Тодор Бурмов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
паметна плоча и сграда
Ред 58:
{{вижте също|Освобождение на България}}
[[File:Todor Burmov and Stoyan Danev memorial plaque, 7 "Vrabcha" Str., Sofia.jpg|right|thumb|Паметна плоча на Тодор Бурмов и [[Стоян Данев]] на фасадата на сградата, в която са живели като министър-председатели на ул. „Врабча“ 7]]
[[File:Todor Burmov and Stoyan Danev home with memorial plaque, 7 "Vrabcha" Str., Sofia (2).jpg|right|thumb|[[Къща на Тодор Бурмов|Сградата]] на ул. „Врабча“ 7]]
 
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]] (1877–1878) е [[ковчежник]] на [[Канцелария за граждански дела]] към щаба на [[Руска армия|Руската армия]]. През 1878 г. е назначен за [[вице-губернатор|вицегубернатор]] на [[Пловдив]], а на следващата година за - [[губернатор]] на [[София]]. Това предопределя и блестящата му политическа кариера. Княз [[Александър I Батенберг|Батенберг]] го избира за пръв [[министър-председател на България|министър-председател]] на страната<ref name="Gazette">ДВ. [http://dv.parliament.bg/DVWeb/img/1879_BR_00001.pdf?id_=361 Указ № 1 от 5 юли 1879 г.]. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 1 от 28 юли 1879 г.</ref>, като едновременно с това е и [[министър на вътрешните работи на България|министър на вътрешните работи]] и управляващ [[Министерство на народното просвещение на България|Министерството на народното просвещение]]. До 1884 г. е един от водачите на [[Консервативната партия]]{{hrf|Crampton|2005|102}}, два пъти е избиран за [[министър на финансите на България|министър на финансите]]. След това се присъединява към [[Прогресивнолиберална партия |Прогресивнолибералната партия]] на [[Драган Цанков]]. Избиран е за [[народен представител]] (1880), за член на [[Върховен касационен съд|Върховния касационен съд]] (1881) и на [[Държавен съвет на Княжество България|Държавния съвет]] (1881–1883)<ref name="Ташев"></ref><ref name="Цураков"></ref>.