Николай Мингрели: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 13:
== Биография ==
 
Николай Дадиани наследява МигрелияМегрелия от баща си, княз Давид Дадиани, през 1853 г., когато е едва на 6 години. Поради малолетието си управлява с помощта на регентство, оглавявано от майка му, Екатерина Чавчавадзе. По време на [[Кримската война]] част от княжеството му е временно окупирана от [[Османска империя|османски]] войски.<ref name="dadiani"/> След като турците са прогонени с руска помощ, се преселва в [[Петербург]], където получава почетното звание флигел-адютант на цар [[Александър II (Русия)|Александър II]] и е зачислен в гвардията му.<ref name="rbs6-39"/> През 1857 в Мегрелия избухва селско въстание, използвано от руските власти, които фактически ликвидират независимата грузинска власт.<ref name="dadiani"/> Николай израства при двора на императора в Петербург и в [[Париж]], където довършва образованието си.<ref name="rbs6-39"/>
 
През 1867 година Мегрелия е юридически включена в състава на [[Руската империя]]. Николай Дадиани се отказва официално от владетелските си права в замяна на 1 милион рубли и княжеска титла ({{lang-ru|князь Дадиан–Мингрельский}}).<ref name="rbs6-39"/> Семейството му запазва обширните си поземлени имоти, наследени от Николай след смъртта на майка му Екатерина през 1882 година.<ref name="dadiani"/>
 
През 1875 година Мингрелският княз е зачислен като офицер в гвардейска кавалерийска част. След избухването на войната с [[Османска империя|Османската империя]] се включва в [[Преден отряд|отряда]] на генерал [[Йосиф Гурко|Гурко]]. Участва в овладяването на [[Търново]] и [[Шипченския проход]], в [[Битка при Нова Загора|битката при Нова Загора]] и в други боеве. Уволнява се от руската армия през октомври 1878 с чин генерал-майор.<ref name="rbs6-39"/>
 
След избухването на [[Българска криза|„Българската криза“]], през ноември 1886 година руската дипломация лансира кандидатурата на Мингрели като български княз на мястото на [[Деветоавгустовски преврат|абдикиралия]] [[Александър Батенберг]]. Предложението е отхвърлено както от [[Регентски съвет на Княжество България 1886-1887 година|регентството]] в България, така и от [[Великите сили]].<ref>{{cite book | last = Танкова | first = Василка | coauthors = Радослав Попов, Елена Стателова | title = История на Българската дипломация 1879–1913 г. | publisher = Фондация „Отворено общество“ | year = 1994 | location = София | isbn = 954-520-038-3 | pages = 106-107 | url = http://lib.sudigital.org/record/19693 | accessdate = 14.07.2015}}</ref>