Панайот Хитов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 6:
| починал-място = [[Русе]], [[България]]
}}
'''Панайот Иванов Хитов''' (11 ноември 1830 - 22 февруари 1918) е български [[хайдутин]], национален революционер и [[чета|четнически]] [[войвода]].
 
== Ранни години и семейство ==
== Ранен живот ==
Роден е на 11 ноември 1830 г. в град [[Сливен]], в кв. "Ново село", от майка Съба и баща Иван, който бил заможен скотовъдец. Освен помощта, която оказва на баща си заедно с брат си Христо на "Керемидената къшла" (скалния масив "Сините камъни" край Сливен), Панайот търгува с добитък, работи като касапин и бакалин.
Роден е на 11 ноември 1830 година в град [[Сливен]].
 
Оженва се през 1854 г. за Бойка Люцканова. Имат син - Стефан, починал на 4 години. След 12-годишен брак почива и съпругата. Жени се повторно през 1874 г. в Белград. От Екатерина Бранкович има двама сина - Симеон и Александър и дъщеря Ирина.
 
== Революционна дейност ==
Line 31 ⟶ 33:
== След Освобождението ==
[[File:Buzludzha 29 June 1898.jpg|мини|250п|На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър – 29 юни 1898 г., връх Бузлуджа. В центъра, седнал, с мустаците – [[Стоян Заимов]], над него – [[Христо Македонски]], [[Филип Тотю]], митрополит [[Методий Кусев|Методий Старозагорски]] (инициатор на събитието), Панайот Хитов. Детето (в дясно) с шапката е [[Владимир Заимов]].]]
След [[Освобождението]] Хитов живее в [[Русе]]. Взема участие в движението за съединение на Източна Румелия с Княжество България и политическия живот. През [[1885]] г., епо начеловреме на [[Съединението]], събира доброволци и е началник на Сливенската волентирска кавалерия. На 6 септември 1885 г., възседнал бял кон, влиза в [[Сливенската префектура и принуждава властта да сдаде управлението доброволно. За това той бил в постоянен контакт със Стефан Стамболов, Константин Стоилов и Григор Начович. Същата година участва в Сръбско-българската война. През 1890 г. е избран за народен представител от Сливен]] в 6-тото Обикновено Народно събрание. Заради борбата му срещу режима на [[Стефан Стамболов|Стамболов]] е хвърлен в затвораРусенския затвор.
 
Към 1900 г. е член на местното [[Върховен македоно-одрински комитет|македонско дружество]].<ref>Илюстрация Илинден, бр.99, стр.11</ref> През април 1901 година е делегат на [[Осми македоно-одрински конгрес|Осмия македоно-одрински конгрес]] от Куртбунарското дружество.<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.</ref>