първа и Втора ({{lang-la|Narbonesis I et Narbonensis II}}), които са приобщени към [[Septem Provinciae|Диоцеза на Седемте провинции]] в рамките на [[Преторианска префектура Галия]].