Пенчо Славейков: Разлика между версии

През януари 1884 г. заспива върху заледената река [[Марица]] след невинна детска игра и заболява тежко. Въпреки продължителното лечение в Пловдив, София, [[Лайпциг]], [[Берлин]], [[Париж]], за цял живот остават поражения – затруднено е придвижването му (движи се с бастун), пише с усилия и говори трудно. След тримесечна борба със смъртта Славейков се отдава на мрачни мисли, страда от пристъпи на [[меланхолия]], от които търси лек в книгите и в творчеството. За да излезе от тежката криза, му помагат книгите на [[Иван Тургенев]] и [[Короленко|В. Г. Короленко]] „Живи мощи“ и „Слепият музикант“. В борба с неволята Славейков калява волята си и започва да гледа на страданието като на велик учител, извисяващ духа. Тази идея намира по-късно художествен израз в редица творби („Cis moll“ и други). Възгледът за страданието се затвърждава и от общуването му с творчеството на [[Хенрик Ибсен]], [[Фридрих Ницше]], [[Хайнрих Хайне]] и други. След нещастието у Славейков се заражда и склонността да осмисля творчески самотата. Стихотворенията, които пише по това време, са повлияни от Хайне, чиито творби чете в руски превод.