Филип Жакоте: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 25:
== Биография ==
Филип Жакоте е роден през 1915 г. в Мудон (Западна [[Швейцария]], кантон [[Во]]). Завършва училище и университет в [[Лозана]]. Пребивава в [[Рим]] и [[Париж]], след което се установява в комуната Гринян (Южна [[Франция]], департамент [[Дром (департамент)|Дром]]).
През 1953 г. излиза първата му стихосбирка ''„Бухалчето и други стихове“'' („L'Effraie et autres poésies“).
Филип Жакоте спада към поколението френски поети, което започва да пише непосредствено след [[Втората световна война]] под влияние на преживяната катастрофа. Характерен за Жакоте е плавният преход от лирични и описателни пасажи към [[поетология|поетологически]] размишления върху самите условия на писането – стихотворенията му се редуват с [[дневник]]ови или [[афоризъм|афористични]] коментари. Често прости, всекидневни наблюдения на [[пейзаж]]а, сред който поетът живее, образуват първия и отново повтарящ се пласт на написаното.
Превдаческото дело на Жакоте не може да се отдели от личното му творчество – то обхваща цялата европейска история, започвайки от [[Омир]], чиято [[Одисея]] превежда, и преминава към немската, италианската, испанската, руската и чешката култура. Особено важни за собствената му поезия са [[Райнер Мария Рилке]], [[Джакомо Леопарди]], [[Джузепе Унгарети]], [[Луис де Гонгора]] и [[Осип Манделщам]]. През 2008 г. Жакоте публикува свой превод на ''„Дуински елегии“'' от Рилке.
За преводаческото си дело Филип Жакоте получава през 1966 г. наградата ''„Йохан Хайнрих Фос“'' на ''Немската академия за език и литература'', а през 1987 г. – френската ''„Grand Prix national de Traduction“''.
== Библиография ==
| |||