Сети I: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 2:
'''Сети I''' (''Menmaatre Sety Merenptah''), е втори [[фараон]] от [[XIX династия]] на [[Древен Египет]]. Вероятно управлява ок. 1290 – 1279 г. пр.н.е. или 1294 – 1279 г. пр.н.е., които са най-общоприетите датировки.
 
Енергичен военачалник и строител, Сети I е един от забележителните владетели на Древен Египет, но славата и постиженията му по-късно са надминати от неговия син и наследник [[Рамзес II]]. Главната заслуга на Сети I е възстановяването на египетското военно-политическото влияние в [[Леванта]], отслабенозагубено през късната [[XVIII династия]]. Опитът за възобновяване на имперската политика от времето на фараоните-завоеватели е до голяма степен успешен, макар че последствията от победите не се оказват достатъчно решаващи и дълготрайни.
 
Сети I е син на [[Рамзес I]] и кралица Ситре<ref>Aidan Dodson & Dyan Hilton: ''The Complete Royal Families of Ancient Egypt'', Thames & Hudson (2004), pp.160-163</ref>. При управлението на баща си заема длъжност на пръв везир и началник на войската<ref name="NG">Nicolas Grimal: ''A History of Ancient Egypt'', Blackwell Publishing (2005), pp.246-250</ref>. Сред учените се дискутира продължителността на неговото управление. 11-та година е последната засвидетелствана със сигурност, според част от египтолозите<ref>Jürgen von Beckerath: ''Chronologie des Äegyptischen Pharaonischen'', Phillip von Zabern (1997), p. 190</ref>. Липсват убедителни доказателства за 15-та или 17-та година<ref>Erik Hornung: ''The New Kingdom'', In: ''Ancient Egyptian Chronology (= Handbook of Oriental studies. Section One. The Near and Middle East. Band 83)''. Brill, Leiden/ Boston 2006, p.210/211</ref>. По-нови проучвания предлагат виждането за едва 9-годишно управление<ref>Jacobus Van Dijk: ''The date of the Gebel Barkal Stela of Seti I'', In: D. Aston, B. Bader, C. Gallorini, P. Nicholson & S. Buckingham (eds): ''Under the Potter's tree. Studies on Ancient Egypt presented to Janine Bourriau on the Occasion of her 70th Birthday'', Leuven: Peeters 2011, (Orientalia Lovaniensia Analecta; 204), pp. 325–332</ref><ref>David A. Aston: ''Radiocarbon, Wine Jars and New Kingdom Chronology'', Ägypten und Levante Vol. 22/23 (2012/2013), pp. 289–315</ref>.
Ред 11:
Серията успешни походи е подробно представена в релефни изображения от храма на Амон в Карнак<ref name="IES">Edwards, I.E.S: ''The Cambridge Ancient History'' (2nd ed.), Cambridge University Press (1982), vol. II, part 2., pp.218-224</ref>. Там е присъства сцена в която заловените вражески предводители са използвани в човешки жертвоприношения<ref>Jan Jozef Simons: ''Handbook for the study of Egyptian topographical lists relating to Western Asia'', E. J. Brill, Leiden 1937, p.50; p.53-54; p.62</ref><ref>[http://www.memphis.edu/hypostyle/tour_hall/seti_scenes.php ''The Karnak Great Hypostyle Hall Project'': War Scenes of Seti I] (The University of Memphis)</ref>, една крайно нетипична за египетските традиции практика, навярно свързана с култа към Сет. Към богатата военна плячка спадат и многобройни пленници, изпратени да работят в златните мини край [[Едфу]] и каменните кариери<ref>Edwards, ''The Cambridge Ancient History'', p.224</ref><ref name="JVD"/>.
 
Скоро след триумфалното завръщане на Сети I, Кадеш попада под контрола на [[Хетско царство]], поради невъзможността на египтяните да поддържат постоянно военно присъствие толкова далеч от границите си. Амореите стават васали на хетския цар, който започва настъпление срещу египетските владения в [[Сирия (регион)|Сирия]]. Това довежда до първата война между египтяни и хети<ref>Peter A. Clayton: ''Chronicle of the Pharaohs'', Thames & Hudson Ltd (1994), pp.142-145</ref>, в която Сети I удържа победа при Кадеш, но не успява да превземевъзвърне града. Сведенията около този сблъсък са несигурни, като вероятно се стига до неофициално примирие. По-късно войната с хетите е подновена от Рамзес II.
 
Сети I е първият египетски фараон, който воюва срещу [[Древни либийци|либийците]], новопоявили се номадски племена, които нападат Делтата от западната пустиня около средата на управлението му<ref name="JVD">Jacobus Van Dijk: ''The Amarna Period and the later New Kingdom'', The Oxford History of Ancient Egypt, ed. Ian Shaw, Oxford University Press paperback (2002), pp.286-288</ref>. Фараонът удържа победа над тях и взема много пленници. През управлението му египетските войски потушават метеж в [[Нубия]], отбелязано в стела от [[Джебел Баркал]], несигурно дали през 3-та или 11-та година от неговото възкачване.
Ред 19:
Управлението на Сети I е забележително и с неговата мащабна строителна дейност. През сравнително краткото си царуване той започва многобройни монументи, повечето завършени при неговия син Рамзес II<ref>Peter James Brand: ''The Monuments of Seti I: Epigraphic, Historical and Art Historical Analysis'', Brill (2000)</ref>. Най-известен е големият Абидоски храм, посветен на главните египетски божества (т.нар. Абидоска триада: [[Озирис]], [[Изида]] и [[Хор (бог)|Хор]]), с отделно светилище-[[кенотаф]] на Озирис (''озирион''), приземна постройка до западната стена на храма. В по-късен период храмът на Сети I в [[Абидос]] е бил преосветен в чест на [[Амон-Ра]]. Там е открит [[Абидоски списък|Абидоския царски списък]] – две релефни плочи с имена и картуши на 76 владетели управлявали Египет от [[Менес]] до Сети I. Списъкът заема стените на един от коридорите на храма и завършва с релефно изображение на Сети I и неговия син Рамзес II.
 
В [[Карнак]]ския храмов комплекс продължава строителството на грандиозната хипостилна зала (103 на 52 метра, със 134 гигантски колони в 16 реда), започната от предшественика му и завършена при Рамзес II. ВВърху външните стени на храма в Карнак се намират релефите показващи сцени от военните кампании на Сети I. ДоПодобно левияна брягдругите надревноегипетски [[Нил]]триумфални крайрелефи, [[Тивавнушителният (Египет)|Тива]]монумент е издигнатизцяло възпоменателенпредназначен храмза (''мемнониум'')да прославя и личното превъзходство на фараона и неговите героични подвизи. Сети I винаги е представен с колосален ръст, частизправен отсам койтосрещу епротивниковите посветенармии, навъоръжен бащас мубоздуган Рамзесили I.лък, Въпрекиобръщащ чевраговете Тивав оставабягство официалнатапред столицанеговата поколесница. времетоНикъде нане Сетисе I,вижда тойдори по-честоедин ползваегипетски завойник, резиденцияс [[Мемфис]]изключение вединствено Доленна Египетмистериозния генерал Меху, чияточието близостизображение допо-късно азиатскатае границабило улеснявазаличено военнитеи музаменено кампаниис това на младия Рамзес II.
 
До левия бряг на [[Нил]] край [[Тива (Египет)|Тива]] е издигнат възпоменателен храм (''мемнониум'') на Сети I, част от който е посветен на баща му Рамзес I. Въпреки че Тива остава официалната столица по времето на Сети I, той по-често ползва за резиденция [[Мемфис]] в Долен Египет, чиято близост до азиатската граница улеснява военните му кампании. Неговите монументи в северен Египет са по-малки по размер, но имат лично значение, например светилището на [[Птах]] в Мемфис, където Сети е изобразен като дете седнало в скута на две богини. Мемфис, тогавашен център на Долен Египет, е бил смятан за домът на Птах, приеман от Сети I като един от неговите богове-покровители, което е видно от второто му име Меренптах. Недалеч от там, на територията на бишата [[хиксоси|хиксоска]] столица [[Аварис]] е реставриран и разширен храмът на Сет, божеството чието име фараона носи. Сети I, чиито род най-вероятно произлиза от този район, построява там свой дворец и полага първите основи на новата владетелска резиденция<ref>Peter James Brand: ''The monuments of Seti I and their historical significance, epigraphic, art historical and historical analysis'', National Library of Canada = Bibliothèque nationale du Canada (1998), pp.140-144§; pp.159-164; pp.376-378</ref>, която Рамзес II по-късно ще изгради и превърне в своята официална столица Пер-Рамзес, т.е. „Дом на Рамзес“.
 
== Имена на Сети I ==
Line 29 ⟶ 31:
 
== Гробница и мумия ==
Гробницата на Сети I (KV17), открита през 1817 г. в [[Долина на царете]], е една от най-големите и добре запазени, с великолепни релефи и стенописи<ref>[http://cuicui.be/egypt-seti-i-tomb/ Tomb of Seti I – KV 17 (360° full-screen photospheric visit of Seti I tomb)]</ref><ref>[https://news.nationalgeographic.com/news/2008/04/080417-seti-tomb.html Pharaoh Seti I's Tomb Bigger Than Thought], Andrew Bossone in Cairo, Egypt for National Geographic News (April 17, 2008)</ref>., Откритасвидетелство еза презартистичния 1817 г.връх в [[Долинаегипетското наизкуство царете]]достигнат по това време. Неговата мумия, намерена през 1881 г. в [[Дейр ел-Бахри]] (DB320), е една от най-добре запазените и се съхранява в [[Египетски музей|египетския музей на Кайро]]<ref>G. Elliot Smith: [https://archive.org/stream/SmithRoyalMummies1912#page/n63/mode/2up ''The Royal mummies'', pp. 57-59], Le Caire Impr. de l'Institut français d'archéologie orientale, 1912, (Contributor: The University of Chicago Libraries)</ref>. След масовите грабежи на царски гробници през смутната епоха на последните [[Двадесета династия на Древен Египет|Рамесиди]], мумията е била препогребвана неколкократно от тиванските жреци по времето на [[Двадесет и първа династия на Древен Египет|21-ва династия]]. Според изследователите Сети I е починал на около 40-45 годишна възраст, за разлика от дълбоката старост до която доживяват другите представители на династията. Причините за смъртта му са неясни, но няма следи от насилие.
 
== Бележки ==