Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
Под тяхно влияние неговата землисто-тъмна палитра изсветлява и става по-слънчева. През следващите две години той рисува повече от 200 картини с мотиви от градския живот в Париж, [[Сена (река)|Сена]] и околностите. Освен това рисува и множество [[автопортрет]]и, даващи храна и до ден днешен на поколения психиатри за изключително разнообразни анализи, отчасти откровено безсмислени.
 
Централно място за срещи на импресионистите, освен магазинчето на търговеца на художествени материали Жулиен Танги, е ''Кафе дьо Тамборин'' на булевард дьо Клиши, с чиято собственичка Агостина Сегатори ван Гог има афера и на която прави портрет. Заедно с колеги той излага трайно работите си в кафенето. Единият от художниците е [[Пол Гоген]] ''(Paul Gauguin, 1848 – 1903)'', който преди това е живял в [[Понт- Авен]]. Гоген, който е със същия тип тежък и несговорчив характер като ван Гог, отхвърля импресионизма като творческа заблуда, но хвали произведенията на ван Гог като „честно и истинско изкуство“ и предрича, че „светът ще говори за неговите картини“.
 
Различаващите се художествени мнения водят до разгорещени дебати до късно през нощта. Ван Гог експериментира с нови живописни техники. Така възникват няколко живописни платна в стил [[поантилизъм]], подиграни от Гоген като „наукоподобно цапотене“, но и определени от ван Гог като грешен път за него. По-обещаващи се оказват опитите за „японизиране“ – картини по [[Япония|японски]] дърворезби. Особено впечатлен е от картините на [[Кацушика Хокусай]] ''(Katsushika Hokusai, 1760 – 1849)''. От Танги получава през пролетта на 1887 г. две поръчки за портрети, така че парижкото пребиваване би могло да се определи като щастливо и плодотворно, ако някои проблеми от съвместното съществуване на двамата братя не помрачаваха картината. През юни 1886 г. двамата се изнасят от тясното жилище и се нанасят на ул. Лепик 54, където има стая за ателие. Ван Гог упреква брат си в недостатъчни усилия при продажбата на картините му. Със сигурност безпочвен упрек, тъй като вкусовете на парижката публика са против неговото изкуство, а и против изкуството на повечето импресионисти. Това е една от причините, които го карат да напусне Париж през февруари 1888 г. в посока [[Прованс]]. Влияние оказва и Гоген, който мечтае на глас за преместване в така наречения рай на [[Тихи океан|Тихия океан]] и философства за лечебната сила на слънцето. Допълнителна причина е очарованието, което оказва върху ван Гог японското изкуство. Светлите, цветни дърворезби го карат да търси „японски“ [[пейзаж]]и и в неговите представи те са някъде на юг.