Австрийска академия на науките: Разлика между версии

| картинка = Akademie d Wissenschaften Wien DSC1282w.jpg

| предходен1 =

| заменящ =

| юрисдикция =

На 14 май 1847 година император [[Фердинанд I (Австрия)|Фердинанд I]] с патент одобрява основаването на ''Имперска академия на науките във Виена'' (''Kaiserliche Akademie der Wissenschaften in Wien ''). За пръв президент е избран ориенталистът [[Йозеф фон Хамер-Пургстал|Йозеф барон фон Хамер-Пургстал]]. Академията се занимава от основаването си с водещи изследвания в областта на науките и изкуствата в страната и постепенно започва да играе и сериозна международна роля. Резултатите на членовете ѝ се публикуват в „Меморандума“ на Академията, отворен за всички езици на [[Хабсбургската империя]]. В 1857 година академията се мести на старото място на [[Виенски университет|Виенския университет]] на „Д-р Игнац Зайпел Плац“, използвано от военните след 1848 година, и остава на този адрес до днес.<ref name="History">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.oeaw.ac.at/en/the-oeaw/the-austrian-academy-of-sciences/history-of-the-oeaw/ | заглавие= History of the OeAW |достъп_дата =2016-04-01 |издател=Austrian Academy of Sciences }}</ref>

От самото си основаване, централна изследователска задача на Академията е гарантиране на съхранението на австрийските исторически източници, и скоро след това и най-старите християнски латински надписи. Дейността ѝ е разширена след разкопките в [[Ефес]], [[Гиза]], [[Сихем]] и на други места, както и с изследвания върху африканските, азиатски и американски езици и култури. Академията поддържа първите [[метеорологични станции]] в цялата империя и инициира създаването на Централния институт по метеорология и земен магнетизъм в 1852 година. Членовете на Академията изследват [[Адриатическо море]] и участват в околосветското пътешествеиепътешествие на фрегатата[[фрегата]]та „Новара“ (1857 - – 1859), чиито резултати са публикувани от Академията. Тя публикува и резултатите от австро-унгарската експедиция до [[Северния полюс]] (1872 - – 1874). Интердисциплинарната експедиция [[Южна Арабия]] (1898 - – 1899) води до пионерски изследвания на непознатия дотогава [[Йемен]], при които е открит неизвестният замък на [[Уалид II]] [[Касър Амра]]. В 1899 година Академията инициира основаването на Международната асоциация на академиите. В същата 1899 година е създаден Фонограмния архив - – най-старият аудиоархив в света. В 1908 - – 1910 година е създаден Институтът за радиумни изследвания.<ref name="History"/>

След разпада на [[Австро-Унгария]] в 1918 година академията, вече ''Академия на науките във Виена'', изпада във финансова и научна криза. В 1921 година федерален закон осигурява законодателната рамка, в която оперира Академията, която все повече започва да се смята за ''германска академия''. След [[аншлус]]а от март 1938 година, мениджмънта на Академията е поет от нацистки функционери, част от членовете ѝ, включително нобелисти, са изгонени от нея по политически или расови съображения. Осем членове и служители умират в [[Концентрационни лагери|концентрационните лагери]].<ref name="History"/>

След войната Академията страда от износ на мозъци и вялата [[денацификация]]. Едва в края на 60-те и началото на 70-те са основани няколко нови института, които раздвижват научния ѝ живот. В 1947 година името ѝ е сменено на ''Австрийска академия на науките''.<ref name="History"/>