Николай Мингрели: Разлика между версии

Николай Дадиани наследява МигрелияМегрелия от баща си, княз Давид Дадиани, през 1853 г., когато е едва на 6 години. Поради малолетието си управлява с помощта на регентство, оглавявано от майка му, Екатерина Чавчавадзе. По време на [[Кримската война]] част от княжеството му е временно окупирана от [[Османска империя|османски]] войски.<ref name="dadiani"/> След като турците са прогонени с руска помощ, се преселва в [[Петербург]], където получава почетното звание флигел-адютант на цар [[Александър II (Русия)|Александър II]] и е зачислен в гвардията му.<ref name="rbs6-39"/> През 1857 в Мегрелия избухва селско въстание, използвано от руските власти, които фактически ликвидират независимата грузинска власт.<ref name="dadiani"/> Николай израства при двора на императора в Петербург и в [[Париж]], където довършва образованието си.<ref name="rbs6-39"/>

През 1875 година Мингрелският княз е зачислен като офицер в гвардейска кавалерийска част. След избухването на войната с [[Османска империя|Османската империя]] се включва в [[Преден отряд|отряда]] на генерал [[Йосиф Гурко|Гурко]]. Участва в овладяването на [[Търново]] и [[Шипченския проход]], в [[Битка при Нова Загора|битката при Нова Загора]] и в други боеве. Уволнява се от руската армия през октомври 1878 с чин генерал-майор.<ref name="rbs6-39"/>