Яспис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Bot: Automated text replacement (-древноста +древността) |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
'''Ясписът''' е вид декоративна кварцова [[скала]] или полиминерален агрегат на кварца. Съставен е основно от [[кварц]] и [[халцедон]] с примеси на манганови и железни [[окис]]и и глинести минерали. Често се приема неправилно за разновидност на халцедона или за „нечиста кварцова разновидност“. Към ясписите фактически се отнася голяма група от различни по състав и условия на образуване скали, обединени от следните признаци: кварцов състав, висока твърдост и декоративност. Химическата му формула е SiO<sub>2</sub> – [[силициев диоксид]]. Често в състава му се различават различни включения от [[епидот]], [[гранат]], [[актинолит]], [[серицит]], [[хематит]], [[биотит]], [[пиемонтит]], [[пумпелит]] и др. В зависимост от състава си има твърдост 6 – 7 по [[Моос]].
Ясписът е непрозрачен, но цветът и рисунъкът му са изключително разнообразни. Среща се в разнообразни тонове поради примесите ([[пигменти]]), но най-често е червеникав (примеси от [[хематит]]), жълт или кафяв ([[гьотит]]) или зелен ([[хлорит]]) и различна текстура – ивичеста, петниста, точкова, масивна и др. Ясписите
== История ==
В древността ясписът бил смятан за много ценен дар на природата. Още тогава прадедите ни са изработвали полезни неща от него: ками, бижута, амулети и дори го включвали в керамиката си и в други форми на изкуството. Лечителите от [[Близкия изток]], вярващите в [[Сидхарта Гаутама Буда|Буда]], използвали камъка за лечение на органи, които са отровени и заболяли от страшни и нелечими с [[медикамент]]и болести. Именно в [[Китай]] се вярвало, че ясписът е символ на красотата и няма втори като него. [[Християни]]те вярвали, че при слагането на този камък пред светия [[олтар]], той придобива нечувана сила.
Най-големите находища на яспис са в северните и южните части на [[Азия]], в централна [[Европа]] и северна [[Африка]]. В България най-много ясписи се откриват в [[Източни Родопи|Източните Родопи]] – Кърджалийско, Момчилград и др.
==
<references/>
* „Речник на скъпоценните камъни“, Тодор Тодоров, Просвета, 1994 г.
| |||