[[File:japan_seism_usgs.png|thumb|300px|Японско-Курило-Камчатска зона на субдукция]]
'''Субдукция''' е процес, при който една [[тектонска плоча]] се подпъхва (субдуцира) под друга. Зоните на субдукция са конвергентни граници на [[Литосфера|литосферните]] плочи, а самият процес се извършва бавно, като подпъхващата се плоча са придвижва със скорост от няколко сантиментрасантиметра на година. От [[Реология|реологична]] гледна точка стабилни субдукционни системи са тези, при които по-плътна [[океан]]ска тектонска плочиплоча се подпъхва под по-лека [[континент]]ална тектонска плоча. Съществуват субдукционни зони, в които океанска литосферна кора се подпъхва под друга океанска кора, а също така и примери, макар и значително по-редки на субдуцираща се континентална кора в по-сложни субдукционни системи. Вследствие на субдукцията подпъхващата се плоча се "потапя"„потапя“ в земната мантия, където високите температури предизвикват постепенно частично топене на коров материал. Продуктите на топене (новобразуваната магма) се издигат, предизвиквайки интензивна вулканична активност в периферните части на "надхлъзващата„надхлъзващата се"се“ литосферна плоча. При този процес се формират т. нар. вулкански дъги.
При субдукцията се образуват падините (дълбоководните бразди) в океаните (като например [[Марианска падина|Марианската падина]]). Със субдукционните зони са свързани и пояси на висока [[Сеизмология|сеизмична активност]].
