Препинателни знаци: Разлика между версии

'''Препинателните (пунктуационните) знаци''', наречени още ''знаците на/от/за пунктуацията'', са особен вид писмени знакове, част от графичната система на всеки език. Те са графично средство за отразяване на [[синтаксис|синтактичното]] и интонационно-смисловото разчленяване на устната реч (говоримия език) при нейното [[писменост|писмено]] представяне. Основните препинателни знаци в българската [[писмена система]] са десет: ''[[точка (препинателен знак)|точка]] (.), [[запетая]] (,), [[въпросителна]] (?), [[Удивителен знак|удивителна]] (!), [[многоточие]] (…), [[точка и запетая]] (;), [[двоеточие]] (:), [[тире]]та – два вида: дълга чертица (–) и [[дефисдеф]] (-), [[кавички]] („…”) и [[скоби]] – главно кръгли скоби ()'', но има и квадратни ([ ]), ({ }), ъглести (< >). По-рядко се използват и ред други знаци, несвързани пряко с разчленяването на устната реч.