Уикипедия

Хевиметъл: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Tsvyatkalin (беседа | приноси)
66 редакции
м Хевиметъл се пише слято
Етикети: Ново пренасочване Визуален редактор
Етикет: Премахване на пренасочване
Ред 1:
{{Музикален стил
#пренасочване [[Хевиметъл]]
| име = Хеви метъл
| цвят текст = white
| цвят фон = crimson
| стилистични корени = [[Блус рок]], [[психеделичен рок]]
| културни корени = [[Великобритания]] и [[САЩ]], края на 1960-те
| инструменти = [[Пеене|Вокал]] – [[Комплект барабани|Барабани]] – [[Електрическа китара]] – [[Бас китара]] – Клавиши
| популяризиране =
| производни =
| списък подстилове =
| подстилове = [[Блек метъл]]{{•}}[[дет метъл]]{{•}}[[дуум метъл]]{{•}}[[глем метъл]]{{•}}[[готик метъл]]{{•}}[[груув метъл]]{{•}}[[пауър метъл]]{{•}}[[прогресив метъл]]{{•}}[[спийд метъл]]{{•}}[[траш метъл]]
| смесени стилове = [[Алтернативен метъл]]{{•}}[[авангарден метъл]]{{•}}[[викинг метъл]]{{•}}[[грайндкор]]{{•}}[[дроун метъл]]{{•}}[[екстремен метъл]]{{•}}[[индъстриъл метъл]]{{•}}[[краст пънк]]{{•}}[[метълкор]]{{•}}[[неокласически метъл]]{{•}}[[ню метъл]]{{•}}[[пост-метъл]]{{•}}[[рап метъл]]{{•}}[[слъдж метъл]]{{•}}[[стоунър рок]]{{•}}[[симфоничен метъл]]{{•}}[[фолк метъл]]{{•}}[[фънк метъл]]{{•}}[[християнски метъл]]
| регионални сцени = [[Австралийски хеви метъл|Австралия]]{{•}}[[Бразилски траш метъл|Бразилия]]{{•}}[[Нова вълна в британския хеви метъл|Великобритания]]{{•}}[[Нова вълна в американския хеви метъл|САЩ]]{{•}}[[Начало на норвежката блек метъл сцена|Норвегия]]{{•}}[[Шведски дет метъл|Швеция]]{{•}}[[Фолк метъл|Финландия]]{{•}}[[Тевтонски траш метъл|Германия]]
| местни сцени =
| други теми = [[Хард рок]]
}}
 
'''Хевиметъл''' (или просто '''метъл''') е жанр в [[рок]] музиката и културата<ref>Du Noyer (2003), p. 96; Weinstein (2000), pp. 11 – 13.</ref>, който първоначално попада под влиянието на [[блус рок]]а и [[психеделичен рок|психеделичния рок]].<ref>Fast (2005), pp. 89 – 91; Weinstein (2000), pp. 7, 8, 23, 36, 103, 104.</ref> Стилът се оформя в края на [[1960-те]] и началото на [[1970-те]] години в [[САЩ]] и [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]].<ref>Weinstein (2000), pp. 14, 118.</ref> Характерно за композициите в това направление е използването на [[електрическа китара]], [[бас китара]], [[барабан]]и, разнообразни [[певец|вокал]]и и в последно време на [[Клавирен инструмент|клавиши]] (при [[готик метъл|готик]], [[симфоничен метъл|симфоничния]] и [[екстремен метъл]]).
 
Първите хеви метъл групи като [[Лед Цепелин]], [[Дийп Пърпъл]] и [[Блек Сабат]] привличат голяма аудитория, въпреки че често са били обект на подигравки от критиците по това време. В средата на 1970-те, [[Джудас Прийст]] помага на развитието на жанра, като отхвърля голяма част от блус влиянието.<ref>Walser (1993), p. 6.</ref><ref>„As much as Sabbath started it, Priest were the ones who took it out of the blues and straight into metal.“ Bowe, Brian J. ''Judas Priest: Metal Gods''. ISBN 0-7660-3621-9.</ref> [[Моторхед]] въвежда [[пънк рок]] усещане и все повече акцентира върху скоростта. По време на [[Нова вълна в британския хеви метъл|новата вълна в британския хеви метъл]], [[Айрън Мейдън]] и [[Саксън]] свирят в същия дух. В края на 1970-те, метъл феновете биват наричани „[[метълисти]]“ (на [[Английски език|англ.]] ''metalheads'') или „[[Хедбенгинг|хедбенгъри]]“.
 
През 1980-те години, [[глем метъл]]а става комерсиална сила с групи като [[Мотли Крю]] и [[Poison|Пойзън]]. От ъндъргаунд сцената произлиза маса от по-крайни, агресивни стилове: [[траш метъл]]а пробива на голямата сцена с банди като [[Металика]], [[Мегадет]], [[Слейър]] и [[Антракс (група)|Антракс]], докато други от най-екстремните подстилове като [[дет метъл]] и [[блек метъл]] остават субкултурно явление. В средата на 1990-те години популярни стилове стават [[груув метъл]]а (пример, [[Пантера (музикална група)|Пантера]]), който съчетава [[Екстремен метъл|екстремния метъл]] с [[хардкор пънк]] и [[ню метъл]]а (пример, [[Слипнот]]), който често включва елементи от [[гръндж]] и [[хип-хоп]].
 
== Название ==
Що се отнася до произхода на термина „хевиметъл“ – „тежък метъл“ – има няколко версии и множество източници. Този израз възниква в началото на 1970-те години, но кога става официален термин – остава обект на дебати.
 
Писателя [[Уилям Бъроуз]] през 1962 г., десет години преди формирането на жанра, използва фразата „Heavy metal“ в романа „The Soft Machine“, за да опише [[извънземни]]те. („Тежките метални хора от [[Уран (планета)|Уран]], увити в синя [[мъгла]] от изпарени банкноти... и хората [[насекоми]] от Минроуд с метъл музика...“)<ref>[http://lib.ru/INPROZ/BERROUZ/xpress.txt Уильям Берроуз. „Нова Экспресс“] – Lib.ru</ref> Думите „Хевиметъл гръмотевици“ има в песента на групата [[Степънулф]] – „Born to Be Wild“, издадена през 1968 г.<ref>[http://demonovich.narod.ru/heavymetal/heavymetal.htm Heavy Metal – Истоки и направления]</ref> [[Евфемизъм|Евфемизмът]] „heavy metal“ сред артилеристите означава силна канонада, и първоначално е бил използван при [[хард рок]] музиката като епитет за [[сила]] и [[ритъм]]<ref>[http://www.britannica.com/ebc/article-9117506 Encyclopedia Britannica: Heavy Metal]</ref>.
 
Известно е, че „heavy metal“ като музикален епитет се прилага за пръв път за албума ''Kingdom Come American'' на [[Психеделичен рок|психеделичната рок]] група [[Sir Lord Baltimore|Сър Лорд Балтимор]] от критика Майк Сандърс, и е популяризирана от Лестър Бенгс в неговите статии за [[Лед Цепелин]] и [[Блек Сабат]].<ref>[http://www.newsgarden.org/chatters/homepages/alllie/bangs.shtml Lester Bangs 1949 −1982]</ref><ref>[http://rockfaces.ru/styles/heavymetal.htm Рок-энциклопедия – Heavy Metal]</ref> В началото критиците не правят разлика между хардрок и хевиметъл, които сега се считат за различни жанрове. Въпреки това, в западната критика все още е предмет на спор, и в много документални филми хардрока често не се отнася до произхода на хевиметъла, а като алтернативен епитет или дори като отделен стил метъл.
 
На [[английски език]] не се прави разлика между мет'''ъ'''л и мет'''а'''л, като разграничение на тежките метали и хевиметъл музиката. Въпреки това в другите езици, включително в [[Български език|българския]], те се считат за отделни. Останалите метъл подстилове получават названието си от техните характеристики ([[пауър метъл]], [[Траш метъл|траш]]), от групи и албуми, които те създават ([[дет метъл|дет]], [[блек метъл|блек]], [[дуум метъл|дуум]]), или други стилове на музиката, с която са близки ([[Прогресив метъл|прогресив]], [[Симфоничен метъл|симфоничен]], [[фолк метъл]]).
 
== Характеристика ==
Хевиметълът се характеризира като музика, в която доминират [[Електрическа китара|китари]], [[Комплект барабани|барабани]], силен ритъм и класически, [[блус]]арски или пък симфонични примеси. Във всеки случай, подстиловете на хевиметъла имат свои стилови вариации различни от оригиналната форма, от която често отстъпват. В метъла (жанра като цяло) е присъщо акцентирането на композициите върху художествена музикална картина, в която може да има въведение, развитие, кулминация на основната тема и заключение. Тези елементи на композицията може да се съдържат в отделни произведения и да продължават в цял концептуален албум. В тази връзка хевиметъла като цяло демонстрира качествата на инструменталната музика и нестандартните хармонии.<ref>Rock and roll: an introduction. Michael Campbell, James Brody. Cengage Learning, 2007. ISBN 0-534-64295-0, 9780534642952</ref> Често метъл албумите се разглеждат като „звучен авангарден живопис“.
[[File:Judas Priest Retribution 2005 Tour.jpg|мини|250px|[[Judas Priest]], 2005 г.]]
В допълнение към китарите и барабаните, в различните подстилове на метъла често може да се видят и други музикални инструменти – [[Орган (музика)|органи]], [[синтезатор]]и, акустични инструменти ([[цигулка]], [[виолончело]] и др.), предназначени да разширят звуковата палитра и атмосфера. Различните подстилове отразяват различно промяната в музиката. Корените на хевиметъла – [[психеделичен рок]], експериментират с [[фолк музика|фолк]] и [[поп музика]], също и [[блус]] и [[джаз]], но в крайна сметка под влиянието на [[пънк рок]]а и [[хардкор пънк]]а се формира крайния вид. Според критика на [[New York Times]], "в родословното дърво на популярната музика, метъла е една от най-важните стилове рок – стил с по-малко синкопиране и повече елементи на шоу и сила. „От всички видове рок музика, метъла е най-високата точка на сила, мъжественост и театралност.“ – пише [[Allmusic]].
 
== Инструменти ==
Типичната метъл група включва барабанист, бас китарист, соло китарист, ритъм китарист и вокалист, който обикновено не използва други инструменти. В някои групи се използват клавиши. Останалите нетипични инструменти са [[виолончело]], [[гайда]], [[цигулка]], [[флейта]], [[саксофон]] и народни инструменти. Такива инструменти не играят важна роля и имат за цел да създадат определена атмосфера.
 
Електрическата китара и мощта на звука, увеличен чрез усилвател, исторически остава основен елемент от хевиметъла. Китаристите често използват педали за изкривяване на звука, като ефекта е много по-тежък звук. От началото на 1980-те години, традиция е групите да имат по двама китариста. Такива групи са [[Айрън Мейдън]] и [[Джудас Прийст]], но има и такива с по трима, изпълняващи редуващи се соло и ритъм части. Въпреки това има и редки изключения, например немската [[пауър метъл]] група [[Van Canto|Ван Канто]] не използва китари, а разчита изцяло на своя вокалист, а финландската група [[Апокалиптика]] заменя китарите с [[виолончело]].
[[File:Myprepguitar.jpg|ляво|мини|200px|Китара и усилвател.]]
В някои подстилове централен елемент на метъл композициите е китарното соло. С развитието на подстиловете, все по-сложни и скоростни рифове са признати. Китаристите използват тепинг и други техники на скоростта, когато някои стилове го изискват.
 
Централната роля на китариста в метъла „разбива“ традиционната роля в рок музиката на фронтмена. Това създава подобие на двойно лидерство и дори конкуренция. Типът вокалисти е разнообразен: много активен висок [[тенор]] ([[Брус Дикинсън]], [[Рони Джеймс Дио]], [[Клаус Майне]]), дрезгав нисък глас ([[Джеймс Хетфийлд]], [[Леми Килмистър]], [[Джийн Симънс]]), ниско ръмжащи [[дет метъл]] [[вокали]] ([[Крис Барнс]], [[Майкъл Окърфелдт]]), крещящи ([[Том Арая]], [[Куортън]], [[Роб Халфорд]]), оперно [[сопрано]] ([[Таря Турунен]], [[Симоне Симонс]])<ref>[http://www.zimbio.com/Heavy+metal+music/articles/47/Women+in+Metal Women in Metal] – Heavy metal music on Zimbio.com</ref> и дори неприсъщият [[фалцет]] ([[Кем Пайпс]]).
 
В повечето метъл групи [[бас китара]]та играе по-малка роля от електрическата, която акцентира върху китарните рифове и соло. Басистите могат да свирят свои рифове, различни от китарата. В някои групи бас китарата е ключов инструмент – например, басистите на [[Блек Сабат]] и [[Металика]], те свирят свои солота. Бас китаристите в метъла често играят ролята на посредник, който дава възможност за по-голяма скорост и агресивност. В [[Екстремен метъл|екстремния метъл]] ([[дет метъл]], [[блек метъл]]), бас китарата може да бъде с изкривен звук, за да се постигне по-голяма тежест. Други използват пет и шест струнни бас китари.
 
Барабаните са с важна роля в метъла. Един барабанист трябва да има бързина и координация, за да е по-добър в сложните и скоростни ритъм части. Групите обикновено използват много техника за барабаните. Задължително е включен бас барабан (два или карданен). В екстремните стилове метъл, барабанистите често са оборудвани с тригери на барабаните.
 
Не малко значение в някои стилове имат клавишните инструменти. Те са разделени в три категории:
 
# Тежки – с характерен звук за рок музиката, има преимущество в прогресив метъла.
# Традиционни – с характерни академични и фолклорни звуци, използвани в [[Симфоничен метъл|симфоничния метъл]].
# Индъстриъл – с характерни звуци за [[Електронна музика|електронната музика]], използвани в [[индъстриъл метъл]] средите.
 
== Тематика ==
Темите за [[мрака]], [[зло]]то, [[сила]]та и [[апокалипсис]]а са езикови компоненти за обръщение към реалността на проблемите в живота. В [[хипи]] културата от 1960-те, „[[мир]]ът и [[любов]]та“ е основа, а хевиметълът се развива като негова контракултура. Там [[светлина]]та е заменена с [[тъмнина]]та, а щастливият край с реалността, където не всичко завършва така. Докато някои фенове твърдят, че мрака не е посланието, критиците обвиняват жанра за величие на негативните аспекти от реалността.
 
Темите в хевиметъл музиката обикновено са по-сериозни, отколкото спокойните теми в поп музиката от 1950-те, 1960-те и 1970-те години, с акцент върху [[война]]та, ядрените заплахи, темите, свързани с [[екология]]та и [[политика]]та или религиозната [[пропаганда]]. „[[War Pigs]]“ на [[Black Sabbath]],<ref>Hatch and Millward (1989), p. 167</ref> „[[Killer of Giants]]“ на [[Ози Озбърн]], „[[...And Justice for All]]“ на [[Металика]] и „[[2 Minutes to Midnight]]“ на [[Айрън Мейдън]] са примери за принос за обсъждането на реалната ситуация.
 
Излизайки от своите блус корени, [[секс]]а е друга важна тема – води началото си от текстовете на [[Лед Цепелин]] и се среща при [[глем метъл]] и [[ню метъл]] групи, където [[тийнейджър]]ската тревога е друга централна тема. Метъл песните често съдържат текстове от [[фантастика]]та. Песните на Айрън Мейдън, например, често са вдъхновени от [[митология]]та, [[Фикция (литература)|фикция]]та и [[поезия]]та.
 
Текстовете на Blind Guardian често се позовават на [[Властелинът на пръстените]], както и друга митология и [[фолклор]], в песните „[[The Battle of Evermore]]“, „[[Immigrant Song]]“, „[[Ramble On]]“, „[[No Quarter]]“ и „[[Achilles Last Stand]]“. Други примери са „[[The Wizard]]“ на Блек Сабат, „[[The Conjuring]]“ на [[Мегадет]] и „[[Five Magics]]“, „[[Great King Rat]]“ и „[[Ogre Battle]]“ на [[Куийн]], както и „[[Dreamer Deceiver]]“ на [[Джудас Прийст]]. През 1980-те с възхода на траш метъла и песни като "...And Justice for All" на Металика и „[[Peace Sells]]“ на Мегадет, повече текстове на метъл песните са със социална или политическа насоченост, отклонение от стандартните хевиметъл текстове. Това бива повлияно от социалния заряд и политическата неяснота. Стилове като [[Мелодичен дет метъл|мелодичния дет метъл]], [[прогресив метъл]] и [[блек метъл]] често изследват философски теми.
 
Тематичното съдържание на хевиметъла от дълго време е обект на критика. През 1980 г. ''Родителския музикален ресурсен център'' (Parents Music Resource Center) изпраща петиция до [[конгреса на САЩ]] да регулира популярната музика поради осъдителните текстове в хевиметъл песните.<ref name="See, e 2006 pp. 104">See, e.g., Ewing and McCann (2006), pp. 104 – 113</ref>
 
През 1990 г. Джудас Прийст са осъдени в американския съд от родителите на двама младежи, които се самозастрелват пет години по-рано, след като чуват „направи го“ („do it“) в песен на Джудас Прийст.<ref name="See, e 2006 pp. 104"/> Случаят привлича голямо медийно внимание, но в крайна сметка е отхвърлен. В някои страни, предимно мюсюлмански, хевиметълът официално е гледан като заплаха за традиционните ценности. В страни като [[Мароко]], [[Египет]], [[Ливан]] и [[Малайзия]], стават инциденти с метъл музиканти и фенове, които биват арестувани и хвърлени в затвора.<ref>{{cite web|author=Whitaker, Brian|date=June 2, 2003|title=Highway to Hell |url=http://www.guardian.co.uk/world/2003/jun/02/worlddispatch.brianwhitaker|work=Guardian| accessdate=2009-03-03}} {{cite news|date=August 4, 2001|title=Malaysia Curbs Heavy Metal Music |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/1473198.stm|publisher=BBC News|accessdate=2009-03-03| location=London}}</ref>
 
== Визия и култура ==
{{Основна|Метълисти}}
За някои изпълнители и групи визията е от голямо значение в хевиметъл музиката. В допълнение към звука и текста, „образа“ на групата се изразява и още в обложките на албумите, логото, сценична апаратура, облекло и музикални клипове.<ref>Weinstein (2000), p. 27</ref> Изпълнители като [[Алис Купър]], [[Кис]], [[Лорди]] и [[Gwar|Гуар]] са с необичайна визия.
 
Дългата коса, според Вайнщайн е „най-важната отличителна черта на метъл културата“.<ref>Weinstein (2000), p. 129</ref> Първоначално е приета от [[хипи]] субкултурата, до 1980-те и 1990-те години хеви метъл косата „символизира [[омраза]]та, [[страдание]]то и [[разочарование]]то на едно поколение, което никога не се чувстав у дома си“, според журналиста Нейдър Рахман.
[[File:Metal horns.JPG|мини|200px|Публиката показва знака „[[Коза (жест)|Коза]]“ като култ към метъла.]]
Класическите дрехи, които носят метъл феновете са светли, протрити, закърпени или скъсани [[дънки]], черни тениски, [[ботуш]]и (кубинки) и черни кожени или дънкови якета. Тениските обикновено са с логото или изображение на любима метъл група.<ref>Weinstein (2000), p. 127</ref> Метъл феновете „използват също елементи от S&M обността (вериги, метални [[шип]]ове, [[череп]]и, [[кръст]]ове)“. През 1980-те филмите на ужасите, [[пънк]]а и [[готика]]та влияят на метъл модата. Много изпълнители от 1970-те и 1980-те използват ярко оцветени инструменти в тон със сценичния им вид.<ref name=Umelec>Pospiszyl, Tomáš. [http://www.divus.cz/umelec/en/pages/umelec.php?id=13&roc=2001&cis=1 „Heavy Metal“]. ''Umelec'', January 2001. Retrieved on November 20, 2007. {{Wayback|url=http://www.divus.cz/umelec/en/pages/umelec.php?id=13&roc=2001&cis=1|date =20080603034818|bot=DASHBot}}</ref><ref name="Thompson (2007), p. 135">Thompson (2007), p. 135; Blush, Steven. [http://feralhouse.com/press/mini_sites/american_hair_metal/excerpts.php „''American Hair Metal''—Excerpts: Selected Images and Quotes“]. FeralHouse.com. Retrieved on November 25, 2007.</ref>
 
Модата и личния стил са много важни за [[глем метъл]] групите. Изпълнителите са с дълги, боядисани, топирани коси, грим като [[червило]], очна линия, прилепнали дрехи, включително [[леопард]]ови фланелки и аксесоари като диадема и [[бижу]]та.<ref name="Thompson (2007), p. 135"/>
 
== Жестове ==
{{основна|[[Коза (жест)|Коза]]|Хедбенгинг|Пого}}
Много метъл музиканти при изпълнения на живо куфеят с [[хедбенгинг]], което се изразява в яростно клатене на главата в такт с музиката, обикновено за да се развява дългата коса напред и назад. Масово разпространен е ил корнуто или т. нар. дяволски рога, добил популярност по-късно като [[Коза (жест)|козата]]. Разпространен от вокалиста на [[Блек Сабат]] и [[Дио]] – [[Рони Джеймс Дио]](нерядко показван от него обърнат на долу и означаващ на езика на глухонемите „обичам те“). Въпреки, че [[Джийн Симънс]] от [[Кис]] твърди, че именно той е бил първият, който е направил жеста на обложката на албума [[Love Gun]] от 1977 г., има спекулации за това кой е започнал феномена.<ref>Appleford, Steve. [http://www.mk-magazine.com/news/archives/000929.php „Odyssey of the Devil Horns“]. ''MK Magazine'', September 9, 2004. Retrieved on March 31, 2007.</ref>
 
Феновете на хевиметъл концертите не танцуват в общоприетия смисъл на думата, Дийна Вайнщайн, музикален критик, твърди, че това се дължи на факта, че голямата аудитория на тази музика е [[мъж]]ката и „екстремна хетеросексуална идеология“. Тя идентифицира две основни движения на тялото, които заместват танца: [[хедбенгинг]] и [[Коза (жест)|жеста коза]], което е признание и ритмичен жест.<ref>Weinstein, p. 130</ref> Изпълнението на въздушна китара е популярно сред метъл феновете на концертите и докато слушат песни у дома.<ref>Weinstein, p. 95</ref>
 
== Фенска субкултура ==
Според Дийна Вайнщайн, хевиметъла е надживял много други рок стилове, поради своята голяма интензивност, ексклузивност и субкултура. Като метъл фен базата е предимно млада, бяла и мъжка, тя е „толерантна към тези извън нея и демографската основа, която следва свой кодекс за външен вид и поведение“. Идентифицирането със субкултурата не е само до споделяне на концертен опит и мода, но и до метъл списания и доста уебсайтове. Хевиметъл фенове носят дънкови якета с кръпки на групи и картинки с групите [[Металика]], [[Гънс Ен Роузис]], [[Айрън Мейдън]], [[Слипнот]], [[Дио]] и [[Лед Цепелин]].
[[File:HeavyMetalJckt.jpg|ляво|мини|200px|Хеви метъл фен, носещ яке с кръпки на любимите си групи.]]
Хевиметъл сцената се характеризира като „субкултура на отчуждение“, със свой собствен кодекс за автенчичност.<ref name=JQS>„Three profiles of heavy metal fans: A taste for sensation and a subculture of alienation“, Jeffrey Arnett. In ''Qualitative Sociology''; Publisher Springer Netherlands. ISSN 0162 – 0436 (Print) 1573 – 7837 (Online). Volume 16, Number 4 / December 1993. Pages 423 – 443.</ref> Този кодекс поставя няколко условия към носителите му: те трябва да са напълно отдадени на музиката и субкултурата, която подкрепят; те трябва да са незаинтересовани от комерсиализацията и [[радио]] хитовете; те не трябва никога да се „продадат“.<ref>Weinstein, pp. 46, 60, 154, 273</ref> За метъл феновете кодекса промотира „опозиция на изграденото общество и отделяне от останалите“.<ref>Weinstein, p. 166</ref>
 
Музиканта и филмов режисьор [[Роб Зомби]] споделя: „Много от децата, които идват на моите концерти изглеждат иновативни с много енергия, която не знаят какво да я правят“ и, че хевиметъла е „аутсайдерска музика за аутсайдери. Никой не иска да бъде странно хлапе; просто някак си да спре да бъде странно хлапе. Нещо като това, метъла да има странните хлапета на едно място.“<ref name="Sam Dunn">Dunn, „Metal: A Headbanger's Journey“ B000EGEJIY (2006)</ref> Метъл „учители“ имат тенденцията на феновете да класифицират и отхвърлят някои изпълнители (и фенове) като „позьори“, „които претендират да са част от субкултурата, но нямат автентичност и искреност“.<ref name=JQS/><ref>Arnett, Jeffrey Jensen (1996). ''Metalheads: Heavy Metal Music and Adolescent Alienation''.</ref>
 
== История ==
Появил се в началото и средата на 1970-те години, хеви метълът е изминал дълъг път на развитие. Достига своя пик на популярност през 1980-те години, след което се появяват много екстремни форми, а през 1990-те и в наши дни преминава през „кросоувър“ период, в който се смесва с други жанрове музика. Хевиметъл музиката има десетки подстилове и още повече смесени и регионални стилове.
 
=== 1960–1970-те: от психеделия към метъл ===
{{Основна|Традиционен хеви метъл}}
В края на 1960-те и началото на 1970-те от стилът [[психеделичен рок]] се отделят няколко американски и британски [[прогресив рок]] групи и музиканти, които експериментират с [[блус]] и [[джаз]] суинг: [[Крийм]], [[Блу Чиър]], [[The Stooges]], [[Blue Oyster Cult|Блу Остър Кълт]], [[Sir Lord Baltimore|Сър Лорд Балтимор]], [[Джими Хендрикс]], ранните [[Лед Цепелин]] и [[Дийп Пърпъл]]. В [[Германия]] с психеделия ([[краутрок]]) започват метъл групите [[Lucifer’s Friend]] и [[Скорпиънс]].
 
В допълнение към афро-американския блус и джаз, рокът в края на 1960-те нерядко се обръща в етническа и [[класическа музика]]. Десет минутната „Prelude: Happiness/I’m So Glad“ на британската група Дийп Пърпъл, използва източни мотиви от [[Шехерезада]]. „Hey Joe“ отчита латиноамерикански елементи като [[танго]] и [[фламенко]]. Обръщането в етнически сюжети бива характерно за [[Психеделичен рок|психеделичния рок]] – още в своето зараждане психеделията е вдъхновена от индийската музика. Експериментите с класиката били нетипични за нея.
 
През този период започват да се появяват и въвеждат особени техники на ритъм китарата. Към акордите, китаристите добавят особени ритмични фигури – рифове. Същото се случва и с бас китарата – басистите често свирят кротки ритмични фигури, формиращи ритмично повтаряща се музикална фраза.
 
Историята на рифовете започва през 1950-те години в естрадния американски блус, особено влияние на техниките на рифа в хардрока и ранния хевиметъл оказва чернокожият блусар [[Бо Дидли]], чието творческо наследство оставя своя отпечатък върху „тежкия“ жанр.
 
Паралелно при еспериментирането със звука – с развитието на [[електроника]]та, все повече внимание се отделя на изкривяването на звука при ритъм китарата.
[[File:BlackSabbath19720012200.sized.jpg|мини|250px|[[Тони Айоми]] и [[Ози Озбърн]] от [[Блек Сабат]], 1973 г.]]
Една от най-ранните групи използвали китарните рифове е [[Кинкс]] през 1964 г.
 
==== Психеделичен хевиметъл (хард ен хеви) ====
Откритието „дисторшън“ (изкривяване) имало основно значение за метъла. „You Really Got Me“ на [[Кинкс]] несъмнено оказало решаващо влияние върху бъдещите метълисти, защото имала в структурата си прости рифове и пълноценен метълски изкривен звук. Идеята им е подхваната и доразвита от ранните експериментатори, положили основите на хеви метъл музиката.
 
Такива били английски групи свирили [[Прогресив рок|прогресив]] и [[психеделичен рок]] (които по-късно ще се отнасят към [[хард рок|хардрок]]а и [[хевиметъл]]а), като [[Дийп Пърпъл]], [[Лед Цепелин]], [[Назарет (група)|Назарет]], [[Юрая Хийп]] и [[Блек Сабат]] и други, които и до днес се считат за крале на рока.
 
Тъй като границите между ранния [[хард рок|хардрок]], [[дуум метъл]] и хевиметъл са малки, критиците не определят групи пионери, до началото на 1970-те биват наричани „хард ен хеви“ или „психеделичен хевиметъл“.
 
Тези групи получават първите определения за метъл, макар че те самите го отричат.<ref>[http://www.deep-purple.net/interviews/ian-gillan-2007.html Ian Gillan & Ian Paice of Deep Purple interview]</ref>. Освен английските групи, подобна музика изпълнявали [[Скорпиънс]] в [[Германия]], [[Sir Lord Baltimore|Сър Лорд Балтимор]], [[ЗиЗи Топ]], [[Кис]] в [[САЩ]] и [[Ей Си/Ди Си]] в [[Австралия]].
 
=== Мейнстрийм: края на 1970–1980-те ===
[[Пънк рок]]а се появява в средата на 1970-те като реакция срещу съвременните социални условия, както и това, което се е възприемало като препродуциран рок, включително хевиметъла. Внезапно се появяват много групи, едва можещи да свирят, които протестират на тема [[фашизъм]], [[правителство]], дори ежедневие. За няколко години пънкът е в разцвета си благодарение на [[Секс Пистълс]] и [[Иги Поп]], които правят невероятно енергична музика, но не след дълго залязва и чак до 1990-те години остава в сферата на ъндърграунда. Появява се и неговата по-тежка, по-бърза, по-яростна форма – [[хардкор]]ът. Под негово влияние възникват и някои от по-твърдите метъл стилове.
 
В края на 1970-те години метълът се намира в криза. Повечето групи се провалят заради масовата употреба на [[алкохол]] и [[наркотично вещество|наркотици]]. Като едни от последните стойностни групи остават [[Рейнбоу]]. Продажбите на метъл албуми регистрира рязък спад, за сметка на [[пънк]], [[диско]] и мейнстрийм рок. Докато звукозаписните компании са обсебени от пънк музиката, много нови британски метъл групи са вдъхновени от агресивността и високо-енергичния звук. Ъндърграунд групите започват да записват евтини албуми за малка фенска маса.<ref>Christe (2003), pp. 30, 33</ref>
 
[[Моторхед]], създадена през 1975 г., е първата важна група донесла разделението между пънк и хевиметъл. С възхода на пънка през 1977 г., други ги последват. Джоф Бартън, който пише за британското музикално списание Sounds, нарича това движение [[нова вълна в британския хеви метъл]] (NWOBHM).<ref>Christe (2003), p. 33</ref> Първите NWOBHM групи са [[Айрън Мейдън]], [[Саксън]] и [[Деф Лепард]]. По примера на [[Джудас Прийст]] и Моторхед, те затвърдяват звука и намалят блус елементите, подчертавайки все по-бързото темпо.<ref>{{cite web |title=Judas Priest |author=Erlewine, Stephen Thomas and Prato, Greg |publisher=Allmusic |url={{Allmusic|class=artist|id=judas-priest-mn0000246611|pure_url=yes}} |accessdate=2007-04-30}} {{cite web |title=Genre—New Wave of British Heavy Metal |publisher=Allmusic |url={{Allmusic|class=style|id=new-wave-of-british-heavy-metal-ma0000004491|pure_url=yes}} |accessdate=2007-03-17}}</ref>
 
До 1980 г. NWOBHM пробива на [[мейнстрийм]] сцената с албумите на Айрън Мейдън и Саксън, които достигат британския топ 10. Макар и с по-малък комерсиален успех, групите [[Венъм]] и [[Даймънд Хед]] също имат значително влияние в развитието на хевиметъла.<ref>Weinstein (1991), p. 44</ref> През 1981 г. Моторхед става първата от новите групи оглавила британските класации с ''No Sleep 'til Hammersmith''.
[[File:Iron Maiden - bass and guitars 30nov2006.jpg|ляво|мини|250px|[[Айрън Мейдън]] e една от водещите банди на [[Нова вълна в британския хеви метъл|новата вълна в британския хеви метъл]].]]
Първото поколение метъл групи изчезва от светлината на прожекторите. [[Дийп Пърпъл]] се разпада след напускането на [[Ричи Блекмор]] през 1975 г., и [[Лед Цепелин]] след смъртта на [[Джон Бонъм]] през 1980 г.
 
[[Еди Ван Хален]] се превръща в един от водещите метъл китаристи по това време с неговите солота от едноименния албум [[Van Halen (албум)|Van Halen]] (1978).<ref>Christe (2003), p. 51</ref> Вдъхновени от неговия успех, метъл сцената в [[Южна Калифорния]] започва да се развива. Базираните в [[Лос Анджелис]] [[Куайът Райът]], [[Ratt|Рат]], [[Мотли Крю]] и [[У.А.С.П.]] са повлияни от [[Традиционен хеви метъл|традиционния хеви метъл]] от началото на 1970-те.<ref>Rivadavia, Eduardo. [{{Allmusic|class=artist|id=quiet-riot-mn0000859868|pure_url=yes}} „Quiet Riot“]. Allmusic. Retrieved on March 25, 2007; Neely, Kim [http://www.rollingstone.com/artists/ratt/albums/album/211449/review/5946112/detonator „Ratt“]. Rolling Stone. Retrieved on April 3, 2007; Barry Weber & Greg Prato. [{{Allmusic|class=artist|id=mötley-crüe-mn0000500992|pure_url=yes}} „Mötley Crüe“]. Allmusic. Retrieved on April 3, 2007; Dolas, Yiannis. [http://www.rockpages.gr/detailspage.aspx?id=637&type=1&sub=%20&lang=EN „Blackie Lawless Interview“]. Rockpages. Retrieved on April 3, 2007. {{Wayback|url=http://www.rollingstone.com/artists/ratt/albums/album/211449/review/5946112/detonator|date=20071002050205|bot=DASHBot}}</ref> Това и сценичното им поведение (понякога и специален грим) на [[глем метъл]]а, наричан още „хеър метъл“ е на групите [[Алис Купър]] и [[Кис]].<ref>Christe (2003), pp. 55 – 57</ref> Визията на глем метъл групите е дълга боядисана коса, прилепнали ризи или панталони и грим. Тестовете включват сексуални теми и употреба на наркотици.<ref name="ReferenceA">{{cite journal|last1=Freeborn|first1=Robert|title=A SELECTIVE DISCOGRAPHY OF SCANDINAVIAN HEAVY METAL MUSIC|journal=Quarterly Journal of the Music Library Association|date=June 2010|volume=66.4|pages=840 – 850}}</ref> В музикално отношение се характеризира с бързи китарни сола, припеви и поп-ориентирана мелодия. Глем метъл движението и близката до този стил [[Туистед Систър]], стават основен метъл стил и по-широк спектър на [[рок музика]]та.
 
В зората на NWOBHM и пробива на Джудас Прийст с албума [[British Steel]] (1980), хевиметълът става все по-популярен в началото на 1980-те години. Много метъл музиканти се възползват от вниманието на [[MTV]] към тях, които започват да излъчват през 1981 г., като вследствие на това продажбите им се увеличават, след излъчването на техни клипове.<ref>Christe (2003), p. 79</ref> Видео клиповете от [[Pyromania]] (1983) на [[Деф Лепард]] превръщат групата в суперзвезди в [[Америка]], а [[Куайът Райът]] става първата местна хевиметъл група, която оглавява класацията [[Билборд 200]] с [[Metal Health]] (1983). Едно от събитията популяризирало хевиметъла е фестивал в Калифорния през 1983 г., наречен „хевиметъл ден“, с участието на [[Ози Озбърн]], [[Ван Хален]], [[Скорпиънс]], [[Мотли Крю]], [[Джудас Прийст]] и други, които привличат огромна маса фенове през 3-дневното събитие.<ref>Weinstein (1991), p. 45</ref>
 
Между 1983 г. и 1984 г., хевиметълът се издига от 8 на 20% от всички музикални продажби в САЩ.<ref>Walser (1993), p. 12</ref> Появяват се списания посветени изцяло на този музикален жанр като [[Kerrang!]] (1981) и [[Metal Hammer]] (1984). През 1985 г. Билборд заявява „Метълът разшири аудиторията си. Хевиметъл музиката вече не е само на тийнейджърите. Аудиторията ѝ е възрастна (колеж), млада (тийн) и повече женска“.<ref>Walser (1993), pp. 12 – 13, 182 n. 35</ref>
 
До средата на 1980-те глем метъла доминира в музикалните класации на САЩ, музикалните телевизии и при концертите. Новите групи [[Warrant|Уорънт]] от Лос Анджелис, [[Poison|Пойзън]] и [[Синдърела]] от източния бряг стават водещи, като Мотли Крю и Рат остават много популярни. Преодолявайки стилното различие между хард рок и глем метъл, [[Бон Джоуви]] добива успех с третия си албум [[Slippery When Wet]] (1986). Шведската група [[Юръп]], чиито стил е подобен стават международни звезди с [[The Final Countdown]] (1986).<ref>{{cite news |title=Rock Group Europe Plan Comeback |publisher=BBC News |date=2003-10-03 |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/entertainment/3162506.stm |accessdate=2008-11-28 |location=London}}</ref> Едноименната им песен е на 1-во място в 25 страни. През 1987 г., MTV започва да излъчва шоу, посветено на хевиметъл клипове. Феновете започват да насочват вниманието си към много ъндърграунд сцени с повече екстремен звук и наричат презрително популярния стил като „лек метъл“ или „хеър метъл“.<ref>Walser (1993), p. 14; Christe (2003), p. 170</ref>
 
Една от групите, достигнала до много различни фенове е [[Гънс Ен Роузис]]. За разлика от техните глем метъл съвременници в Лос Анджелис, те са „по-сурови“. Техен топ албум е [[Appetite for Destruction]] (1987).<ref>Christe (2003), p. 165</ref> На следващата година [[Джейнс Ъдикшън]] произлиза от същата хард рок клубна сцена с албума [[Nothing's Shocking]]. Списание [[Ролинг Стоун]] ги нарича „истинските наследници на [[Лед Цепелин]]“.<ref>{{cite web |title=Jane's Addiction: ''Nothing's Shocking'' |author=Steve Pond |publisher=Rolling Stone |date=1988-10-20 |url=http://www.rollingstone.com/artists/janesaddiction/albums/album/119704/review/5942383/nothings_shocking |accessdate=2007-05-01 |archiveurl=http://web.archive.org/web/20071002080218/http://www.rollingstone.com/artists/janesaddiction/albums/album/119704/review/5942383/nothings_shocking |archivedate=October 2, 2007 |deadurl=yes}}</ref> Групата е една от първите класифицирани като „[[Алтернативен метъл|алтернативен (алтърнатив) метъл]]“, тенденция, която ще излезе на преден план през следващото десетилетие. В същото време новите групи [[Уингър]] и [[Скид Роу (САЩ)|Скид Роу]] поддържат славата на глем метъла..<ref name=Covach>Covach, John. [http://www2.wwnorton.com/college/music/rockhistory/outlines/ch12.htm „Heavy Metal, Rap, and the Rise of Alternative Rock (1982 – 1992)“]. ''What's That Sound? An Introduction to Rock and its History'' (W. W. Norton). Retrieved on November 16, 2007.</ref>
 
През 1980-те години в [[Сиатъл]] се заражда [[гръндж]]а, който е популяризиран от [[Нирвана (група)|Нирвана]], [[Хол]], [[Алис ин Чейнс]], [[Саундгардън]], [[Стоун Темпъл Пайлътс]] и др. През 1994 г. умира [[Кърт Кобейн]] – фронтменът на Нирвана, и това слага края на гръндж вълната.
 
=== Други метъл стилове: 1980–90-те и 2000-те ===
Много подстилове на хеви метълът се развиват извън комерсиалния [[мейнстрийм]] през 80-те години.<ref>Weinstein (1991), p. 21</ref> Правени са няколко опита да се състави карта на ъндърграунд метъла, повечето от [[Allmusic]] и критика Гари Шарп-Йънг. Неговата многотомна метъл енциклопедия разделя ъндърграунда на пет основни категории: [[траш метъл]], [[дет метъл]], [[блек метъл]], [[пауър метъл]], [[дуум метъл]], [[симфоничен метъл]] и [[готик метъл]].<ref>Sharpe-Young (2007), p. 2</ref>
 
==== Траш метъл ====
{{Основна|Траш метъл}}
Траш метъла се развива в началото на 1980-те години под влиянието на [[хардкор пънк]]а и [[Нова вълна в британския хеви метъл|новата вълна в британския хеви метъл]].<ref name=GTM>[{{Allmusic|class=style|id=speed-thrash-metal-ma0000002874|pure_url=yes}} „Genre—Thrash Metal“]. Allmusic. Retrieved on March 3, 2007.</ref> Движението започва в САЩ, водеща сцена за траша е Бей Арена. Музиката, която свирят траш метъл групите е по-бърза и агресивна от тази на оригиналните метъл групи и техните глем метъл наследници. Текстовете изразяват нихилистични възгледи или се занимават със социални проблеми. Траша е описван и като „братовчед на рапа“.<ref>Moynihan, Søderlind (1998), p. 26</ref>
[[File:Slayer, The Fields of Rock, 2007.jpg|мини|250px|Траш метъл групата [[Слейър]], 2007 г.]]
Подстилът е популяризиран от „Голямата четворка на траша“: [[Металика]], [[Антракс]], [[Мегадет]] и [[Слейър]].<ref>Walser (1993), p.14</ref> Трите немски групи [[Криейтър]], [[Sodom|Содом]] и [[Дистръкшън]] играят централна роля за пренасянето на стила в [[Европа]]. Други като [[Testament|Тестамент]], [[Exodus|Екзъдъс]], [[Overkill|Оувъркил]] и бразилците [[Сепултура]] също оказват съществено влияние. Въпреки, че трашът започва като ъндърграунд движение, и остава такова за почти десетилетие, водещите групи в стила достигат до все повече фенове. Металика достига топ 40 с [[Master of Puppets]] (1986), първият платинен траш албум.<ref>Nicholls (1997), p. 378</ref> Две години по-късно [[...And Justice for All]] (1988) достига 6-то място. Мегадет и Anthrax също са в топ 40 на американските класации.<ref>[{{BillboardURLbyName|artist=metallica|chart=all}} „Metallica—Artist Chart History“]; [{{BillboardURLbyName|artist=megadeth|chart=all}} „Megadeth—Artist Chart History“]; [{{BillboardURLbyName|artist=anthrax|chart=all}} „Anthrax—Artist Chart History“]. Billboard.com. Retrieved on April 7, 2007. {{Wayback|url={{BillboardURLbyName|artist=metallica|chart=all}}|date=20070929225341|bot=DASHBot}}</ref>
 
Макар и не толкова комерсиално успешен в сравнение с другите от голямата четворка, Слейър издава един от класическите за траша албуми – [[Reign in Blood]] (1986). Той е с по-тежки китарни тембри и включва сцени на [[смърт]], [[страдание]], [[насилие]] и [[окултизъм]] в траш метъл текстовете.<ref>Phillipov (2012), p. 15, 16</ref> Слейър привлича крайнодесни [[скинари]] за почитатели и обвинения за насърчаване на насилие и [[нацист]]ки теми.<ref>Moynihan, Søderlind (1998), p. 30; O'Neil (2001), p. 164</ref> Въпреки, че те не получават медийно внимание, музиката им играе ключова роля в развитието на [[Екстремен метъл|екстремния метъл]].<ref>Harrison (2011), p. 61</ref>
 
В началото на 1990-те, трашът постига голям успех, предизвиквайки и пробивайки в мейнстрийма.<ref>Walser (1993), p. 15</ref> [[Metallica (албум)|Едноименният албум]] на Металика от 1991 г. оглавява класацията на [[Билборд 200]].<ref>[http://www.billboard.com/charts/1991-08-31/billboard-200 Billboard 200, chart date: 1991-08-31]</ref> Групата става световноизвестна.<ref>Harrison (2011), p. 60</ref> [[Countdown to Extinction]] (1992) на [[Мегадет]] дебютира на 2-ро място<ref>[http://www.billboard.com/charts/1992-08-01/billboard-200 Billboard 200, chart date: 1992-08-01]</ref>, [[Антракс]] и [[Слейър]] са в топ 10<ref>[http://www.billboard.com/charts/1993-06-12/billboard-200 Billboard 200, chart date: 1993-06-12]; [http://www.billboard.com/charts/1994-10-15/billboard-200 Billboard 200, chart date: 1994-10-15]</ref>, а албуми на регионалните групи [[Testament|Тестамент]] и [[Сепултура]] влизат в топ 100.<ref>[{{BillboardURLbyName|artist=testament|chart=all}} Billboard 200 Chart Position: Testament – ''Ritual'', chart date: 1992-05-30]; [{{BillboardURLbyName|artist=sepultura|chart=all}} Billboard 200 Chart Position: Sepultura – ''Chaos A.D.'', chart date: 1993-11-06]</ref>
 
==== Дет метъл ====
{{Основна|Дет метъл}}
[[File:Chuck Schuldiner.jpg|ляво|мини|200px|[[Чък Шулдинър]] от [[Дет]], наричан „баща на [[дет метъл]]а“.<ref>Rivadavia, Eduardo. [{{Allmusic|class=artist|id=death-mn0000228323|pure_url=yes}} „Death—Biography“]. Allmusic. Retrieved on November 23, 2007.</ref>]]
Трашът скоро започва да се развива и разделя в по-екстремни метъл стилове. Според MTV News, „музиката на Слейър е пряко отговорна за възхода на дет метъла“.<ref>[http://www.mtv.com/bands/m/metal/greatest_metal_bands/071406/index7.jhtml The Greatest Metal Bands of All Time—Slayer]. MTVNews.com. Retrieved on February 27, 2008.</ref> [[Дет метъл]] движението в [[Северна Америка]] и [[Европа]] приема и налага елементи на [[богохулство]]. Групите [[Дет]] и [[Possessed (група)|Possessed]] са признати като основоположници в стила. Името на стила идва от албума от 1985 г. [[Seven Churches]], където има песен „Death Metal“. В края на 1980-те и началото на 1990-те години шведския дет метъл става популярен със своите мелодични форми.<ref>Ekeroth, Daniel (2011).</ref>
 
Дет метъла използва скоростта на траша и хардкора смесени с текстове за [[насилие]] и [[сатанизъм]].<ref name=LOC27>Moynihan, Søderlind (1998), p. 27</ref> Дет метъл вокалите са типично мрачни с дълбоко ръмжене и крещене.<ref name=VS>Van Schaik, Mark. [http://www.emptywords.org/SK04-2000.htm „Extreme Metal Drumming“] ''Slagwerkkrant'', March/April 2000. Retrieved on November 15, 2007.</ref> В допълнение към дълбоките, агресивни вокали е силния дисторшън на китарите и бързите перкусии.<ref name="Genre—Death Metal/Black Metal">[{{Allmusic|class=explore|id=style/d384|pure_url=yes}} „Genre—Death Metal/Black Metal“]. [[AllMusic]]. Retrieved on February 27, 2007.</ref>
 
Също като траша, и дет метълът отхвърля театралността на ранните метъл стилове, визията е с всекидневни дрехи вместо протрити дънки и кожени якета.<ref name=MS28>Moynihan, Søderlind (1998), p. 28</ref> Изключение прави вокалиста на [[Дисайд]] [[Глен Бентън]], който си е татуирал [[обърнат кръст]] на [[чело]]то и носи [[броня]] на сцената. [[Morbid Angel|Морбид Ейнджъл]] пък внасят [[Неонацизъм|неонацистки]] имидж. Тези две групи, заедно с [[Дет]] и [[Обичуъри]] са лидери на голямата дет метъл сцена, която тръгва от [[Флорида]] в средата на 1980-те. В [[Обединеното кралство]], свързаният стил [[грайндкор]], изпълняван от [[Napalm Death|Нейпалм Дет]] и [[Extreme Noise Terror]], произлиза от анрхо-пънк движението.
 
==== Блек метъл ====
{{Основна|Блек метъл}}
Първата вълна на блек метъла възниква в Европа в началото и средата на 80-те години чрез британската група [[Venom]], датската [[Mercyful Fate]], швейцарските [[Hellhammer]] и [[Celtic Frost]] и шведската [[Bathory]]. В началото на 90-те с норвежките [[Mayhem]] и [[Burzum]] се заражда втора вълна, окончателно формираща считаното за най-зловещо подразделение на [[блек метъл]]а.<ref>Christe (2003), p. 270</ref> Блек метъла варира стилово и като качество и продукция, повечето групи са с пищящи и ръмжащи вокали, китари със силен дисторшън, бързо тремоло, мрачна атмосфера с [[ембиънт]] шум на фона на други звуци.<ref>Jurek, Thom. [{{Allmusic|class=album|id=nefaria-mw0000567088|pure_url=yes}} „Striborg: ''Nefaria''“]. Allmusic. Retrieved on November 15, 2007</ref>
 
Сатанинските теми са често срещани в блек метъла, много групи са вдъхновени от древното [[езичество]] и пред-християнските традиции.<ref>Moynihan, Søderlind (1998), p. 212</ref> Някои групи „експериментират с различни форми на метъл, [[фолк музика|фолк]], [[класическа музика]], [[електроника]] и авангард“.
[[File:Hindvir Gaulhammer Fest 111008 01 C.jpg|мини|150px|Черно-бялата боя е типична за [[блек метъл]] изпълнителите.]]
До 1990 г. Mayhem редовно използват черно-бял грим ([[корпспейнт]]), след което много блек метъл групи също го правят. Bathory се вдъхновява от [[викинг метъл]]а и [[фолк метъл]]а, а [[Immortal]] въвежда бласт бийта. Няколко скандинавски блек метъл групи са свързани с актове на насилие в началото на 90-те, като [[Mayhem]] и [[Burzum]] извършват палежи на църкви.<ref>Christe (2003), p. 276</ref> Нарастващата комерсиализация около дет метъла предизвиква обратен ефект.<ref>Moynihan, Søderlind (1998), pp. 31 – 32</ref> Започвайки от [[Норвегия]], много скандинавски ъндърграунд метъл групи започват да подкрепят блек метъл сцената, която е съпротива на комерсиализацията на хеви метъла. Според бившия вокалист на [[Gorgoroth]] Гаал, „блек метъла никога не е искал да достигне широката аудитория... Ние имаме общи врагове, които, разбира се са [[християнство]]то, [[социализма]] и всичко, зад което стои [[демокрация]]та“.
 
През 1992 г. блек метъл сцената започва да се развива извън [[Скандинавия]], в [[Германия]], [[Франция]] и [[Полша]].<ref>Moynihan, Søderlind (1998), pp. 271, 321, 326</ref> Убийството през 1993 г. на [[Евронимус]] ([[Mayhem]]) от [[Варг Викернес]] ([[Burzum]])<ref>Vikernes, Varg. [http://www.burzum.org/eng/library/a_burzum_story06.shtml „A Burzum Story: Part VI—The Music“]. Burzum.org, July 2005; retrieved on April 4, 2007.</ref> привлича медийното отразяване. Около 1996 г., когато много музиканти смятат, че блека е в застой, няколко ключови групи като Burzum и финландската [[Beherit]], започват да вкарват елементи на [[ембиънт]], докато [[Симфоничен блек метъл|симфоничния блек метъл]] е развит от шведската [[Tiamat]] и швейцарската [[Samael]].<ref>[{{Allmusic|class=style|id=symphonic-black-metal-ma0000012290|pure_url=yes}} „Genre—Symphonic Black Metal“]. Allmusic. Retrieved on April 9, 2007.</ref> В края на 90-те години и началото на [[21 век]], [[Dimmu Borgir]] и [[Cradle of Filth]] доближават блек метъла до [[мейнстрийм]]а.<ref>Tepedelen, Adem. [http://www.rollingstone.com/artists/dimmuborgir/articles/story/5935933/dimmu_borgirs_death_cult „Dimmu Borgir's 'Death Cult'“]. ''Rolling Stone'', November 7, 2003. Retrieved on September 10, 2007. {{Wayback|url=http://www.rollingstone.com/artists/dimmuborgir/articles/story/5935933/dimmu_borgirs_death_cult|date =20071031005254|bot=DASHBot}}</ref><ref>Bennett, J. {{Wayback |date=20070515040459 |url=http://www.decibelmagazine.com/features/jun2007/dimmuborgir.aspx |title="Dimmu Borgir" }}. ''Decibel'', June 2007. Retrieved on September 10, 2007.</ref>
 
==== Пауър метъл ====
{{Основна|Пауър метъл}}
[[File:Hammerfall group.jpg|ляво|мини|200px|Шведската пауър метъл група [[Хамърфол]], 2005 г.]]
В края на 80-те, [[пауър метъл]] сцената се появява в голяма степен като реакция към грубостта на [[Дет метъл|дет]] и [[блек метъл]]а.<ref name="Genre - Power Metal">[{{Allmusic|class=style|id=power-metal-ma0000011913|pure_url=yes}} „Genre – Power Metal“]. Allmusic. Retrieved on March 20, 2007.</ref> Въпреки сравнителния му ъндърграунд стил в [[Северна Америка]], пауър метъла се радва на широка популярност в [[Европа]], [[Япония]] и [[Южна Америка]]. Той се фокусира върху оптимистични, епични мелодии и теми, които „се докосват до чувствата за храброст и красота на слушателя“.<ref>Christe (2003), p. 372</ref> Пионери в стила са германската група [[Helloween]], които в средата на 80-те години комбинират мощни рифове, мелодични и високи вокали, подобни на тези на [[Judas Priest]] и [[Iron Maiden]] с траш бързина и енергия.<ref>[{{Allmusic|class=artist|id=helloween-mn0000957340|pure_url=yes}} „Helloween – Biography“]. Allmusic. Retrieved on April 8, 2007.</ref>
 
Традиционни пауър метъл групи са Хамърфол, [[DragonForce]], [[Iced Earth]] и Manowar. Техния стил е близък до този от [[Нова вълна в британския хеви метъл|новата вълна в британския хеви метъл]].<ref>See, e.g., Reesman, Bryan. [{{Allmusic|class=album|id=glory-to-the-brave-mw0000233637|pure_url=yes}} „HammerFall: ''Glory to the Brave''“]. Allmusic; Henderson, Alex. [{{Allmusic|class=album|id=sonic-firestorm-mw0000333007|pure_url=yes}} „DragonForce: ''Sonic Firestorm''“]. Allmusic. Both retrieved on November 11, 2007.</ref> Много пауър метъл групи като [[Kamelot]], [[Nightwish]], Sabaton, [[Stratovarius]], [[Sonata Arctica]], [[Rhapsody of Fire]] и [[Catharsis]] използват клавиши със „симфоничен“ звук, а понякога използват [[оркестър]] и оперни певци. Пауър метъла има голяма фен маса в Япония и Южна Америка, където групите [[Angra]] и [[Rata Blanca]] са популярни.<ref name="A-Z of Power Metal">{{cite book |last=Sharpe-Young |first=Garry |year=2003 |title=A-Z of Power Metal |location=London |publisher=Cherry Red Books Ltd. |pages=19 – 20,354 – 356 |isbn=1-901447-13-8}}</ref>
 
Тясно свързан с пауъра е [[прогресив метъла]], който включва комплексни композиции на групи като [[Rush]] и [[King Crimson]]. Този стил тръгва от САЩ в началото и края на 80-те, а негови новатори са [[Queensryche]], [[Fates Warning]] и [[Dream Theater]]. Миксът от прогресив и пауър звук е типичен за [[Symphony X]].<ref name="Genre - Progressive Metal">[{{Allmusic|class=style|id=progressive-metal-ma0000002797|pure_url=yes}} „Genre – Progressive Metal“]. Allmusic. Retrieved on March 20, 2007.</ref>
 
==== Дуум метъл ====
{{Основна|Дуум метъл}}
Възниква в средата на 80-те години чрез групите [[Saint Vitus]], [[The Obsessed]], [[Trouble]] и [[Candlemass]]. [[Дуум метъл]]а отхвърля другите метъл стилове, които акцентират на скоростта като залага на бавно темпо. Корените на дуум метъла са в ранните текстови и музикални теми на [[Black Sabbath]].<ref>Christe (2003), p. 345</ref> [[The Melvins]] оказват значително влияние на стила и някои негови подстилове. Дуума подчертава мелодията, меланхоличното темпо и погребалното настроение спрямо другите стилове хеви метъл.<ref>Begrand, Adrien. [http://www.popmatters.com/columns/begrand/060215.shtml „Blood and Thunder: The Profits of Doom“]. February 15, 2006. PopMatters.com. Retrieved on April 8, 2007.</ref><ref name=NYT1>Wray, John. [http://www.nytimes.com/2006/05/28/magazine/28artmetal.html?ei=5090&en=68f0bcd99797d7a3&ex=1306468800&partner=rssuserland&emc=rss&pagewanted=all „Heady Metal“]. ''New York Times'', May 28, 2006. Retrieved on March 21, 2007.</ref>
 
Албума [[Forest of Equilibrium]] на британската [[Cathedral]] през 1991 г., води до нова вълна дуум метъл. През същият период, смесеният подстил [[дуум дет метъл]] и групите, които го разпространяват – [[Paradise Lost]], [[My Dying Bride]] и [[Anathema]], водят до възхода на европейския [[готик метъл]] с неговите двама вокала в групи като [[Theatre of Tragedy]] и [[Tristania]].<ref>Sharpe-Young (2007), pp. 246, 275; see also Stéphane Leguay, „Metal Gothique“ in ''Carnets Noirs'', éditions E-dite, 3e édition, 2006, ISBN 2-84608-176-X.</ref> Американската група [[Type O Negative]] популяризира стила зад океана.<ref>Sharpe-Young (2007), p. 275</ref>
 
В [[САЩ]] [[слъдж метъл]]а смесва дуум и хардкор, а негови пионери са [[Eyehategod]] и [[Crowbar]]. В началото на следващото десетилетие, калифорнийските групи [[Kyuss]] и [[Sleep]] са вдъхновени от ранните дуум метъл банди, като се повява [[Стоунър рок|стоунър метъл]] и [[дроун метъл]].<ref>Christe (2003), p. 347</ref><ref>Jackowiak, Jason. [http://www.splendidezine.com/review.html?reviewid=1125311580560974 „Hex: Or Printing in the Infernal Method“]. Splendid Magazine, September 2005. Retrieved on March 21, 2007.</ref>
 
==== Нови смесици: 90-те и началото на 21 век ====
{{основна|Алтернативен метъл|Ню метъл|Груув метъл}}
Ерата на [[мейнстрийм]] метъла в [[Северна Америка]] приключва с появата на [[Nirvana]] и другите [[гръндж]] банди, довели до популярност [[Алтернативен рок|алтернативния рок]].<ref>Christe (2003), pp. 304 – 6; Weinstein (1991), p. 278</ref> Грънджа е повлиян от хеви метъла, но отхвърля известните метъл групи, както и техните „наперени и виртуозни сола“.
 
[[Глем метъл]]а губи известност за сметка на грънджа,<ref>Christe (2003), p. 231</ref> но и поради нарастващата популярност на по-агресивния звук, типичен за [[Metallica]] и пост-траш [[груув метъл]]а на [[Pantera]] и [[White Zombie]].<ref>Birchmeier, Jason. [{{Allmusic|class=artist|id=pantera-mn0000005441|pure_url=yes}} „Pantera“]. Allmusic.com. Retrieved on March 19, 2007.</ref> Няколко нови метъл групи имат комерсиален успех през първата половина на 90-те години – [[Far Beyond Driven]] (1994) на Pantera оглавява [[Билборд 200]], но „в скучните очи на мейнстрийма, метълът е мъртъв“.<ref>Christe (2003), p. 305</ref> Някои банди правят опити да се адаптират към новите музикални стилове. Metallica променя имиджа си: членовете на бандата подстригват дългите си коси, а през 1996 г. са хедлайнери на алтернативния фестивал Lollapalooza, създаден от вокалиста на [[Jane's Addiction]] [[Пери Феръл]]. Въпреки, че това предизвиква негативни реакции в старите фенове на групата,<ref>Christe (2003), p. 312</ref> Metallica остава една от най-успешние групи в света до началото на новия век.<ref>Christe (2003), p. 322</ref>
[[File:Staley05.jpg|ляво|мини|200px|[[Лейн Стейли]] от [[Alice in Chains]], един от най-известните изпълнители на [[алтернативен метъл]], 1992 г.]]
Също като Jane's Addiction, много от популярните групи в началото на 90-те с корени в хеви метъла, попадат под чадърния термин „[[алтернативен метъл]]“.<ref name=alternativemetal>{{cite web |title=Genre—Alternative Metal |publisher=Allmusic |url={{Allmusic|class=style|id=alternative-metal-ma0000012328|pure_url=yes}} |accessdate=2007-03-26}}</ref> Групи от [[сиатъл]]ската [[гръндж]] сцена като [[Soundgarden]] се считат за създадели на „хеви метъл в алтернативния рок“,<ref>{{cite web |author=Erlewine, Stephen Thomas |title=Soundgarden (Biography) |publisher=Allmusic |url={{Allmusic|class=artist|id=soundgarden-mn0000001098|pure_url=yes}} |accessdate=2009-09-01}}</ref> [[Alice in Chains]] са в центъра на алтернативното движение. Музикалните компании привличат групи, които смесват метълът с други различни стилове: [[Faith No More]] комбинират [[алтърнатив рок]] с [[пънк]], [[фънк]], метъл и [[хип хоп]], [[Tool]] използват метъл с [[прогресив рок]], [[Fear Factory]], [[Ministry]] и [[Nine Inch Nails]] включват в музиката си [[индъстриъл]] елементи. [[Marilyn Manson]] използва шок елементи като [[Alice Cooper]].
 
В средата и края на 90-те години идва нова вълна на американски метъл групи повлияна от [[алтърнатив метъл]]а и техния микс от стилове.<ref>Christe (2003), pp. 324 – 25</ref> [[Ню метъл]] групи биват наречени [[Slipknot]], [[Linkin Park]], [[Limp Bizkit]], [[Papa Roach]], [[P.O.D.]], [[Korn]] и [[Disturbed]], които включват елементи от [[дет метъл]] до [[хип хоп]], често имат [[DJ]] и [[рап]] [[вокали]].<ref>Christe (2003), p. 329</ref> Ню метъла има [[мейнстрийм]] успех чрез [[MTV]]. През 1996 г. [[Ози Озбърн]] представя своя [[Ozzfest]], като в медиите вече се говори за възраждане на хеви метъл музиката.<ref>Christe (2003), p. 324</ref> През 1999 г. Билборд твърди, че в САЩ вече има повече от 500 метъл превания по радиото, което е 10 пъти повече от преди десетилетие.<ref>Christe (2003), p. 344</ref> Докато ню метъла е широко популярен, старите метъл фенове не могат да приемат стила.<ref>Christe (2003), p. 328</ref> В началото на 2003 г. той започва да залязва, макар [[Korn]] и [[Limp Bizkit]] да имат значителен брой почитатели.<ref>{{cite web |last=D'angelo |first=Joe |title=Nu Metal Meltdown |publisher=MTV.com |date=2003-01-24 |url=http://www.mtv.com/bands/m/metal_meltdown/news_feature_030124/index.jhtml |accessdate=2007-03-28}}</ref>
 
=== Последни тенденции: средата и края на 2000-те ===
Метълът остава популярен през новия [[21 век]], особено в [[Европа]]. До новото хиледолетие [[Скандинавия]] е едно от местата, от където са тръгнали много известни банди, а [[Белгия]], [[Холандия]] и [[Германия]] са с най-успешния пазар.<ref>K. Kahn-Harris, ''Extreme Metal: Music and Culture on the Edge'' (Oxford: Berg, 2007), ISBN 1-84520-399-2, pp. 86 and 116.</ref> Между 2003 г. и 2008 г. няколко европейски групи попадат в топ 20 на немските класации, включително [[Children of Bodom]],<ref>{{citation |title=Finland's Children of Bodom Debut at #22 on Billboard Chart with New Album, 'Blooddrunk' |journal=Guitar Player |url=http://www.guitarplayer.com/article/finland--39;s/April-2008/35205 |archiveurl=http://www.webcitation.org/5wiVCU59l |archivedate=23 February 2011}}</ref> [[Dimmu Borgir]],<ref>{{citation |title=Chartverfolgung / Dimmu Borgir / Long play |journal=music line.de |url=http://www.musicline.de/de/chartverfolgung_summary/artist/Dimmu+Borgir/?type=longplay |archiveurl=http://www.webcitation.org/5wiVpMP9i |archivedate=23 February 2011}}</ref> [[Blind Guardian]]<ref>{{citation |title=Chartverfolgung / Blind Guardian / Long play |journal=music line.de |url=http://www.musicline.de/de/chartverfolgung_summary/artist/Blind+Guardian/?type=longplay |archiveurl=http://www.webcitation.org/5wiWICFm3 |archivedate=23 February 2011}}</ref> и Хамърфол.<ref>{{citation |title=Chartverfolgung / Hammer Fall / Long play |journal=music line.de |url=http://www.musicline.de/de/chartverfolgung_summary/artist/HAMMERFALL/?type=longplay |archiveurl=http://www.webcitation.org/5wiYWL3qD |archivedate=23 February 2011}}</ref>
 
Смесеният стил между [[екстремен метъл]] и [[хардкор пънк]], [[метълкор]]а,<ref>Weinstein (2000), p. 288; Christe (2003), p. 372</ref> добива популярност. Известни групи са [[Suicidal Tendencies]], [[Killswitch Engage]], [[Dirty Rotten Imbeciles]] и [[Stormtroopers of Death]].<ref>Christe (2003), p. 184</ref><ref>I. Christe, ''Sound of the Beast: The Complete Headbanging History of Heavy Metal'' (London: HarperCollins, 2003), ISBN 0-380-81127-8, p. 184.</ref><ref>{{cite web |title=Shai Hulud, interview with Punknews.org – 05/28/08 |url=http://www.ruleeverymoment.com/media/interviews/interview.php?id=43 |accessdate=February 17, 2012 |quote=As far as coining the term 'metalcore' or coining a sound, I don't think we did. There were bands before Shai Hulud started that my friends and I were referring to as 'metalcore'. Bands like Burn, Deadguy, Earth Crisis, even Integrity.}}</ref><ref name="am">Mudrian, Albert (2000). ''Choosing Death: The Improbable History of Death Metal and Grindcore''. Feral House. ISBN 1-932595-04-X. p.&nbsp;222 – 223</ref><ref name=ig>Ian Glasper, ''Terrorizer'' no. 171, June 2008, p. 78, „here the term (metalcore) is used in its original context, referencing the likes of Strife, Earth Crisis, and Integrity (...)“</ref> През 90-те метълкора е ъндърграунд феномен, а първите групи в този стил са [[Earth Crisis]],<ref>{{cite web |title=Shai Hulud, interview with Punknews.org – 05/28/08 |url=http://www.ruleeverymoment.com/media/interviews/interview.php?id=43 |accessdate=February 17, 2012 |quote=As far as coining the term 'metalcore' or coining a sound, I don't think we did. There were bands before Shai Hulud started that my friends and I were referring to as 'metalcore'. Bands like Burn, Deadguy, Earth Crisis, even Integrity.}}</ref><ref name=am>Mudrian, Albert (2000). ''Choosing Death: The Improbable History of Death Metal and Grindcore''. Feral House. ISBN 1-932595-04-X. p.&nbsp;222 – 223</ref><ref name=ig>Ian Glasper, ''Terrorizer'' no. 171, June 2008, p. 78, „here the term (metalcore) is used in its original context, referencing the likes of Strife, Earth Crisis, and Integrity (...)“</ref> [[Hogan's Heroes]],<ref>1948 – 1999 Muze, Inc. Hogan's Heroes. „Pop Artists Beginning with 'Hod'“, Phonolog, 1999, p. 1. No. 7-278B Section 207.</ref><ref name="HistoryOfHardcore">HXC Revolution. {{cite web|url=http://www.freewebs.com/mikeymisfit666|title=History of HC|date=2007-07-14|accessdate=2012-03-18|quote=Judge, Integrity and Hogan's Heroes were some of the earliest bands to bring this level of intensity to hardcore—an amalgamation of deep, hoarse vocals (though rarely as deep or guttural as death metal); downtuned guitars and thrashy drum rhythms inspired by earlier hardcore bands; and slow staccato low-end breaks, known as breakdowns. Thrash metal and melodic death metal elements are also common in metalcore.}}</ref> [[Converge]], [[Hatebreed]]<ref name=ig/><ref name="rh">Ross Haenfler, ''Straight Edge: Clean-living Youth, Hardcore Punk, and Social Change'', Rutgers University Press. ISBN 0-8135-3852-1, p.&nbsp;87 – 88.</ref> и [[Shai Hulud]].<ref name=killyour>{{cite web |title=Kill Your Stereo – Reviews: Shai Hulud – Misanthropy Pure |url=http://www.killyourstereo.com/reviews/169/shai-hulud-misanthropy-pure/ |accessdate=February 17, 2012 |quote=Shai Hulud, a name that is synonymous (in heavy music circles at least) with intelligent, provocative and most importantly unique metallic hardcore. The band's earliest release is widely credited with influencing an entire generation of musicians}}</ref><ref>Mason, Stewart. [http://www.allmusic.com/artist/shai-hulud-mn0000159857 „Shai Hulud“]. Allmusic. Retrieved February 17, 2012. „A positively themed metalcore band with some straight-edge and Christian leanings, the influential Shai Hulud have maintained a strong band identity since their original formation in the mid-'90s“.</ref> През 2004 г. [[Мелодичен метълкор|мелодичния метълкор]] е в своя пик, с албумите [[The End of Heartache]] на [[Killswitch Engage]] и [[The War Within]] на [[Shadows Fall]], които заемат съответно 21 и 20 място в класациите.<ref>{{cite web|title=Killswitch Engage|publisher=Metal CallOut|url=http://www.metalcallout.com/wiki/killswitch-engage.html/|accessdate=2011-04-07}} {{cite web|title=Shadows Fall|publisher=Metal CallOut|url=http://www.metalcallout.com/wiki/shadows-fall.html|accessdate=2010-08-17}}</ref>
[[File:Killswitch Engage, Mayhem Fest Hartford, CT(adam, mike y joel).jpg|мини|200px|[[Killswitch Engage]], [[метълкор]] група.]]
Третият албум на уелската група [[Bullet For My Valentine]], [[Fever (албум на Булит фор Май Валънтайн)|Fever]], дебютира на 3-то място в класацията на [[Билборд 200]] и на 1-во в рок и алтернативните класации, правейки го най-успешния за групата до днес. В последните години метълкора присъства на големите фестивали Ozzfest и Download Festival. [[Lamb of God]], [[груув метъл]] банда влиза в топ 10 през 2006 г. с албума си [[Sacrament]]. Успеха е продължен с нови групи като [[Trivium]] и [[Avenged Sevenfold]].<ref>[http://www.mtv.com/news/articles/1532120/avenged-sevenfold-play-ozzfests-main-stage.jhtml Avenged Sevenfold Confirmed For Ozzfest's Main Stage]</ref> Развиващ се отделно от метълкора стил е маткора, по-ритмичен и прогресив стил чрез групите [[The Dillinger Escape Plan]], [[Converge]] и [[Protest the Hero]].<ref>Kevin Stewart-Panko, „The Decade in Noisecore“, ''Terrorizer'' no. 75, Feb 2000, p.&nbsp;22 – 23.</ref> [[Mastodon]], които свирят [[Прогресив метъл|прогресив]]/[[Слъдж метъл|слъдж]] са вдъхновени от метъл възраждането в САЩ, наречено от някои критици [[нова вълна в американския хеви метъл]].<ref>Sharpe-Young, Garry, ''New Wave of American Heavy Metal'' [http://books.google.com/books?id=uIIf03bGyAAC&pg=PP10&dq=nwoahm&ei=a7ohSNGYCrW2iQGP95nFDQ&sig=yhEpvA_dhNF6I5YwMJACJGRA3XY#PPP10,M1 (link)]. {{cite web |author=Edward, James |title=The Ghosts of Glam Metal Past |url=http://www.lotfp.com/content.php?editorialid=64 |publisher=Lamentations of the Flame Princess|accessdate=2008-04-27}} {{cite web |url=http://www.popmatters.com/columns/begrand/051014.shtml |publisher=PopMatters.com |title=Blood and Thunder: Regeneration |author=Begrand, Adrien |accessdate=2008-05-14}}</ref>
 
Терминът „ретро-метъл“ е използва за да опише американските групи [[The Sword]] и [[High on Fire]], шведската [[Witchcraft]]<ref name=AMAgeofWinters>{{Citation |last=E. Rivadavia |title=The Sword: Age of Winters |journal=Allmusic |url=http://www.allmusic.com/album/age-of-winters-r820095/review |archiveurl=http://www.webcitation.org/5wXocRYKR |archivedate=February 16, 2011 |deadurl=no}}</ref> и австралийската [[Wolfmother]].<ref name=AMAgeofWinters/><ref name=WRS>[http://www.rollingstone.com/artists/wolfmother Wolfmother]. ''Rolling Stone'', April 18, 2006. Retrieved on March 31, 2007. {{Wayback|url=http://www.rollingstone.com/artists/wolfmother|date =20070308152431|bot=DASHBot}}</ref> [[Age of Winters]] (2006) на The Sword показва тежестта на Black Sabbath и Pentagram.<ref name=Begrand2006>{{citation |last=A. Begrand |title=The Sword: Age of Winters |journal=PopMatters.com |date=February 20, 2006 |url=http://www.popmatters.com/pm/review/the_sword_age_of_winters |archiveurl=http://www.webcitation.org/5wXjhNrXn |archivedate=February 16, 2011 |deadurl=no}}</ref> Witchcraft добавят елементи на [[фолк рок]] и [[психеделичен рок]],<ref>{{citation |last=E. Rivadavia |title=Witchcraft |journal=Allmusic |url=http://www.allmusic.com/artist/witchcraft-p391961/biography |archiveurl=http://www.webcitation.org/5wXpTw2ug |archivedate=February 16, 2011 |deadurl=no}}</ref> а едноименния албум на Wolfmother от 2005 г. е в стила на [[Deep Purple]].
 
== Външни препратки ==
*[http://werock.bg/ werock.bg|Сайт за рок и метъл]
*[http://www.metal-world.info/ metal-world.info|Български метъл портал]
*[http://www.rawknroll.net/ Rawk'n'Roll|Музикален рок уебзин]
*[http://irontrees.com/ irontrees|Български сайт за рок и метъл музика]
 
== Източници ==
<references />
 
{{Хеви метъл}}
{{Рок музика}}
 
[[Категория:Стилове метъл]]
 
{{Превод от|en|Heavy metal music|641942336}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Хевиметъл“.