Реле-регулатор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
'''Реле-регулаторът''' (вече популярен и с наименованието '''регулатор на напрежение''') е устройство от [[Електрическа уредба на автомобила|електрическата уредба]] на [[автомобил]]а, [[трактор]]а или други мобилни или стабилни машини, задвижвани с [[двигател с вътрешно горене]]. Служи за регулиране и ограничаване стойността на генерираното постоянно напрежение от [[динамо]] или изправеното напрежение на променливотоков [[генератор]] на трифазен ток. Такова регулиране е необходимо поради това, че генерирания прав ток е пряко зависим от работния режим на двигателя и се изменя пропорционално на оборотите на двигателя при експлоатацията на автомобила.
Това наименование се използва почти сто години за електромеханичната система за регулиране и ограничаване на стойността на генерираното постоянно напрежение. От
== Необходимост и същност на процеса на регулиране ==
Ред 8:
Реле-регулаторът на напрежение е електромеханично или електронно устройство вграждано във електрическата верига акумулатор - генератор. Вграждането му в електрооборудването се налага, за да се ограничи промяната в големи граници на генерираното напрежение и особено при високи и много високи обороти на двигателя, когато напрежението от генератора може да доведе до граничен работен режим или дефектиране на електрическите системи и консуматори на електрическа енергия в техническото средство. С включването и използването на регулатора на напрежение, независимо от оборотите на двигателя, напрежението в електрическата инсталация е постоянно или се променя в малки, допустими граници, с което се гарантира надеждна и безаварийна работа на отделните компоненти на системите от електрическата уредба. При използването на регулатор на напрежението, отклонението от номиналното напрежение не надвишава 3 %. <ref>Илиев, проф. к.т.н. инж. Любен А, к.т.н. Борислав Трайков. Електрически уредби на автомобилите и тракторите, ДИ „Техника“, София 1990, с. 43</ref>
До втората половина на ХХ век са използвани електромеханични регулатори на напрежение, като в системата се включват едно, две или три релета, всяко с определени функции за контрол и управление. Във всеки от вариантите към стоманената сърцевина (ядрото) на релето има различен брой бобини и различна схема на включване към електрическата верига на източниците на енергия – акумулатор и генератор. По същество регулатора на напрежение управлява тока на възбуждане на генераторите, като в зависимост от изходната генерирана стойност на напрежението, релето формира поредица от импулси от напрежение с различна ширина към възбудителната намотка на генератора. Има различни електрически схеми и конструктивно са създадени такива технически средства изградени с използването на различни компоненти - механични релета, блокове от дискретни електронни елементи и интегрални блокове. Независимо от това разнообразие от конструкции, принципът на регулиране е един и същ - чрез преобразуване от регулатора на постоянно напрежение в импулсна поредица от напрежения, която управлява възбудителния ток
* вибрационен регулатор на напрежение;
* контактно-транзисторен регулатор;
Ред 25:
С намаляване оборотите на двигателя се намалява напрежението на генератора, което може да се понижи под напрежението на акумулатора. Тогава, за да не протече т. нар. „обратен ток“ от акумулатора към релето, в релето за обратен ток магнитните полета са противопосочни, изчезват напълно и котвата превключва позицията си, като разделя генератора и батерията и на арматурното табло светва червена сигнална лампа. С това се сигнализира, че акумулаторната батерия не се зарежда. <ref name = "verner"></ref>
=== Реле-регулатори на генератори за променлив ток ===
При тези генератори няма нужда от реле ограничител на тока и реле за обратен ток. <ref>Илиев, проф. к.т.н. инж. Любен А, к.т.н. Борислав Трайков. Електрически уредби на автомобилите и тракторите, ДИ „Техника“, София 1990, с. 68</ref>
За променливотоковиге генератори има разработени модификации с различна конструкция, но използващи принципа на регулатор от реле с бобина, стоманено ядро и котва. Намотката на релето се включва паралелно към генераторната статорна намотка. Във внасяните в България автомобили до 1990-те години (ЗАЗ 966, ЗАЗ 968А) се монтират едностепенни контактни вибрационни регулатори с две намотки върху металното ядро – основна напреженова и изравняваща. В модификациите на ВАЗ 2101, 2102, 2103, 2106, конструкцията на реле-регулатора РР 380 е двустепенна. За тази конструкция контактите от първичната степен се отварят при генерирано напрежение 13,2 - 14 V и във възбудителната намотка последователно се включва резистор. При висока честота на въртене на генератора, когато напрежението превиши 14 V, втората степен (второто реле) с контактната си система включва и двата края на възбудителната намотка към маса. С това независимо от честотата на въртене напрежението се поддържа в строго определени граници. <ref>Божинов, инж. Борис. Неизправности в електрическата уредба на автомобила, ДИ „Техника“, София, 1986, с. 22-25</ref>
== Контактно-транзисторен регулатор ==
| |||