Уикипедия

Виктор Дандевил: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 10:
 
== Биография ==
Виктор Дандевил е роден на [[5 октомври]] [[1826]] г. в гр. [[Оренбург]] ([[Русия]]) в семейство от смесен брак. Бащата Дезире д'Андевил е военнопленник от [[Френско-руска война (1812)|Френско-руската война (1812)]], приел руско [[поданство]]. Майката е потомствена руска дворянка.
 
Ориентира се към военна кариера. Завършва [[Оренбург]]ския кадетски корпус (1844) и [[Академия на Генералния щаб (Руска империя)|Императорската военна академия]] на Генералния щаб на Руската армия (1848). Службата започва по време на Унгарската кампания. Участва в Туркестанския поход и експедиция по източното крайбрежие на [[Каспийско море]]. Назначен е за [[атаман]] на Уралската казашка войска (1862). ВоенноПовишен е във военно звание [[генерал-майор]] от 1863 г. Служи в [[Туркестан]]. По време на [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война (1876)]] събира доброволци от балканските народи за корпуса на генерал [[Михаил Черняев]] (1875).
 
=== Руско-турска война ===
В началото на войната е командир на 1-ва стрелкова [[бригада]] от 3-та гвардейска пехотна [[дивизия]]. Пристига на театъра на военните действия в хода на усилването на Руската армия след началото на войната. Назначен е за командир на дивизията и е в състава на [[Западен отряд (Гурко)|Западния руски отряд]] с командир [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]].
[[Файл:Dandevil Monument Asenovgrad.jpg|ляво|мини|Паметник на генерал Виктор Дандевил в [[Асеновград]]]]
Бойните действия започва срещу Орханийската турска армия. На 10 – 12 (/22 – 24) ноември 1877 г. след ожесточени боеве при с. [[Лопян]] и Етрополското поле дивизията на генерал-майор Дандевил [[Битка при Правец|превзема]] [[Етрополе]]. Завзема Врачешкия превал във взаимодействие с [[български доброволчески чети|българската доброволческа чета]] на [[Георги Суранджиев]] и бой на билото на 15 – 17 (27 – 29) ноември.
 
Назначен е за началник на лявата колона на Западния отряд при [[Преминаване на Западния отряд (Гурко) през Стара планина|зимното преминаване на Стара планина]]в състав: 9 [[батальон]]а, 6 [[ескадрон]]а, [[сотня|сотни]], 14 [[оръдие|оръдия]]. В помощ на колоната са 700 българи-доброволци за разчистване на маршрута Етрополе – вр. [[Етрополска Баба|Баба]] – с. [[Буново (Софийска област)|Буново]]. По време на преминаването при вр. Баба частите на колоната са застигнати от ужасна снежна буря. Цената е много измръзнали руски войници, българи доброволци в Етрополе. Медицинска помощ оказват българи доброволци, водени от лекаря [[Георги Цариградски]]. Независимо от максимално трудните условия частите преминават вр. Баба на 19 ноември и застрашават десния фланг на Арабаконашката турска позиция.
 
Командир на Предния отряд от състава на Западния отряд на ген. Гурко: 23 000 войници и 150 оръдия. На 4 – 5 (/16 – 17) януари 1878 г. при с. [[Брестник]] воините на генерал-майор Дандевил и генерал-майор [[Даниил Краснов]] нанасят последното поражение на [[Сюлейман паша]], след което неговият корпус се разпада като организирана бойна сила. Отрядът участва в освобождаването последователно на [[Пловдив]] и [[Асеновград]]. Там служи и неговият син [[капитан]] Дандевил, командир на стрелкови батальон. За проявена храброст и командирско умение генерал-майор Дандевил е награден с орден „Свети Георги“ IV и III ст. Повишен е във военно звание [[генерал-лейтенант]].
 
=== След войната ===
В продължение на 10 г. е командир на III3-та гвардейска пехотна дивизия (1877 – 1887). Командир е последователно на V5-ти и X10-ти [[армейскиАрмейски корпус]]. Член е на Военния съвет на Руската армия (1890). ГенералПовишен е във военно звание генерал от пехотата (1891). Автор на спомени за Руско-турската война (1877 – 1878) и на военно-теоретични и практически трудове.
 
== Памет ==
В Асеновград до параклиса „Света Неделя“ признателните граждани са издигнали негов паметник. Скулптор е Коста Ламбрев Атанасов (1923 г.-1993 г.), родом от град Асеновград. Бюст-паметник има в [[Ботевград]]. Недалеч от хижата на вр. Баба има паметник и паметна плоча на загиналите руски воини и българи-доброволци от колоната на генерал Дандевил при зимното преминаване на Стара планина. Улици в Етрополе, Пловдив, Панагюрище, Асеновград са наименувани „Генерал В.Виктор Дандевил“.
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Виктор_Дандевил“.