Разлика между версии на „Време разделно“

редакция без резюме
{{сюжет}}
 
КараибрахимПрез ипролетта Абдулахна Венецианеца,1668 г.<ref name="trud">{{cite book |title= Енциклопедия: Герои на световната литература |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=2008 |publisher=Труд |location=София |isbn=978-954-528-814-2 |pages=7 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> еничаря Караибрахим заедно с още 122 конника отряд, пристигат в сърцето на Родопа – долината Елинден, за да потурчат местните православни българи. Три села, Просойна, Заград и Подвис, са разположени покрай реката. Турците спират до едни гробища, където Манол и поп Алигорко, по местен обичай, изравят костите на мъртвец – починалата съпруга на овчаря. Те ги разпитват пренебрежително за имената на селата и продължават пътя си. Двамата българи се връщат в Подвис при воденицата на дядо Глаушко Белия, където са Елица и Севда. Поп Алигорко съобщава на стареца, че са пристигнали отряд от спахий. Караибрахим и хората му се настаняват в огромния конак на Сюлейман ага в село Просойна.
 
Селяните от Елинденя решават да скрият жените и децата. Караибрахим нарежда да се съберат първенците на селото, като заповядва за това да му съдейства Сюлейман ага. Село Чепино е опожарено. Жителите му търсят спасение в съседните планини. Манол търси помощта на Сюлейман ага за да ги поведе срещу еничарите. Но агата не може да се вдигне срещу падишаха. Първенците се събират в конака. Заявяват на Караибрахим, че вярата си няма да дадат. Дошло е време разделно.
* '''[[Караибрахим]]''' – спахия, пратен да потурчи долината Елинденя.
* '''Манол''' – силен и горд овчар, осиновен от дядо Глаушко.
* '''[[Абдула Венецианеца]]''' – ислямизиран венецианец, пленник на Караибрахим. Преди френски благородник, който се включва в защитата на [[Кандия]].<ref name="trud" />
* '''Дядо Глаушко Белия''' – воденичар, осиновил Манол.
* '''Сюлейман ага''' – господар на долината Елинденя.
1757

редакции