В миналото, още от периода на [[Древна Гърция]] се е използвал като подобрител и неутрализатор на киселинността на почвата.<ref>{{cite book|author=Б. М. Ребрик|title=Минеральные удобрения. У колыбели геологии и горного дела.|location=Москва|year=1984|pages=26 – 27}}</ref> През [[XIX век]] мергели се добиват интензивно за [[селското стопанство]]. През 1863 г. най-често използваният мергел е синият, който е бил много търсен от фермерите. Докато специфичният състав и свойствата на мергела зависят от седимента, в който е открит, синият мергел по това време е бил съставен основно от 38,70% [[силициева киселина]] и пясък, 30,67% [[железен оксид]], 13,91% вар, 11,22% вода, 4,47% [[поташ]], 1,21% [[периклаз]], 1,14% [[фосфорна киселина]] и 0,31% [[сярна киселина]].<ref>{{cite book|title=Annual Report of the State Geologist for ...|url=https://books.google.com/books?id=k2XyAAAAMAAJ&pg=PA193|year=1887|pages=193–}}</ref>
Във [[Френски революционен календар|френския революционен календар]] мергел се нарича 17-ият ден от снежния месец.<ref>{{cite book|url=https://books.google.fr/books?id=vVtWj-W-KP8C&printsec=frontcover&redir_esc=y&hl=en#v=onepage&q&f=false|page=22|author=Fabre d'Églantine|title=Rapport fait à la Convention nationale, dans la séance du 3 du second mois de la seconde année de la République Française, au nom de la Commission chargée de la confection du Calendrier|year=1793|publisher=Imprimerie Nationale}}</ref>
