Франц Бабингер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м допълване в инфо-кутия; форматиране: тире, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 8:
| роден-място = [[Вайден]], [[Бавария]], [[Германия]]
| починал-място = [[Драч]], [[Албания]]
| националност = {{Германия}}
| вложки = {{Личност/Учен | категория = филолог
| област = [[Лингвистикалингвистика]], [[история]], [[тюркология]], [[османистика]]
| образование = [[Мюнхенски университет]]
| учил-при =
Line 22 ⟶ 23:
 
== Биография ==
Роден е на [[15 януари]] [[1891]] г. във [[Вайден]], [[Бавария]]. До началото на [[Първа световна война|Първата световна война]] учи [[индология]] в [[Мюнхенски университет|Мюнхенския университет]]. По време на войната пребивава в [[Близък изток|Близкия изток]], където е и [[офицер]] за свръзка към [[щаб]]ащаба на [[Мустафа Кемал Ататюрк]]. От 1922 е университетски преподавател и [[професор]] в [[Берлин]].
 
През 30-те години на [[20 век]] пребивава в [[Румъния]], където преподава в [[Букурещки университет|университетите в Букурещ]] и [[Яшки университет|Яш]]. Завръща се в [[Западна Германия]] през [[1948]] г., когато поема новосформираната катедра „История и култура на Близкия изток и тюркология“ в Мюнхенския университет. Пенсионира се през [[1958]] г.
От [[1922]] г. е университетски [[преподавател]] и [[професор]] в [[Берлин]].
 
Франц Бабингер е член на редица научни сдружения по света, сред които [[Баварска академия на науките|Баварската академия на науките]] в [[Мюнхен]], Академията на науките в [[Гьотинген]]. Дописен член на [[Хърватска академия на науките и изкуствата|Хърватската академия на науките и изкуствата]] от [[1931]], и неин [[член-кореспондент]] от [[1953]] г.
През 30-те години на [[20 век]] пребивава в [[Румъния]], където преподава в [[Букурещки университет|университетите в Букурещ]] и [[Яшки университет|Яш]].
 
Умира на [[23 юни]] [[1967]] г.година в [[Драч]], [[Албания]], на 76-годишна възраст.
Завръща се в [[Западна Германия]] през [[1948]] г., когато поема новосформираната катедра „История и култура на Близкия изток и тюркология“ в Мюнхенския университет. Пенсионира се през [[1958]] г.
 
== Научна дейност ==
Франц Бабингер е член на редица научни сдружения по света, сред които [[Баварска академия на науките|Баварската академия на науките]] в [[Мюнхен]], Академията на науките в [[Гьотинген]]. Дописен член на [[Хърватска академия на науките и изкуствата|Хърватската академия на науките и изкуствата]] от [[1931]], и неин [[член-кореспондент]] от [[1953]] г.
Франц Бабингер е един от най-видните [[Османистика|османисти]] в света, който със своя научен интерес и проучвания на [[история]]таисторията на [[Османска империя|Османската империя]] през [[15 век|15]] и [[16 век]] допринася неимоверно за развитието на тюркологията. Автор е на стотици статии и няколко книги, както и на ''[[биография]] на [[Мехмед II|Мехмед Завоевателя]]'' от 1953 г. Биографията на Мехмед Завоевателя е преведена на много езици и оценена изключително високо като исторически труд.
 
Франц Бабингер е автор на 122 статии за издадената в [[Лайден]] ([[Холандия]]) „[[Енциклопедия на исляма|''Енциклопедия на исляма'']]“. Особено ценни са неговите проучвания и публикации на исторически източници от османско време.
Франц Бабингер е един от най-видните [[Османистика|османисти]] в света, който със своя научен интерес и проучвания на [[история]]та на [[Османска империя|Османската империя]] през [[15 век|15]] и [[16 век]] допринася неимоверно за развитието на тюркологията. Автор е на стотици статии и няколко книги, както и на ''[[биография]] на [[Мехмед II|Мехмед Завоевателя]]'' от 1953 г. Биографията на Мехмед Завоевателя е преведена на много езици и оценена изключително високо като исторически труд.
 
Франц Бабингер е автор на 122 статии за издадената в [[Лайден]] ([[Холандия]]) „[[Енциклопедия на исляма]]“. Особено ценни са неговите проучвания и публикации на исторически източници от османско време.
 
Умира на [[23 юни]] [[1967]] г. в [[Драч]], [[Албания]], на 76-годишна възраст.
 
== Избрана библиография ==
* ''Die Geschichtsschreiber der Osmanen und ihre Werke''. [[Лайпциг|Leipzig]] 1927
* ''Dalmatien und die Adria. Handbuch für Reisende von Karl Baedeker''. Karl Baedeker, Leipzig 1929 - – Abschnitt über Albanien, S. 227–250227 – 250
* ''Mehmed der Eroberer und seine Zeit. Weltenstürmer einer Zeitenwende.'' [[Мюнхен|München]] 1953
* ''Aufsätze und Abhandlungen zur Geschichte Südosteuropas und der Levante.'' 2 Bände, München 1962/66