Павзаний: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Биография и творчество: посиняване препр
Ред 32:
С тези граници римската завоевателна политика достига своя предел. Оттук насетне целта на римските легиони е да бранят и пазят границите на империята, докато във вътрешността на страната се възцарява мир ([[Пакс Романа]]), който спомага за развитието не само на търговията, но и за разцвета на духовния живот, науките и изкуствата.
 
В тези щастливи години, когато всеки е бил свободен да пътува до всяко място на империята, където пожелае, живее и Павзаний. Роден е около [[110]] година сл. Хр., когато на власт е император [[Траян]] (98 – 117), по всяка вероятност в [[Магнезия]], на река [[ЕрмосХермус]], която тече в северните подножия на Сипилон, планина в [[Лидия]] на Мала Азия. Потеклото на Павзаний не е гръцко. Той произхожда от богатото семейство на консервативни местни велможи, които съхраняват и поддържат добри връзки с областните римски управници. Семейството на Павзаний се грижи сериозно за неговото образование – да научи правилно и изчерпателно атическия диалект и да се запознае в дълбочина с образците на гръцката поезия, философия и история. Като разполага вероятно с една щатна длъжност в Пергамската библиотека и най-вече с икономическата независимост, осигурена му от семейни средства, Павзаний още като младеж предприема множество пътувания в Египет, Сирия, Палестина, в Рим и други части на Италия, а също и в Южна Македония и Тесалия. Южна Елада безспорно той ще посети много пъти, когато го обзема идеята за написването на Периегезиса, където той впряга цялото свое вдъхновение и ентусиазъм, за да опише всички древни места с техните безбройни храмове и уважавани светилища, древните култове и вярвания, историческите паметници и народните предания, към които Павзаний таи голяма слабост.
 
Павзаний обикаля и описва, без да се интересува обаче обстойно от художествената стойност на огромния брой статуи, издигнати на обществени места или в храмовете, без да го запленяват обилно украсените светилища, богати със своята архитектурна украса, нито пък творбите на прославени художници от древността, които той вижда и които са оцелели векове наред до негово време с неизбледнели върху външните стени на стоите бои.